Даниел Стийл
Семеен албум (32)

Глава 31

Луиз отдавна беше разбрала какво става със съквартирантката й и с мъжа на втория етаж. Не я осъждаше, но мислеше, че той е прекалено стар за Ван. На двайсет и четири си беше вече мъж. А и съжаляваше, че не се вижда по-често с Ванеса. Но си имаше и свои приятели, а Кълъмбия ги ангажираше повече от достатъчно с домашни работи, проекти и изпити.

Месеците отлитаха незабелязано и беше трудно за вярване, че коледната ваканция вече е наближила. Времето беше мразовито, а точно след Деня на благодарността заваля и първият сняг.

Ванеса остана омагьосана от него, когато отидоха с Джейсън в Ривърсайд парк и се замеряха със снежни топки. Винаги имаше толкова много неща да се правят — Клойстърс, Метрополитън, Гагенхайм, Музеят на модерното изкуство, опера, балет, концерти в Карнегихол. И както винаги — модернистичният театър, който го привличаше изключително. Джейсън водеше пълнокръвен културен живот, а сега вземаше и Ванеса със себе си. С него не беше ходила нито веднъж на кино, като се изключат прожекциите на стари филми на фестивала в Музея на модерното изкуство. Той продължаваше да не одобрява киното. Работеше върху дипломната си работа, докато тя учеше за изпити.

Тя харесваше неговата сериозност и стремежа му към чистота на философията. Това го правеше още по-желан.

— Много ще ми липсваш през ваканцията.

Лежеше на неговата кушетка с книга в скута. Когато го погледна, й се стори ужасно сериозен с очилата на носа си. Той й изпрати една усмивка.

— Сигурно ще е облекчение да се завърнеш в Земите на пластмасата — така той наричаше Лос Анжелис. — Ще можеш всеки ден да ходиш на кино с приятелите си, да ядеш пържени картофи по улицата — ужасяваше се от тези неща, — преди да се завърнеш.

Тя се разсмя на представите му за Лос Анжелис. Според него хората търчаха навсякъде с хамбургери и пици в ръце, с ролки в косите, танцуваха рок и ходеха на идиотски филми. Когато се сети какво ли ще си помисли той за Вал, тя се разсмя още по-силно.

Вал отново участваше във филм на ужасите и този път беше покрита със зеленикава кал, което съвсем не отговаряше на представата му за добър филм. Но щеше да е хубаво да види всички отново.

Понякога си мислеше, че Джейсън се приема прекалено насериозно, но иначе връзката им й доставяше удоволствие и той наистина щеше да й липсва през ваканцията.

— Какво ще правиш?

Последния път, когато говориха за това, той още не беше решил. Тя смяташе, че би трябвало да си отиде у дома, но той не изглеждаше въодушевен от тази идея. Тя забеляза, че родителите му никога не се обаждат, а и той ги споменаваше рядко. Тя също не се обаждаше много често вкъщи, но все още се чувстваше част от всички тях.

Ванеса вдигна очи и видя усмивката на Джейсън. В него имаше нежност, която тя истински харесваше и която прозираше сега. Тя протегна ръка към него, а той я целуна и се усмихна.

— И на мен ще ми липсваш, знаеш ли… А после сигурно ще ми отнеме седмици, за да те вкарам в правия път.

— Някой ден ще трябва да те взема с мен в Калифорния.

Но и двамата не бяха готови за това. Нейното семейство го ужасяваше, а перспективата да го заведе вкъщи плашеше и нея. Това ще означава, че всичко е сериозно, поне така щяха да си мислят родителите й, а всъщност не беше. Беше просто приятна първа връзка. Тя не очакваше нищо повече от това, опитваше се да убеди себе си тя.

— Ще ти се обадя, Джейс.

Тя повтори съвсем същите думи, когато на 23 декември стояха на летището. Той реши да не си ходи у дома, а да работи върху дипломната си работа. Това й се струваше доста самотен начин за прекарване на ваканцията. Но той каза, че всичко е наред, а тя обеща, че ще му се обажда всеки ден.

Той я целуна дълго и страстно, преди тя да се качи на борда на самолета. После отлетя с огромната сребриста птица, а той тикна юмруци в джобовете си, уви шала около врата си и пое обратно навън, в студения ден.

Отново валеше. Страхуваше се да си признае колко е влюбен в нея. В началото смяташе, че ще си остане една обикновена връзка, допадаше му дори удобството, че живеят в една и съща сграда. Но сега нещата съвсем не бяха такива. Харесваше всичко в нея. Беше сериозна, интелигентна, красива, мила и чудесна в леглото. Апартаментът му се стори като гробища, когато отключи вратата.

