Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Family Album, 1985 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Антоанета Янкова, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 26гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- strahotna(2010)
- Разпознаване и корекция
- sonnni(2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2013)
Издание:
Даниел Стийл. Семеен албум
ИК „Бард“, София, 2003
САЩ. Първо издание
Коректор: Татяна Джунова
ISBN: 954-585-452-9
История
- —Добавяне
Холивуд… Отново
1952–1957
Глава 8
Много години бяха изминали от времето, когато той я представяше. Когато набираше телефонния му номер, ръката й трепереше. Възможно беше да се е оттеглил или пък да няма време да разговаря с нея. Когато се роди Лайънъл, той й телефонира и отново се опита да я убеди да събере каквото е останало от кариерата й, преди да е станало прекалено късно.
Сега, седем години след като изостави кариерата си, със сигурност беше прекалено късно. Нямаше нужда той да й го казва. Тя се нуждаеше от съвета му.
Беше изчакала до септември. Децата тръгнаха на училище, както беше планирано, с изключение на Ан, разбира се. Уорд постоянно беше по срещи със стари приятели, опитвайки се да намери работа, според неговите думи. Но през по-голямата част от времето, изглежда, ходеше на дълги обеди в любимите си ресторанти и клубове. Когато се прибираше вкъщи, й казваше, че установява контакти. Може и така да беше, но й се струваше, че това ще продължи с години и няма да ги доведе доникъде, както и това обаждане… ако той не пожелае да разговаря с нея. Молеше се да се съгласи, докато съобщаваше името си на секретарката.
Казаха й да изчака, последва пауза и изведнъж прозвуча неговият глас… също като едно време, дълго преди да им се случи това.
— Боже мой… глас от далечното минало. Жива ли си още? — избоботи той, както и преди в слушалката и тя се засмя нервно.
Внезапно съжали, че не се е срещала по-често с него през годините. Но винаги беше толкова заета с Уорд и децата, а Холивуд беше част от съвсем друг живот…
— Аз съм, същата Фей Прайс, но с няколко побелели косъма.
— Това може да се промени, но не вярвам то да е причина за обаждането ти. На какво се дължи тази изненада? Децата ти станаха ли вече десет?
Ейб звучеше все така топло и тя беше поласкана, че той все пак намира време да поговори с нея. Преди време бяха толкова добри приятели. През всичките години на звездната й кариера той беше неин агент, след това изчезна от живота й и сега тя отново чукаше на вратата му.
Думите му извикаха усмивка на лицето й.
— Не десет, Ейб, само пет. На половината път съм.
— Исусе, луди деца! По блясъка на очите ти навремето разбрах, че наистина искаш това, и тогава се отказах от теб. Но беше страхотна, докато беше на върха, Фей! Можеше да останеш там много дълго.
Не беше много сигурна, че е прав, но й стана приятно да го чуе. Най-вероятно един ден щеше да започне да се плъзга надолу. С всички се случваше рано или късно, но Уорд й го беше спестил, а сега… трябваше да събере кураж и да го попита за това, което искаше от него. Въпреки че той най-вероятно се е досетил в мига, когато е чул името й. И той като всички останали четеше вестници и знаеше колко големи проблеми имаха. Къщата беше продадена, вещите им се предлагаха по разпродажби, корабостроителниците бяха закрити. Набързо бяха стигнали до дъното, както се случваше и с някои от звездите. Но тези неща не променяха отношението на Ейб към хората, които му харесваха. Адски много съжаляваше Фей за положението й сега. Без пари, със съпруг, който никога нищо не е работил, и с пет деца, които да издържа.
— Липсват ли ти старите дни, Фей?
Както винаги тя беше откровена с него.
— Не. Ако трябва да кажа истината.
Досега не бяха й липсвали, а и тя имаше нещо друго наум в момента.
— Не ми се вярва да имаш свободно време с тези пет деца.
