Фабиан Ленк
Загадката на оракула (12)

Решението на загадката

Половин час по-късно всичко започна да се разплита. Приятелите любезно се сбогуваха с Филип и Батос и се втурнаха обратно към светилището.

— Вижте! — развълнувано извика Леон и извади папируса, щом се озоваха в стаята си.

— Откъде го взе? — попита Юлиан.

Леон се засмя дяволито:

— Намерих го. Батос го хвърли под масата.

— Е, и, какво от това? — искаха да разберат Ким и Юлиан.

— Ким, донеси шифрованото писмо — помоли я Юлиан.

Ким бръкна под рогозката и извади писмото. След това го сложи редом с папируса на Батос. Най-после Ким започна да схваща.

— Почеркът! — възкликна тя. — Същият е!

— Именно — извика Леон. — Сетих се още в кръчмата. Но за да съм абсолютно сигурен, трябваше по някакъв начин да взема писмото на Батос.

От задоволство Юлиан дори подсвирна:

— Имате право. Но какво е намислил Батос? И кой беше мъжът, на когото даде писмото?

Леон крачеше напред-назад из стаята. Изведнъж щракна с пръсти:

— Ето какво се е случило — Батос е използвал всички средства, за да е сигурен, че Филип ще се ожени за Пано. Затова е подкупил някой жрец, а вероятно и самата пития!

— Звучи правдоподобно — промърмори Ким. — Може би този жрец е бил Теодор. И вероятно Филип е надушил измамата и е убил Теодор, за да си отмъсти.

Юлиан смръщи вежди:

— Не знам. В подкрепа на тази хипотеза няма никакви улики. Освен това, какво общо има всичко това с изчезването на Ирини?

— Напълно основателно възражение — отвърна Леон. — А и всеки убиец би изчезнал колкото се може най-бързо, докато Филип все още е тук…

— И все пак Филип има основателна причина — отвърна Ким. — Освен това ние трябва… — тя не довърши изречението си, тъй като погледът й се спря върху Кия. Ушите на котката бяха прибрани към главата. Без съмнение животното беше разтревожено.

Ким се приближи на пръсти до вратата и рязко я отвори.

— Добър ден — поздрави Ким почти в лицето смаяния Андротион.

Устните на жреца бяха като тънка линия, когато просъска:

— Поръчаха ми да ви намеря. Трябва да дойдете в храма на Аполон. Ще има запитване към оракула и е необходима помощта ви.

— Сигурен ли си, че не са ти поръчали да подслушваш и пред вратата ни? — не го оставяше на мира Ким.

— Не бъди нагла! — предупреди я жрецът и изчезна.

— Андротион е ужасно неприятен — простена Ким и скри писмата под рогозката.

Едва надвечер приятелите отново можаха да се заемат с тях. За да не им пречи никой, те взеха писмата и се скриха зад една от съкровищниците.

Ким сложи писмата на земята и ги затисна с няколко камъка, за да не ги отнесе вятърът. Тя се взря в шифрованото писмо:

— Какво, за бога, означава тази абракадабра? — попита Ким и пак прочете първия ред. — Взнсемадетруетвро… Като счупим този костелив орех, ще сме съвсем близо до разрешаването на случая.

Юлиан въздъхна:

— За съжаление нямам никаква представа как можем да разгадаем кода.

— Той е измислен от човек — вметна Ким. — Така че е напълно по силите на друг човек да го разгадае.

Кия се въртеше около приятелите, заумилква се в краката на Ким и с високо вдигната глава пристъпи към писмата. Котката се наведе над тях, сякаш искаше да ги прочете. След това побутна един от камъните и започна да го търкаля насам-натам.

— Кия, не си играй тук — смъмри я Ким.

Но котката нямаше намерение да спре, дори изтърколи камъчето върху определено място в писмото, а после побутна още едно камъче.

— Може би искаш да го прочетеш! — извика малко по-остро Ким и се накани да вдигне Кия. Но изведнъж спря. Кия беше успяла да сложи и второто камъче. При това не на случайно място! Тя беше скрила с първото камъче третата и четвъртата буква, след това беше пропуснала две букви и беше сложила второто камъче, така че да се скрият седмата и осмата буква. И изведнъж се образува думата „Вземе!“

— Невероятно! — извика Ким и погали умницата по главата. — Това е решението! Трябва да оставим две букви, а след това да покрием следващите две!

Не минаха и няколко минути и Ким с разтуптяно сърце прочете цялото съобщение:

„Вземете това като предплата. Останалото ще ви дам по-късно. Ирини и другите трябва най-после да изчезнат! Те не могат да останат повече в Пападийската клисура.“

Приятелите се спогледаха смаяно.

— Как да се разбира това „предплата“? Какво ли още си е наумил Батос? — замисли се Леон.

— И аз това се питам — каза Леон. — По-важното е обаче, че Ирини, Теодор и Ситалк все още са живи! Изглежда, че ги държат в плен някъде в Пападийската клисура.

— Трябва да ги освободим! — Ким скри писмото и се изправи. — Да не губим повече време. Батос пише, че заложниците не могат да останат повече в клисурата. Кой знае какво мислят да правят с тях похитителите…

— Какво предлагаш? — попита Юлиан.

— Да претърсим клисурата. И то веднага.