Сюзън Кайл
Любовен плам (6)

Шеста глава

Очевидно Боуи бе вбесен от предстоящото парти. Той се извини и излезе през задната врата. Върна се късно вечерта и влезе в кабинета си, като хвърли само един продължителен, жаден поглед на Габи.

— Боуи ще ни създава големи главоболия, нали? — въздъхна Аги, след като Нед си легна и с Габи останаха насаме.

— Тревожи се за теб. Не знае как да изрази загрижеността си.

— Ти разтревожена ли си?

Габи сведе очи към пода.

— Аги, ти имаш право сама да уреждаш живота си. Наистина не трябваше да се меся.

— Хайде, изплюй камъчето.

— Какво знаеш за господин Кортланд?

Аги подви крака на дивана.

— Внимателен е… Не си придава важност. Обича децата и животните. Не пие и не пуши. Бил е женен, но съпругата му е починала от рак преди девет години. Нямат деца. И… мисля, че съм влюбена в него.

Габи подсвирна тихичко.

— О, боже!

— Само че не знам какво изпитва той към мен — добави тъжно Аги. — Изглежда му е приятна моята компания, но е много потаен за чувствата си. Дори не ме е целунал. Ужасно е старомоден. На кораба имаше по-млади жени, които се опитваха да флиртуват с него, но не им обърна никакво внимание. Остана с мен.

— Изглежда много мил. Но…

— Но какво?

— Има някаква своя тайна… поведението на Боуи му се струва забавно, въпреки че се прикрива. И така е по-добре, защото синът ти търси повод да се нахвърли върху него.

— Забелязах това веднага. Забелязах и нещо друго — двамата с Боуи се бяхте хванали за ръце.

Габи прокле издайническото си почервеняване.

— Да, вярно е…

— Опита ли се да се сближи с теб?

— Струва ми се, че не.

— И това ще стане. Той може да не прилича на женкар, скъпа, но не го подценявай.

— Боуи е последният мъж на земята, който би ме прелъстил заради чисто физическото удоволствие.

Зениците на Аги се разшириха.

— Мили боже!

— Той ме плаши, Аги… Никога досега не съм изпитвала такъв страх. Разтреперва ме цялата вътрешно.

— Мога да те разбера. Знаеш ли, аз обичах съпруга си, но на него целият му живот беше строителната компания. Винаги работеше — нощем, през уикендите, през отпуските. Живеех в сянката му. Вземах това, което ми даваше, без да имам някакви претенции, но връзката ни не бе дълбока. С Нед е… различно. Мога да говоря с него. Той ме изслушва. Споделя вълненията си, мислите си. Чувствам се толкова близка с него, а дори не ме е докоснал. Представяш ли си, на моите години да се държа като срамежлива тийнейджърка!

— Предполагам, че е чудесно. Беше самотна прекалено дълго. Не се страхувай да вземеш своето от живота, Аги. Днес светът е по-различен. Не позволявай на Боуи да те пречупи. Той ти мисли доброто, но невинаги вижда двете страни на нещата. Признава само своята гледна точка и я отстоява със зъби и нокти.

— Да, зная. Коупланд го възпита така. Не успях да се сближа с него. Отблъскваше ме от себе си. Ето, и сега отново го прави. Беше толкова по-лесно човек да обича теб, скъпа. Моят син е тежък случай.

— Въпреки всичко, той те обича. Наистина те обича.

— Я ми кажи, ти какво изпитваш към Боуи, Габи?

Този въпрос изненада, Габи.

— Не зная… — призна си тя.

Аги забеляза смущението й.

— Окей, всяко нещо с времето си. Хайде сега да помислим кого да поканим на моето парти.

Смяната на темата бе добре дошла за Габи. Направиха списък на гостите, като включиха и няколко приятели на Боуи.

— Вероятно ще е грешка, ако поканим Тед и Майк — замислено рече Аги. — Те винаги са подкрепяли Боуи, каквото и да направи. Ще ги настрои срещу мен.

