Сюзън Кайл
Любовен плам (14)

Четиринадесета глава

Габи изтръпна в очакване на избухването му, но реакцията на Боуи бе съвсем друга. Той се усмихна, нежно хвана китките й и ги положи до бедрата й.

— Всичко е наред — рече й ласкаво. — Нали ще ставаме съпрузи. Съвсем нормално е да те погледам и сега искам само това. Няма да прибързваме, малката ми, не се бой.

Той правеше нещата да изглеждат така естествено, че у Габи не остана нито капчица желание за съпротива. Не след дълго сутиенът се оказа метнат върху блузата й на леглото до нея. Великолепната й голота го омая.

— Боже, колко си красива! — промълви тихо.

— Сигурен ли си? — поруменя тя.

— Съвършена си. Изящна!

Габи потърси потвърждение на тези думи в погледа му и го намери.

— Все още ли се страхуваш от мен, малката ми?

— Как бих могла да се страхувам, когато ме гледаш по този начин? — прошепна тя. — О, Боуи… караш ме да се чувствам толкова хубава.

— Но ти наистина си хубава.

— Имах усещането, че съм мръсна, след като онзи тип ме нападна и ме опипва… Не можех да се погледна в огледалото, без да потръпна от отвращение и срам.

— Той е трябвало да се срамува, а не ти. Но това вече е минало.

— Не… не е минало, докато все още усещам ръцете му върху тялото си. Би ли ме… помилвал?

— Разбира се — отзова се с готовност Боуи, осъзнавайки какво й струва тази молба.

— Това няма ли да те притесни? — попита тя смутено.

Той се усмихна.

— Да, ще ме притесни, но и аз го искам също толкова много.

Габи си пое дъх и се стегна, за да предотврати инстинктивната съпротива на тялото си и да не се отдръпне. Опасенията й се оказаха напразни. Боуи се наведе й топлите му устни докоснаха улейчето между едрите й гърди. Той усети потръпването й и вдигна глава, за да потърси очите й.

— Не знаех, че ще направиш това… — заоправдава се Габи.

— Ще бъда много внимателен, малката ми. Няма да ти причиня болка. Гледай…

Тя дори не бе мечтала за нещо толкова еротично. С разширени зеници наблюдаваше как езикът му обхожда кадифената плът на гърдите й и се задъха от наслада, когато дъхът му погали вирнатите им зърна, а после устните му започнаха да ги всмукват.

Зарови пръсти в гъстата му руса коса и притисна лицето му към горещото си тяло. Трезвият разсъдък постепенно я напускаше.

— Зная какво искаш — прошепна й Боуи. — Но да не избързваме, малката ми. Бих могъл да ти доставя много по-голямо удоволствие така.

Дишането й бе накъсано.

— Толкова е… сладко… — успя да промълви.

Нещо започна да се надига дълбоко вътре в нея и Габи се изви в дъга. Изпитваше нужда от нещо, което дори не разбираше. Не чувстваше нищо друго, освен нежната топлина на устните му върху кожата си, които изучаваха тялото й и караха всяка негова клетка да вибрира.

Най-после Боуи се откъсна от сладостното съвършенство на гърдите й. Не можеше да познае жената, която лежеше толкова безпомощна върху леглото — лицето й бе пламнало, очите й бяха замъглени от задоволство, а устните й — леко подпухнали. Габи за пръв път в живота си бе обзета от истинска страст. Протегна треперещите си ръце и започна да разкопчава ризата му.

— Искам… аз също искам да те погаля…

— Мили боже! — простена той.

Нежните й, неопитни и плахи пръсти го възбуждаха неимоверно. Светът наоколо изчезна и остана само разкъсващото го желание. Отпусна се върху нея и голите им гърди се сляха.

— Нали няма да закрещиш? — изхриптя в ухото й.

— Не… — отрони Габи.

