Сюзън Кайл
Любовен плам (7)

Седма глава

Габи прекара цялата сутрин в писане на покани. Партито бе насрочено за петък вечерта, а вече бе сряда и трябваше да се побърза. Чудеше се какво ли щеше да се случи, когато Боуи откриеше, че майка му не само е влюбена в Нед Кортланд, а и възнамерява да се омъжи за него.

Докато Монтоя и Елена се суетяха около обяда в кухнята, Габи се промъкна в гаража, за да поговори с Боуи.

Чу сърдито тракане под един от камионите и забеляза познатите огромни ботуши да стърчат от едната му страна. Той лежеше по гръб и завиваше някаква гайка. Габи мълчаливо седна върху бетонния под до него и обви с ръце коленете си.

— Подай ми гаечния ключ — нареди й рязко Боуи и протегна голямата си омаслена ръка.

Тя погледна сандъчето с инструментите.

— Сигурно има двайсетина. Кой точно?

— Номер двадесет и две.

Отново се чу потракване и стържене на метал.

— Онзи проклет прекупвач на земя по-добре да не се връща отново тук. Предупредих го да не ми досажда.

— Струва ми се, че положението става сериозно — отвърна тихо Габи.

— Винаги е било такова. Чу ли какво казах?

— Да…

— Ти си репортер. Изрови нещо.

— Ще го направя. Но ти няма да промениш мнението ми за състоянието на местната икономика и за необходимостта от допълнителни приходи.

— Значи си готова да пожертваш природата за няколко долара?!

— Въпросът не стои така. Просто безработицата тук е ужасна. Трябва да се развие индустрия или някакъв нов бизнес, за да имат хората работа. Известни са ми и опасностите от замърсяването на подпочвените води — писала съм няколко статии по този проблем. Но пустинята не служи на никого, освен на себе си, Боуи, ако не се разработва и оползотворява земята.

— Престани с проклетото си проповядване! — изръмжа Боуи. — В момента мислите ми са заети с нещо по-важно от земята и ти го знаеш много добре.

— Да. Зная… — въздъхна Габи.

— Тя си е загубила ума!

— Просто е самотна, Боуи.

Той издаде някакъв неопределен звук и протегна ръка.

— Този ключ не става!

— Ти го поиска.

— Тогава по-добре да четеш мислите ми следващия път. Дай ми един номер по-малък.

Габи безмълвно му го подаде.

— Баща ми е починал едва преди осем години! И този каубой от Тетънс не струва колкото и малкия му пръст, макар да умее да мята ласо и да говори с конете!

Габи прикри усмивката си. Очевидно гордостта му бе наранена, защото Кортланд бе успял да реагира преди него.

— Предполагам, че ще ти е тежко да гледаш как Аги се омъжва за друг…

Настъпи тягостно мълчание.

— По-трудно, отколкото би могла да си представиш. Разкажи ми нещо за майка си, Габи.

Тя се загледа в едно петно върху коляното на джинсите си.

— Не си я спомням много добре. Почина, когато бях на пет или на шест години. После двамата с татко пътувахме непрекъснато, за да си търси работа. Не беше най-идеалният баща на света, но бе добър с мен…

— Къде е той сега?

— Умря… — промълви с болка Габи.

Беше научила за смъртта му едва когато бе започнала работа в редакцията на вестника във Финикс. Но не бе узнала нищо за хората, отговорни за отчаяното й бягство от Кентъки и за агонията на баща й в клиниката за душевно болни. Страхуваше се да разпитва, за да не се издаде коя е и къде се намира. Последното нещо, което искаше, бе да се разкрие миналото й. Това неизбежно щеше да въвлече семейство Маккайд в ужасен скандал и не биваше да го допуска.

Потънала в мислите си, Габи не чу въпроса на Боуи.

— Слушаш ли ме?

— Каза ли нещо?

— Казах, че никога не говориш за миналото си.

— Всичко отдавна е забравено. Искаш ли друг ключ?

— Не.

Той се измъкна изпод камиона и седна. Носеше бяла тениска, цялата изпоцапана с машинно масло, която прилепваше към силните му гърди. Габи остана без дъх при вида на цялата тази мъжественост толкова близо до нея. Откакто го бе видяла съвсем гол до басейна, непрекъснато я връхлитаха еротични фантазии.

Черните му очи се присвиха и Боуи отметна влажен кичур коса назад. Габи избегна погледа му и поруменя.

— Да не ми е изцапан носът? — попита той неочаквано.

— Не… Извинявай.

— Напоследък доста се заглеждаш в мен. Имаш ли нещо против да ми кажеш защо?

Тя се усмихна стеснително.

— Предполагам, че по същата причина, поради която го правят и другите жени. Много си красив, Боуи…

Боуи захвърли ключа в сандъчето.

— По дяволите!

— Така е.

— Подай ми онзи парцал и една цигара.

Габи бавно извади пакета с цигари от джобчето на ризата му, метната встрани.

— Нервна ли си, Габи? — подсмихна се той.

— Малко… Нещата стават твърде сложни тук.