Но й се налагаше да ходи на работа отново. Той знаеше това прекалено добре и реши да мине направо на въпроса, за да й спести неудобството да пълзи пред него.
— На какво дължа честта и удоволствието от това обаждане, мисис Тейър?
Въпреки че се досещаше… участие в пиеса… малка роля във филм. Познаваше я прекалено добре и не мислеше, че ще иска невъзможното от него.
— Искам една услуга, Ейб.
— Казвай.
Винаги й е казвал всичко направо, така че, ако можеше, щеше да й помогне.
— Може ли да дойда и да се видим някой път?
Звучеше като развълнувана новачка и той се усмихна.
— Разбира се. Кажи кога.
— Утре?
Изненада се, че тя толкова бърза. Положението наистина трябва да беше отчайващо.
— Добре. Ще обядваме в Браун Дърби.
— Чудесно.
За миг се сети, изпълнена с копнеж, за отминалите дни. От години не се беше замисляла за това. Когато затвори телефона, тя се качи на горния етаж с потайна усмивка на устните си. Молеше се само да не й каже, че си е загубила ума.
Когато се срещнаха на следващия ден, той не й каза нищо такова. Просто седеше и мислеше за това, за което го бе помолила. Остана шокиран, когато научи подробностите за събитията в живота им и за новия дом в Монтерей парк. Това беше страшно далече от мястото, където започнаха, и въпреки че лесните времена бяха отлетели, тя се държеше. Както и преди беше адски смело момиче и достатъчно умна, за да направи това, което искаше. Но той се чудеше дали въобще някой ще й даде този шанс.
— Ейб, четох някъде, че Айда Лупино е режисирала филм за Уорнър Брадърс.
— Знам. Но не всеки би ти дал този шанс, Фей. — Говореше й съвсем откровено. — Всъщност малцина биха го направили. Какво казва съпругът ти за това?
Тя си пое дълбоко дъх и погледна своя бивш агент и очите. Не се беше променил много през годините. Все още беше закръглен, сивокос, умен и взискателен, но и много мил и безкрайно честен. А и все още беше неин приятел. Тя го усети още в началото на срещата им. Щеше да й помогне, ако имаше някаква възможност.
— Той още не знае, Ейб. Мислех първо да поговоря с теб.
— Мислиш ли, че ще се противопостави на завръщането ти в Холивуд?
— Не и ако е по този начин. Може да е против, ако се опитам да играя отново. Но истината е, че съм прекалено стара и от дълго време никой не е чувал за мен.
— На трийсет и две това са наистина големи глупости. Не си прекалено стара, но ще е трудно да се завърнеш отново, след като те е нямало толкова време. Хората забравят. А младежите си имат свои звезди сега. И знаеш ли — той се облегна назад и дръпна бавно от пурата си, — твоята идея е много по-добра. Наистина ще излезе нещо, ако успея да я продам на някое студио.
— Ще опиташ ли?
Той насочи пурата към нея.
— Питаш ме дали отново ще ти стана агент, така ли, Фей?
— Да.
Очите им се срещнаха и той се усмихна.
— Тогава приемам. Ще започна да душа наоколо и ще видим какво ще стане.
Но тя го познаваше достатъчно добре и й беше ясно, че той ще търси под дърво и камък, докато не й намери нещо. А ако не успееше, то това значеше, че наистина не може да се намери нищо.
И се оказа права. Той й се обади чак след шест седмици и поиска да се срещнат отново, а тя не посмя да го попита по телефона за какво точно става дума. Просто взе автобуса от Монтерей парк до Холивуд, който страшно я изнерви с друсането си. След това хукна по стълбите към офиса му. Пристигна задъхана, но все така красива и той не пропусна да забележи това, докато тя се наместваше на стола. Беше облечена в поразителна червена копринена рокля и лек жакет от черна вълна. Изглеждаше чудесно. Едва не се разтрепери в очакване на отговора му. Той се пресегна през бюрото и стисна ръката й. Знаеше, че гори от нетърпение.
— Е?
