Фабиан Ленк
Загадката на оракула (15)

Измамниците

Градът сякаш беше потопен в море от светлина. Стотици факли осветяваха оракула, когато Ирини, Ситалк, Теодор и приятелите пристигнаха. Пред главните порти, водещи към оракула, се беше събрала огромна тълпа хора. Чуваше се възбудена човешка реч, подсвирквания, ликуващи викове. Тълпата се изля в нещо като процесия, която се отправи към оракула.

Ирини покри лицето си с кредемнон, за да не я познаят и да попречат на плана им. Но Теодор и Ситалк не се дегизираха.

— Трябва да се скрием някъде около храма — каза Леон. — Отивам да огледам.

Докато останалите чакаха в една странична уличка, Леон видя нещо. Недалеч от главната кула имаше двуколка, върху която беше метнато покривало. Очевидно то служеше да предпазва товара от палещите лъчи на слънцето и от крадци. Леон надигна покривалото и погледна под него. Двуколката беше празна! Върна се при приятелите си и ги заведе при двуколката. Незабелязано Теодор и Ситалк се скриха в двуколката. После Ким, Леон и Юлиан се смесиха с тълпата. Ирини остана по-назад — лицето й беше покрито.

— Това свитата на Александър ли е? — попита Ким един от войниците, който охраняваше улицата.

— Да — отвърна кратко войникът.

Появи се отряд стрелци, вероятно авангардът^[1].

— Вижте, портата се отваря! — извика развълнувано Леон.

Тежката порта се отвори със скърцане и се появи Коробий със снежнобяло наметало, заобиколен от другите жреци. Андротион беше застанал плътно до Коробий. Главният жрец високомерно изгледа тълпата — изглеждаше нервен. Юлиан и Леон погледнаха към Ким и кимнаха. Това беше знак за нея и тя се затича. Междувременно Юлиан сложи котката на рамото си. Очите на Кия бяха широко отворени, опашката й неспокойно се мяташе насам-натам и тя тревожно съпроводи с поглед Ким, която бавно си пробиваше път към Коробий.

Най-после Ким стигна до главния жрец.

— Какво искаш? — ядосано я изгледа Коробий. — Нямаш работа тук. И кой ти разреши да напускаш района на храма!

Ким не отговори на въпроса, а припряно каза:

— Трябва да ти дам нещо и…

— Не сега! — прекъсна я главният жрец. — Изчезвай!

— Наистина е важно — натърти Ким и извади един свитък. — Това е писмо от Тива!

Очите на Коробий се разшириха:

— Това е нещо друго — бързо каза той. — Дай ми го веднага!

Жрецът разгърна свитъка с треперещи пръсти и погледът му пробяга по текста.

Ким не го изпускаше от очи. Коробий пребледня като платно.

— Тичай при мъжа, който ти е дал свитъка, и му кажи, че всичко ще е наред. Всичко е под контрол! — настойчиво повтори Коробий. Гласът му трепереше от вълнение.

Ким изчезна. Когато се увери, че Коробий не я вижда, тя се промъкна при приятелите си. Докато си пробиваше път към тях, съзря в тълпата Батос и сина му Филип. Дъхът й спря. Ким се сниши и се стрелна към Леон, Юлиан, Кия и останалите.

— Е? — попитаха те.

Ким се засмя:

— Захапа въдицата!

— Много добре! — каза Юлиан и развълнувано извика, сочейки напред: — Това сигурно е Александър!

Приближаваше се млад мъж, възседнал великолепен кон — беше Александър, яхнал прочутия Буцефал. Златната ризница на владетеля блестеше на светлината на факлите. От двете му страни вървяха тежковъоръжени телохранители с мрачен поглед. Следваха ги множество слуги. Непосредствено пред портата, водеща към храма, колоната спря. Александър хвърли горд и леко надменен поглед към Коробий. Врявата стихна.

— Приветствам те, велики владетелю на Македония! — гласът на Коробий се извиси в тишината и жрецът се поклони ниско. — Чест е за нас да те посрещнем тук, в това свято място, отдадено на бога на светлината. Нека те докосне озаряващата всичко светлина на Аполон, благородни владетелю, и да те съпровожда във времена на мрак. Нека да те топли във време на…

— Достатъчно, Коробий — прекъсна го нетърпеливо Александър. — Извървях дълъг път и времето ми е оскъдно. Искам да се допитам до оракула.

Коробий отново се поклони.

— Разбира се. Можем да започнем още утре рано сутринта…

— Не — хладно отвърна владетелят. — Веднага!

Изплашен, Коробий започна да си шушука нещо с жреците. След това кимна и продума:

— Нека да е така, след като това е желанието ти, велики владетелю.

— Добре — каза кратко Александър и пришпори коня си към портата.

