Сюзън Кайл
Любовен плам (19)

Деветнадесета глава

Харви седеше на бюрото си, а Боб Чалмърс се бе надвесил над него и разглеждаше материалите, които репортерът бе донесъл.

— Какво откри? — присъедини се Габи към тях.

— Достатъчно, за да им причиним много неприятности — отвърна тихо Харви. — Погледни.

Габи започна да чете през рамото на Боб. Ситно изписаните страници документираха два съдебни процеса срещу „Биоаг“ за замърсяване на подпочвените води в резултат на безотговорно използване на опасни пестициди, довело до измирането на добитък. „Котън Уест“ бе отказала да вложи допълнително пари за подходящо отводняване на полето. Няколко собственика на земя бяха завели дело срещу нея, защото ерозиралата почва бе разнесена от вятъра към техните ферми и ги бе засипала с прах. Имаше и друго висящо дело в Тексас за преднамерено изкупуване на земя с цел преследване на правителствените субсидии.

— Можеш ли да го докажеш? — попита Боб. — Това за субсидиите?

— Разбира се. Съдебните процеси са обществено достояние.

— Приятелят ти Джони Блейк ми се обади от Финикс — обърна се редакторът към Габи. — Съобщи ми, че загадъчният господин Самуелс се славел като човек, който трупал състояние за сметка на земята. Даде ми някои телефонни номера, на които можем да позвъним, и се поинтересува дали ще му предоставиш информацията, която си събрала. Като се има предвид, че почти те откраднах от него, мисля, че ще е справедливо, но след като подготвим нашата статия, разбира се.

Габи въздъхна. „Все пак Боуи излезе прав — рече си мислено. — Инстинктите му се оказаха много по-добри от моите. Е, дотук с илюзията ми да се осигури поминък за безработните в Ласитър…“

— Да телефонирам ли на господин Бари, господин Лоуган и господин Самуелс, за да ги уведомя за намеренията ни и да им предоставя възможност да кажат нещо в своя защита?

— Разбира се — усмихна се Боб. — Но го направи бързо. Искам двамата с Харви да се захванете за работа и да напишете статията до края на деня. Ще имаме страхотна първа страница в четвъртък. А аз ще седна и ще напиша хубава статия за доведения ти брат — добави печално.

— За съпруга ми… — почервеня Габи и показа венчалния си пръстен. — В събота ходихме в Мексико.

— Каква новина само! И не ми се обади, за да направя снимки! — обвини я Боб.

— Там имаше фотограф. Направи ни доста снимки…

Представата, че те биха могли да се появят в пресата на Кентъки, я тревожеше и това пролича на лицето й.

Харви я погледна и стана рязко.

— Моите поздравления, Габи! Хайде, заеми се да телефонираш на хората от „Биоаг“.

Габи замислено тръгна към офиса си, питайки се дали пък Харви не бе открил нещо за миналото й. Седна на бюрото си, все още обезпокоена. Обичаше Боуи, но не можеше да му признае какво се бе случило в действителност през онази нощ в Кентъки, защото така щеше да замеси и него. И ако той някога се издадеше или някой го разкриеше, последвалият скандал навярно щеше да унищожи фамилията Маккайд. Още по-лошо, дори можеше да засегне и господин Кингман, който бе много богат, а това означаваше, че е и доста известен.

Габи почувства, че кръвта й се смръзва.

— Още ли не си се захванала за работа? — надникна Харви през вратата. — Нямаме много време.

— О, започвам… Благодаря.

Той като че ли знаеше за какво му благодари и само се усмихна.

— Не се тревожи.

Габи посегна към телефона.

Господин Бари бе шокиран, господин Лоуган се развика и побесня, когато тя му прочете част от бъдещата публикация, но господин Самуелс от Лос Анжелис въобще не се впечатли.

— Е, в едно печелите, в друго губите — отвърна той безгрижно. — Ние щяхме да съживим местната икономика, както знаете, и да осигурим доста много работни места.

— Щеше да има тежки последствия за земята и за водните запаси — вметна Габи.

— Незначителни подробности и те не ни засягат. Ние използваме земята и после, когато натрупаме пари, намираме нова. Това е голям бизнес, госпожице Кейн. Оставяме на местните граждани да изберат между прогреса и екологията. В бизнеса се търси печалбата.

— Да, това го разбирам. Но наистина ли не ви интересуват щетите, които нанасяте?

— Интересуват ни, но не можем да си позволим да се трогваме прекалено много — не и в днешните времена. Някои от големите корпорации, за да предпазят земята, инсталират отводнителни системи, но те са по-скъпи, отколкото можем да си позволим.

