Фабиан Ленк
Загадката на оракула (14)

Фалшивият печат

Малко по-късно Юлиан се оказа в прегръдките на Ким и Леон. После те поздравиха Ирини, Теодор и Ситалк. Накрая Юлиан разказа как освободи тримата пленници.

— Но как успяхте да ни намерите? — повтори въпроса си Теодор.

Ким подробно разказа за детективската работа, а жрецът одобрително кимаше.

— Страхотни сте, в името на Аполон! — Той погледна Кия с възхитен поглед. — И тази умна котка ви е помогнала. Наистина забележително! Никога не бих си помислил, че Батос от Тир стои зад всичко това!

— Сега знаете всичко — завърши разказа си Ким. — Кой те взе в плен, Ирини?

Ирини сви юмруци:

— Коробий! — изстреля тя.

Приятелите се спогледаха озадачено:

— Върховният жрец? Но защо?

Питията погледна към небето, което вече беше станало виолетово:

— Получих писмо без подател. Този, който го беше написал, ми предлагаше злато и сребро, за да излъжа по време на ритуалите в оракула. Ако се бях съгласила, трябваше да сложа писмото под един камък при Касталския извор.

— Но не го направи — предположи Юлиан.

— Точно така — отвърна Ирини. — Вместо това отидох с писмото при Теодор и му разказах всичко. След това казах и на Коробий и това беше грешка. Когато на следващата сутрин отидох на извора, Андротион и още един мъж ме издебнаха и ме отвлякоха. Аз се съпротивлявах с все сила, но без резултат.

Ирини замълча, очевидно се бореше със сълзите си.

— Ето откъде е била кръвта при извора…

— Да — отговори Ирини и посочи превръзката на рамото си. — Коробий е съучастник на човека, изпратил писмото. Аз се оказах на пътя им и затова бях отстранена и затворена в пещерата — продължи тя.

Ким поклати глава разбиращо:

— И тогава беше избрана новата пития Таргелия… По всяка вероятност тя е приела предложението.

Ситалк направи крачка напред:

— Аз видях как отвличат Ирини. Онази сутрин случайно бях край извора със стадото си. Чух викове и се затичах. Скрих се зад един храст и видях как връзват Ирини и как я качват на коня. Бях като парализиран от страх.

— Защо веднага не вдигна тревога? — попита Юлиан.

Пастирът засрамено наведе очи:

— В началото исках — каза той, — но когато Коробий разпространи лъжата, че Ирини е избягала с някакъв любовник, заподозрях, че главният жрец е замесен в злодеянието. И тогава се изплаших. Коробий има много голямо влияние в Делфи, нали знаете. В маслиновата горичка исках да ви разкажа всичко, но тогава се появиха онези зловещи сенки! Те ви бяха проследили и бяха чули какво си говорим. Тези типове ме отвлякоха и ме тикнаха в пещерата при Ирини.

— Където малко след това, съвсем не по собствено желание, Теодор трябваше да ви прави компания — довърши Юлиан. — Нали ти искаше тайно да се срещнем в каменната кариера? Нали това беше ти?

— Да, разбрах, че сте по следите на извършителите и исках да ви кажа, че те се опитаха да подкупят Ирини. Но откъде знаете, че аз ви изпратих писмото за срещата в кариерата?

— Намерихме кожената ти каишка в каменната кариера — обясни Юлиан.

— Ясно — каза Теодор. — Загубих я, докато се борех с нападателите. Нямах шанс, няколко души бяха…

Юлиан седна върху един голям камък:

— По всичко изглежда, че си имаме работа с банда престъпници. Все пак знаем кои са главните извършители.

Ирини извади тънък свитък изпод химатиона си:

— Това може да ни послужи като доказателство. Със сигурност Батос е авторът и на това писмо. И всичко това, само за да се ожени синът му за жената, за която той смята, че трябва да се ожени.

Юлиан се замисли:

— Мога ли да видя писмото?

Питията му подаде свитъка. Юлиан внимателно го разгърна на земята. Приятелите се наведоха над него и се зачетоха в краткия текст.

Изведнъж Юлиан се сепна:

— Тук долу се вижда някакъв печат.

— Нека да погледна — отвърна Ирини. — Някои богати хора разполагат с папируси със свой собствен знак.

Питията внимателно разгледа ръкописа:

— Интересно, не го бях забелязала досега. Но това е печатът на Тива — каза тя.

— Моля? — едва отрони Юлиан. — Но това е невъзможно!

— Абсолютно сигурна съм — възрази питията и подаде писмото на Теодор, който потвърди думите й.

— Много интересно — промърмори Юлиан и се замисли.

За минута се възцари мълчание. След това той плесна с ръце:

— Сетих се!

— Какво, кажи най-после! — нетърпеливо се намеси и Ким.

— Батос твърдеше, че е от Тир. Но очевидно е лъгал, всъщност е от Тива. Вероятно е имал причина да лъже. Имам обяснение и на това защо го прави. Тива е враг на македонците и на Александър!

Момчето направи многозначителна пауза.

— Честно казано, не разбирам нито дума от това, което рече — призна си пастирът.

— Аз пък разбирам — Ким погледна към Юлиан. — Смяташ, че Батос съвсем не е дошъл заради сина си, а заради Александър!

— Точно това имах предвид! — потвърди Юлиан. — Нали Александър също иска да зададе въпрос на оракула? И от предсказанието на оракула зависи дали Александър ще нападне Тива.

— В името на Аполон, това е дръзко предположение! — извика Теодор. — Но съвсем логично, момчето ми.

— И аз мисля така — намеси се и Ирини. — Това обяснява огромните усилия на Батос и Коробий! Те искат да подменят пророчеството на оракула в своя полза!

— Жалко, че не можем да докажем тази теория — въздъхна Леон.

Те се отправиха към града, разговаряйки оживено.

— Шшшт, запазете тишина! — Ким им направи знак да замълчат.

Всички се заслушаха. До ушите им достигна неясна глъчка.

— Александър! — извика Теодор. — Значи вече е в града! Трябва да направим нещо, преди да е станало късно. Да тръгваме!

И Теодор тръгна към Делфи. Но Ким го спря, защото в този момент й хрумна нещо:

— По-спокойно, да не избързваме! — обърна се тя към жреца. — Имам идея как да разберем дали Коробий, Батос и Таргелия целят да фалшифицират предсказанието на оракула, което е толкова важно за Александър!

И Ким разказа за дръзкия си план.