— Внимавай, Коробий е измамник — извика Ким в този момент. Тя се беше промъкнала между двама хоплити. Няколко силни ръце посегнаха към нея, за да я отстранят.

— Спрете! — заповяда властно Александър и чертите на мъжественото му лице се изопнаха. — Доведете момичето!

Войниците изправиха Ким пред него. Сред множеството се надигна неспокойна вълна, която Леон, Юлиан и другите използваха, за да се приближат колкото може повече до Александър.

— Владетелю мой! — извика Коробий, като в същото време хвърли предупредителен поглед към Ким. — Едва ли искаш да слушаш това безумно дете, което не знае какво говори! Твоето време е твърде скъпо!

Александър смръщи чело:

— Може би имаш право, в името на Зевс. И все пак, всеки човек трябва да получи своя шанс. Е, момиче, какво каза преди малко?

— Това е смешно, не я слушай — умоляващо извика Коробий. — Помисли само, че…

Владетелят направи гневен жест, за да спре излиянията му.

— Коробий е измамник! — повтори Ким твърдо и коленичи пред владетеля. — Той иска да подмени предсказанието на оракула.

Сред тълпата се понесе ропот.

— Това е смешно! — запелтечи Коробий.

— Ни най-малко! — спокойно отвърна Ким. — Мога да го докажа!

— Много се надявам, момиче! — хладно каза Александър. — Иначе ще трябва да умреш.

Ким пребледня. Нямаше право и на най-малката грешка.

— Току-що предадох на Коробий зашифровано писмо — той и неговият съучастник Батос използват таен шифър — започна тя. — Коробий прибра писмото в туниката си! Това писмо е моето доказателство!

— Вярно ли е това!? Има ли такова писмо у теб? — попита владетелят.

По челото на главния жрец изби пот:

— Не — отвърна той.

— Лъже! — извика Ким. — Претърсете го!

Владетелят се наведе над коня си:

— Налага ли се, Коробий? — той махна на един от телохранителите си и войникът изтегли меча си.

— Не ме докосвай! — просъска главният жрец и с видимо нежелание извади свитъка. Войникът го взе и го подаде на Александър.

Владетелят се опита да прочете текста.

— Какво означава това? — попита той и пусна писмото. — Не разбирам нито дума.

— Но аз го разбирам! — извика Ким, която се почувства по-сигурна. — Аз и моите приятели разгадахме тайнописа.

Тя махна на Юлиан, Леон и Кия да се приближат.

След това прочете на глас съдържанието на тайното съобщение:

— „Ирини, Теодор и Ситалк са избягали! Трябва да подменим предсказанието на оракула, предназначено за Александър, и после отново да ги заловим. Батос“.

— Това е лъжа и измама! — разкрещя се Коробий.

— Но ти се хвана в капана! — триумфираше Ким. — Ние написахме това писмо. А фактът, че можеш да го разчетеш, показва, че ти и Батос сте съучастници! Освен това разполагаме с още едно писмо, в което е използван същият шифър — от Батос.

— Батос? Кой е той? — поиска да узнае Александър.

— Един търговец, който твърди, че е от Тир, но всъщност е от Тива. Батос е тук, сред посрещачите — обясни Ким.

Александър замръзна на място:

— Тива? Доведете веднага този Батос! — разпореди той. Не отне много време на войниците да доведат съпротивляващия се търговец. Следваше го синът му Филип.

— Те отвлякоха питията Ирини, защото тя не се съгласи да фалшифицира предсказанието на оракула! — отправи обвинението си Ким.

Коробий истерично се засмя:

— Празни фантазии! В това няма нищо вярно, благородни Александре!

В този момент множеството се отдръпна и една млада жена излезе напред. Тя махна кредемнона от лицето си. Разнесоха се възгласи:

— Ирини! Ирини!

— Да, истина е, Коробий ме отвлече! — потвърди питията. После разказа всичко.

С всяка нейна дума Коробий се смаляваше все повече, а когато се появиха Теодор и Ситалк, той не беше в състояние да промълви и дума.

— И вие възнамерявахте да фалшифицирате предсказанието на оракула!? — обобщи Александър. — Искали сте да ми попречите да завладея Тива?

Коробий и Батос мълчаха.

— Разполагам с начини и средства да ви накарам да говорите — заплаши ги Александър и посочи телохранителя с меча.

Батос вдигна ръце, като че да се предпази. В очите му се четеше страх:

— Е, добре. Аз съм агент и работя за Тива. Задачата ми беше да те отклоня от завоевателните ти планове, защото ние много добре знаем, че ни превъзхождаш. Знаем също така, че си много религиозен. И когато разбрахме, че си се отправил към оракула, за да се допиташ дали да започнеш война, предприехме незабавни действия. Това беше нашият шанс! Ако питията те откаже от намерението ти за война, ти не би влязъл в битка. — Батос направи кратка пауза и продължи с уморен глас. — Но нещата не се оказаха толкова прости. Питията Ирини не се съгласи да влезе в играта, за разлика от Коробий и Андротион. Те отстраниха Ирини и избраха друга жрица, която не можа да устои на златото — Таргелия.

