Сюзън Кайл
Любовен плам (9)

Девета глава

Аги излезе на верандата в дълъг бял кафтан със златна бродерия, който подхождаше на бронзовия тен и на леко прошарената й коса. Нед Кортланд носеше черен панталон, бяла риза с разкопчана яка и светло сако на тъмни райета. Дланта му не се откъсваше от талията на Аги.

Боуи запотрива злорадо ръце, когато Джон Хамък се появи. Той беше търговец на селскостопански машини, имаше солидно коремче и не обичаше нищо повече на света от футбола.

— Как сте, господин Хамък? Радвам се да ви видя отново — посрещна го Габи с усмивка.

— И аз се радвам, момичето ми. Кой е този с Аги?

— Запознали са се по време на екскурзията — поясни му лаконично Боуи. — Заминава си след ден или два.

— Изглежда ми познат — намръщи се белокосият мъж.

— Наистина ли го познаваш? — напрегна се Боуи. — Представя се за Нед Кортланд от Джаксън, щата Уайоминг.

— Кортланд. Кортланд… Не, името нищо не ми говори. Срещам се с толкова много хора, нали разбираш, трудно е да запомня всички лица и имена.

Джон Хамък се озърна и се усмихна.

— Боуи, Габи, искам да се запознаете с Елен.

Той притегли една красива възрастна жена до себе си.

— Това е Елен Търнмонд Уайт. Годеницата ми.

Боуи бе съкрушен, но се овладя мигновено и се усмихна на дамата.

— Радвам се да се запознаем. Заповядайте, вземете си ордьовър и пунш.

— Благодаря — кимна Хамък и двамата с Елен се отправиха към бюфета.

— Знаеше ли за това? — попита Боуи и изгледа страховито Габи.

Тя сви рамене.

— Монтоя ми каза. Той е в течение на всички местни клюки.

— Защо не ме предупреди?!

— Нямаше да ми повярваш. Не искаш ли малко пунш?

— Не.

— Боуи…

В този миг Аги почука с чаена лъжичка по една кристална чаша.

— Бих искала да направя съобщение — изрече тя с мелодичния си алт. — Моля всички да се запознаят с Нед Кортланд… за когото ще се омъжа.

Последва тягостна тишина. Боуи не отрони нито дума. Втренчи се в нея, после се завъртя на пети и без да продума, излезе през вратата.

— Нали обеща да му кажеш преди тържеството — намръщи се Нед Кортланд.

— Той закъсня — смути се Аги и се изчерви. — Както и да е, така е по-безопасно.

— Аги, аз не се страхувам от него. Синът ти имаше право да научи пръв.

— Ще изгладя нещата по-късно. А сега искам да се запознаеш с някои хора.

Тя се прилепи за ръката му и го поведе със себе си.

 

 

Боуи се бе облегнал на оградата и пушеше нервно. Лекото докосване на, Габи по рамото му го накара да трепне.

— Ти си знаела!

В гласа му имаше толкова болка, че Габи я усети почти физически.

— Исках да ти кажа, но тайната не беше моя, а на Аги — въздъхна тя. — Освен това не се сещах как да го направя.

— По дяволите! Струва ми се, че ще се побъркам!

— Може и да харесаш Нед, когато го опознаеш. Аз го харесвам.

— Да, но той няма да се жени за твоята майка.

— Аз всъщност никога не съм познавала майка си. Аги е нещо много специално за мен, така че не ми е безразлично с кого ще се обвърже. Впрочем господин Кортланд, ако това е истинското му име, настояваше тя да ти съобщи за годежа им още преди два дни.

— Няма да го допусна за нищо на света майка ми да се омъжи за някакъв проклет жиголо и да остави „Каза Рио“ в ръцете му!

— Боуи…

— Проклет пришълец от Уайоминг! Иска ми се да се върна и да му разбия физиономията. Между другото, това е най-хубавата идея, която ме е осенила тази вечер!

Габи прехапа долната си устна. Очевидно Боуи наистина възнамеряваше да изпълни заканата си, защото вече мачкаше цигарата си с подметка. Без много да разсъждава, тя се надигна на пръсти и обви нервно ръце около врата му.

— Какво правиш?! — изненада се Боуи.

Устните й бяха точно под неговите и това разреши донякъде проблемите й.

— Не можеш да се нахвърлиш с юмруци върху господин Кортланд — изрече задъхано Габи. — Прилича ми на човек, който ще отвърне на удара с удар. Нямаш право да превърнеш тържеството на Аги в разпра!