Това, което Боуи правеше с нея, я караше да се чувства странно премаляла й безволева. Дългите му крака се преплетоха с нейните и тя усети в долната част на корема си мощната му ерекция. Тялото му бе огромно, тежко и тя започна да се страхува. Краката му се триеха с нейните, а устните му търсеха устата й. Когато ръката му се плъзна към влажната плът между бедрата й, връхлетя я нарастващ ужас.

— Боуи!… — извика Габи и застина.

За Боуи беше истински ад да се спре. Искаше му се премахне крехката преграда на копринените й бикини и да се потопи в утробата й. Беше загубил напълно самоконтрол. Но в този миг разумът му започна да се завръща и той осъзна, че не бива да го прави. Трябваше да спре. Трябваше!

Претърколи се по гръб нея и остана да лежи така, изпаднал в агония. Тялото му се гърчеше безпомощно и се тресеше. От гърлото му излизаха дрезгави стонове.

Габи никога не бе виждала мъж в подобно положение. Нямаше представа как да го успокои. Знаеше, че като жена би могла да направи нещо, но не знаеше точно какво, а бе твърде свенлива да попита. Почувства невероятна вина, че бе позволила нещата да достигнат толкова далеч.

— Боуи… — промълви нещастно, готова да се разплаче.

Не бе и подозирала, че толкова силен мъж би могъл да е така уязвим. Очевидно изпитваше болка, а тя не можеше да я облекчи.

Боуи се извърна на една страна, успя да слезе от леглото и влезе в банята. Вратата се тресна след него, а Габи, трепереща и твърде объркана, за да се облече, прикри голите си гърди с чаршафа и зачака.

Изминаха няколко минути, преди да се върне. Лицето му бе пребледняло.

— По-добре е да се застрелям и всичко да приключи… — прошепна Габи през сълзи, когато той се отпусна тежко на леглото. — Причиних ти страдания…

— Опасявах се, че ще стане така, затова се държах на разстояние. Габи, не бих понесъл мисълта, че нещо се е случило против твоята воля. Но бракът трябва да бъде…

— Трябва да бъде пълно отдаване — довърши вместо него тя, — физическо, и емоционално. Да, знам. Боуи, мисля, че трябва да развалим годежа си.

— Да го развалим?!

— Да. Никога не съм предполагала, че когато се отдръпна, ще ти причиня такава болка. Всеки път става все по-лошо и по-лошо. Не успявам да преодолея бариерата. Не можем да продължаваме така. Ти заслужаваш много повече, отколкото мога да ти дам.

— Сигурна ли си, че искаш точно това? — попита тихо Боуи.

— Не, не го искам, но така трябва да бъде… — изхлипа Габи. — Добре стана, че не го разгласихме и не си разменихме пръстени, нали?

— Може би. Внушавах си, че бих могъл да съм достатъчно търпелив, докато ти станеш готова за интимности. Но прекалено дълго съм бил без жена, а мъжкото в мен е много силно. Не го казвам от самохвалство. Имам нужда от жена. Не бих могъл да се задоволя само с приятелството ти. Ще бъде истинска катастрофа, ако се опитаме да имаме платоничен брак.

— Не е необходимо да ми обясняваш… Не те обвинявам. Всичко беше предопределено много, много отдавна. Надявах се, че ще успея да превъзмогна себе си, но уви… Ще се върна във Финикс на старата си работа и…

— Излишно е да го правиш. Аз ще отсъствам почти през цялата седмица. Ще бъда в Таксън. Нямаш основание да не останеш в „Каза Рио“, още повече, след като притежаваш контролния пакет на имението.

— Не го искам — отвърна студено Габи.

— Това е волята на Аги.

Боуи въздъхна тежко, стана и започна да закопчава ризата си. Все още усещаше допира на пръстите й по кожата си.

— Какво ще кажем на Монтоя и Елена? — попита тя.

— Аз ще им съобщя.

Боуи стигна до вратата и се обърна.

— Дяволска загуба — процеди през зъби. — Ти си създадена да обичаш.