— Аз ще те защитя.

— Наистина ли? А после кой ще защитава теб?

Това също бе интересен въпрос, но Габи нямаше отговор и за него.

Тъкмо уточняваха коя фирма ще организира партито, когато Боуи излезе от кабинета си с цигара в ръка. Габи усети как сърцето й започна да тупти ускорено. На Боуи му достави удоволствие начинът, по който го гледаше. Не беше трудно да разгадае мислите й. Усмихна й се хищнически и тя мигновено почервеня.

— Привърши ли с работата си? — попита го Аги.

— Почти. Имаме един жилищен комплекс в Колорадо, но ще го проверя по-късно през седмицата. Строителната ми бригада там е добра, но искам да съм сигурен.

— Колко бригади имаш? — поинтересува се Габи. — Каза ми, че си бил изпратил една и в Канада.

— Точно така. Компанията ми е голяма. Участвам в търгове за строителни обекти в цялата страна, дори и в чужбина.

— Но как знаеш каква цена да определиш?

Той се засмя снизходително.

— Това е дълга история. Имам хора, които могат да изчислят работата до последния пирон. След това е въпрос на време да се усредни цената с приемлива печалба и все пак общата стойност да е по-ниска от тази на конкурентите.

— Коупланд беше ненадминат в това — припомни си Аги. — Научи и Боуи.

— Научих много и когато загубих два големи обекта в началото — добави сухо Боуи.

Той се протегна и мускулите се очертаха под ризата му.

— Господи, колко съм уморен! Вие уточнихте ли вече списъка на гостите? Надявам се, че не сте пропуснали да включите Тед и Майк.

Аги го изгледа сърдито.

— Как бих могла да ги пропусна?! Но да не си посмял да настроиш тези момчета в заговора си срещу мен!

Тя забеляза замечтания му поглед и поруменелите бузи на Габи и се усмихна.

— Хайде, Габи, ще се качим горе заедно. Ти можеш да угасиш лампите, нали, синко?

— Да мога — съгласи се той неохотно. — Лека нощ, скъпи дами.

Габи мълчаливо му кимна и последва възрастната жена.

Боуи ги наблюдаваше мрачно. Питаше се дали и Габи бе така разочарована като него самия и дали майка му възнамеряваше да направи всичко възможно, за да ги раздели. Може би с това му подсказваше, че ще е по-добре да не се меси в отношенията й с Нед Кортланд. Нед не му излизаше от ума. Дискретните телефонни обаждания тази вечер не му бяха донесли никаква информация за мистериозния гост. „Кой е Нед Кортланд и защо преследва Аги? Трябва да го разбера по някакъв начин, преди да е станало твърде късно!“

 

 

Габи си взе душ и облече жълта копринена нощница с дълбоко деколте, която прилепваше към тялото й, подчертавайки стегнатите й гърди, тънката талия и дългите й елегантни крака. Тялото й имаше съвършени форми и точно затова полагаше толкова усилия да го прикрива. Не обичаше мъжете да я заглеждат — всички мъже, с изключение на Боуи.

Потръпна, като си спомни изящната му голота. Скри лице в длани, чудейки се дали някога ще забрави тази гледка. Внезапното й увлечение по него бе също толкова смущаващо, колкото и неговият интерес към нея. Легна по гръб на леглото и се загледа в тавана. Въпреки че имаше много основания да се страхува от мъжете, Боуи не я плашеше. Искаше да го целува. Искаше да усети ръцете му върху гърдите си, тежестта му върху тялото си. От гърлото й се изтръгна страстен стон. В утробата й сякаш се бе разгорял истински пожар. Това се случваше за пръв път в живота й и не можеше да го проумее. Затвори очи и се опита да мисли за партито.

 

 

Аги се събуди на зазоряване. Облече бялата си дантелена рокля и излезе на терасата, за да наблюдава изгрева на слънцето. Дочу стъпки зад гърба си и се обърна. Беше Нед.

