Даниел Стийл
Семеен албум (38)

Глава 37

Няколко дни след панихидата Ванеса се върна в Ню Йорк, а Вал — в квартирата си. Лайънъл прекарваше повечето време сам в къщата. Родителите му и Ан все ги нямаше. Бяха на работа, тя на училище. Той усещаше някакво магнетично привличане към стаята на Грег. Припомни си дните, когато с Джон бяха приятели, а сега и двамата ги нямаше… отново заедно, там някъде.

Всичко изглеждаше толкова несправедливо, че му се искаше да крещи, без да спре.

Старият му мустанг си беше все още тук. Остави го, когато замина за Виетнам. И колата на Грег беше тук, но не искаше да я кара сега. Беше свещена, дори само като я гледаше, душата му скърбеше.

Един следобед седмица преди заминаването му за Германия, той се качи на червения мустанг и пое да хапне някъде хамбургер. За пръв път от седмици се почувства гладен. Докато паркираше, забеляза един сив ролс-ройс и си помисли, че го е виждал някъде, но не се сещаше къде, а и не го интересуваше чак толкова много.

Седна, поръча си хамбургер и кока-кола и се загледа в огледалото пред него, но това, което видя, наистина го изненада. Зад него сестра му седеше с един много по-възрастен мъж. Държаха се за ръце и току-що се бяха целунали. Тя пиеше млечен шейк, а той сякаш нещо я дразнеше на шега. Засмяха се и после отново се целунаха.

Той се ужаси. Мъжът изглеждаше на годините на Уорд. Искаше му се да ги огледа по-добре, но се страхуваше да се обърне. Внезапно се сети кой е мъжът. Бащата на приятелката й… как й беше името?… Сали?… Джейн?… Гейл!… Точно така!

Когато си тръгваха, той сложи ръка на раменете й и навън отново се целунаха, без въобще да го забележат. Двойката седя дълго в колата, Лайънъл можеше да види как устните им отново се срещат и най-накрая, как потеглят. Той гледаше замислен, забравил за хамбургера и глада си. Остави пари и се отправи бързо към къщи.

Когато влезе, тя беше вече в стаята си, а Уорд и Фей тъкмо се прибираха. Лайънъл изглеждаше сякаш е видял призрак, но никой от тях не изглеждаше особено добре през тези дни. Все още жалееха за Грег. Изведнъж Уорд се беше почувствал стар. На петдесет и две години една от най-светлите му надежди беше отлетяла. Фей имаше изморен вид. Но Лайънъл им се стори по-зле и от двамата.

Фей го забеляза още с влизането му. Той се питаше дали да им каже или не. Имаха си достатъчно грижи, но не му се искаше тя да си навлича нови неприятности. Веднъж вече ги преживяха, особено пък Ан. Нямаше нужда да се повтаря всичко отново.

— Нещо не е наред ли, скъпи? — попита тя тихо.

Нищо не беше наред през тези дни. Уорд го изгледа отчаян и Лайънъл реши да премълчи. Първо ще поговори с нея… но какво ще стане, ако тя избяга отново? Този път той не можеше да остане и да им помогне. Не можеше да прекара пет месеца заедно с Джон в търсене. Нямаше време за губене. Той въздъхна, облегна се назад и ги погледна. После стана и затвори вратата. Когато отново се обърна към тях, и двамата видяха, че нещо наистина не е наред.

— Какво има, Лай?

Фей го изгледа уплашена. Сигурно някой се е наранил. Ванеса в Ню Йорк?… Вал на снимачната площадка?… Ан?

Той реши да пристъпи направо към въпроса.

— Касае се за Ан. Видях я следобед… с приятел… — Сърцето му се преобърна само като си го помисли. Той беше по-стар и от Уорд. Можеше да си представи какво прави с нея.

— С Гейл?

Фей изглеждаше още по-нервна. Не бяха контролирали много-много това познанство. Всичко изглеждащо наред, баща й изглеждаше много добър, а и момичетата посещаваха едно и също училище. Но следващите думи на Лайънъл я зашеметиха.

— Не с Гейл, с баща й, мамо. Бяха в едно заведение за хамбургери, където отидох и аз. Държаха се за ръце и се целуваха.