— Нямам ли?!… — изръмжа той, но очите му вече се бяха втренчили в устата й.

Габи мобилизира всичкото си смелост, разтвори устни и се притисна чувствено към тялото му. За Боуи това също бе нещо съвсем ново и той потръпна от възбуда.

— Габи!

— Да… — измърка тя изкусително. — Научи ме да се целувам, Боуи…

Широките му длани обхванаха ханша й, устните му се впиха в нейните и внезапно езикът му се плъзна дълбоко в устата й. Започна да я изучава бавно, настойчиво и коленете й омекнаха. От гърлото й се изтръгна тих стон. Огънят, който целувката му разпалваше в утробата й, я разтревожи. Дългите му пръсти започнаха да се плъзгат нагоре към стегнатите й гърди и Габи изпадна в паника. Не бе предвидила такова развитие на нещата.

— Боуи!…

Палците му закръжиха около набъбналите й зърна в еротичен ритъм. Обзе я сладостна омая, каквато никога не бе изживявала.

— Не, Боуи, не бива!… — прошепна и започна да се извива в обятията му.

Боуи беше загубил напълно самоконтрола си и я целуваше с трескава жажда. Мускулестите му бедра се притискаха плътно до нейните и Габи усети мощната му ерекция. Изведнъж осъзна колко опасно бе станало положението. На не повече от двадесет крачки имаше празен хамбар!

— Боуи… моля те… не!

Гласът й най-сетне достигна до замъгленото му от желание съзнание. Той вдигна глава и се вгледа в изплашените й очи.

— Габи… — изрече хрипливо и се отдръпна, опитвайки се да се овладее — стана съвсем неволно. Съжалявам…

Напрегнатото й тяло започна да се отпуска. Тихият му глас без следи от гняв я успокои и Габи се облегна на оградата.

— Причиних ли ти… болка? — прошепна свенливо.

Боуи успя да се усмихне.

— Няма да умра — обеща й и си пое дълбоко дъх. — Не се чувствай толкова виновна. Това е нормална реакция при незадоволено желание.

Габи погледна устните му, които я бяха целували с такъв плам, и отново приятни тръпки пронизаха тялото й.

— Аз наистина съм виновна. Не исках да се сбиеш с господин Кортланд. Но не осъзнах, че… че като те целуна, ще ти причиня това…

— Мили боже! — възкликна Боуи.

— Не зная много за мъжете…

Той прокара пръст по устните й.

— Не съм бил с жена доста отдавна, а и реакцията ми към теб е доста силна.

— Добре ли си?

— Ще се оправя, след минута. Какво те изплаши?

Габи притвори очи.

— Прикова ме към оградата — прошепна тя, усещайки как отново я връхлитат старите й кошмари. — Не можех да се освободя…

— Няма да повторя тази грешка. Не се страхувай, няма да те нараня.

— О, зная… Съжалявам, Боуи!

Боуи я притегли към себе си, като внимаваше да не се докосват бедрата им.

— Предстои ни да извървим дълъг път, скъпа, нали? Доверието изисква време.

— Не… не си ти причината. Наистина не си. Имам си някои предишни рани.

— Разбирам. Ще напредваме крачка по крачка. Но не започвай да бягаш.

— Няма… — въздъхна Габи, защото не можеше да си представи бъдещето без него. — Досега не съм успявала да стигна толкова далеч с друг мъж.

Той се намръщи.

— Габи, само моята сила ли те изплаши? — попита я настоятелно.

Габи почервеня, схващайки подтекста на въпроса му.

— Да…

— Ерекцията е нещо, което мъжът не може да овладее. Мога да не ти позволявам да я усещаш, но не съм в състояние да я предотвратя.

— Не се страхувам от теб… по този начин — прошепна дрезгаво тя. — Проблемът е, че просто не знам дали съм способна на интимни контакти… Разбираш ли? Мисълта да се отдам, да загубя контрол… ме…

Боуи отметна влажната коса от лицето й.

— Можеш да се научиш да ме желаеш. Не бързам толкова много. Ще почакам. Това успокоява ли те?

— Ами ако не мога? Никога?! — простена Габи.

— Нека да живеем ден за ден, скъпа. Целуни ме и влез вътре. Замислил съм нещо.

— Няма ли да те нараня отново? — попита загрижено тя.

— Не, ако зная, че ще го направиш — отвърна сухо Боуи. — Хайде, не разполагам с цялата нощ!

Габи се засмя доволна и ентусиазирано долепи устните си до неговите.

