Сюзън Кайл
Любовен плам (16)

Шестнадесета глава

В петък вечерта Габи бе седнала в леглото си с книга в ръка. На вратата леко се почука и влезе Боуи.

— Исках да ти пожелая лека нощ.

— Защо не — усмихна се тя.

Боуи приседна до нея.

— Някакви неприятности днес?

— Не, арестуваха само сина на стария Макхейни.

— Не исках да го арестуват — измърмори той, — а само десетина минути насаме с него.

— Той не улучи.

— С няколко сантиметра. Имаш ли новини от Аги?

— Не. А ти?

— Не ми се вярва да ми се обади след всичко, което й причиних.

— Понякога хората си причиняват болка, въпреки че се обичат — промълви Габи.

— Като нас ли?

Тъмните му очи се плъзнаха по лицето й като милувка и Боуи внимателно поднесе ръката й към устните си.

— Бих искал да се върна назад във времето — започна мечтателно. — Иска ми се ти да бе влюбена тайно в мен, а аз да те намеря в хамбара… Разбира се, по онова време би трябвало да си с три или четири години по-голяма, а не петнадесетгодишна.

Той долепи устни до дланта й и пръстите й се свиха от удоволствие.

— Щях да те отнеса до една от яслите, в която щеше да има чисто, прясно окосено, уханно сено… И тогава щях да те разсъблека, много, много бавно. Щях да ти покажа какво означава истинска наслада, много преди аз да сваля своите дрехи. Щях да опитам вкуса ти с езика си, докато започнеш да стенеш и да се извиваш като змия под мен, докато започнеш да крещиш от неистов възторг. После щях да впия устни в твоите, както сега, Габи… и да направя това за теб…

Езикът му бавно се плъзна в устата й и се зае да върши чудеса. Габи простена глухо и тялото й потръпна от желание, когато ръцете му се провряха под презрамките на нощницата й и започнаха, докосвайки голите й гърди, да я свалят надолу.

Габи затвори очи и този път забрави старите си страхове, обхваната от изгарящия пламък на истинско желание. Този път една мощна, всепоглъщаща необходимост принуждаваше тялото й да се изпъва в дъга, търсейки нежните ласки на дланите му. Почувства, че Боуи изхлузва нощницата покрай бедрата й, но възприе този факт по-скоро като облекчение, отколкото като заплаха.

— Сладка си… — прошепна й задъхано той. — Толкова си сладка, Габи.

Когато пръстите му се плъзнаха надолу по корема й, преминаха през копринения мъх на венериното й хълмче и потънаха във влажната набъбнала плът между бедрата й, вече бе твърде късно да протестира. Тихият й вик на уплаха бе заглушен от устните му, а пръстите му бяха толкова ловки и уверени, че тазът й някак от само себе си се нагоди към ритъма им. От гърлото й започнаха да се изтръгват звуци, за които дори не подозираше, че би могла да издава.

Боуи вдигна глава и се взря в лицето й.

— Не се страхувай, скъпа. Искам да го почувстваш… Искам да го почувстваш как обзема цялото ти тяло като пожар.

Габи заби нокти в раменете му. В утробата й се надигаше напрежение, което разпъваше безпомощното й тяло в непоносимо сладко мъчение. Не можеше да диша.

Устните на Боуи се насочиха към настръхналите връхчета на едрите й гърди, докато ръката му продължаваше своята магия под корема й. Когато почувства внезапното й стягане и дочу високият й стон, той се усмихна и зарови лице в улейчето между гърдите й. Искаше му се да погледне изражението й, но се боеше да не я смути. Направи го след няколко секунди. По бузите й се стичаха сълзи, а ханшът й продължаваше конвулсивно да потръпва.

— О, Боуи… — изхлипа Габи и се сгуши на рамото му.

Не смееше да срещне погледа му.

— От това се страхуваше — каза й тихо Боуи. — Сега не е толкова ужасяващо, нали?

— Но това… това не беше… докрай.

— И докрай е така, Габи. Но първия път вероятно ще ти причиня болка. Девствена си.

— Не бих я усетила — прошепна тя, все още омаяна от току-що изживяното. — Мили боже, не бих усетила дори куршум!…

Боуи легна по гръб и я притегли в обятията си.