— Разбира се, че са скъпи, но гарантират, че земята ще може да се използва отново и отново. Една от вашите основни култури е памукът, а той изтощава почвата много.

— Вярно е, обаче от памук се печелят добри пари и той не изисква големи разходи. Ласитър щеше да ни устрои идеално, госпожице Кейн, но има и по-богати райони с повече вода и ние ще ги намерим. Дочуване.

Все още потръпвайки от думите му, Габи затвори телефона и отиде при Харви.

— Може би господин Самуелс е прав — завърши, след като му предаде в сбит вид съдържанието на разговорите си с шефовете на „Биоаг“. — Не можеш да си позволиш прекалено много чувства в бизнеса. Но Боуи също е прав — не можеш да възвърнеш историята и екологията, щом като вече са унищожени.

Тя подпря главата си с ръце.

— Ох, мразя да съм репортер. Животът е толкова по-лесен, когато виждаш само едната страна на въпроса.

— Зная какво имаш пред вид — кимна Харви. — Но поне ние сме обективни. Познавам много репортери, които не са. Преднамерено изопачават събитията съобразно възгледите си и нищо чудно, че средствата за масова информация са атакувани толкова често през последните години.

— Имам чувството, че нямам право да напиша името си до твоето. Ти свърши сам цялата работа.

— Не съм я свършил сам. Ти повдигна въпросите за отпадъчните води и подпочвените запаси. Ти постави основата на разследването, а аз просто го проведох.

Габи се усмихна.

— С твоите източници за информация и с твоя опит ти си чудесен партньор.

— И на мен ми харесва да работя с теб — поруменя Харви. — Между другото, отказах се да ровя в миналото ти. Всички ние си имаме своите сенки. Не се притеснявай от мен.

— Благодаря ти… — промълви тихо тя.

До края на работния ден двамата успяха да завършат статията, но останаха да коригират компютърната разпечатка и когато най-после Габи се прибра в „Каза Рио“, вече се бе стъмнило.

Боуи я чакаше на предната веранда и крачеше напред-назад с буреносно изражение.

— Къде, по дяволите, беше?! — попита я гневно. — Аз зная, че си страстна привърженичка на „Биоаг“, но не на всички това им е известно. Не искам някой да стреля и по теб!

Грубият му тон ужили гордостта й и тя упорито вирна брадичка.

— Не се бой, никой няма да стреля. Господин Кингман върна ли се?

— Ще се появи утре — отвърна рязко Боуи. — Не сменяй темата. Беше ми обещала, че няма да караш сама из пустинята през нощта!

— Още не е нощ, а и преди са стреляли по мен.

Той изскърца със зъби.

— Не ми го напомняй. Мислиш си, че като работиш в малък провинциален вестник, няма да бъдеш в опасност.

— Не разбуних аз това гнездо на оси — напомни му Габи.

— Вие двамата не можете ли да говорите по-тихо? — появи се отнякъде Аги. — Боуи, досега нямах възможност да ти благодаря, че си открил Тед. Благодаря ти.

— Трябваше или да го направя, или да те гледам как се стопяваш пред очите ми. Както се оказа, той бе също така нещастен като теб самата, но гордостта не му е позволявала да напусне Джаксън.

Аги впери очи в него.

— Тогава как го докара тук?

— О, обещах му, че ще му позволя да ме води на баскетболни мачове. Мисля, че това го убеди.

Аги се засмя.

— Едва ли е било достатъчно.

— И му предложих да ме научи да боравя с ласо. Знаеш ли, че е бил две години шампион по родео?

— Наистина ли?!

— Да, наистина. Отначало никак не ми харесваше идеята ти да се обвързваш с него, но после осъзнах, че човек може да се влюби на всяка възраст.

— Да, може. Никога не съм предполагала, но е така — въздъхна замечтано тя. — Тед е всичко, което искам.

— Това изглежда важи и за него. Сестрите му твърдят, че ги бил подлудил. Видяха ми се доволни, че ги напуска.

— Какви са те? — попита колебливо Аги.

— Като него, но се усмихват повече. Ще ти харесат.

— Страхувах се от още усложнения. Но втори път не бих се отказала от Тед. Не съм толкова силна.

— Кога е сватбата?

— Скоро… Защо не направим двойна сватба? Ще се оженим в баптистката църква, а преподобният Джаксън ще извърши церемонията. Не ми допадат мексиканските бракосъчетания.

— Нито пък на мен — отвърна Боуи и тъмните му очи се спряха на Габи. — Искам нещо по-солидно.

— О, аз също — отзова се с готовност тя.

