Сюзън Кайл
Любовен плам (10)

Десета глава

Тази нощ Габи спа лошо. Измъчваха я еротични съновидения, в които Боуи бе главно действащо лице. Мяташе се и се въртеше неспокойно във влажните от пот завивки.

Облече се набързо и тръгна към трапезарията. Когато влезе, срещна възхитения поглед на Боуи. Смути се и се спъна в един стол. Чувстваше се твърде женствена, в белия си панталон и червена блуза на точки. Беше пуснала косата си да се дипли свободно върху раменете й.

Боуи, както винаги, изглеждаше великолепно. Носеше светлобежов костюм, раирана риза и вратовръзка.

Аги се суетеше нещо около кафеварката.

— Отиваш ли някъде, скъпи? — попита го хладно.

— Колко проницателно от твоя страна, Аги — отвърна иронично той. — Заминавам за Финикс. Имам среща. Ще остана там до вечерта, а после може да прескоча до Канада, за да нагледам хората си.

— Мислех, че си дошъл тук да прекараш отпуска си.

— Така беше предвидено. Ще се върна в понеделник или вторник. Габи няма да ходи никъде и ще ти прави компания.

— Само до Таксън — вметна Габи.

— О, така ли? Бях планирала ти, Нед и аз да посетим някоя забележителност заедно.

— Страхувам се, че, днес няма да ми е възможно…

Аги остави вилицата си и се изправи под ледения поглед на Боуи.

— Габи, бих ли могла да поговоря с теб насаме?

— Не съм си довършила закуската…

— Моля те!

Габи бавно стана и последва възрастната жена в хола, очаквайки поредната неприятност.

— Съжалявам… Не съм спала цяла нощ след нещата, които ти наприказвах.

Аги внезапно избухна в сълзи и я притегли към себе си.

— О, Габи! Толкова съжалявам, че забърках тази каша. Сигурно нищо няма да се получи. Нед е беден, а аз не съм и макар че го обичам, не зная дали бих могла да водя неговия начин на живот… Ами ако се проваля?! Никога не съм се занимавала с домакинска работа, както знаеш. Не мога дори да готвя. Ще му бъда в тежест!

Габи нежно я потупа по гърба.

— Не се ли тревожиш прекалено много за далечни работи? Защо просто не се забавляваш, като се опиташ да изживееш всеки ден сам за себе си?

Аги се отдръпна и изтри очи с опакото на ръката си.

— Не мога да се забавлявам. Боуи се старае всячески да ми попречи! Няма да си отидеш, нали? Моля те, не си отивай! Когато Боуи се върне, няма да имам нито миг спокойствие. Не му позволявай да ме измъчва! Снощи ти надрънках доста глупости… Но не ги казах сериозно, скъпа, наистина!

— Зная — усмихна й се топло Габи. — Просто си влюбена, това е всичко.

— Любовта… боли — изхълца тя. — Не е такава, каквато я описват поетите.

— Сигурно си чела не тези поети, които трябва. Ще те предпазя от Боуи и престани да се паникьосваш, защото Нед ще си помисли, че си готова да се откажеш.

— И ще бъде прав. Не зная дали наистина искам това, а Боуи не ми дава време, за да го разбера.

— Той заминава. Ще прекарате известно време сами с Нед.

Аги въздъхна.

— Съмнявам се, че времето ще работи в моя полза. Не трябваше да обявявам годежа по този начин. Синът ми е вбесен и ще си го изкара на Нед. Двамата разговаряха снощи навън и мисля, че разговорът им е бил не особено ведър. Боуи все още не се е укротил, а това изглежда развлича Нед.

— Твоят господин Кортланд е проницателен човек. Предполагам, че той и Боуи снощи са свалили картите си на масата. Това може да помогне да се овладее положението, което обаче съвсем не означава, че ще станат първи приятели.

— Сигурно си права. Боуи е привързан към теб, забелязала ли си?

Габи въздъхна.

— Привързан, да… Но това е всичко. Аз… аз не съм твърде оправна с мъжете.

Тя се засмя нервно.

— Можеш ли да си представиш, красив мъж като Боуи да има сериозни намерения към жена с моята външност?

— Но ти си хубава, Габи. Имаш добро сърце и си много независима. Това са чудесни качества.

Габи сведе очи.

— Аги, има някои неща за мен, които не знаете нито ти, нито Боуи.

Аги докосна леко косата й и се усмихна.