— Успокой се. Не е кой знае какво, но става за начало може би. Ако ти допадне. Работата е на помощник-режисьор срещу неголямо възнаграждение. Към МГМ. Приятелят ми Дор Шери хареса идеята ти и иска да види как ще се справиш. Наясно е колко много е направила Лупино за Уорнър Брадърс и му се иска също да има жена в екипа си.
Отдавна се знаеше, че Шери е един от най-напредничавите директори на студиа, както и най-младият от всички.
— Как ще разбере дали работата ми е добра, ако съм помощник на някого?
Притесняваше се за това, но, от друга страна, й беше ясно, че никой няма да я остави да режисира сама още от първия път.
Ейб й кимна в отговор.
— Дор знае, че режисьорът не го бива, но той има подписан договор. Ако филмът стане поне горе-долу приличен, то ще е благодарение на теб. Режисьорът и без това няма да е на снимачната площадка поне през половината време, защото е изключително мързелив и пие много. Ще можеш да правиш каквото решиш, но от този филм няма да получиш нито много пари, нито слава. Това ще стане следващия път, ако се справиш добре сега.
— Добър ли е филмът?
— Би могъл да е. — Говореше й открито. Нахвърли набързо сценария и спомена главните изпълнители. — Фей, това е една възможност, а ти точно това искаш. Ако наистина си решила да се занимаваш с режисура, мисля, че трябва да направиш този опит. Нищо няма да загубиш.
— Предполагам, че си прав. — Погледна го тъжно, като обмисляше думите му. Предложението й хареса. — Кога ще започна?
Искаше да има време, за да проучи сценария. Ейб преглътна, знаеше колко обича тя работата си, колко прецизна и старателна е. Усмихна й се малко притеснено.
— Другата седмица.
Фей простена:
— О, боже!…
Нямаше много време и за намиране на подходящ начин, по който да съобщи идеята си на Уорд. Но тя искаше да се занимава точно с това, а беше и единственото, с което знаеше как да се справи. Всъщност не беше съвсем сигурна, че знае как, но страхотно й се искаше да опита. От месеци си мечтаеше тайно за това. Погледна Ейб Абрамсън в очите и кимна.
— Приемам.
— Не съм ти казал колко са парите.
— Няма значение. Така или иначе ще приема.
Той й каза какво ще бъде заплащането й. И двамата знаеха колко е нищожно, но най-важното бе, че й се даваше шанс.
— Ще трябва да си в студиото от шест или по-рано, ако се наложи. Може да работиш до осем или девет вечерта. Не знам как ще се оправяш с децата. Може би Уорд ще ти помогне.
Въпреки че Ейб съвсем не си го представяше. Уорд не беше такъв човек. Прекалено беше свикнал с армията от хора, които задоволяваха всяка негова нужда. Ейб се чудеше дали той помага на Фей сега.
— Все още имам една жена.
— Добре.
Той стана. Всичко си беше като едно време… почти… Тя му се усмихна.
— Благодаря ти, Ейб.
— Няма защо. — В очите му се четеше жалост и уважение към нея. Все някак тя щеше да се справи. Точно такъв човек си беше.
— Ако можеш, ела утре, за да подпишем договора.
Това означаваше още едно дълго пътуване с автобуса, но то въобще не можеше да се сравнява с това, което я очакваше. Всеки ден трябваше да изминава пътя от източния до западния край на града, до Калвър Сити и МГМ. Но за тази работа и за Ейб тя би вървяла дори и върху натрошено стъкло. Знаеше, че той взема десет процента, а десетте процента от парите, които тя щеше да получи, бяха нищожна сума за него. Но той, изглежда, нямаше нищо против. Както и тя. Беше страшно развълнувана.
Имаше си работа! Искаше й се да викне от радост, докато слизаше по стълбите. През целия път към дома се усмихваше и влетя в къщата, както правеха децата. Намери Уорд в дневната, очевидно под влиянието на поредния обяд с приятели, обилно полят с шампанско. Седна в скута му и го прегърна.