— Синът ти не ме иска тук — каза тихо той. — Смята ме за жиголо. Ти какво мислиш?

Аги му се усмихна свенливо.

— Мисля, че си много приятен мъж с безупречни маниери, който направи ваканцията ми незабравима. Съжалявам, че Боуи се държи толкова студено. Навярно смята, че възнамеряваш да останеш за постоянно…

— И е прав.

Нед пристъпи и я притегли към себе си.

— Желая те… — промълви до устните й.

Никога през живота си Аги не бе целувана така. Задъха се и цялата се стегна. Силните му ръце я притиснаха още по-здраво и той задълбочи целувката. Тя почти се шокира, че все още можеше да изпитва желание. Треперейки, протегна ръце и ги обви около врата му. „Любовта би могла да бъде ужасно болезнена на моята възраст…“ — мина й през ума.

Нед се отдръпна, усетил сълзите й.

— Защо, Аги?

— Ти ще си заминеш… — промълви нещастно Аги.

— Не! Няма да те оставя! Обичам те!

Струваше й се, че сънува, но той повтори признанието си и я целуна отново. В душата й разцъфна пролетта и Аги не обърна внимание на стъпките, които се дочуха наблизо.

 

 

Когато Габи слезе на закуска, Боуи се хранеше замислен, а Аги, цялата сияеща, разговаряше с Нед Кортланд. Габи смънка едно „добро утро“ и седна до Боуи. Чувстваше се малко неловко в прилепналата си маслиненозелена блуза с дълбоко деколте и впитите в бедрата джинси.

— Надявам се, че сте спал добре, господин Кортланд? — обърна се към Нед.

— Много добре, госпожице Кейн — усмихна се той. — С Аги станахме на зазоряване, за да се полюбуваме на изгрева.

— Беше великолепен — добави Аги и се изчерви.

Боуи изтрака с вилицата си по чинията.

— Трябва да помогна на Монтоя в гаража — избоботи и стана. — Единият от камионите нещо не е наред, а Бенди е зает с обездката на новите коне.

— Бенди е твърде груб с тях — вметна Габи, усетила напрежението, което витаеше във въздуха.

— Няма друг начин — отвърна той. — Нямаме време за всеки кон по отделно.

— Аз бих намерил време — рече Нед Кортланд. — Конят е чувствително и интелигентно същество. Ако се пришпорва непрекъснато, това ще сломи духа му.

— Ние не използваме шпори с шипове в нашето стадо — усмихна се хладно Боуи. — Когато Габи казва, че Бенди е твърде груб с тях, няма предвид, че ги бие с камшик до кръв. Просто ги язди, докато се предадат. За последните шест месеца Бенди има две счупени ребра.

Кортланд понечи да отговори нещо, но на прага се появи Монтоя.

— Сеньор Боуи, един господин иска да ви види.

Боуи кимна и излезе с широки крачки.

— Започвам да се изморявам от този словесен двубой, Аги — каза Нед. — Вече получих от сина ти за два дни повече, отколкото бих позволил на всеки друг за месеци. Трябва да си изясним отношенията.

Аги направи гримаса.

— Няма да е лесно.

— Не ме е грижа. Искам всичко да бъде открито.

Тя погледна малко сконфузено към Габи.

— Нед ми предложи да се оженим…

— О, чудесно… — смънка Габи.

— Значи, ще трябва да се боря и срещу теб, така ли да го разбирам?

— Разбира се, че не. Знаеш, че винаги съм ти желаела само доброто.

— Да, знам, малката ми — прегърна я Аги. — Бъди спокойна за мен.

— Спокойна съм.

Габи стисна ръката на Нед Кортланд, като не пропусна да забележи странния начин, по който я гледаше.

— Сега ни остава само да убедим Боуи — въздъхна Аги.

— Трудна работа — отвърна Нед. — Ще се противопоставя, до последния си дъх. Трябва да поговориш с него.

— Боуи не ме слуша. Обича нещата да стават, както той каже.

— Аз също. И ще получа, каквото искам.