— О, не е чак толкова страшно. Кортланд скоро ще си замине, Аги ще отрезнее, а селскостопанската компания ще открие, че когато кажа „не“, това наистина означава „не“.

Маслиненозелените й очи затрептяха.

— Хубаво е, че си толкова уверен… — измънка Габи.

— Защо е тази промяна?

Боуи протегна ръка и докосна рамото й.

— Никога не съм те виждал толкова женствена. Надявам се, че е заради мен — добави той с плътен глас.

— Ти ме объркваш така…

— Имаш нужда от малко объркване.

Боуи издърпа един кичур от косата й и започна да си играе с него.

— Няма да бъдем врагове. Независимо какво ще се случи с Аги или със земята, двамата с теб никога няма да бъдем противници.

— Надявам се да не сме — съгласи се тя и усети, че трепери.

Начинът, по който я гледаше, я караше да се чувства още по-нервна. Изведнъж си припомни всичко — думите, които й бе казал при басейна, целувките му, напрежението, което непрекъснато нарастваше помежду им.

— Видът ти е такъв, като че ли всеки миг ще скочиш и ще избягаш — отбеляза замислено Боуи. — Толкова ли съм страшен?

— Не е точно страх…

Тъмните му очи потъмняха още повече.

— Не е ли? Ела тук.

Габи се колебаеше.

— Това ще… промени всичко… — прошепна тя.

— Всичко вече е променено. От онази вечер във Финикс ситуацията става все по-неконтролируема. Знаеш ли, снощи почти щях да дойда при теб? Трябваше да мобилизирам цялата си воля, за да си остана в леглото.

Габи си припомни своя собствен копнеж по него и това само увеличи страховете й. Усети, че самообладанието й я напуска. Издърпа косата си от пръстите му, скочи и се отдалечи на няколко крачки.

— Не казвай такива неща… — промълви дрезгаво.

— За бога, та ти си на двадесет и четири години!

Боуи също се изправи и тръгна към нея.

— Ние не играем, Габи. Това не е само лек флирт, защото съм отегчен и си търся някакво развлечение. А и ти няма да ме убедиш, че реакциите ти спрямо мен са по-различни от моите към теб.

Габи нямаше представа какво да му отговори. Знаеше единствено, че краката й треперят. Страхуваше се от това, което той навярно очакваше от нея.

— Боуи, напредваш твърде бързо… — отрони се с мъка от пресъхналото й гърло.

— Не. Просто отказвам да отлагам неизбежното повече. Мили боже, как копнея за устните ти!

Боуи напрегнато изучаваше изражението й. Дишането й рязко се учести, когато ръцете му плавно се плъзнаха по талията й и той мушна коляно между краката й. Мъжкият му аромат я омая, а сърцето й замря, щом търсещите му устни се впиха в нейните. Габи сграбчи раменете му, обзета от страх, но и тръпнеща от наслада.

Боуи вдигна глава и отново се взря в лицето й.

— Това е всичко, което искам от теб сега — рече й тихо. — Само устните ти. Отпусни се, малката ми. Няма да те нараня… Само ще те целуна.

Съвършеният му самоконтрол я успокои и този път целувката им продължи по-дълго. Беше най-възбуждащата целувка в живота на Габи. Тя простена, усещайки как вълна на удоволствие пронизва слабините й. Инстинктивно се отдръпна от него.

— Това те плаши, нали? — прошепна й Боуи. — Никога ли не си била възбудена толкова?

Тя преглътна и поклати глава. Не бе в състояние да му отговори.

— Няма да позволя нещата да излязат извън контрол. Довери ми се — добави изкусително Боуи. — Ще те науча на това, което желаеш, без да те изплаша…

Езикът му започна изкусно да разтваря треперещите й устни, а дланите му обхванаха стегнатото й дупе и я притиснаха към таза му. Габи усети в долната част на корема си твърдия напор на възбудената му мъжественост. Нямаше сили да се съпротивлява на тази непозната и толкова сладостна интимност, пък и никак не й се искаше да го прави. Тялото й пулсираше, тя живееше чрез тази целувка, извисяваше се в небесата…

Внезапно Боуи я пусна и се отдръпна. Габи извика тихичко от изненада и потърси очите му. По бузите й се стичаха сълзи.

— Не… — опита се да протестира и поруменя от собствената се смелост.

— Обещах ти, че няма да позволя нещата да излязат извън контрол — напомни й той. — Нито един нормален мъж не би могъл да продължава така до безкрайност. Разбираш какво искам да ти кажа, нали?

Габи осъзна думите му и притаи дъх. Обви с ръце гърдите си, които бяха странно подути, също като устните й.

— Мили боже…

Боуи изглеждаше съвсем спокоен, ако не се обърнеше внимание на пламъчетата в зениците му.

— С теб сме истински експлозив — усмихна се той.

— Не съм предполагала, че бих позволила на някого да ме целуне така…

— Нямаш ми достатъчно доверие, за да ми разкажеш какво ти се е случило, но май се досещам. Някой някъде е загубил контрол и те е изплашил.

Габи преглътна мъчително.

