Фабиан Ленк
Загадката на оракула (3)

Гадателят

Ярка светлина заслепи децата.

— Къде сме, за бога? — Юлиан закри очите си с ръка. Постепенно светът наоколо започна да придобива форма. Насред сияйно синьо небе изплуваха могъщите сиви зъбери на планински хребет.

— Ама че въпрос! — засмя се Ким. — Ние сме в Делфи. Ето го светилището!

Тя развълнувано посочи към храмовете, кацнали на високо плато между две стръмни скалисти възвишения. Пъстроцветните храмове, скупчени един до друг, бяха опасани от дълга висока стена. Светилището приличаше на блестяща брошка, бодната сред сивите скали в гънките на планината.

— Тези две възвишения сигурно са Родини^[1] и Флембукос^[2]! — Ким си спомни за книгата, която чете преди малко. — Планината се казва Парнас! А реката пред нас трябва да е Плейстос^[3]!

Реката извиваше из сребристозелена долина с маслинови горички.

— Изглежда, наистина сме в Делфи — Юлиан се обърна. — Май дойдохме през това маслиново дърво…

Леон посочи с пръст възлестата кора на голямото разклонено дърво:

— Трябва добре да го запомним — заради пътуването обратно към дома.

— Няма проблем — успокои го Юлиан, чиито очи вече бяха привикнали към ярката слънчева светлина.

— Това голямо маслиново дърво веднага се набива на очи. Някой има ли идея как да влезем в храмовия комплекс? Не изглежда особено гостоприемен…

— Просто трябва да опитаме — предложи Ким. — Вижте, по пътя към него вървят много хора. Да се смесим с тях.

— Чудесна идея, така няма да правим впечатление — съгласи се Юлиан. — А и Темпус се е погрижил за подходящо облекло.

Леон хвърли поглед към дрехите си — вместо джинси и фланелка имаше туника^[4] — къса, надиплена дреха, съшита на раменете му. Юлиан беше облечен по същия начин. Но Ким имаше хитон^[5] — дълга надиплена дреха и кредемнон^[6] — забрадка, която да я пази от слънцето, ако потрябва.

Приятелите се отправиха към пътя, обграден с лаврови дървета и олеандрови храсти. Юлиан вървеше последен и се възхищаваше на красивата местност. Вървяха между пинии, маслинови дръвчета и кипариси.

Пролетта беше в разгара си, из топлия въздух се носеха нежни аромати. Искрящата под слънцето река, храмовете с пъстроцветни колони и покриви — всичко излъчваше такова спокойствие, че Юлиан беше готов да се надсмее над себе си. Колко се страхуваше само допреди малко!

Внезапно момчето усети нечия ръка върху рамото си и дъхът му спря. Юлиан се дръпна, но се натъкна на небръснатото лице на млад мъж. Той също беше облечен с туника, само че върху нея имаше и химатион^[7].

— В името на Зевс^[8], кой си ти? — нетърпеливо попита мъжът. Студеният му и пронизващ поглед, като на змия, накара Юлиан да потрепери.

Той викна към Ким и Леон и те бързо се върнаха при него.

— Добре, добре — каза непознатият и се усмихна хладно. — Нищо няма да ви направя. Не мога да ви ограбя — ясно е, че не притежавате нищо. Но ми се вижда странно, че не вървите по пътя като останалите. Който не върви по пътя, обикновено крие нещо…

— Ти също не вървиш по пътя — не се сдържа Ким.

— Така е, само че аз имам основателна причина — мъжът посочи лъка, увиснал на гърба му. — Бях на лов. За жалост неуспешен. И тогава видях, че сте върху маслиновото дърво. Появихте се изневиделица, сякаш изникнахте от нищото… Видя ми се подозрително.

Юлиан трескаво съобразяваше. Дали мъжът беше видял как се озоваха върху маслиновото дърво?

— Всъщност няма какво да крием — отговори бързо той. — Бяхме гладни и търсехме нещо за ядене.

Непознатият отдръпна ръката си от рамото на Юлиан.

— Такава ли била работата? — студенината изчезна от погледа му, изглежда отговорът го удовлетворяваше. Мъжът смръщи чело, сякаш усилено обмисляше нещо. — Между другото аз съм Медиас, гадател, идвам от Делфи…

— Гадател? — Юлиан беше учуден. — Човек, който може да вижда в бъдещето?

— Ти го казваш.

Юлиан повдигна вежди:

— Мислех, че в Делфи това е разрешено само на жени, на питиите…

Медиас се засмя:

— Би трябвало да правиш разлика, момчето ми. Те възвестяват желанията на бог Аполон, а гадателите — за разлика от тях — нямат задължения към никого. Аз отгатвам по линиите на ръката какво е бъдещето на човека, потърсил съвета ми. Научих това изкуство от майка си.