— Тогава ще си направим кръвните изследвания и този път ще се оженим както трябва. Окей?

— Окей…

Влязоха вътре и седнаха да вечерят. През цялото време погледът на Боуи изричаше неща, от които тялото на Габи потръпваше тревожно. Тъкмо когато привършиха с храната, Боуи го потърсиха по телефона и той остана в кабинета си.

Габи пожела лека нощ на Аги и отиде да си вземе душ.

Тъкмо се наслаждаваше на топлата вода, струяща върху изморените й рамене, когато дочу лек шум и почувства две големи, топли длани върху талията си да я придръпват рязко към голо мъжко тяло.

— Боуи! — задъха се тя.

— Нали знаеш какъв фанатик съм на тема опазване на водата, скъпа — засмя се Боуи до ухото й. — Какво ще кажеш да спестим малко вода, а?

Габи се изпъна като струна на китара, докато насапунисаните му ръце възбуждащо се плъзгаха нагоре по гърба й. После безсилна се отпусна назад. Пръстите му обходиха настръхналите й зърна и пролазиха през корема между бедрата й. Те вършеха чудеса, карайки я да стене тихо от наслада.

— Липсваше ми… — прошепна й Боуи и я обърна към себе си.

Устните му потърсиха устата й и тя усети приятното потриване на косматите му гърди у нейните. Обви ръце около врата му и се притисна жадно към него. Устните му правеха какво ли не с нея — докосваха я, дразнеха я, смучеха я и тялото й започна да реагира по нов, свой, неконтролируем начин. Бедрата й се разтвориха и тазът й запулсира подканващо.

— Добре, скъпа — промълви дрезгаво Боуи и мушна коляно между краката й.

От гърлото й се изтръгна приглушен вик, когато твърдият му пенис прониза нежната плът на женствеността й. През замъгленото й съзнание се мярна мисълта, че тялото й го приемаше съвсем лесно и без неудобството, което бе изпитала първия път. Възбудата й нарастваше неимоверно с всеки бавен и дълбок тласък. Заби нокти в раменете му, а после импулсивно плъзна длани под корема му и ги задържа там, приемайки движенията на таза му с някакво особено страхопочитание. За разлика от първото им любене, когато не бе почувствала почти нищо, сега удоволствието я оставяше без дъх, караше сърцето й да тупти лудо и й се струваше, че не би могла да издържи повече на това сладко изтезание.

Сякаш насън чуваше собствените си хрипливи стонове. Огънят в утробата й заплашваше да я изпепели. Зарови лице на гърдите му и започна да ги хапе страстно, безпомощно. Изведнъж изпита някаква необходимост, която дори не разбираше. Изви се в дъга, обхвана мускулестите му задни полукълба и ги притисна към слабините си. Започна да крещи от силата на това, което изживяваше. Започна да го умолява да не спира. Телата им се понесоха в лудешки ритъм. Боуи също простена високо, приповдигна я и бедрата му я приковаха към стената на душ-кабината. През вените й протече огнена лава и Габи почти загуби съзнание.

Цялата трепереше, едва дишаше, притискаше се неистово в Боуи и усещаше, че и той се тресе. Водата вече бе изстинала, но мозъкът й едва сега започваше да проумява този факт.

Боуи се пресегна й завъртя крана.

— Мразя студените душове.

— Аз също…

Габи смутено отклони погледа си от тялото му и почервеня.

— Нямаме повече тайни един от друг — засмя се той. — Тази беше последната — загадката на страстта. И сега вече знаеш какво означава, нали?

— О, да… — промълви Габи, все още замаяна от насладата, която току-що бе изживяла. — Беше… невероятно.

— Да.

Боуи се зае да я изтрива с хавлията.

— О, скъпи, беше чудесно и не се страхувах!

— Забелязах.

Той я вдигна, отнесе я в спалнята й и я положи внимателно върху постелята.

— Не ми харесва леглото ти. Много е късо и тясно.

— Отиваш ли си? — попита го разочаровано Габи.

— Само ако те отведа със себе си. Искаш ли да спиш с мен отсега нататък?

— Да, моля те…

— Тогава вземи халата ми. Няма да ти е нужна нощница — добави той с дяволито пламъче в очите.

— Ами ти?

— Ще измисля нещо.

Боуи уви една хавлиена кърпа около стройните си бедра и помогна на Габи да облече халата му. После отново я вдигна и я отнесе в своята спалня, като не забрави да заключи вратата.

Сложи я на леглото и нежно я погледна в очите. Тя протегна ръце към него. Боуи съблече халата й, свали кърпата от бедрата си и легна до нея.