— Някой ден ще те науча какво означава истинска страст — прошепна й той. — Обещавам ти го. А сега влизай вътре, преди да сме си създали допълнителни проблеми.

— Окей. Боуи, няма да провалиш тържеството на Аги, нали?

— Не — изръмжа сърдито той. — Но няма да я дам на Кортланд. Трябва да я предпазя.

— Надявам се, че си прав. Защото ако не си, тя би могла да не ти прости никога.

Боуи добре знаеше това. Когато Габи влезе в къщата, той се обърна и закрачи бързо по пътеката, която заобикаляше оградените пасища. Бе прекалено развълнуван и вбесен от майка си и Кортланд, за да отиде при тях, преди да се успокои. Мисълта да загуби „Каза Рио“ бе потискаща, а перспективата да загуби майка си заради някакъв жиголо го ужасяваше.

 

 

Габи застана лице в лице с Аги до стълбището.

— Как го прие той? — попита я малко нервно възрастната жена.

— Лошо…

— В края на краищата, точно това очаквах. Нед ме предупреди, че Боуи ще ми създава проблеми, но тайно се надявах, че синът ми все пак ще ми позволи да бъда щастлива.

Габи я изгледа изпитателно.

— А защо не видиш нещата от неговата гледна точка? Едно дете, което е чувствало, че е обичано, не би реагирало по такъв начин към втория си баща.

Аги пребледня.

— Не беше честно… — изрече вдървено.

— Но е вярно, нали?

— Да — въздъхна тя. — Никога не успях да се сближа достатъчно със сина си, да му кажа, че съм загрижена за него. Той толкова много прилича на Коупланд, Габи. Също като него е резервиран и самовглъбен. Нямам представа как да се сближим…

— Защо просто не се опиташ да поговориш с него?

— Правила съм го. Сменя темата или излиза.

— Ами постави се на негово място. Връщаш се вкъщи от екскурзия с мъж, когото познаваш по-малко от две седмици, и съобщаваш намерението си да се омъжиш за него пред толкова много хора, без дори да намекнеш на сина си за своите планове. Боуи не знае и не може да открие нищо за бъдещия ти съпруг!

— Това не означава, че Нед е престъпник или нещо подобно. Той просто е един беден, работещ упорито каубой. Но това не ме интересува. Не ме е грижа, чу ли?! Мога да живея и в колиба, ако се наложи. Нед не преследва парите ми, Габи, защото не е такъв човек!

— Бих искала да е така, но никой от нас не знае нищо за него…

— И ти си като Боуи! Убедени сте, че съм вятърничава стара жена, неспособна да преценява хората! Е, Нед си е лично моя работа и щом искам да се омъжа за него, ще го направя. Вие двамата можете да се разкарате!

— Ние те обичаме, Аги! — запротестира Габи.

— Не, не е вярно! Боуи просто иска да е сигурен, че „Каза Рио“ няма да попадне в чужди ръце, а и ти се страхуваш от същото. Не мога да повярвам, че си толкова неблагодарна, след като те приех като родна дъщеря без никакви въпроси за миналото ти!

Габи пребледня.

— Аги, не искам да останеш наранена…

— Нед едва ли би ме наранил така, както моето тъй наречено семейство вече го направи! — отвърна Аги с леден глас, обърна се и се отдалечи, оставяйки я с усещането, че току-що някой я е ритнал в корема.

Докато се изкачваше по стълбището, сълзите се стичаха по бузите й. Рядко бе плакала през живота си, но тази вечер й се бе струпало толкова много. Боуи щеше да я намрази, защото не бе в състояние да му позволи да я люби, а рече и Аги се бе отвърнала вбесена от нея. Не можеше да издържи на такова напрежение. Мина и през ума, че може би трябваше да се върне още сутринта във Финикс и да остави майката и сина да се оправят, както намерят за добре. Чувстваше се ужасно изморена.

 

 

Боуи пушеше нервно и се опитваше да овладее гнева си. Изведнъж дочу стъпки и се обърна. Нед Кортланд се приближаваше по пътеката. Беше без шапка, навъсен и с цигара в ръка. Откакто бе дошъл в „Каза Рио“, Боуи за пръв път го виждаше да пуши.

— Търсиш ли някого? — попита го хладно. — Или просто проверяваш имота, преди да се нанесеш тук?

Кортланд се спря точно пред него.

— Не оставяй с впечатлението, че някога ще ми потрябва твоето разрешение — отвърна троснато — да се преместя тук, да се оженя за майка ти или за каквото и да било друго въобще.