— Не исках да те шокирам, но си помислих, че това би ти помогнало да разбереш какво е любенето.

— Така ли ще се чувствам?

— Няма да крия, че отначало ще ти бъде неудобно и може би няма да изпиташ голямо удоволствие.

Габи потърка буза о косъмчетата по гърдите му.

— Покажи ми — промълви, изненадана от собствената си смелост.

— Не. Не, тази вечер — засмя се той. — Любовните ласки са едно, а сексът нещо друго.

Габи потърси очите му.

— Не разбирам…

— Нямам нищо в себе си. Би могла да забременееш.

По тялото й преминаха сладостни тръпки при представата за едно малко русо момченце с тъмни ириси.

— Бихме могли да имаме син — усмихна се замечтано. — А нямам нищо против и да е дъщеря.

— Искаш ли ги достатъчно силно, за да ми се отдадеш?

— Трябва да опитаме…

Изкушението беше голямо и Боуи я желаеше до полуда, но се боеше, че тя ще го отблъсне в последния момент. Не беше сигурен, че ще намери сили да се овладее и би могъл да я нарани.

— Не, не тази вечер, скъпа — каза й нежно. — Нека да не прибързваме.

Габи не знаеше точно дали почувства облекчение или разочарование от отказа му. Изведнъж осъзна, че е съвсем гола, изстена и сграбчи нощницата си, за да се прикрие.

— Толкова си свенлива — засмя се Боуи. — Дори и след това, което направихме.

— А ти си безсрамник — поруменя тя.

— Хареса ти, нали? Ще ти хареса и това, което следва, но ще почакаш за него. Утре ще отидем да разгледаме някои забележителности, затова си лягай.

— Забележителности?

— Да, около стария лагер. Ще се полюбуваме на руините и ще се любим на някой от големите, гладки камъни…

— Някой може да ни види…

— Няма. Мястото е отдалечено, а туристите не се разхождат покрай надписите: „Не преминавай!“.

Боуи стана от леглото и се отправи към вратата.

— Боуи?

Той се спря с ръка върху дръжката на бравата.

— Какво?

— Ами ти?

— Аз съм добре. Заспивай.

Когато Боуи излезе, Габи облече нощницата си и въпреки лекия срам, че му бе позволила такава волност с най-интимните части на тялото й, се опияняваше от обещанието да се превърне в истинска жена. Това, което бе изпитала с него, й даваше надежда.

 

 

Сутринта Монтоя им приготви храна за пикник и те се отправиха на път.

— Тревожа се за Аги — въздъхна Габи.

— Ще я открием. Детективът ми вече е установил, че Кортланд не се е регистрирал под това име на екскурзията. Следващото нещо, което трябва да провери, е списъкът на пътниците.

— Повече ме интересува Аги, макар че съм любопитна да разбера кой наистина е господин Кортланд.

— И това ще стане.

Боуи пусна радиото и потънал в мислите си, мълчаливо шофира чак до каньона. Там спря и слязоха от джипа. Той хвана Габи за ръка и я поведе през скалите към руините от древния лагер.

— Не е останало много — посочи й стените на жилищата и разпръснатите предмети от бита. — Правил съм разкопки тук, дори позволих на няколко археолози да проучат района, но няма да допусна нищо да бъде отнесено. Хококамите са живели тук преди всички нас. Те са историята. Имали са най-сложните напоителни системи за своето време и много мъдра философия за живота и за равновесието на духа.

— Чувала съм те да разказваш за жреците им, които обитавали местата, където духали „белите ветрове“. Били са много поетични, нали?

— Да. Проповядвали са, че не бива да причиняваш зло на ближния си по никакъв начин и поради никаква причина. Трябвало е да се живее така, че да не се нарушава хармонията в природата. Чувството им за демокрация също е било силно развито. Дори къщите на богатите и имащите власт са били съвсем малко по-големи от тези на обикновените хора. Това е една от последните руйни, запазили се върху частна собственост. Не бих допуснал да бъде унищожена и да се превърне в памукова плантация. А знаеш ли каква е имало в онази горичка?

— Не.

— Малка къща, която някога е била странноприемница. Собственикът си е водил дневник и на две страници описва посещението на Иърпс и Док Холидей.