— Познай!
— Ако ми кажеш, че отново си бременна, ще се убия… но преди това ще убия теб.
Той се разсмя и тя поклати глава, а очите й излъчваха самодоволство, което той не беше виждал преди.
— Глупости! Опитай пак.
— Предавам се.
Очите му бяха зачервени и заваляше думите, но в момента тя не даваше и пет пари за това.
— Намерих си работа. — Той я изгледа шокиран и тя продължи. — Като помощник-режисьор във филм на МГМ, започвам следващата седмица.
Той се изправи така рязко, че тя щеше да падне на пода, и се втренчи в нея.
— Да не си откачила? Защо го направи? Затова ли излизаше? Да търсиш работа? — Той изглеждаше ужасен и тя се замисли как ли си представя той, че ще се издържат. Едно вложение от петдесет и пет хиляди едва ли можеше да стигне за издръжката на пет деца, двама възрастни и прислужница. — Защо, по дяволите, ти трябваше да правиш такова нещо!
Той й крещеше, а децата ги гледаха.
— Поне един от двамата трябва да го прави, Уорд.
— Казах ти. Всеки ден установявам контакти.
— Чудесно. Значи скоро ще се появи нещо интересно за теб. Но междувременно аз искам да направя това. Би могло да е страхотно преживяване.
— Защо? Това ли искаш? Отново Холивуд?
— Само по този начин, не както едно време.
Искаше да е честна с него, но едва се сдържаше да говори спокойно. Искаше децата да се приберат и да престанат да ги гледат, но когато махна с ръка към стаите, те не помръднаха. Уорд пък въобще не им обърна внимание, както често се случваше през последните дни.
— Мисля, че е по-добре да поговорим, когато сме сами.
— По дяволите! Ще говорим сега. — Изглеждаше погрознял, когато беше вбесен. — Защо не ме попита, преди да направиш това?
— Изскочи изведнъж.
— Кога? — хвърляше думите към нея, сякаш бяха камъни.
— Днес.
— Добре. Кажи им, че променяш решението си. Вече не се интересуваш.
Изведнъж нещо в нея се срути и тя усети как гневът й избликва.
— Защо да правя такова нещо? Уорд, аз искам тази работа. Не ми пука, че е зле платена и какво точно си мислиш. Искам да се занимавам с това. Някой ден ще се радваш, че съм го направила, някой трябва да ни измъкне от тази бъркотия.
Веднага съжали за думите си.
— И това си ти? Така ли?
— Може и така да е. — Можеше да продължи, злото вече беше сторено.
— Чудесно. — Очите му пламтяха, когато отиде и грабна сакото си от облегалката на стола. — В такъв случай ти не се нуждаеш от мен.
— Разбира се, че имам нужда от теб…
Но той беше излязъл, затръшвайки вратата, още преди да чуе думите й. Валери и Ванеса се разплакаха, а Грегъри я погледна тъжно.
— Ще се върне ли пак?
— Разбира се.
Тя се качи при тях и изведнъж усети умората. Защо той трябваше да затруднява така нещата? Защо трябваше да се чувства лично засегнат? Вероятно защото пиеше прекалено много, си помисли тя с въздишка и целуна Лайънъл и Грег по главичките. След това се наведе и взе момичетата в ръце. Имаше достатъчно сили да носи и двете. Всъщност имаше достатъчно сила за много неща и може би тъкмо тук беше проблемът с Уорд. Не му се искаше да е така, а ставаше все по-трудно да се прикрива този факт. Искаше й се да го запита защо й причинява всичко това, но вече знаеше отговора. Той не можеше да се справи с проблемите и беше предпочел да обвинява ту себе си, ту нея. И в двата случая тя плащаше сметката. Като тази вечер, когато го чака да се върне до четири часа, молейки се да не е блъснал колата и да се е наранил.