Габи усети, че я побиват студени тръпки от тона на Кортланд.

— Надявам се да не ни създава неприятности — каза Нед сякаш на себе си. — Не и преди аз…

Той замълча, доловил бдителността в погледа на Габи.

— Можем да го вържем, да го затворим в килера и да отпътуваме за Уайоминг — предложи плахо Аги.

Габи се засмя.

— Той ще се развърже и ще тръгне след вас. Значи вие се занимавате с добитък, господин Кортланд? — побърза да смени опасната тема.

— Съвсем малко. Обичам повече конете, но не разполагам с достатъчно капитал, за да инвестирам в тях.

— От Уайоминг ли сте?

— Всъщност, не. Не съм роден там.

— А къде?

— Престани с твоите репортерски въпроси, Габи! — смъмри я Аги. — По-добре ми кажи колко време мислиш да останеш тук?

— Две седмици, ако не възразяваш. Ще бъда тиха като мишка.

— Стига да не си непрекъснато покрай нас, стой, колкото си искаш. А Боуи? И той ли възнамерява да остане две седмици?

Габи поруменя, с което й достави видимо удоволствие.

— И Боуи може да остане само при условие, че не се изпречва на пътя ми! В края на краищата, сгодените се нуждаят от усамотяване, както знаеш.

— Ще кажеш ли на Боуи какво сме решили? — попита неочаквано Нед.

— Той със сигурност ще узнае… — изпусна се Габи.

— Точно от това се страхувах — въздъхна тежко Нед Кортланд. — Сигурно е, че ще се залепи за нас и ще ни следва неотлъчно.

— По-добре да не го прави! — процеди Аги. — Габи, не му споменавай нито дума за женитбата ни или ще те изпратя веднага във Финикс. Правото да му съобщя, е мое!

— Добре — изрече неохотно Габи, — но не се бави твърде много. А сега имам намерение да ви оставя насаме. Знаете ли каква порода са червените и белите крави? — обърна се с предпазлива усмивка към Нед.

— Херфорд — отговори той. — И за ваше сведение, споразумението за търговия с японците вече е в сила. Ще им изпращаме повече говеждо.

— Защо тогава пред Боуи се престорихте на невежа?

— Той очакваше да не зная — рече спокойно Нед и се облегна назад. — В наши дни е трудно да се спечели нечие доверие. Разбирам опасенията му, но една жена не би трябвало да воюва със собствените си деца, за да бъде щастлива. Нито пък би трябвало да й диктуват как да устрой живота си.

— Но те имат право да я предпазят, когато тя е уязвима, нали?

Той повдигна едната си вежда и се усмихна.

— Не зная. Нямам деца.

— Ако се ожените за Аги, ще имате — обеща му сухо Габи. — Ще имате стокилограмов син.

Тъмните очи на Нед светнаха закачливо.

— Стига да не ми се налага да го друсам на коленете си, ще се справя някак.

— Ще видим — отвърна тя и излезе, кимвайки на Аги.

Когато минаваше покрай кабинета на Боуи, дочу гневния му глас и надникна през открехнатата врата.

— Казах ви какво мисля за това — говореше той на един дребен, съсухрен мъж в сив костюм. — Няма да продам земя на компания, която ще замърси околната среда. По дяволите, човече, не проумявате ли, че реализацията на този проект ще се отрази върху водните ресурси тук?!

— Това е солидно финансово начинание, господин Маккайд. И много хора в Ласитър го подкрепят. Вие притежавате най-хубавата земя за проекта, а той може да означава много за местната икономика…

— Не и за дълго! — упорстваше Боуи. — Отговорът ми е „не“!

— Няма ли да премислите?

— Няма!

— Господин Маккайд — разпери ръце дребният мъж, — да не би да възнамерявате да продължите сам този кръстоносен поход, за да запазите земята си цяла. Не е реалистично. Не можете да задържите прогреса!

— Стойте и ме наблюдавайте.