— Не знам нищо за тях — призна си Габи.

— Има две огромни дървета там, които били използвани от прапрадядо ми за линчуване на конекрадците. И точно тук е сключил примирие с апахите, когато са се включили в борбата срещу мексиканските бандити, плячкосващи тези места.

— Разбирам историческото значение на мястото. Но, Боуи, толкова малко е останало…

— Така ли? Затвори очи и послушай. Какво чуваш?

— Чувам вятъра… И птиците… Шумоленето на дърветата. Мисля, че дочух и кактус…

— Точно това имах пред вид. Цивилизацията не е нанесла своя удар тук. Всичко е девствено, както е било преди стотици години. Не е докоснато. Водата от планинския извор е чиста и бистра, не е замърсена. Подпочвената вода е същата. Това е наследството на нашите деца, Габи. Искаш ли да бъде унищожено безвъзвратно?!

Габи се отдръпна и седна на един огромен камък.

— Харесва ми тази скала. — Смени темата, защото днес никак не й се говореше за селскостопанския проект. — Всичко тук е много красиво.

— И апахите са го харесвали. Имало е вода за конете и хората, хубаво равнинно място за колиби.

Боуи се разположи до нея.

— Виждаш ли тези вдлъбнатини в камъните? Жените са ги използвали, за да мелят в тях царевицата.

— Така ли?

Когато Габи понечи да докосне една вдлъбнатина, той я обхвана през талията, положи я да легне по гръб и се надвеси над нея.

— И твърде вероятно, когато не са ги използвали да смилат царевица, да перат дрехи или да сушат кожи, са се любили тук.

— Тук?

Боуи плъзна крак между нейните толкова бавно, че тя въобще не посмя да протестира. Устните му се доближиха до нейните и ласкавият му шепот ги принуди леко да се разтворят. Габи обви ръце около врата му, притегли го към себе си и широкият му гръден кош притисна гърдите й. Силните му длани се промушиха под тениската й и той потърси очите й.

— Снощи стигнахме доста далеч. Искам да те докосвам така отново.

— Аз също… — прошепна Габи. — Сънувах те.

— Наистина ли? — усмихна се Боуи. — И аз те сънувах.

Той ловко вдигна тениската нагоре и я изхлузи през главата й. Габи не носеше сутиен и едрите й гърди блеснаха в цялата си прелест. Ръката му се плъзна по корема й, разтвори ципа на джинсите й и започна да ги сваля надолу заедно с копринените й бикини. Габи лежеше безпомощно и го наблюдаваше с разширени зеници. Дъхът й секна, когато пръстите му докоснаха клитора й, а после от гърлото й се изтръгна дрезгав стон.

— Всичко е наред, скъпа — каза й нежно Боуи и я докосна отново.

— О, Боуи… — промълви тя и лицето й се изкриви в гримаса, тъй като вълните на насладата този път прииждаха много по-бързо.

Пръстите му се раздвижиха в ритмични тласъци.

— Да, зная…

Той подложи едната си ръка под главата й, а другата продължи да гали горещата й влажна женственост. Габи започна да се задъхва и да трепери. Боуи внимателно наблюдаваше изражението й. Когато ханшът й се заизвива и виковете й станаха пронизителни, впи устни в нейните и внимателно усили натиска си. След секунди тялото й се изопна в дъга, вцепени се, а после се отпусна в блажено задоволство.

Боуи я притасна до себе си и започна да люлее.

— Искам повече… — прошепна в ухото й, отново я положи върху скалата, прокара устни от гърдите към пъпа й и бавно започна да се съблича.

Изумлението в очите на Габи постепенно прерастваше във възхита при вида на атлетичното му голо тяло.

— Красив си! — отрони тя.

Бе изненадана, че възбудата му не я плашеше.

— Не съм толкова красив като теб, Габи — отвърна Боуи, легна до нея и я взе в обятията си.

— Ооо! — простена Габи и импулсивно притисна таза си към слабините му.