Уорд изглеждаше така, сякаш някой току-що го беше ударил. Не можеше повече да понесе.

А Фей го гледаше невярваща.

— Но това е невъзможно! Сигурен ли си, че това е била Ан?

Той кимна бавно. Нямаше съмнение в това.

— Но как може?…

— Нея трябва да питаш за това.

Сърцето на Фей щеше да спре, като си помисли колко пъти тя е оставала там и те не са я питали нищо. Ами ако Гейл въобще не е била там? Или още по-лошо, ако е била… ако този мъж нещо не е наред… Фей се разплака. Вече не издържаха, още повече пък с нея. Само Бог знаеше каква е връзката й с този мъж.

Фей скочи веднага.

— Ще я извикам да дойде тук.

Но Уорд се пресегна и докосна ръката й.

— Може би е по-добре първо да се поуспокоим. Всичко може да е някаква голяма грешка. Може би Лайънъл е разбрал погрешно това, което е видял.

Той погледна извинително сина си, но никак не му се искаше това да е вярно. Не можеше да се справи с още една трагедия, а само Бог знаеше в какво се е заплело хлапето сега. Вече беше на седемнайсет. Щеше да е по-трудно да я контролират сега, отколкото на четиринайсет, а и тогава не беше лесно.

Фей отправи към съпруга си решителен поглед.

— Мисля, че трябва да поговорим с нея.

— Хубаво. Говори, но не я обвинявай.

Фей имаше възможно най-добрите намерения, когато почука на вратата й. Но когато Ан видя лицето й, разбра, че нещастието е дошло. Когато последва майка си в кабинета, с изненада видя, че и брат й е там.

— Здравей, Лай.

Но не бяха приятелски настроени, дори и Лайънъл. Той й кимна, а Уорд побърза да вземе думата.

— Ан, ще говоря направо. Никой не те обвинява, но искаме да знаем какво става. За твое добро, разбира се.

Предчувствието й за нещастие я завладя, но тя се държеше твърдо и очите й не издадоха нищо. Просто изучаваше лицата им. Не можеше да повярва, че дори и да е видял нещо, Лайънъл ще я предаде, но грешеше. Според нея това си беше предателство. Никога нямаше да му прости.

— Брат ти смята, че те е видял някъде днес. Може би дори не си била там, скъпа.

В сърцето си той я молеше наистина да не е била там. Не искаше да му се налага да се оправя с това, да се среща с мъж на неговите години и да го обвинява в изнасилване, както си беше, щом е със седемнайсетгодишно момиче.

— Става дума за заведение за хамбургери. — Обърна се към Лайънъл. — Къде каза, че било, сине?

Лайънъл каза адреса и Ан усети как сърцето й спира да бие.

— Важното е, че той смята, че те е видял с мъж.

— И какво? Бащата на Гейл ми купи млечен шейк на път за дома.

Извърна се ядосана към Лайънъл. Изглеждаше наистина красива. Вече не беше дете, беше жена. Лайънъл сам се убеди този следобед. Това обясняваше всичко от изминалата година. Защо тя така добре се приспособи към новото училище, защо постоянно я нямаше у дома.

— Имаш мръсно подсъзнание — изплю тя думите към него.

— Целувахте се.

Тя изгледа ядосано момчето, което някога спаси живота й.

— Поне не съм сбъркана.

Забележката й беше злобна, но на него не му пукаше. Без да продума, той сграбчи ръката й, а родителите им наблюдаваха ужасени.

— Той е с трийсет години по-стар от теб, Ан!…

— Да сме точни, трийсет и три.

Очите й пламтяха. Да вървят по дяволите всички! Вече нищо не можеха да й направят. Беше прекалено късно. Тя принадлежеше на Бил. Завинаги.

Сега се обърна към всички тях.

— Пет пари не давам какво си мислите. Никой от вас не е проявявал добрина към мен през всичките тези години. — Тя се поколеба за миг, като погледна Лай. — … Освен теб, но това беше много отдавна. — Тя изгледа родителите си с омраза. — Вас все ви нямаше. През последните две години той се грижеше за мен по-добре, отколкото вие когато и да било, с вашите филми и сделки, с отношенията помежду ви и с вашите приятели. Вие никога не сте знаели коя съм аз… нито пък аз знаех. Но откакто срещнах Бил и Гейл, вече знам.

