Сюзън Кайл
Любовен плам (12)

Дванадесета глава

— Няма ли да ти е студено? — попита Габи, забелязвайки, че Боуи се е завил само с едно мексиканско одеяло.

— Не и когато ти си до мен — усмихна се той. — Надявам се, че не хъркаш.

— Ако обещаеш и ти да не го правиш — не му остана длъжна Габи.

Проследи движенията му, докато изгасяше нощната лампа. Беше толкова красив, беше й така приятно да лежи до него, че направо й се завиваше свят. Дори непосредствено след кошмарния си сън не се страхуваше от него. Беше доста необичайно, но пък и беше прекалено развълнувана, за да размишлява по този въпрос.

— Удобно ли ти е? — попита я Боуи.

— Много. А на теб?

— Ще се справя.

Габи потърси място за едната си ръка и не намери по-подходящо от рамото му.

— Можеш да я сложиш и върху гърдите ми, ако искаш — предложи й той. — Ако не започнеш да ме милваш и да ме целуваш, това няма да ме притесни.

Габи застина.

— Боуи!

— Не се бой, малката ми. Много съм изморен. Прекосил съм половината страна, пък и снощи не спах много. Намираш се в пълна безопасност — поне тази вечер.

— Окей. Просто не исках да те притеснявам — отвърна тя и бавно разпери длан върху гърдите му.

Голямата му ръка я покри.

— Твоите кошмари свършиха. Ще те подържа, докато заспиш. Затвори очите си, adorada.

— Как ме нарече?

— Няма значение. Заспивай.

Ласкавата испанска дума звучеше като музика в съзнанието й. Габи блажено се усмихна и почти мигновено се унесе в дълбок сън.

 

 

Сутринта се събуди от някакъв тропот и приглушени гласове.

— По дяволите!

Ругатнята съвсем я разсъни. Надигна глава, огледа се и замръзна. Ръката на Боуи беше върху корема й, а дългият му крак се бе промушил между бедрата й. До леглото стоеше Агата Маккайд и Боуи свирепо се взираше в нея. Зад гърба й бяха застанали Елена и Монтоя.

Габи поруменя силно и седна в леглото.

— Боуи… — промълви с треперещ глас.

— Надявах се, че всичко това е само лош сън — изръмжа Боуи и посегна към нощното шкафче за цигара. — Давай, кажи го — обърна се после към майка си.

— Какво да кажа? — въздъхна Аги. — Ако беше някоя друга, а не Габи, щях да побеснея. Вероятно тя отново е имала кошмари и ти не си искал да я оставиш сама.

Аги разпери ръце.

— Мили боже, тук вече няма нищо вълнуващо — няма партита, няма изненади, няма стрелба… Монтоя, по-добре им донеси кафе, да се разсънят. Аз ще изпия моето на верандата — заяви тя и излезе, следвана от подсмихващите се Монтоя и Елена.

— Е, това ми хареса — промърмори сърдито Габи.

— Завариха ме в леглото ти и никой дори не ме заплаши с пръст.

Боуи отметна завивките и се протегна лениво.

— Познават те твърде добре.

Тя го изгледа изпитателно.

— Боуи…

— Какво?

— Аги заварвала ли те е с момиче в леглото?

— Нямам навик да водя жени тук. Пък и не съм донжуан. Времето ми минава в печелене на пари, а не в харчене.

— Зная. Работиш ужасно много…

Габи обходи с поглед мускулестите му гърди и плоския корем. Изведнъж ужасно й се прииска да го докосне и с усилие преодоля порива си.

— Аги сега изглежда по-малко нещастна — вметна, за да наруши тягостното мълчание.

— Ами поразвеселихме я тази сутрин. Както си бяхме преплели краката…

— Предполагам, че си свикнал да спиш с жена до себе си.

— Не през цялата нощ, скъпа. В това отношение ти си ми първата.

Габи се усмихна доволно.

— Както и да е. Благодаря ти, че ми позволи да остана. Бях доста изплашена.

— Забелязах. Не си спомням откога не съм спал по-добре. Какво ще правиш днес?

Тя в момента не можа да си спомни какво бе планирала, защото видът на атлетичното му тяло я остави без дъх.

Боуи забеляза възторга в очите й и я притисна до себе си.

— Хубава си сутрин. Толкова девствена и сладка.

— И ти не изглеждаш зле… — отвърна нежно Габи и поруменя.

Една дълга и прекрасна минута никой друг не съществуваше на света, освен тях. Идилията им бе нарушена от Монтоя, който влезе, носейки поднос с кана кафе, две чаши, захар и сметана.

— Охо, ако продължавате да се гледате така, могат да се случат някои неща.