И тогава Габи научи колко много радост и наслада може да й достави собственото й тяло. Боуи го възпламеняваше бавно, умело, с голямо търпение. Накара я да копнее за удовлетворение, да крещи от болезнена необходимост да го получи, да го умолява да й го даде. И най-сетне кулминацията на удоволствието й настъпи. Беше толкова яростна, че Габи изгуби представа за време и място. Понесе се във висините и дълго се рея сред тях, докато отново се върне в реалността, трепереща конвулсивно и обляна в радостни сълзи. Остана да лежи в обятията му, обзета от невероятно щастие.

— По-добре ли си сега? — промълви Боуи и изтри сълзите й.

— Ооо… — измърка тя и го целуна по притворените клепачи. — Беше така сладко… и красиво… и опустошително…

— Аз бих го нарекъл блаженство. Двамата с теб се възнасяме до небето, когато го правим.

— Да…

Габи зарови лице в топлата му влажна шия.

— Не съм взела никакви предпазни мерки…

— И аз не съм. Обичам те. Ако от тази любов бъде заченато дете, това няма да ме притесни ни най-малко. А теб?

— Вече съм на двадесет и четири. Изживяла съм приключенията си и съм вкусила достатъчно от свободата. Няма да имам нищо против едно бебе… особено, ако то е твое. Обичам те.

Боуи си пое дълбоко дъх, настръхнал от гордост.

— Никакви кошмари повече?

— Не.

— Никакви страхове от интимност?

— Вече не — засмя се лукаво Габи.

Той я притисна към гърдите си.

— Ако забременееш, ще продължиш ли да работиш?

— Известно време. Но репортерството не е най-добрата професия за една майка. Може да се оттегля, докато той не тръгне на училище. Бих могла да пиша и вкъщи, разбира се, за да поддържам формата си.

— Той ли каза?

— Обичам малките момченца, а ти?

— Обичам и малките момиченца.

— Ще се постарая да имам близнаци — по едно и от двете.

— Добро момиче. Ела тук.

Боуи я прегърна, целуна я нежно и угаси лампата. Габи заспа почти веднага и беше така близо до рая, че в съня си чуваше арфите.

 

 

Боуи отпътува по работа в Скотсдейл, където прекара целия вторник. После се отби във Финикс и се върна едва късно в сряда.

Когато Габи му подаде вестника със статията за „Биоаг“, той седна и въздъхна тежко.

— Каза ми, че продължаваш журналистическото си разследване, но не си ми споменавала за такива резултати от него.

— Бяхме така заети в понеделник вечерта, че мозъкът ми престана да работи нормално — усмихна се Габи.

— Аги знае ли?

— Ще й кажа днес. Обикаля наоколо като сомнамбул в очакване да се появи господин Кингман. Двамата са толкова щастливи.

— Ние също.

Боуи отново се замете във вестника.

— Дяволска история! Знаех си, че си талантлива, сладурчето ми, но това е изключително. Мисля, че няма да ти позволя да се откажеш от кариерата си, дори да настояваш. Твърде си добра, за да стоиш в кухнята.

— Монтоя и без това няма да ме иска там.

Габи се настави в скута му.

— Толкова много се страхувах, че някой ще те убие! Слава богу, че вече всичко е наред.

— Амин. Но дали няма да те осъдят?

— Не ми се вярва. Боб има добри адвокати, а господин Самуелс не бе разстроен, че е разкрит. Прие го доста философски. Каза ми, че щял да си намери друго място.

— Това ще зависи от хората, които живеят там. Те ще решат дали искат прогрес на такава цена. А аз ще се опитам да направя нещо за Ласитър. Имам някои планове. Ти би могла да помогнеш.

Тя го целуна по бузата.

— С удоволствие.

— Като стана дума за удоволствие…

Двамата бяха слели устни в дълга целувка, когато Аги влезе, хванала Тед Кингман за ръка.

— Не ни обръщайте внимание — засмя се Кингман, забелязвайки поруменялото лице на Габи.

— Че кой ви обръща — отвърна Боуи и му подаде вестника.

— Казвах ли ти, че синът ти е прав? — обърна се Тед към Аги.

Тя мълчаливо му се усмихна.

Статията предизвика истински бум в града, когато вестникът се появи по щандовете в четвъртък сутринта. Местните радиостанции бързо разпространиха историята, а телефонът в редакцията звънеше непрекъснато. Кметът се извини, градските съветници бяха шокирани. Дори старият Макхейни се обади на Габи, за да изрази благодарността си, че Боуи е оттеглил обвинението си срещу сина му.