Прибра се в четири и петнайсет, вонящ на джин, и едва успя да се довлече до леглото в тъмната стая. Сега нямаше смисъл да говори с него. Щеше да почака до сутринта и да му каже плана си. Но когато го направи, той съвсем не се впечатли.
— За бога, Уорд, изслушай ме!
Тя бързаше да отиде в офиса на Ейб в Холивуд да подпише договора и да вземе сценария, а той имаше такъв махмурлук, че едва я виждаше.
— Не искам да слушам тези идиотщини. Ти си по-откачена, отколкото бях аз. Празни илюзии. Това е. Побъркала си се. За режисура знаеш толкова, колкото и аз, а аз нищичко не разбирам. — Гледаше я с пламнал от гняв поглед.
— И аз също. Но ще се науча. Точно това е целта на този ангажимент, а може би и на следващия… може би и на още десет филма след това, но после ще съм научила нещо. Предложението ми не е чак толкова глупаво.
— Глупости!
— Уорд, изслушай ме! Продуцентите са хора, които имат много връзки и познават хора с много пари. Не е необходимо самите те да са богати. Дори не е задължително да харесват филма, въпреки че е по-добре, ако се правят, че е така. Те са посредници. Те уреждат сметките. Каква по-хубава работа искаш? Виж само хората, които познаваш, контактите, които имаш. На някои от приятелите ти ще им хареса да инвестират във филм и да се почувстват част от Холивуд. И някой ден, ако се справим както трябва, можем да работим заедно. Ти ще си продуцент, а аз режисьор.
Той я изгледа така, сякаш тя полудяваше пред очите му.
— А защо просто не ни ангажираш в някое вариететно представление? Съвсем откачаш и ще станеш за смях.
Най-накрая тя го остави. Все още не беше готов да повярва. Той дори не обръщаше внимание на възможностите, но тя ги виждаше. Виждаше ги, но и той трябваше да се поразмърда и да опита.
Тя грабна сакото и чантата си и го погледна.
— Смей ми се, щом ти харесва, Уорд Тейър? Все някой ден ще признаеш, че съм била права. И ако някога събереш смелост и започнеш да се държиш като мъж, можеш да пробваш идеята ми. Помисли си някой път, ако имаш време между питиетата.
С тези думи излезе и затвори вратата. А през следващите два месеца почти не се виждаше с Уорд. Той спеше дълбоко, когато тя напускаше дома им, за да вземе автобуса, с който отиваше на работа. Трябваше да тръгва около четири и й отнемаше цяла вечност, за да стигне до МГМ. А докато се прибере вкъщи, вече беше станало десет, децата спяха и в повечето случаи Уорд беше излязъл. Никога не го питаше къде ходи. Просто падаше в леглото след една гореща вана, бързо хапване и поглед върху сценария. На следващия ден всичко се повтаряше. Това би убило всеки, но тя не се предаваше.
Режисьорът, с когото работеха, все не харесваше направеното от нея и я затрудняваше по всеки възможен начин на снимачната площадка, но за късмет той почти не се мяркаше там. А тя не се интересуваше от него. Това, което ставаше между нея и актьорите, си беше чиста магия. Успяваше да ги накара да направят неща, които друг не би измъкнал от тях. Всичко това си личеше при ежедневната възбуда в студиото и най-вече на лентата, която показаха на Дор Шери.
Вечерта, когато приключиха снимките, тя се прибра вкъщи и откри, че Уорд е заминал за няколко дни. Казал на прислужницата, че отива в Мексико да посети приятели. Без въобще да се обади.
Когато й го съобщиха, тя усети някаква студена тръпка, но си каза, че всичко е наред, и се опита да се концентрира върху децата, с които едва успяваше да се види, откакто филмът започна.
Една вечер в края на януари, седмица след това, Ейб й се обади у дома. Точно в този момент тя си играеше с Ан.
— Фей? — познатият глас избумтя в ухото й и тя се усмихна.
— Да, Ейб?