— В сънищата си бях способна да те обичам… — прошепна тъжно Габи.

— Сънищата не са достатъчни за мъж от плът и кръв. Няма да престана да те желая.

— Ще си намериш друга…

Тъмните му очи се присвиха и той излезе, без да каже нищо повече.

 

 

Габи се посвети изцяло на работата си и не й оставаше време да мисли за опропастеното си бъдеще.

Боуи пък се върна в апартамента си в Таксън и се появяваше рядко в „Каза Рио“, колкото да придвижи някои текущи неща в ранчото.

В понеделник, три дни преди заседанието на градския съвет, което неочаквано бе отложено миналата седмица, „Биоаг“ свика пресконференция в Ласитър. Възложено бе на Габи да я отрази, защото Харви се направи на много зает.

Боб Чалмърс хареса статията й. „Финикс Адвъртайзър“ я отпечата на първа страница и Джони Блейк й се обади лично, за да я помоли да продължи да го информира за развоя на събитията.

Габи тъкмо обядваше вкъщи и гледаше новините по телевизията, когато Боуи нахлу като хала.

— Какво, по дяволите, се опитваш да направиш?! Да предизвикаш бунт ли? — изръмжа той и хвърли вестника пред нея.

— Боб ме изпрати да отразя събитието и позволи на Джони Блейк да публикува статията ми, тъй като неговият вестник излиза преди нашия — измънка Габи и отклони поглед. — Ако не я бях написала аз, Харви щеше да го направи. Представям и двете страни.

— Вечният ти аргумент — честно отразяване. Но това ще бръкне в гнездото на осите.

— Не съм свиквала аз пресконференцията.

— Това не е било пресконференция, а публична присъда. Оказва се, че аз спирам прогреса и съм реакционер, който е по-голям приятел на гърмящите змии и койотите, отколкото на хората!

— Привържениците на движението за опазване на околната среда те смятат за герой — вметна внимателно Габи. — Цяла сутрин произнасят хвалебствия по твой адрес. Ще напиша отделна статия за тяхното гледище.

— Страхотно! — промърмори Боуи. — Точно каквото ми е необходимо — ласкателства от десните радикали.

— Те не са радикали. Загрижени са за дивите животни и за растителността.

— А ти за какво си загрижена?

— Загрижена съм за работата си. Нищо повече.

— След няколко седмици ще притежаваш контролния пакет на „Каза Рио“. Предполагам, че селскостопанският комбинат ще се зарадва на твоите дванадесет хиляди акра, ако им ги продадеш.

Габи понечи да протестира, но осъзна, че е безсмислено, и се отказа.

— Аги не трябваше да прави това… — рече тихо. — Нямаше да го направи, ако не я бе наранил така жестоко заради господин Кортланд.

— По дяволите, този господин Кортланд! Имам да му кажа някои нещица, ако някога успея да го намеря. Частните детективи, които съм наел, все още не са открили нищо за него.

— Трябва да ти припомня, че не знаем и Аги къде се намира.

— За какво намекваш? Тя е у семейство Севрилс в Насау.

Габи поклати глава.

— Потърсих я по телефона снощи, да си поговорим. Тръгнала си е оттам миналата седмица и не е казала на никого къде отива.

Боуи си пое дълбоко дъх.

— По дяволите! Нещастието никога не идва само. Добре, ще възложа на детективите си да издирят и нея. Кортланд преобърна света ни надолу с главата.

— Твоето отношение към него е причината да го направи. Ако беше стоял настрана…

В очите му проблеснаха опасни искри.

— Благосъстоянието на майка ми е моя работа!

— Всичко изглежда е твоя работа — рече тъжно Габи. — Работата ти е целият ти живот. Ще станеш като баща си, когато остарееш. От главата до петите си само бизнесмен…

— Но пък не съм айсберг от главата до петите.

Тя героически посрещна нанесения й удар.

— За това си прав. Ако не ставам като жена, поне съм добра репортерка.