— Да — потвърди Коробий тихо. — Ирини трябваше да изчезне. Разпоредих се да бъде отвлечена. След това се възползвах от проклятието на оракула, за да дам някакво обяснение за изчезването й. Всичко вървеше по план. Но се появиха тези деца с котката и преобърнаха нещата с главата надолу.

Той хвърли сърдит поглед към децата.

— Опитах се да ги контролирам, като ги взех при нас. Освен това не ги изпусках от очи. Андротион отговаряше за това.

Дребният жрец трескаво се заоглежда. Имаше вид на човек, който не по собствено желание, се е озовал на огромна сцена.

— След това научих, че Ирини е разказала на Теодор за първото писмо на Батос до нея — продължи Коробий. — Той се обърна към мен, искаше да знае какво да правим с опита да бъде подкупена Ирини. Тогава ми стана ясно, че и той трябва да изчезне — подобно на Ситалк, който видя отвличането при извора. Работата свършиха едни мъже, които за пари са готови на всичко…

— Какво смятахте да правите с нас? — искаше да знае Теодор.

— Щяхме да ви продадем като роби — мрачно отвърна Батос.

Сега се обади и синът му:

— Вярно ли е всичко това? — попита смаяно Филип.

Батос изправи рамене:

— Направих го за нашия град Тива — твърдо изрече той.

— И се превърна в престъпник — разочаровано отвърна Филип. — Вероятно си подменил и моето предсказание, така ли е?

Батос кимна бавно:

— Исках най-доброто за теб…

— Сега вече мога да се оженя за моята Елефтерия! — гневно възкликна Филип. — Повече не можеш да ми попречиш.

Александър поклати глава:

— Заплетена история, няма що! Отведете Коробий, Андротион и Батос.

След това погледна признателно Ким, Леон и Юлиан:

— По всичко изглежда, че съм ви много задължен. Дойдох да разбера каква е волята на боговете…

Ирини направи крачка към него и се поклони ниско:

— Ако искаш, благородни владетелю, мога да бъда твоята пития.

На лицето на Александър се появи лека усмивка:

— В името на Аполон, така да бъде!

 

 

Децата, както и многобройните граждани и гости на Делфи, нямаха търпение да чуят пророчеството на оракула. Никой не си тръгваше, всички бяха в очакване на важното предсказание. Изминал бе час, откакто владетелят на Македония, заедно с Ирини, Теодор и няколко помощника влязоха в свещеното място, а тежката дървена врата бе затворена.

Междувременно при приятелите дойде Медиас:

— Знаех си аз, че с този Батос нещо не е наред — каза гадателят.

Ким се засмя:

— Само не казвай, че си го предвиждал.

Медиас също се разсмя:

— Много странно наистина! Както сте ми странни и вие, в името на Зевс! Необичайното ви появяване от нищото, тази необикновена котка…

— Нищо подобно, ние сме си съвсем нормални — бързо каза Юлиан.

Медиас поклати глава:

— Моето виждане по въпроса е доста по-различно. Едва ли ще отречете, че все нещичко разбирам от това.

— Не може да бъде!

— Във всеки случай, в името на Аполон, все пак правилно предсказах на Филип, че ще се ожени за своята Елефтерия. О, портите се отварят!

Децата впериха погледи към храма. Точно в този момент пред вратата му се появи Александър. Той пришпори коня си.

— Какво каза питията? — попита глас от множеството.

— Кажи ни! — обади се друг глас.

Александър вдигна юмрук към нощното небе:

— „Никой не може да ти противостои, сине мой!“ — това ми каза питията. Това се отнася и за враговете ми в Тива.

— Той ще нападне Тива, вече е ясно — промърмори Медиас.

— Да, и не е нужно да си гадател, за да го разбереш — не можа да се сдържи Ким.

След това прошепна на приятелите си:

— Дали да не се изпаряваме?

Леон я погледна в очите:

— Имаш предвид да се връщаме в Зибентан, така ли?

— Точно това имам предвид — прошепна Ким. — Вече знаем, че дори един истински владетел се вслуша в думите на питията и благодарение на тях взе своето решение.

Медиас виждаше само владетеля и на децата им се удаде незабелязано да изчезнат в тълпата.

— Всичко се нарежда! — засмя се Леон. — Сега остава само да се покатерим върху нашето маслиново дърво.

Ким въздъхна:

— Искаше ми се да се сбогувам с Медиас, Ирини, Теодор и Ситалк…

— По-добре да не го правим — каза Леон. — Нека избегнем излишния шум. А сега, към Зибентан!