— Имам добри новини. — Тя спря да диша. О, Боже, моля те да са харесали работата ми! Струваше й се, че умира в очакване на думите му. — Шери казва, че си фантастична.
— О, Господи… — В очите й се появиха сълзи.
— Иска отново да те ангажира.
— Този път сама?
— Не. Пак като помощник-режисьор, но при по-високо заплащане. И иска да работиш с някой, който е наистина добър. Мисли, че ще можеш много да научиш от него.
Той спомена едно име, което я зашемети. Преди време беше режисирал играта й и тя знаеше, че думите на Дор Шери са верни. Щеше да я научи на много неща. Искаше й се самостоятелно да работи над някой филм, но трябваше да бъде търпелива, напомни си тя. Ейб й каза новите условия и на нея й се сториха добри.
— Какво мислиш?
— Отговорът е да.
И без това се нуждаеха от парите, а само Бог знаеше къде се намира сега Уорд. С тази мексиканска екскурзия той наистина преля чашата и тя смяташе да му го каже, когато се върне. Както и много други неща. Искаше да му разкаже за новия ангажимент. Всичко беше чудесно, а тя нямаше с кого друг да сподели. Без него се чувстваше отчайващо самотна.
— Кога започвам?
— След шест седмици.
— Добре. Ще имам още малко време за децата.
Забеляза, че тя не спомена Уорд. От известно време беше така, но той не се учуди. Не би заложил и пукната пара, че бракът им ще оцелее. Уорд очевидно не се приспособяваше към обстоятелствата, според малкото, което чуваше от Фей, а тя рано или късно щеше да си пробие път напред и да го изостави. Беше й написано на челото, поне Ейб така си мислеше. Той не знаеше, че тя е абсолютно привързана към Уорд. Без семейство и много близки приятели, изоставила живота на звезда заради него и децата, тя беше напълно зависима от него години наред, както и сега. И двамата имаха нужда един от друг, поне тя така смяташе.
Завръщането му от Мексико беше един огромен шок. Той беше загорял, свеж, доволен, с дълга и тънка кубинска пура между зъбите. Държеше в ръка куфар от кожа на алигатор и носеше един от старите си бели ленени костюми. Създаваше впечатлението, че само да погледне и ще види дюзенбърга, паркиран отвън. Смути се съвсем леко, когато я погледна при влизането си. Мислеше, че ще я завари в леглото по това време. Беше доста след полунощ, но тя разучаваше новия сценарий.
— Добре ли мина екскурзията?
Хладният й тон скриваше самотата и болката, които изпитваше след заминаването му, но беше прекалено горда да му позволи да ги види… все още.
— Да… Извинявай, че не ти писах…
Нещо в изражението му изведнъж събуди гнева й. В гласа й имаше сарказъм, гняв и горчивина. Той въобще не съжаляваше за постъпката си. Веднага се виждаше и тя бързо се досети за причината.
— Кой беше с теб?
— Някои от старите приятели.
Той остави чантите си и седна на канапето, осъзнавайки, че положението е по-деликатно, отколкото си го беше мислил.
— Колко интересно! Странно, че не спомена нищо, преди да тръгнеш.
— Изникна доста неочаквано — в очите му просветна нещо злобно. — А и ти беше заета с твоя филм.
Значи в това била цялата работа. Отмъщението му за това, че тя имаше ангажимент, а той — не. Но не беше честно от негова страна.
— А, да. Наистина те разбирам в този случай. Следващия път, когато решиш да заминеш за три седмици, може да се опиташ да ми звъннеш на работа, преди да тръгнеш. Ще се учудиш колко е лесно да ме намериш по телефона.
В очите му тя прочете истината. Само не знаеше какво точно да му каже. Но вестниците я улесниха на следващия ден. Всичко си беше написано. Единственото, което й оставаше, беше да захвърли вестника до него на леглото.
— Пресагентът ти е много добър, вероятно и агентът, организирал тази екскурзия. Само дето нямам високо мнение за избора ти на жени, както и за преценките ти кого да вземеш по екскурзии.