— Така ли? — Юлиан не се впечатли особено. Той не вярваше в изкуството да се чете върху ръка, така както не вярваше и в гадателството. За него Медиас беше обикновен измамник. Но момчето не се издаде и представи приятелите и себе си. Както винаги в подобни случаи, той разказа затрогващата история как са загубили родителите си при нападение и как са останали сирачета.

— Надяваме се в Делфи да намерим работа и подслон — завърши Юлиан.

— И разбира се, искаме да научим от оракула какво бъдеще ни е предопределено — додаде Ким. — Но вероятно можем да попитаме и теб — нали си гадател.

Медиас кимна поласкан:

— Гадателството не е безплатно. Аз живея от това. — Мъжът посочи пътя, по който множество хора се стичаха към храма и додаде: — По всичко изглежда, че няма да остана гладен. Всяка година тук идват все повече и повече поклонници. А сега и Александър, царят на Македония, е обявил намерението си да дойде. Това ще привлече още повече поклонници.

Медиас тръгна, приятелите го последваха, без да чакат специална покана.

— Прекрасно! — прошепна Ким на Юлиан и Леон. — По всичко изглежда, че посещението на Александър ще е съвсем скоро.

— Ей, какво си шушукате? — Медиас беше подозрителен. Може би беше дочул нещо.

— О, нищо! — бързо отвърна Ким. — Оракулът не ти ли е конкуренция като гадател?

— Не. Преди да се обърнат към оракула, хората искат да им гадая на ръка — весело отвърна Медиас. — Искат да знаят дали предсказанието на оракула ще е добро.

— Можем ли да дойдем с теб в града? — попита Ким и погледна невинно Медиас.

— Че какво да ви правя?

Ким издаде напред долната си устна и въздъхна тежко:

— Ех, ние, нещастните сирачета, нали си нямаме никого…

— Е, добре де — въздъхна Медиас. — Може да останете за една нощ при мен. Прекалено добър съм, това ми е бедата.

— Благодаря! — извика Ким.

— Голяма подмазвачка си — прошушна Леон толкова тихо, че дори острият слух на Медиас не долови нищо.

— Нито дума повече — прошепна Ким. — Така или иначе успях да осигуря подслон!

Юлиан обаче беше нащрек. Любезността на Медиас не му хареса:

— Не съм сигурен, че можем да се доверим на Медиас. Кой ще потвърди, че е бил на лов? — пошушна той. — Може би иска да ни устрои капан!

— Едва ли! — отвърна безгрижно Ким.

— Ти си много лековерна — продължи Юлиан. — Може да иска да ни продаде като роби. Спомни си какво стана в Монголия, когато търсехме гроба на Чингис хан.

Ким замълча умислено. Може би Юлиан е прав. Децата решиха да са нащрек.

Медиас ги поведе към храмовия комплекс. Пред масивната стена, която го ограждаше, се беше разпрострял малък град. Отляво на пътя, който се виеше към светилището, се намираше стадионът. Медиас обясни, че тук се провеждали състезания с колесници. Отдясно, долу при реката, се виждаше голяма каменна кариера и се чуваха монотонни удари с чук.

Къщите на малкия град си приличаха — двуетажни постройки от глинени тухли с малки прозорчета и полегати керемидени покриви. Минаха покрай цяла редица странноприемници и стигнаха до агората^[9] — пазарния площад. Търговците бяха наредили стоките си върху ниски маси или направо на земята и крещяха в надпревара, за да привлекат купувачи. Предлагаха топъл хляб, вкусни медени сладки и сочни смокини. Едно момиче ходеше нагоре-надолу и предлагаше на минувачите красиви венци от цветя. Някакъв мъж се опитваше да продаде чудодейни мехлеми.

Под висок портик седяха лихвари и чакаха клиенти. До тях имаше грънчарска работилница с огромна пещ. Възрастен мъж беше клекнал под сламен навес и предлагаше изящни глинени шишенца за парфюми. Отсреща ковач разпалваше огън с ковашки мех.

— Никога не съм си представяла, че тук цари такова оживление! — призна Ким. Тя мислеше, че оракулът е място, изпълнено с покой и вглъбеност, място за размисъл, а не за оживена търговия.

Пътят извиваше от агората към планината и водеше към храмовия комплекс. Зад стената се виждаха изящни статуи на богове и богини, красив театър и малък храм с покрив, крепен от изящни колони. В ъглите на фронтона^[10] имаше по един златен акротерий^[11], сочещ към Аполон.

— Това сигурно е храмът на Аполон — каза Ким развълнувано. — Най-добре веднага да попитам оракула. Толкова съм любопитна!