Боуи присви устни, като не откъсваше очи от Габи.

— Ами ако кажем какво се случи наистина снощи — рече загадъчно.

Зениците й се разшириха.

— За какво намекваш!? Какво се е случило?

— Монтоя не е малък. Нали, Монтоя?

— Не, не и съм глупав също — засмя се икономът.

— Ако ми помогнеш, бих могъл да я убедя дори да се сгодим.

— О! Извинете ме.

Монтоя погледна към стъписаната Габи и се изкашля, слагайки ръка на сърцето си.

— Сеньорита, шокиран съм от поведението ви. Как сте могла да покварите такъв достоен джентълмен като сеньор Боуи?

— Да го покваря? Аз?!

— Тя най-безсрамно ме прелъсти. Мисля, че единственото правилно решение е да ми възвърне честта, като се омъжи за мен. Хайде, Монтоя, изчезвай оттук и ме остави да й направя прилично предложение.

— С удоволствие, сеньор — ухили се икономът и внимателно затвори вратата.

— Шегуваш се — заекна Габи.

— Не, не се шегувам. След като ми имаш достатъчно доверие, за да спиш в прегръдките ми, вярвам, че някой ден ще ми се довериш дотолкова, че да ми се отдадеш. Мога да почакам.

— Поемаме огромен риск — прошепна тя.

— Аз нямам нищо против да поемам огромни рискове. Кажи „да“. Репутацията ти е провалена, моята също. Елена ще разнесе мълвата из цялата долина до довечера, можеш да бъдеш сигурна. Повярвай ми, до залез-слънце ти ще бъдеш белязана жена.

— Това не е достатъчно основание да се омъжа.

Боуи обхвана лицето й с големите си длани и докосна устните й със своите.

— Разбираме се добре заедно през по-голямата част от времето, нали?

— Да, докато не започнем да дискутираме за селскостопанския проект.

— Ще си промениш мнението.

— Не, няма. Убедена съм, че те са прави.

Тъмните му очи се присвиха.

— А аз съм сигурен, че не са. Но това е само един въпрос. По повечето от другите се разбираме. Можеш да започнеш работа при Боб Чалмърс и когато пожелаеш, ще си направим бебе.

Дъхът й замря и Габи долепи пламналите си бузи до гърдите му. Потръпна при мисълта какво трябваше да се направи за зачеването на едно дете. Това бе непознат и много сладостен трепет, а не страх.

— Имаш вроден майчински инстинкт — продължи нежно Боуи, — а аз обичам децата. Това е още нещо, което ни свързва. Няма да те карам да избързваш. Просто кажи „да“ и да съобщим на Аги. Тя ще запълни живота си с планове как да ни раздели, за да си отмъсти, че съм прогонил обожателя й.

— Боуи, не си го направил ти.

— Бих искал и тя да мислеше така. Аз наистина не съм направил нищо. Заминал си е сам с малко нейна помощ. Казах ти, Аги няма да иска да дои крави.

— Да, така е, но все пак тя ще бъде ужасно самотна.

— Аги ще има нас. Омъжи се за мен, Габи.

Тя го погали внимателно по гърдите, за да не го възбуди прекалено много.

— Боуи, наистина ли искаш мен? Или „Каза Рио“?

Боуи се поколеба, но само за секунда.

— Искам теб. Има нещо между нас. Сигурен съм, че го усещаш. Някаква нежност, сливане. Докосвам те и се чувствам пълноценен. Мисля, че и ти се чувстваш по същия начин, въпреки раните от миналото ти.

— Да… — промълви Габи. — Аз изпитвам същото.

— Тогава се омъжи за мен. Дай шанс на чувствата ни да се разраснат.

Тя докосна красивото му лице.

— Мисля, че бих могла… да те обикна…

— Би ли могла?

— О, да…

Боуи я целуна толкова нежно, че тя се възнесе до небесата. Никога досега не я бе целувал така — бавно, трепетно.

— Това вероятно няма да ти бъде достатъчно — рече загрижено Габи, усетила набъбването в слабините му.

— Може би няма да бъде достатъчно и за теб — усмихна се той. — Не се тревожи толкова. Имаме достатъчно време, за да се опознаем емоционално и физически. А сега по-добре иди в стаята си и се облечи, преди Монтоя да се е раздрънкал пред майка ми.

 

 

Боуи слезе долу преди Габи и без предисловия съобщи новината на Аги.

— Сигурен ли си, че си взел правилно решение? — попита тя с многозначителна усмивка.

Той я изгледа сърдито.

— Загрижен съм за Габи.

— Ти си загрижен за „Каза Рио“. Развали моя годеж, за да запазиш ранчото, а сега се опитваш да примамиш Габи на своя страна. Кажи ми, че я обичаш, Боуи.