— Каквито и да са тези неща, за мен те нямат значение. Обичам те. Ти си моето малко момиченце.

Габи с усилие преглътна сълзите си.

— И аз те обичам… Но край на сантименталностите. Трябва да тръгвам. Искам да се срещна с инициатора на селскостопанския проект и да му задам някои въпроси.

— Това е добра идея. Междувременно с Нед ще имаме малко време да се поопознаем. Затова го поканих тук. Надявах се, че гостуването му ще е приятно и спокойно, но уви…

— Боуи те обича. Просто не знае как да го покаже.

— Не би ли могла да го научиш? — усмихна се Аги.

— Може би ще е полезно и за двама ви.

— Не ме карай да избързвам… А и е възможно с Боуи да се скараме заради сделката със земята.

— Селскостопанският проект? Да, чух за него. Ще допринесе толкова много за развитието на икономиката, но Боуи би умрял, преди да продаде дори един акър от „Каза Рио“. Знаеш ли, Габи, ако той не притежава контролния пакет от ранчото, би могъл да погледне на проблема откъм другата му страна.

— Не прави нищо глупаво! — умолително изрече Габи.

Страхуваше се, че Аги би могла да прехвърли своя дял на Нед и това щеше да е последната капка, която ще прелее чашата.

— Не се тревожи, скъпа. Просто си мислех на глас. Хайде да се връщаме и да довършим закуската си.

Габи доста се полута, докато открие офиса на корпорацията „Биоаг“ в Таксън. Помещаваше се в малка сграда, отдалечена от центъра.

— Здравейте. С какво мога да ви помогна? — усмихна й се сияйно младата секретарка.

— Бих искала да се срещна с господин Терънс Хайман Самуелс.

— Господин Самуелс? — сбърчи носле момичето. — О, имате предвид вицепрезидента на компанията. Но той е в Лос Анжелис. Тук е само нашият мениджър господин Лоуган.

— Тогава бих ли могла да се срещна с него?

— Момент. Ще проверя дали е свободен. За кого да му съобщя?

— Габи Кейн, от Ласитър.

Секретарката позвъни по интеркома и й бе наредено да покани посетителката. Тя въведе Габи в малък кабинет с доста разкривени мебели. Иззад олющено старо бюро се изправи нисък, слаб мъж.

— Джес Лоуган — представи се той. — Разбрах, че сте от Ласитър, госпожице Кейн. Може би знаете, че се опитваме да купим голям парцел земя там за един нов проект.

— Да, господине, известно ми е — отвърна Габи.

— Е, ще бъдем благодарни за всяка помощ, която бихте могла да ни окажете. Направили сме петиция, която възнамеряваме да предоставим на кмета и на градския съвет на Ласитър. Някой си Маккайд се опитва да попречи на нашето начинание.

Габи усети как кожата й настръхва.

— Петиция? — попита със сладък глас.

— Точно така. Ето я.

Лоуган извади един лист и го сложи пред нея. Габи му хвърли бърз поглед. Имаше около петдесетина подписа срещу имена, от които нито едно не й бе познато.

— Тактика за оказване на силен натиск? — подхвърли тя уж между другото.

Мениджърът се посмути.

— За бога, не! Просто не можем да намерим по-подходящо място за нашите цели, а мъжът е местен земевладелец с доста власт. Ние искаме да направим нещо за икономиката на Ласитър и можем да го постигнем. Компанията ни е съвсем законна, разполагаме с офиси в шест щата. Имаме много добри постижения в производството на памук. Особено в Канзас.

Габи се взря в лицето му.

— Може би трябваше да ви се представя, преди да започнем този разговор:

Тя му подаде визитната си картичка. Лоуган почервеня, но успя да се овладее.

— Репортер, значи. Да, познавам „Финикс Адвъртайзър“ много добре — промърмори и бързо прибра петицията.

— Ще пиша статия за вашия проект.

— Изпратихме рекламни материали във всички вестници…

— Не използвам рекламни материали, господин Лоуган — прекъсна го Габи. — Предпочитам сама да правя проучванията си.

Тя постави касетофона си на бюрото му, включи го и се усмихна окуражително.

— Първо, бих искала да зная дали предвиждате сондажи на кладенци или разчитате на наличните водни запаси в Ласитър.

— Госпожице Кейн, който купува земята, купува и правата върху водата в нея. В Аризона практиката е такава. Ние ще получим права върху земята на господин Маккайд заедно с водните ресурси, които са значителни.