Почувства как той потрепери и това малко я изплаши. Не бе сигурна как ще реагира, ако Боуи я покриеше с тежкото си тяло. Докато размишляваше, той хвана ръката й и я плъзна надолу под корема си. Габи се опита да протестира, но устата му покри нейната с нежност, за която не бе подозирала, че е способен. И тогава й се стори толкова естествено да направи това, което той искаше — позволи му да застави пръстите й да обхванат твърдия му тръпнещ пенис. Те сякаш само това бяха и чакали, за да започнат трескава изследователска дейност по него. Боуи осъзна грешката си, но вече бе твърде късно — желанието му беше зашеметяващо, а въздържанието му прекалено дълго.

— Позволи ми… — изхриптя той, впи устни в нейните, разтвори бедрата й и се отпусна между тях в шокиращо нова интимност.

Дишането му бе накъсано като на бегач на дълги разстояния.

— О, боже… позволи ми, скъпа!…

Габи не можеше да се помръдне, втренчена като хипнотизирана в изопнатото лице.

Боуи срещна погледа й.

— Съжалявам… Мили… Боже! Обичам те… толкова. Прости ми!…

Тя не разбра какво става, докато първият силен тласък на пениса му не я прониза като огнен стълб. Изкрещя, но Боуи вече не я чуваше. Големите му ръце се бяха впили в бедрата й и ритъмът му ставаше все по-яростен. Дрезгаво стенеше до шията й, опиянен от наслада, и като че ли измина цяла вечност, преди да се строполи, треперещ и потен върху студеното й тяло.

„Значи това било — помисли си Габи. — Удоволствието от секса било само илюзия, а действителността — нещо съвсем различно. Боуи беше прав, като ме предупреди, че няма да изпитам наслада…“ И в този момент осъзна, че по време на акта нито веднъж не си бе спомнила за ужаса от миналото си. Това очевидно се дължеше на факта, че двамата се обичаха. Погали косата му и притисна лицето му към гърдите си, поразена от току-що случилото се. Боуи беше неин любовник — бяха се любили!

— О, боже мой! — простена той и се отдръпна от нея.

Не смееше да я погледне в очите, страхувайки се от това, което ще види в тях.

— Мили боже, никога няма да си простя за това! До последния си ден!

— Всичко е наред, Боуи — прошепна Габи и се опита да го помилва по бузата, но той отново се отдръпна. — Боуи!

Боуи си обу джинсите и ботушите с отсечени, гневни движения. Погледна я и се намръщи, като че ли му бе болезнено да види голото й тяло.

— Облечи се, скъпа — каза й тихо.

Габи опипа ожуления си гръб и изохка.

— В колата има аптечка — процеди през зъби той. — После ще ти сложа антисептик.

Габи покорно се облече и седна.

— Ще забременея ли? — попита колебливо.

Почувства се замаяна от щастие при мисълта за тази възможност. Вече беше жена, истинска жена. Доброволно се бе отдала и бе направила първата голяма крачка към преодоляването на кошмарите си. А Боуи дори не подозираше какво значение има за нея това изживяване и се терзаеше, че е загубил самоконтрола си.

Ръката му застина върху копчето на ризата му.

— Не знам… Не съм те пазил. Възможно е…

Габи му се усмихна.

— Е… няма да имам нищо против.

В очите му проблеснаха мълнии.

— Габи… нали заради това развалихме годежа си? Защото ти бе непоносима дори мисълта да имаш сексуални контакти с мъж!

— Не и с теб. Аз… ти си единственият мъж, когото някога съм… пожелала.

— Не ме желаеше точно сега — отвърна й студено Боуи. — Аз те принудих…

— Не е така! Не, не! Аз ти позволих да ме докосваш и да ме целуваш и… и… да направиш това с мен… — поруменя Габи. — Не се съпротивлявах. Бих ти дала всичко, което имам, Боуи, всичко, което съм. Цялата ти принадлежа.

— Наистина ли?!

Тъмните му очи потърсиха нейните.

— Можеш ли да разбереш, че бих убил, за да те имам? Че тялото ми бе обзето от такава агония, че не знаех въобще какво правя? Можеш ли да си представиш подобна страст, малката ми?

— Знаех, че ме желаеш…

— Е, сега пък знаеш колко много. Злото вече е сторено. Хайде. Имаш ли бяла рокля?

— Какво?!

— Имаш ли бяла рокля? — повтори нервно Боуи.

— Ами… да — заекна тя. — Защо питаш?