Боуи повдигна вежди.

— Окей. Ръкавицата е хвърлена, доколкото разбирам — каза с подигравателна усмивка.

— Не се съмнявай в това. Аги ми беше обещала, че ще ти съобщи за годежа ни преди тържеството. Не го е направила, нали?

— Има ли някаква разлика?

— За мен има, и то голяма. Ситуацията излиза извън контрол. Дойдох тук, за да можем двамата с Аги да прекараме известно време заедно далеч от хората и да се опознаем. Исках да видя как и къде живее…

— Не бих оспорил, че си искал точно това.

— Престани да се държиш нагло. До гуша ми дойде сарказмът ти, а цинизмът ти започва да се отразява вече и на Аги. Взе да ме гледа така, сякаш очаква да взема и последния й цент и да избягам.

— Искаш да кажеш, че не ти е минавало през ума?

— Смисълът на това мое посещение бе да се уверя, че Аги би ме приела такъв, какъвто съм. Не исках да избързвам да се оженя за жена, очарована от идеята да се обвърже с беден, самотен каубой.

— Как си си позволил пътуването до Ямайка? — попита с присвити очи Боуи.

— Спестявах години. Това е първата ми ваканция и за пръв път напускам Уайоминг за по-дълго време, откакто съпругата ми почина.

— Съпругата ти? Аги не ми е споменавала, че си вдовец.

— Почина преди девет години от рак. Не съм поглеждал друга жена, докато не срещнах Аги. Увлякох се почти мигновено, въпреки волята си. Сега трябва да си изясня нещата. По дяволите! Аз не искам „Каза Рио“, а Аги!

— Ами ако тя реши, че не те иска?

— Това ще бъде нейно решение, а не твое. Бих я отвел вкъщи, но имам две неомъжени сестри, които сигурно ще се отнасят с нея, както ти и Габи тук с мен. Не мога да й причиня това.

— Сестри? А децата ти?

Изражението на Кортланд първо бе студено и сурово, а после стана гневно. Той се загледа в земята, хвърли цигарата си и я смачка с крак.

— Нямам деца — отвърна кратко.

— Съжалявам…

— Ти обичаш майка си, момче. Не мога да те обвинявам за това. Ако имах деца, би ми се искало да ме обичат поне наполовина толкова. Жена ми плачеше на сън и много страдаше, че е бездетна. Прекарахме двадесет чудесни години заедно. В деня, когато тя умря, аз се хвърлих с пикапа си в реката.

Нед се засмя горчиво.

— Но наблизо се оказа един човек с прекалено развито чувство за отговорност, който ме извади няколко секунди, преди да е станало твърде късно.

Боуи бе леко объркан. Запита се дали той самият бе способен на такива дълбоки чувства към една жена. Знаеше със сигурност, че Коупланд Маккайд не би се хвърлил с пикапа си в реката, ако Аги бе умряла. На погребението й сигурно непрекъснато би мърморил, че го откъсват от работата му. Това не беше приятна мисъл и Боуи се ядоса.

— Аги обичаше баща ми! — рече сухо.

— Разбира се. Тя обича и теб. Но все пак е жена. Има някои неща, които един син не може да й даде.

Боуи го изгледа свирепо.

— А ти можеш, така ли?!

— Да, мога — отвърна убедено Кортланд. — И не насочвай юмруците си към мен, освен ако не искаш да получиш същото. Аз съм консервативен също като Аги. Не спим заедно и няма да го направим, докато не се оженим. Религиозен съм.

Боуи остана външно невъзмутим, но думите на Нед го стреснаха. Не можеше да си представи майка си в обятията на мъж.

— Кога планирате щастливото събитие? — процеди през зъби.

— Един Господ знае. Аги трябва да пожелае да живее в ранчо в Тетънс и да стане съпруга на каубой. Аз не обичам шумните компании и луксозните заведения, не съм привърженичка на партитата. Тетънс ме удовлетворява.

— По дяволите! Само не ми казвай, че очакваш Аги да дои кравите! — избухна Боуи.

Кортланд сбърчи вежди.

— Защо не? Аз ти казвам точно това.

— Тя ще рухне от преумора само след месец!

— О, не. Даже ще й хареса. Нейният проблем е скуката. А в моето ранчо Аги няма да скучае. Животът във фермата е по-хубав от този в градовете. Ти сам го знаеш много добре. Ако не беше фермер по душа, ако не се интересуваше толкова от земята и животните, би продал имението веднага, вместо да се бориш с половината Южна Аризона, за да го задържиш!