Изпитваше такава болка, сякаш щеше да умре на място. Но нямаше да се остави той да го разбере. Не искаше да знае колко много я е наранил с тази скандална история. Ясно й беше, че това е неговият начин да се справи с това, което им се случи. Като претендира, че все още е част от този свят, който беше загубил. Но колкото и да се преструваше, за тях всичко това беше свършило… освен ако не се оженеше отново за някоя от този свят.
Уорд зяпна, когато прочете написаното:
„Банкрутиралият милионер Уорд Тейър IV и Мейзи Абърнети се очаква да пристигнат от Мексико. Три седмици те се излежаваха на яхтата й край Сан Диего, след това се отправиха към Мексико, за да се видят с приятели и да поиграят с рибите. Двамата изглеждаха страшно щастливи и всички се чудят какво е направил той с бившата кралица на киното…“.
За пръв път Фей го гледаше, изпълнена с ужас и омраза.
— Можеш да им кажеш, че се отказвам. Това вече няма да е кой знае каква новина, но поне ще разчисти нещата за теб и мис Абърнети, копеле такова! Така ли смяташ да се справиш с това, което ни се случи? Като обикаляш наоколо с хора като нея? И двамата ме отвращавате.
Мейзи Абърнети беше разглезена самонадеяна наследница, която беше спала с почти всички мъже, които я познаваха… „освен мен“, обичаше да я дразни той.
Списъкът вече включваше и него.
Фей излезе от спалнята, тръшвайки вратата. Когато той слезе долу, видя, че е заминала да заведе четирите по-големи деца на училище. Сега тя прекарваше повечето време с тях, за да навакса за месеците, през които работеше. Страшно й липсваха, когато беше на работа, но не за тях си мислеше на връщане към къщи.
Уорд я чакаше, облечен в син копринен халат, купен в Париж преди години. Изглеждаше много изплашен, но тя мина покрай него, без да му обърне внимание, и се насочи към стълбите. Щеше да си чете необходимите неща в обществената библиотека.
— Няма за какво да говорим. Можеш да си тръгваш, когато пожелаеш. Ще си намеря адвокат и той ще се свърже с Бъфорд.
Вече започваше да й се струва, че историята с Мейзи Абърнети е не само истинска, но и завинаги.
— Съвсем просто е, нали? — Той грабна ръката й, докато тя се опитваше да мине покрай него, без да го погледне. Изплаши се, когато тя обърна поглед към него. Никога не беше срещал такова презрение, нито пък беше го изпитвал и нещо в него се пречупи, като разбра какво е направил. — Фей, изслушай ме… това беше една глупава грешка. Просто трябваше да се махна оттук… децата вдигаха врява през цялото време… теб те нямаше, къщата е толкова потискаща… не можах да издържа.
— Добре. Тогава можеш да се махнеш завинаги. Можеш да се върнеш в Бевърли Хилс с Мейзи. Сигурна съм, че ще е доволна да те приеме.
— Като какъв? — Той погледна жена си с горчивина. — Като неин шофьор? По дяволите! Аз дори не мога да си намеря работа, а ти по цял ден все работиш. Какво можеш да знаеш за това, което чувствам! Не мога да понасям този живот. Не съм свикнал на това… Не знам…
Той пусна ръката й и тя го погледна без капка съчувствие. Този път беше прекалил. Пиенето, самосъжалението, неспособността му да работи, лъжите, докато е пропилявал и последните си пари, преди тя да разбере всичко. Тези неща можеше да му ги прости, но не и това. Дотук беше.
Но той я погледна жалостиво.
— Нищо не мога да направя. Ти си по-силна от мен. Имаш нещо, което аз не притежавам. Не знам какво е.
— Казва се кураж. И ти ще го имаш, ако си дадеш шанса да останеш трезвен достатъчно дълго, за да успееш да стъпиш здраво на краката си.