— Мила семейна тройка? — Лайънъл беше готов да прояви също толкова злоба към нея, а родителите им само стояха и ги наблюдаваха.

— Не, не е така, ако искаш да знаеш. Гейл дори не знае.

— Благодаря на Бога за това. Ти си глупачка, Ан. Ти си проститутка на един стар мъж. Няма разлика от това, което е било в Хейт, с изключение на халюцинациите.

Там също имаше възрастен мъж, Муун. Тя още го помнеше. Но това нямаше нищо общо. Тя освободи ръката си и замахна към брат си, но той я възпря.

Изведнъж Уорд и Фей скочиха като един и Фей им извика:

— Спрете! Това е отвратително. За бога, престанете и двамата!

— Какво смяташ да правиш с нея, мамо?

Лайънъл беше бесен. Тя отново оплеска живота си.

Защо го правеше непрестанно?

Но тя беше непреклонна.

— Всички можете да вървите по дяволите! След десет месеца ще стана на осемнайсет и тогава няма да можете да ми направите нищо. Сега може да ме измъчвате колкото си искате, може дори да не ми позволявате да го виждам. Но след десет месеца, помнете ми думите, аз ще съм омъжена за него.

— Полудяла си, ако си мислиш, че той ще се ожени за теб. Ти си само едно младичко парче за него!

Странно, но се чувстваше по-добре, като й крещеше, сякаш можеше да викне срещу съдбата, която му отне Грег и Джон. Това беше някакъв отдушник на чувствата му, а и наистина й беше ядосан.

— Ти не познаваш Бил Стийн…

Ан изрече думите тихо и спокойно. Фей наблюдаваше лицето й и изведнъж се изплаши. Тя говореше сериозно за този мъж и Фей не се сдържа да я попита:

— Не си бременна отново, нали?

Ан я изгледа с омраза.

— Не, не съм. Този урок го научих. На собствения си гръб го изпитах.

Нямаше кой да й противоречи. Но сега Уорд се приближи намръщен, с решително изражение.

— Искам само да знаеш, че нито след десет месеца, нито след десет години ще се омъжиш за него. Ще се обадя на адвоката си и на полицията и тази вечер ще предявя обвинение срещу него.

— За какво? Че ме обича?

Тя гледаше баща си подигравателно. Вече не уважаваше никого от тях. Не бяха направили нищо за нея, а знаеше и това, че нищо не означава за тях. Може би те просто се ядосваха, че някой я обича, си каза тя. Но баща й продължи с обясненията какво смята да прави.

— По закон се смята за изнасилване, ако има полово сношение с момиче на твоята възраст — каза баща й студено. — Може да отиде в затвора за това.

— Аз ще свидетелствам против всички вас. — Паниката започна да я обхваща.

— Това няма да промени нищо.

Тя се изплаши за него. Ами ако са прави? Защо Бил никога не й го е казвал? Сега трябваше да го защити. Изгледа отчаяна баща си.

— Правете каквото искате с мен, но него не наранявайте.

Думите й зашеметиха Фей. Значи тя държеше достатъчно на този мъж, за да жертва себе си. Това, че тя го обичаше толкова много, я изплаши. Ами ако грешаха? Не може да е така. Очевидно той се беше възползвал от нея.

Фей хвърли един поглед към Уорд.

— Защо не поговорим с него първо. Да видим той какво ще каже. Ако обещае никога повече да не се среща с нея, ще бъде по-просто да не предприемаме нищо срещу него.

Трудно беше да се убеди Уорд, но Фей успя. Накараха Ан да му се обади и да му каже, че трябва веднага да пристигне. Тя му каза защо и той я чу как плаче.

Той влезе в дома на семейство Тейър, за да намери там инсценираното съдебно заседание, което го очакваше. Уорд го пусна да влезе, като едва се въздържаше да не го удари. Наблизо стоеше Лайънъл. Бил разпозна всички участници в пиесата, особено Фей. Беше дошъл сам. Видя в другия край на стаята Ан, която плачеше истерично. Веднага отиде при нея, оправи косата й, изтри сълзите от лицето й и изведнъж осъзна, че всички ги наблюдават.