Медиас се разсмя:

— Не е толкова просто, когато става въпрос за Аполон. Стотици поклонници са преди вас, трябва да изчакате реда си. Освен това трябва да платите пеланос^[12].

— Да платим какво? — попита Леон.

Медиас вдигна очи към синьото небе:

— Ама вие наистина нищо не знаете! Трябва да платите пеланос, за да ви допуснат до оракула. Как мислите, че се пълнят съкровищниците^[13] в Делфи? Всеки град прави щедри дарения, за да спечели благоразположението на Аполон, и така пълни хазната. — Той сниши глас: — Това е просто една работилница за пари. Но да внимавам какво говоря…

Медиас побутна децата към неугледна гостилница близо до агората, наречена „При Дионис^[14]“. Довлече ги до отдалечена дървена маса в ъгъла и поръча на неприветливия гостилничар хляб, козе сирене, обичайната гозба от леща, а също малка стомна вино, голяма — с вода и четири чаши.

— Да-а-а-а, това наистина е жалка работилница за пари — не спираше да мърмори Медиас. — Пеланосът непрекъснато се покачва, а жреците потриват ръце. Делфи е богат град, мно-о-о-го богат…

— Какви ги дрънкаш, Медиас? — избоботи плътен мъжки глас зад гърба на гадателя и гостилничарят неочаквано изникна пред тях с ойнохое^[15] с вино и чаша в ръце.

Медиас се стресна и се засмя пресилено. Гласът му отекна неочаквано ясно:

— Нищо, нищо, просто днес не е най-добрият ми ден.

— Дръж си езика зад зъбите! — избоботи гостилничарят, докато разнасяше виното. — Това, което е лошо за оракула, е лошо и за мен. — И той се наведе към Медиас: — Няма да допусна да има проблеми, само защото някой като теб не може да си държи езика зад зъбите! Разбра ли?

Медиас кимна бързо. Най-после гостилничарят изчезна.

— Мислех, че в оракула има само питии — каза Ким. — Но ти току-що спомена за жреци мъже.

Медиас кимна. Трескаво се огледа наоколо и когато се увери, че никой не го наблюдава, прошепна:

— Питията Ирини възвестява думите на Аполон. Но жреците профети^[16] я контролират, вместо само да тълкуват казаното от нея. Освен това…

— Ш-ш-т! — спря го Леон. Той видя, че гостилничарят идва към тяхната маса с дървена табла с ядене. Изчакаха го да остави храната и да се отдалечи.

Тогава Медиас продължи:

— Целият оракул е в радостна възбуда, след като се разбра, че ще идва самият Александър! Той също иска да се обърне с въпрос към оракула и от отговора на Ирини зависят много неща!

— Защо? — попита Юлиан.

Медиас сниши глас и децата едва го чуваха:

— Има опасност Арес^[17] да пожелае война — прошепна той. — Александър е владетел на Македония, но изглежда, че това не му е достатъчно или поне такива са слуховете. Той иска да завладее Атина^[18] и Тива^[19] и да ги принуди да приемат неговата власт! Но все още не може да се реши. Сигурно иска да знае какво ще каже питията…

— Разбирам — бавно каза Юлиан. — А каква е ролята на жреците?

Медиас се огледа, после жадно отпи глътка вино.

— Забрави за това — каза Медиас. — Не искам да пострадам. А сега, яжте, докато не съм решил нещо друго…

Известно време децата мълчаливо се храниха. Ким едва-едва потапяше лъжица в безвкусната леща.

— Да се надяваме, че ще можем да се запознаем с Ирини — каза тя. — По всичко изглежда, че е жена с голямо влияние. Имаш ли представа къде можем да намерим работа? Тогава вероятно ще можем да платим и пеланоса.

— Не, за съжаление — отвърна Медиас.

Ким въздъхна:

— Тогава няма да е лесно да се запознаем с питията.

Медиас вдигна глава от чинията си:

— Не мисля така. Всяка сутрин Ирини се мие на Касталския извор^[20]. Това е част от ритуалите на жрицата. И тогава е съвсем сама.

Ким наостри уши:

— Къде се намира този извор?

— Съвсем близо до храмовете, над гимназиона^[21], между скалите, точно в подножието на Флебмукос над Пападийската клисура^[22].

Ким хвърли поглед към приятелите си. Без да си казват каквото и да било, и на тримата им беше ясно, че рано на следващата сутрин ще трябва да отидат на извора.

Ким беше много развълнувана. Една влиятелна пития, един користолюбив жрец, един жаден за власт владетел и едно предсказание с решаващо значение за бъдещето — Делфи съвсем не беше спокойното и тихо място, което си представяха.