Габи стана и взе чантата си.

— Трябва да се връщам във вестника.

Боуи я улови за ръката и я задържа.

— Не исках да кажа това — въздъхна тежко. — Господи, толкова съм самотен, Габи!

Тя преглътна.

— Аз също… — отрони се от устните й.

Боуи я прегърна, притвори очи и притисна буза към косата й.

— Е, какво ще правим, малката ми?

— Можеш да си намериш друга — предложи му смело Габи.

Той се засмя горчиво.

— Не искам друга. Дори не мога да се възбудя от друга.

Дланите му се плъзнаха надолу по тялото й и обхванаха стегнатите полукълба на дупето й. Боуи притегли ханша й към слабините си и тя усети мигновената реакция на мъжествеността му от близостта й.

— Това може да става само с теб, Габи…

Габи обви ръце около врата му.

— Обичам те, Боуи… — прошепна и затвори очи, за да спре напиращите сълзи. — Съжалявам, че не можах…

Боуи се втренчи в лицето й.

— Кажи го пак… — изрече дрезгаво.

— Какво, че те обичам ли? Не го ли знаеше?

Боуи поклати глава и прокара пръст по устните.

— Мили боже!

— Не се тревожи. Ще го преодолея някак. Ти се нуждаеш от жена, която може да ти даде всичко. Нуждаеш се от някоя… пълноценна жена.

— Мислиш ли, че това облекчава нещата? Всяка вечер копнея за теб.

— Аз също — призна с болка Габи. — Не зная какво е страст, но вече знам какво е да обичаш. Не можеш да си представиш колко се мразя заради това, което ти причиних.

Той я целуна с много нежност.

— Ще си дойда вкъщи за уикенда. Можем да излезем заедно. Знам едно много усамотено място близо до крепостта „Кохайз“, където има руини от Кокохон. Ако искаш, ще ти го покажа.

Сърцето й подскочи.

— Наистина ли ще ти е приятно с мен…

Боуи сложи пръст на устните й и я накара да замълчи.

— След като разгледаме руините, бихме могли да си направим пикник. А в неделя ще отидем на църква.

— Правиш го, защото ме съжаляваш, нали?

— Съжалявам и двама ни, скъпа — отвърна тихо той.

— Любовта на мъжа най-добре се изразява в половия акт. Но съм достатъчно отчаян, че ще се задоволя и с приятелството ти, щом то е всичко, което можеш да ми предложиш.

От изражението на красивото му лице Габи почувства, че се задушава от нежност.

— Ти ме желаеш…

— Да, желая те до полуда. Побърках и работниците си до такава степен, че започнаха да замислят убийството ми. Тормозя секретарките и дори се опитах да се сбия с един от ръководителите на строежа. Той ми каза, че това, от което съм се нуждаел, било да видя жената, която ме е подлудила.

Боуи я изгледа лукаво.

— Така и направих. Статията във вестника беше просто претекст. Липсваш ми.

Габи изпадна в безтегловност, и краката й се подкосиха.

— Мислех си, че ще умра… — усмихна се през сълзи.

Той покри треперещите й устни със своите, вдигна я и седна на дивана с нея.

— Каквото и да се случи, ще бъдем само ти и аз — прошепна до бузата й. — Ако трябва дори само да седим и да си държим ръцете до края на живота си, това също е добре.

Този път Габи наистина се разрида. Изпитваше болезнено удоволствие от близостта на силното му топло тяло, от аромата на скъпия му парфюм, от целувките му.

— Не плачи — утешаваше я Боуи.

— Мислех си, че ме мразиш — хлипаше тя. — Исках да се хвърля с колата си от някоя скала…

— А аз щях да те последвам. Господи, не бих могъл да живея без теб!

Габи хвана ръката му и бавно я сложи на гърдите си. Почувства как той се напрегна като струна.

— Ще се опитам, обещавам ти — промълви, взирайки се в черните му очи. — Не искам да остана през целия си живот такава, каквато съм сега, Боуи.