— Може би не мога. Не ти ли е идвало наум. На мен — да. Всъщност всеки ден, преди да замина. И може би точно това трябва да направя, и то завинаги.
— Какво? — Тя изглеждаше удивена, но усещаше как ужасът я сграбчва.
Той изглеждаше някак странно успокоен сега, сякаш беше разбрал какво трябва да направи.
— Имам предвид да се махна от живота ти, Фей.
— Сега? Ама че отвратително нещо си намислил. — Въпреки казаното тя се изплаши. Все още го обичаше. Той и децата бяха единственото нещо, което имаше значение за нея. — Как можеш да ни причиниш това?
В очите й имаше сълзи и той се опита да не я гледа, както се беше опитвал да не мисли за нея през последните няколко седмици. Не можеше да понесе вината си. Всичко, което се случи, беше негова грешка, а сега не можеше да помогне с нищо. Нямаше какво да й предложи, а тя се оправяше съвсем добре и сама. Поне така си казваше той, повтаряше си го и сега, без да я погледне. Ако го направеше, щеше да види агонията в очите й, докато тя се взираше в него.
— Уорд, какво става с нас?
Гласът й беше глух и дрезгав. Той въздъхна и прекоси стаята, за да погледне към несъществуващата гледка през прозореца. Можеше да види само небоядисаната къща на съседа си и боклуците в двора.
— Мисля, че е време да се махна оттук, да си намеря работа и да те оставя, за да забравиш, че някога сме се срещали.
— С пет деца? — Би се разсмяла, само да не й се плачеше толкова. — И тях ли смяташ да забравиш?
Гледаше невярваща гърба му. Това не можеше да се случи с тях, като се изключи това, че точно с тях се случваше. Приличаше на кошмар. Или на много лош сценарий.
— Ще ти пращам всичко, което мога да си позволя. — Той бавно се обърна и погледна към нея в другия край на стаята.
— Мейзи ли е? Това с нея сериозно ли е?
Трудно беше за вярване, но сега всичко беше възможно. Може би старият живот му липсваше отчайващо, а Мейзи със сигурност беше част от него.
Но Уорд поклати глава.
— Не е това. Мисля, че просто имам нужда да изляза оттук за малко. — В погледа му имаше горчивина, докато казваше това. — Чувствам, че трябва да те оставя на мира, за да си изградиш нов живот. Вероятно ще се омъжиш за някоя преуспяваща филмова звезда.
— Ако исках това, можех да го направя още преди години. Но исках теб.
— А сега?
За пръв път от години той усети изблик на смелост. Беше стигнал дъното. Вече можеше да се движи само нагоре, нямаше какво повече да губи, ако беше изгубил нея.
Очите й бяха празни и тъжни.
— Вече не знам кой си Уорд. Не разбирам как можа да отидеш в Мексико с нея. Може би трябва да се върнеш при нея. — Това беше доста фалшиво поощрение, но той се хвана на въдицата.
— Може и това да направя.
Той измарширува нагоре по стълбите разгневен и след и след миг тя го чу да обикаля из стаята им и да прибира вещите си.
Тя седна в кухнята, вперила невиждащ поглед в една чаша за кафе. Разплакана, мислеше за изминалите седем години, докато най-после дойде време да прибере децата от училище.
Когато се върнаха вкъщи, него вече го нямаше. Децата така и не разбраха, че си е идвал, затова нямаше нужда да им обяснява. Сготви им вечерята, но агнешкото беше прегорено, печените картофи станаха като камъни, спанакът загоря. Не беше кой знае каква готвачка, но поне се опитваше, но единственото, за което можеше да мисли тази вечер, беше къде ли е сега Уорд. С Мейзи Абърнети, несъмнено! И дали беше права така да се нахвърли върху него.
Тази нощ лежа замислена за всичко, чак до Гуадалканал за хубавите времена, които споделяха… нежността, мечтите. Плака дълго, докато накрая се изтощи и заспа, изпълнена с копнеж по него.