Боуи нямаше за какво да се хване вече и изгледа сърдито по-възрастния мъж.

— Не искам втори баща! — изрече най-накрая.

— И аз не съм очарован от идеята да имам доведен син, но всеки трябва да носи кръста си.

— Все още не сме се изяснили докрай. В Джаксън няма фамилия Кортланд.

— Не съм твърдял, че съм от Джаксън. Казах само, че съм живял там.

— Няма мъж с фамилия Кортланд, който да живее там и да притежава ранчо.

Нед пъхна ръце в джобовете си и присви устни.

— Изпълнил си домашното си. Добре, ще ти подхвърля още малко въже, за да се хванеш. Преместих се в Джаксън, когато съпругата ми почина. Преди това живеех и работех в Сан Антонио.

— Кортланд не може да е истинската ти фамилия.

— Рязък си. Да, не е цялото ми истинско име. Но не се укривам и нямам нищо в миналото си, от което да се срамувам.

— Не обичам лъжите.

— Нито пък аз. Но понякога е необходимо малко хитрина. Ще го проумееш някой ден. Е, ще се върнем ли вътре, преди съседите ни да са започнали да сплетничат?

— Заради Аги, предполагам, че би трябвало да си правим мили очи. Но не очаквай да те наричам „татко“.

— Боже опази! — отвърна бързо Кортланд и пое към къщата.

Боуи сви рамене и го последва.

Аги ги очакваше притеснена на верандата. Тъмните й очи бяха изпълнени със страх и тъга.

— Не се стигна до юмруци — увери я Кортланд, като я прегърна нежно през раменете.

Тя се усмихна нервно.

— Съжалявам — обърна се към сина си. — Трябваше да ти кажа предварително.

— Нищо лошо не се е случило. Но се надявам, че обичаш да доиш крави — отвърна Боуи.

— Какво?! — възкликна Аги.

— Няма значение. Къде е Габи?

Тя направи гримаса.

— Легна си. Разменихме си някой думи… Не го мислех това, което казах.

— Можеш да й се извиниш утре сутринта — обади се Нед Кортланд. — Хайде, ела да се поразходим сред гостите.

Боуи постоя известно време, чудейки се какво да предприеме, после изгаси цигарата си и се отправи нагоре по стъпалата. Почука на вратата на Габи и зачака. Измина почти цяла минута, преди тя да му отвори. Беше облечена, а очите й бяха зачервени. Сълзите върху лицето й го притесниха. Не си спомняше някога да я е виждал да плаче.

— Аги не е искала да те оскърби — каза й нежно.

— Предполагам… Но все пак ме заболя.

— Ще се сдобрите утре, скъпа. Мислех да те поканя на разходка сутринта, но имам среща във Финикс. Можеш да дойдеш с мен.

— Трябва да взема едно интервю — измисли си набързо претекст за отказ Габи.

— Добре. Сигурно ще ми се наложи да прескоча до Канада за ден-два, но ще се върна в началото на следващата седмица. Затова недей да се поддаваш на изкушението да се скриеш във Финикс.

— Ще имаш ли наистина нещо против? — попита тя и сведе поглед. — Не зная дали мога…

Боуи повдигна брадичката й.

— Това е нещо, което двамата с теб ще открием заедно. Не се бой, няма да те подлагам на натиск.

— Окей… — усмихна се свенливо Габи.

Боуи бавно докосна устните й със своите.

— Вълнуваш ме повече от всяка друга жена, която съм познавал. Не можеш да си представиш какво означава за мен да те галя и да зная, че никой друг мъж никога не го е правил.

Той се усмихна, забелязал смутеното й изражение.

— Лягай си. Ще се видим утре сутринта.

— Аги наистина ли не ми е сърдита?

— Просто е замаяна от присъствието на онзи каубой от Тетънс. Кортланд излезе навън да поговорим по мъжки. Очаквал бил Аги да ме предупреди, преди да направи официално съобщението.

— Да, така е. Той настояваше за това вчера на закуска.

— Не го познавам и не искам Аги да се забърква с първия срещнат. Както и да е, тя ще го забрави.

— Какви са ти плановете? — попита подозрително Габи.

— Е, не бързай толкова, скъпа. Това ще бъде моята малка тайна. Лека нощ.

Боуи се обърна и излезе, оставяйки я насаме със своите страхове, колебания и плахи надежди.