Той не се оправда. Не отрече нищо. Напълно съчувстваше на Уорд, защото също имаше дъщеря на тази възраст. Но се опита да им каже и някои неща за Ан, колко самотна е била, колко зле й се е отразило изоставянето на детето и колко виновна се е чувствала за това, което й се е случило в Хейт Ашбъри. Обясни им, че още от съвсем мъничка се е чувствала засегната от привидното им безразличие, че през целия си живот се е смятала за отхвърлена от семейството.

Той не се опита да оправдава себе си, но им обясни коя е Ан Тейър, а родителите й седяха, разбрали колко малко са я познавали. Това странно дете, което най-накрая също ги отблъсна, беше открило Бил Стийн; беше потърсило всичко, от което е имало нужда, от него и, в собствената си самота, той се беше погрижил за нея.

Може и да е грешно, призна той с овлажнели очи, но е искрено. Той повтори съвсем същото, което им беше казала Ан, но с по-спокоен тон. След по-малко от година той смяташе да се ожени за нея със или без тяхното и на Гейл съгласие. Би предпочел те да им пожелаят всичко хубаво. Нещата бяха продължили достатъчно дълго и ако можеше, би се оженил още по-скоро за нея.

Може да продължи училище, да прави каквото реши, но когато дойде осемнайсетият й рожден ден, той ще я чака, независимо дали ще им позволят да се виждат или не.

Докато той говореше тихо, тя само седеше и сияеше срещу него. Не беше я разочаровал, беше готов да рискува всичко за нея. Той беше точно такъв, какъвто тя вярваше, че е. Останалите трима стояха шокирани, особено Уорд, който гледаше този съвсем посредствено изглеждащ мъж и не разбираше какво толкова е видяла дъщеря му в него. Не беше красив или млад, чаровен или елегантен. Всъщност беше по-скоро доста банален, а външността му — съвсем обикновена. Но беше предложил на детето им нещо, което те не успяха да й дадат никога. Дали искаха да го видят или не, но тя беше щастлива с него. Тя си седеше там, разцъфваща под лъчите на любовта му. Тях наистина не ги интересуваше какво ще стане през оставащата година. И двамата бяха готови да чакат, а след това плановете им бяха ясни.

Изведнъж Уорд и Фей им повярваха, че ще го направят. Не можеха да им се противопоставят, независимо колко грешно им изглеждаше, колко голяма беше разликата във възрастта им или пък каква глупачка им се струваше Ан.

След като той си замина и те четоха една лекция на Ан, Уорд и Фей дълго си шепнеха в тяхната стая. Не знаеха какво да правят. Бяха й казали, че още не са решили дали ще има обвинение или не.

Бил се прибра, за да признае всичко на Гейл. По всяко време можеше да разговаря с тях. Всъщност той не им се извини. След като я обичаше от две години насам, той чувстваше, че има много малко неща, за които да се извинява. Не беше я наранил или изоставил, нито пък я използваше. Не беше направил нищо чак толкова ужасно. Тя вече беше почти на осемнайсет и не изглеждаше толкова шокиращо, че са любовници.

Той подозираше, че новината ще зашемети Гейл в началото, но и тя ще го преживее. Щяха да изградят своя живот, Ан и Бил. Бяха го казали на всички съвсем ясно.

— Какво мислиш? — седна Фей на един стол и погледна Уорд.

Той все още не разбираше какво е видяла тя в този мъж. Та тя беше едва на седемнайсет! Всичко това измъчваше мислите му.

— Мисля, че е дяволски голяма глупачка.

Фей въздъхна. Това беше по-лошо и от историите във филмите, които беше правила.

— И аз, но това е нашето мнение, а не нейното.

— Очевидно.

Той седна срещу жена си и взе ръката й.

— Как успяват да се забъркат в тези неща? Лайънъл с неговите наклонности към нещо, което не разбирам. Вал с нейната шантава кариера. Ванеса живее с това момче в Ню Йорк и си въобразява, че ние нищо не знаем.