— Вие ще получите земята на господин Маккайд само през трупа му.

— Вие изглежда познавате господина?

— Би трябвало. Живяла съм с него почти десет години. Семейството му ме осинови, когато бях на петнадесет години.

Това не беше точно истината, но бе близо до нея.

— Разбирам — изрече хладно Лоуган. — И мога ли да очаквам обективна статия от вас в такъв случай?

— Да. Не вземам ничия страна, дори когато това засяга семейството ми. Между другото, с Боуи си разменихме доста хапливи реплики за проекта. Склонна съм да поддържам прогреса в икономически изостаналите райони.

Мениджърът се усмихна с облекчение.

— Слава богу. Ние сме така ентусиазирани, госпожице Кейн. Смятаме, че бихме могли да подпомогнем много местната икономика, и сме готови да направим всичко, за да осигурим работа на повече хора. Ето, нека да ви покажа проекта.

Той извади някакви карти и документи, които приличаха твърде много на рекламните материали, разпратени по вестниците, и започна да й разяснява намеренията на компанията.

— А каква точно селскостопанска култура ще се отглежда? — попита Габи.

— Това зависи от проучването на почвата. А петицията е поверителна информация и нека си остане между нас.

— Господин Лоуган, аз пиша това, което успея да открия. Не държа ничия страна и не прикривам информацията. Петицията не е лоша идея, стига имената в нея да бъдат потвърдени. А повярвайте ми, Боуи ще настоява затова.

Мениджърът въздъхна.

— Е, добре, няма да се опитвам да връзвам ръцете ви. Но моля ви, опитайте се да не забравяте какви са целите ни.

— Защо не помислите за друг парцел?

— Защото наистина няма друг. Аризона е голяма, но водата е основният ни интерес. Господин Маккайд притежава единствената земя с достатъчно количество вода за целите ни. Водата става все по-голяма рядкост. Трябва да се настаним там, където можем да намерим достатъчно запаси.

— Има земя около Санта Крус и Колорадо.

— Страхувам се, че не можем да си го позволим в този район, тъй като основният ни капитал е доста ограничен. Ние сме се посветили да помагаме на малките градове и нямаме нищо против, ако проверите компанията ни, госпожице Кейн. Бих могъл да ви предоставя и препоръки от други за нас.

Докато преглеждаше документите, Габи се запита дали не бе прекалено подозрителна и дали Боуи не грешеше? А може би ловко я подвеждаха?

След интервюто обядва в китайски ресторант, а после се отбив офиса на комисията по опазване на водните ресурси, където един служител охотно й разказа за проблемите на Ласитър с водата.

Върна се в „Каза Рио“ привечер с два изписани бележника и две пълни аудиокасети. Нед и Аги тъкмо вечеряха.

— Седни и хапни нещо — покани я Аги. — Изглеждаш ужасно.

— И се чувствам ужасно — промърмори Габи. — Сигурно е от горещината. Пък и не ми харесва това, което открих.

— Авантюристи, тръгнали да опустошат земята? — подхвърли Нед с бегла усмивка.

Тя поклати глава.

— Приятни хора са, с похвални цели, но могат да нанесат голяма вреда на водните запаси. От друга страна пък, ще осигурят много нови работни места.

— Работните места няма да върнат водата — отвърна Нед. — Боуи е прав.

Очите на Аги щяха да изскочат от орбитите си.

— Чух ли те добре?!

— Разбира се, че ме чу. Водата е доста деликатен въпрос напоследък — дори и в Уайоминг, където я има в изобилие. Всеки амбициозен проект цели получаването на бързи пари. Мога да ви разкажа ужасни истории за това какво е причинила алчността в някои прерийни райони.

— Но тук не е прерия…

— Тук е пустиня, Аги, което е още по-лошо. Впрочем ти ще станеш жител на Тетънс, а не на пустинята, ако се омъжиш за мен. Аз няма да живея в „Каза Рио“.

— Да, зная…

Габи нямаше никакъв апетит. Остави вилицата си на масата и стана.

— Извинете ме, но трябва да подредя бележките си.

— Не искаш ли да погледаш видео с нас? — предложи й Аги.

— За съжаление, нямам време — излъга съвсем хладнокръвно тя. — Джони очаква материала ми в понеделник. Лека нощ.

Излезе бързо от трапезарията, доволна, че ще остане насаме с мислите си за Боуи.