Боуи размърда неспокойно ръката си върху едрата й гръд.

— Не бива да се увличаме, Габи. Страхувам се да рискувам.

— Тогава, стъпка по стъпка. Нали така каза.

Той потърси очите й.

— Габи… би ли ми простила, ако някога се случи да стигнем до края?

Тя помилва устните му.

— Обичам те… Разбира се, че бих ти простила. Боуи… съжалявам, че ти причиних болка онази вечер, но за мен това промени много нещата.

— Какво искаш да кажеш?

— Не знаех, че и мъжете са уязвими. Винаги съм се плашила от загубата на контрол, но когато осъзнах защо става така, прозрях нещата в нова светлина. Ти беше също така безпомощен като мен самата, нали?

— Нямам нищо против да го призная. Да, мъжете стават безпомощни, когато се възбудят толкова много.

— Това ме накара да не се чувствам така изплашена. Разбираш ли? Всичко вече ми изглежда не толкова страшно.

— Има нещо друго, което не знаеш — тихо каза Боуи.

— За теб?

Той поклати глава.

— Не, за теб. Когато жената е възбудена, Габи, тя не мисли — нито за болката, нито че проявява слабост. Иска само да бъде задоволена.

— Какво означава да бъде задоволена? — полюбопитства Габи.

Боуи въздъхна.

— Попитай ме, когато съм малко по-спокоен, и ще се помъча да ти обясня. Сега трябва да се връщам в Таксън, а и ти имаш работа.

Той внимателно я отмести от коленете си и стана.

— Бих искала да знаеш, че не се опитвам в статиите си да вземам страната на „Биоаг“ — смени темата тя.

— Знам. Направи, каквото мислиш, че е правилно, скъпа. Не ти се сърдя. Земята е важна за мен, но напоследък промених приоритетите си.

Боуи повдигна брадичката й.

— Реших, че „Каза Рио“ може да върви по дяволите, стига да имам теб.

— Наистина ли? — засия Габи.

Той се засмя.

— Не напълно. Ще се боря, за да запазя земята, но не бих допуснал тя да застане между нас. Прави, каквото пожелаеш, със своя дял, Габи. Няма да ти поставям никакви условия. А сега ще се върна и ще повиша премията на строителния техник.

— Ще бъдеш ли тук довечера?

— Не, имам банкет тази вечер, среща след това и пътуване до Тексас утре сутринта, за да поговоря с частния детектив за Аги. Може би ако успея да намеря Кортланд, той ще знае къде е тя.

— Беше доста разстроена, когато си тръгна. А сигурно и той е понесъл тежко раздялата.

Боуи я погали по нослето.

— Ако са се чувствали като мен, не се и съмнявам. Може би извърших много голяма грешка, Габи. Съжалявам за мъката, която причиних на Аги. Тя ми каза, че любовта би могла да е болезнена на моята възраст, и ме предупреди да не поставям „Каза Рио“ над теб. Сега зная какво е имала предвид.

— Всичко все някак ще се нареди. Мислиш ли, че Аги е добре?

— Не знам, но ще преобърна земята, за да я намеря. Ти ли ще отразяваш онази среща в четвъртък вечерта или сърдечното ти приятелче?

— Харви не ми е сърдечно приятелче. Ако ме горят на кладата, той вероятно ще събере дърва за нея.

— Аз ще те заведа на тази среща. Няма да ти позволя да шофираш по тези пътища сама през нощта.

— Но ти не бива да идваш! Там ще има тълпа, готова да те линчува!

— Ще ходя, където си пожелая. Не се страхувам от тези кресльовци.

— Но…

— Тръгвай за работа, скъпа. Ще дойда в четвъртък и ще остана за уикенда. И за бога, не пътувай нощем!

— Добре. Ще внимавам.

— Целуни ме.

Габи се усмихна щастливо, повдигна се на пръсти и устните им се сляха в целувка, в която имаше неописуема нежност.