— Нещо подобно… — смънка уклончиво.

— Изнасилили ли са те?

Лицето й стана алено, защото не бе очаквала този въпрос.

— Не!

— Разкажи ми — подкани я ласкаво Боуи.

— Не мога! — отвърна тя, готова да се разридае.

— Хайде не плачи. Няма да настоявам. Някой ден сама ще ми разкажеш всичко.

— Не исках това да се случва… Всичко е толкова объркано. Не мога… Не мога никога да бъда интимна с мъж, Боуи. Не мога…

Боуи докосна устните й с пръст.

— Можеш да бъдеш интимна с мен — прошепна й. — Не веднага. Може би не след дълго ти ще ми разкажеш всичко за миналото си и аз ще ти помогна да се почувстваш жена. И това ще ти бъде за пръв път, нали, Габи?

— Да… Но няма да мога…

Той я целуна по челото.

— Какво ще кажеш да се обадиш по телефона след обяд на Джон Хамък и да го поканиш на партито в петък вечерта? — смени неусетно темата.

— Какво?!

— Искам да поканиш Джон Хамък на партито. Аги имаше слабост към него, а съпругата му почина миналата година. Изглежда добре, пък и възгледите му за опазването на околната среда са сходни с моите.

— Боуи, мисля, че нищо няма да излезе от това. Майка ти сериозно е хлътнала по господин Кортланд.

— Господин Кортланд си заминава. Просто не го знае още. Не ме гледай така, съзнавам какво правя. Джон има добър подход към жените.

— Сигурна съм, че Нед Кортланд не е избягал престъпник. Видя ли как метна ласото и се оправи с мустанга? Дори Бенди не е толкова добър, а през целия си живот се е занимавал само с обяздване на коне. Господин Кортланд притежава рядък талант и в него има нещо много властно.

— Е, на мен ми изглежда доста обикновен. Облеклото му не е нещо особено и не знае абсолютно нищо за добитъка, въпреки че умее да мята ласо.

— Боуи, след като ти стана от масата, той сподели доста компетентно мнение за търговията с Япония.

— Така ли?

— И знае какво е херфорд. Сигурен ли си, че си направил обстойна проверка в Уайоминг? Готова съм да се обзаложа, че Нед Кортланд има подчертан интерес към добитъка.

Боуи присви устни.

— Тогава това може да бъде добра възможност за теб да проявиш репортерския си талант. Задай му някой и друг подвеждащ въпрос. Измъкни някаква информация.

— Опитах, но Аги ме спря. Имаш ли някакви други идеи?

— Мога да прескоча до Джаксън в надалото на другата седмица — намръщи се той! — Може би това е най-добрият начин. Трябва да изгоня този натрапник оттук, преди Аги да е извършила някоя глупост.

Габи въздъхна тежко. Никога не се бе чувствала толкова объркана и несигурна. Не й се нравеше да действа зад гърба на Аги, но не можеше да стои настрани и да бездейства.

— Той изглежда много мил човек, Боуи, и се отнася така към майка ти, като че ли тя е целият свят за него.

— Това е умение, което един мъж може да доведе до съвършенство, не го забравяй.

— А ти преструваше ли се преди малко, за да ме спечелиш на своя страна?

Тъмнорусите вежди на Боуи се сбърчиха сърдито.

— Смяташ, че един мъж би могъл да симулира сексуална възбуда?!

Габи си припомни допира на тялото му до нейното и пламна цялата.

— По дяволите! Ще се обадя още сега в комисията на Гинес за световните рекорди. Не вярвам да има друга жена в Америка на твоята възраст, която би изказала подобно мнение.

— Престани да ме иронизираш… Казах го просто така. Хайде да вървим.

 

 

— Ау! — възкликна Монтоя, когато влязоха в трапезарията. — Елена ще припадне, ако седнеш така на масата, сеньор Боуи.

— Че какво ми е?

— Целият си в масло — поясни учтиво Монтоя.

Габи не успя да сдържи смеха си.

Боуи й хвърли мрачен поглед, а после изгледа свирепо и иконома.

— Не съм толкова мръсен.

В този момент влезе Елена и последва остър диалог на испански.

— Добре де, ще си взема душ — измърмори накрая Боуи и излезе.

Доволна от победата си, Елена отиде в кухнята, за да донесе кафето.

— Трябва да ти кажа нещо — поде Монтоя, когато останаха сами с Габи.

— Какво?

— Боуи иска да поканиш сеньор Хамък на партито като се надява, че майка му ще го забележи и ще забрави новия си приятел.

— Да, знам.

— Сеньор Хамък наскоро се сгоди за сеньора Уайт — въздъхна той.

— По дяволите! — простена Габи. — Това ни беше последната надежда. Ще трябва да измислим нещо друго.

— Господин Кортланд не изглежда лош човек — продължи Монтоя. — Вие двамата с Боуи толкова ли сте сигурни, че той би могъл да ни навреди?

— Не знаем почти нищо за него, но Боуи работи по въпроса.

— Действайте по-бързо. Трудно е да се отменят сватбите.

— Прав си — кимна тя.