Фей се усмихна, бяха говорили за това и преди. Тя си мислеше, че прави нещо много екзотично и необичайно, но всичко беше толкова прозрачно и всички знаеха какво става, но всъщност нямаха нищо против. Тя беше вече двайсетгодишна, а и той беше симпатично момче.

— А сега и Ан с този мъж… мили боже, Фей, та той е с трийсет и три години по-възрастен от нея.

Все още не можеше да го възприеме.

— Знам. И дори не е хубав — усмихна се Фей. — Ако беше някой, който изглежда като теб, поне щях да я разбера.

На петдесет и две той си беше все така хубав, както и преди двайсет години, но по някакъв особен начин. Все още беше висок, слаб и елегантен, също като нея. А в този мъж нямаше нищо такова. Трудно им беше да забележат притегателната му сила, освен в добрите му очи и в това, че обичаше детето им наистина много.

— Трябва ли да се съгласим с това, Уорд? — погледна Фей съпруга си. Нямаше предвид открито, но да си премълчават през следващите десет месеца.

— Не виждам защо да се съгласяваме.

— Може би ще е по-умно, ако го направим. Не можеш да разбиеш стена с главата си. — На това се учеха непрестанно. С Лайънъл, с Вал… Ванеса… сега и Ан… Правеха каквото си искат, освен горкия Грег.

— Имаш предвид да се съгласим с една открита връзка? — Той изглеждаше шокиран. — Тя е само на седемнайсет.

Но и двамата знаеха, че в душата си тя е преживяла много и затова е по-зряла.

— И без това го е правила през последната година.

— Какво те накара да станеш изведнъж толкова либерална? — присви очи Уорд.

— Може би просто остарявам — усмихна му се уморено тя.

— И помъдряваш. — Той я целуна. — Обичам те, скъпа…

— И аз те обичам.

Решиха да помислят няколко дни.

Тази вечер се храниха само тримата с Лайънъл и никой не накара Ан да слезе при тях. И така напрежението беше достатъчно голямо.

Накрая решиха да отстъпят. Предупредиха я да бъде дискретна и да не влиза в устата на целия град. Бил Стийн беше сравнително известен в развлекателната индустрия. Беше уважаван адвокат и имаше няколко прочути клиенти. Така че бяха сигурни, че и той няма желание да се разчува. Въпросът беше всичко да е колкото се може по-тихо, а после да се оженят след 1 януари, както бяха планирали.

Той й подари огромен годежен пръстен, който тя носеше само когато излизаше с него. Крушовиден брилянт, който тя наричаше великденско яйце. Беше десет и половина карата и когато го показа на Гейл, тя наистина се смути.

Гейл се държа с тях много добре. В началото беше шокирана, но обичаше много и двамата, така че им пожела всичко най-хубаво. Двете решиха да посещават лятно училище, за да се дипломират преди коледната ваканция. Така на Ан нямаше да й се налага да ходи на училище, след като се омъжи за Бил. А Гейл реши, че ще е добре те да останат сами, поне за малко. Все пак щеше да й е неудобно да живее с тях в началото. Освен това искаше да учи в Ню Йорк, в училището по дизайн Парсънс.

Когато тръгваше за Германия, Лайънъл все още беше ядосан на Ан. Не одобряваше този мъж, каквото и да казваха другите.

— Отърва се лесно, ако питаш мен — каза й той, когато тръгваше, а тя го изгледа студено. Каза му, че никога няма да му прости, че я е издал.

— Точно ти трябва да съдиш другите.

— Това, че съм обратен, не вреди на ума ми, Ан.

— Да. Но може би е увредило сърцето ти.

Когато тръгваше, той се почуди дали тя не е права. Вече не се чувстваше същият, не и след Виетнам. Беше видял прекалено много умиращи, беше загубил прекалено много хора, които харесваше… и двама, които наистина обичаше… Джон и Грег. Трудно му беше да си представи, че някога пак ще обича. Всъщност нямаше такова желание и тайно се чудеше дали пък точно това не е причината да й е толкова ядосан. Не можеше да разбере щастието й, защото неговото с Джон, отдавна беше отминало и никога нямаше да се върне отново. А нейният живот се простираше напред, обещаващ, вълнуващ, блестящ, като огромния годежен пръстен.