Фабиан Ленк
Загадката на оракула (16)

Магическото кълбо

Леон и Юлиан стояха до количката от картинга и чакаха Ким. Беше изминал един ден след завръщането им от Делфи.

След приключенията в Гърция приятелите искаха да похарчат и последните си джобни пари на панаира в Зибентан.

— О, взела си и Кия със себе си — изненадан беше Леон, когато момичето се приближи към тях. Ким беше наместила котката в якето си, така че се подаваше само главата й.

— Разбира се, защо не?

Леон се почеса по тила.

— Тук е доста оживено и шумно. Може да е стресиращо за Кия. Освен това искам да се повозя още веднъж на влакчето.

— Без мен — бързо каза Юлиан.

— И без мен — додаде Ким.

— Защо?

Ким се усмихна:

— Имам предвид нещо по-добро. Искам да отида при ясновидката Фатима. Затова взех и Кия. Със сигурност ще й е интересно.

— О, не, няма да си хвърлиш парите за подобно шарлатанство! — простена Леон.

Ким разпери ръце:

— Шарлатанство!? Смятах, че си научил нещо от пътешествието ни във времето.

— Там бяхме при оракула в Делфи — отвърна Леон и посочи към фургона, украсен с кристалното кълбо, — а не в някаква барака в Зибентан.

Ким ни най-малко не се смути:

— Все пак ще направя един опит. Няма нужда да идвате с мен.

Но Леон и Юлиан бяха твърде любопитни, за да си позволят да изпуснат спектакъла. След малко приятелите почукаха на вратата на фургона. Отвори им суха и слаба жена. Между силно начервените й устни димеше цигара. Тя ги погледна в очакване.

— Вие сигурно сте Фатима — неуверено каза Ким. Нищо по-добро не й дойде наум.

— Познахте — отвърна ясновидката някак саркастично и се засмя гърлено. — А вие искате да погледнете в бъдещето?

— Аз искам — бързо каза Ким.

— Добре, но какво е това с теб? — и Фатима посочи към котката с дългия си и тънък пръст.

— Това е Кия — непринудено каза Ким.

Ясновидката кимна бавно:

— Да, да, съвсем необикновена котка. Излъчва нещо, нещо… магическо. Както и да е, влезте, ако цената ви устройва.

И тя енергично заби тънкия си пръст в един ценоразпис откъм вътрешната страна на вратата.

Ким преглътна, но влезе заедно с останалите. Слаба виолетова светлина осветяваше фургона. Стените бяха тапицирани с черно кадифе, върху което блестяха сребърни звезди. В средата на стаята имаше малка масичка с кристално кълбо върху нея. Фатима остави цигарата си в безформен пепелник и седна до масичката, после покани децата да седнат срещу нея.

Тя видя, че Ким не откъсва очи от кълбото и гордо каза:

— Това кълбо е свещено и получава енергията си от лунната светлина.

След това извади кибрит и запали две черни свещи, които постави отдясно и отляво на кълбото. После погледна към Ким:

— Какво искаш да знаеш?

Момичето сви рамене:

— Не знам — какво ще кажете за един поглед в бъдещето? Само един поглед, нищо повече…

Фатима се съгласи:

— А сега тихо, трябва да се концентрирам.

И тя загледа към кълбото.

Възцари се пълна тишина.

Ким изучаваше ясновидката. Очите й бяха втренчени напред.

— Мъглата се вдига — промърмори Фатима. — Виждам нещо… Някакъв кораб, не, нещо друго е. Нещо, което се движи много бързо.

Гласът й стана по-висок и по-настойчив.

— То е устремено през времето и пространството, странно, какво е това? — бръчки набраздиха челото й. — Вече виждам по-ясно. Може би е самолет, който прекосява времето и пространството! Във всеки случай мога да ти кажа, че ще предприемеш още много пътувания.

Фатима изтръгна от кълбото още няколко предсказания. Освен това предсказа на Ким добри бележки и една простуда. После млъкна и поклати глава:

— Отново се спуска мъгла и всичко става неясно за съжаление.

Фатима спря да се взира в кълбото и сеансът приключи. Ким плати и приятелите излязоха от фургона.

— Предсказа ми много пътувания. Сигурна съм, че ще се окаже дяволски права — доволно каза Ким.

Леон прихна:

— Страхотна класа, няма що, можех да ти го кажа и преди това!

— Наистина — Юлиан се засмя. — Темпус ще го направи възможно. Вече съм в очакване на следващото ни пътуване.