— Градът ще се бори срещу вас с нокти и зъби. И вие ще бъдете единственият загубил… Господин Маккайд!

Изведнъж Боуи вдигна човечеца по средата на тирадата му и го понесе към колата му. Спокойно го постави зад волана и затвори вратата. Посетителят, местен посредник, успя да запали двигателя с треперещи ръце и потегли не особено плавно.

Минаха няколко минути, преди Габи да успее да потисне смеха си. Тръгна безцелно из имението. Бенди тъкмо обяздваше един жребец в заграждението. Буйното младо животно изведнъж се изправи на задни крака, изпръхтя и го хвърли в пепелта.

— Хей, Бенди! Добре ли си? — извика му Габи.

— Добре съм, само дето честта ми е накърнена — засмя се той и тръгна към нея. — Хубаво е да си отново вкъщи, нали!

— Така е.

Бледосините му очи я изучаваха бдително.

— Предполагам, че си тук заради гостенина на мисис Аги — започна направо Бенди. — А мога да се хвана на бас, че Боуи е дошъл тъкмо заради него.

— Как не те е срам да сплетничиш! — сгълча го Габи.

— Не би трябвало, признавам си. Но не е цвете за мирисане този приятел от Уайоминг — кимна той към приближаващия се заедно с Аги Нед. — Виж го как върви — като каубой. Няма нищо по-тромаво на света от… мили боже!

Възклицанието му бе предизвикано от едно малко момченце, което се бе провряло в заграждението и се опитваше да докосне мустанга.

— Махни се оттам! — изрева Бенди.

Момчето се смееше и не му обърна никакво внимание, жребецът пръхтеше застрашително и риеше с копита.

— Направи нещо! — извика Габи.

Бенди се затича към мустанга, но бе съборен на земята от подскачащото животно. Габи се опита да прескочи перилата, изпаднала в истински ужас, но една силна ръка, я улови и я задържа.

— Дай ми ласо! Бързо! — рече властно Нед Кортланд на Боуи, който тъкмо излизаше от хамбара.

Той реагира инстинктивно на рязката заповед, сграбчи едно ласо и му го подхвърли. Кортланд го улови, ловко направи примка и го метна от оградата на врата на мустанга. После скочи вътре и постепенно успя да укроти животното, докато Бенди изведе момчето. Беше истинска наслада да се наблюдава как го прави. Не дърпаше жребеца, нито го удари, дори не използва много сила. Просто му говореше нежно и тихо с изпънатото въже в ръка, галейки го по муцуната.

— Мили боже — поклати глава Бенди. — Чувал съм за хора, способни на това, но не си спомням да съм го виждал. Това бе фантастично, господин Кортланд!

Нед само кимна и му подаде юздите.

— Как е момчето? — попита той Боуи.

— Малко е уплашено, но иначе е добре. Баща му е един от каубоите ни.

Боуи присви очи.

— Беше страхотно. Май разбираш доста от коне.

— О, яздех, когато бях по-млад, но и сега обичам конете.

— И те изглежда те обичат. Бенди работи с този жив дявол от три дни и доколкото знам, онзи ден той едва не го е убил.

— Имах късмет. Аги, хайде да вървим. Отиваме на някакво място, крепостта „Кохайз“ — отвърна Нед и плъзна ръка върху раменете на Аги.

— Ще спрем да обядваме някъде — добави сияейки тя и се сгуши до снажното му тяло. — Не ни чакайте.

— Окей — кимна им Боуи разсеяно. — Приятно прекарване.

Наблюдаваше ги как се отдалечават, а Габи стоеше замислена и притихнала до него.

— Този човек има представа що е ранчо — обади се той. — Готов съм да се хвана на бас. Но защо е толкова потаен? И кой е в действителност? Никой в Джаксън не знае нищо за скотовъдния бизнес на Нед Кортланд…

— Може би не е от Джаксън — предположи Габи. — Може би се опитва да ни заблуди.

— По дяволите! Ами ако има криминално минало и се скрие тук? Или пък е избягал затворник?