— Любовта ще дойде постепенно.

— Така ли? Ти я желаеш — и слепец би го видял. Но Габи се нуждае от много грижи и обич. Не мисля, че си способен на това. Ако беше, нямаше да се опитваш да разрушиш връзката ми с Нед. Зная защо замина за Тексас, Боуи. Забрави ли, че с теб имаме общ адвокат? Той ми се обади, за да ми съобщи какво си намислил, и аз разказах на Нед. Това бе камъчето, което преобърна колата. Нед ми отговори, че ако съм му вярвала, трябвало да се омъжа за него незабавно, преди ти да започнеш да ровиш по-дълбоко. Аз отказах и настоявах, ако ме обича, да ми признае истината. От дума на дума го изпратих да си опакова багажа. Заради теб, момчето ми!

Боуи въздъхна и си запали цигара.

— Съжалявам — каза рязко. — Не исках да става така. Имах намерение да го проуча и ако нещо не е наред, да го прогоня оттук с пушката.

— Иска ми се да ти вярвам. Знам какво изпитваш към земята.

— Загрижен съм и за теб, макар ти да не оценяваш това.

— Добре, каквото било, било. Не мога да се върна и да поправя грешката си. Може би ако бях малко по-внимателна с теб, ти не би отхвърлил така категорично идеята да влезе друг мъж в къщата. Вече нищо няма значение. Ти постигна целта си. Нед си замина, а той е твърде горд, за да се върне, след като го изгоних по този начин.

— Може би е било увлечение.

— Нещо като това, което Габи изпитва към теб? — клъвна го Аги. — Или ти към нея? Как би се почувствал, ако някой се опита да ви раздели?

Очите на Боуи опасно се присвиха.

— Нека да не обсъждаме моите чувства сега!

— Та ти дори не си ги признал. Водиш Габи за носа, но когато тя открие защо, увлечението й бързо ще изчезне. И ако сърцето ти е уязвимо, ще откриеш, че любовта боли много повече на твоите години, отколкото на нейните. Може би ще разбереш и отчаянието ми от загубата на Нед. Ако това се случи, бих изпитала съчувствие към теб.

— Не се нуждая от проклетото ти съжаление! Не мисля, че я обичам.

— Така и очаквах — усмихна се студено Аги. — Не я подценявай, скъпи. Габи не е глупава, за да си играеш с нея. Ти знаеше през цялото време какво възнамерявах да направя, нали?

— Имах някои подозрения…

— И те се оправдават. Уморих се да бъда залог в стремежа ти да владееш „Каза Рио“. Разговарях с адвоката си в Таксън тази сутрин. Заминавам в продължителна ваканция и му възложих прехвърлянето на собствеността на теб и на Габи с една малка промяна в желанието на баща ти. Габи получава петдесет и един процента, а ти четиридесет и девет. Ако започнеш да се противопоставяш на селскостопанския проект, Габи печели! Набий си в главата тази мисъл.

Аги се завъртя на пети и излезе, оставяйки го намусен и вбесен.

На стълбището срещна Габи.

— Току-що ти предоставих контролния пакет на „Каза Рио“ — побърза да й съобщи. — Заминавам за Таксън да подпиша документите и след това отивам в Насау за няколко седмици. Имам достатъчно пари и не ми трябва ранчото. Омръзна ми Боуи да ме тормози заради обичта си към земята. Само че усложних нещата и за теб. Съжалявам.

Габи почувства страх. Сега вече не би могла да бъде сигурна дали Боуи желае нея или „Каза Рио“.

— Заради Нед е, нали? — попита колебливо и по тялото й преминаха студени тръпки. — Боуи е направил нещо, което е спомогнало да се разделите.

— Мислиш, че си отмъщавам ли? — въздъхна Аги. — Не зная. Може би е така. Боли ме, Габи. Боли ме толкова много. Не съм изпитвала такава болка, откакто Коупланд умря. Отчасти вината е и на Боуи. Трябва да се махна. Не искам повече да се боря. Искам да бъда сама. Съжалявам…

Сълзите започнаха да се стичат по бузите й.

— Няма за какво да съжаляваш — рече й тихо Габи.

— Няма ли? Ти си влюбена в Боуи.

— Да…

Аги я целуна нежно по бузата.

— Може би ще имаш късмет. Накарай го да проумее, че земята не е по-важна от хората.

— Ще се опитам. А ти какво ще правиш?

Аги си пое дълбоко дъх.

— Ще замина за Насау при едни приятели. След това не зная. Просто ми трябва време да се опитам да забравя Нед…

Гласът й секна и сълзите й отново рукнаха.

— Господи, Габи, толкова много ме боли!