Седна зад бюрото си и се загледа. Може би трябваше да си отиде у дома все пак. Но беше толкова потискащо! Животът в техния малък град беше ограничен, а родителите му го задушаваха, не можеше вече да издържа. Колкото и да ги обичаше, той искаше да е свободен. Баща му пиеше прекалено. Майка му се състари много. Знаеше, че това ще го смаже. Беше по-щастлив сам, в Ню Йорк. Не можа да го обясни на Ванеса, преди тя да замине, семейството й толкова се различаваше от неговото. Тя се радваше да се върне при тях.

Когато вечерта му се обади, се усещаше и по гласа й. Обади му се почти веднага щом слезе от самолета.

— Е, как са Земите на пластмасата? — Опита се да не звучи толкова мрачно и тя се засмя.

— Все същото. Само че ти не си тук и точно това им липсва. — Обичаше Лос Анжелис, но сега вече обичаше и Ню Йорк. Заради него. — Следващия път ще трябва да дойдеш.

Той потрепери при тази мисъл. Не можеше да се срещне с такова семейство — с влияние, бляскаво, напълно погълнато от света на филмите. Можеше да си представи как Фей готви закуска, обута в обувки от златисто ламе. Само като си го представи, и почти се разсмя, докато говореше на Ван.

— Как е близначката ти?

— Още не съм я видяла. Мислех да се отбия тази вечер. Тук е едва осем часът.

— Защото не знаят как да отчитат времето — подразни я той, а лицето му в този миг изглеждаше много младо и тъжно. Толкова му липсваше. Следващите две седмици щяха да бъдат непоносими. — Поздрави я от мен.

Бяха говорили няколко пъти по телефона и тя му се стори симпатяга, но беше съвсем различна от Ван.

— Непременно.

— Провери да не е станала зелена.

Дразнеше я безжалостно за този филм, като й казваше, че това е типичен филм за Холивуд, а най-вероятно и най-доброто, което могат да направят. Но Ванеса се засегна. Майка й беше създала хубави филми и един ден те сигурно щяха да останат в архивите на Музея на модерното изкуство. Все още беше само на осемнайсет, а те бяха нейното семейство. Следващия път той беше по-внимателен. Но щеше да е ужасен, ако видеше мястото, където Вал живее.

Взе колата на баща си и отиде до къщата, която Вал делеше с поне дузина други момичета. Ванеса си помисли, че никога през живота си не е виждала такъв хаос и мръсотия. Имаше остатъци от храна в чинии, зарязани в дневната Бог знае откога, неоправени легла във всички стаи, някои дори и без чаршафи, на пода лежеше празна бутилка от текила, в банята висяха чорапи от всякакви размери и цветове, а навсякъде се носеше тежкият мирис на прекалено много парфюми. В центъра на всичко това седеше Вал, която доволна правеше ноктите си и разказваше на Ванеса за ролята си във филма.

— И след това излизам от блатото… държа ръцете си така — тя показа и едва не счупи една лампа — и започвам да крещя… — Тя показа и това и се наложи Ванеса да запуши ушите си.

Сякаш продължи часове. Вал наистина успя да я впечатли и тя се ухили на близначката си. Радваше се да я види, дори тук.

— Добре си се научила да го правиш.

— Всеки ден трупам опит — разсмя се Вал.

Ванеса отново се огледа.

— Как издържаш тук?

Ванеса си знаеше, че би полудяла между миризмите, мръсотията, безредието и момичетата, но Валери изглеждаше безразлична към всичко това. Всъщност тук тя изглеждаше по-щастлива отколкото у дома и точно това каза на близначката си.

— Тук мога да правя каквото си искам.

— И какво включва то?

Ванеса беше любопитна какво ли е преживяла през последните три месеца. Вал знаеше за Джейсън, въпреки че Ванеса не навлезе в детайли, а и нямаше намерение да го прави.

— Има ли някоя сърдечна тръпка, откакто съм заминала?

Вал вдигна рамене. В живота й имаше няколко мъже. Един, когото харесваше, и трима, с които спеше. Но знаеше, че би шокирала сестра си, така че си премълча. Тези неща нямаха голямо значение. Малко опиум, малко пиене, страхотно чукане в нечий апартамент или в наета стая. Това беше обикновено за Холивуд и не изглеждаше ужасно да си част от него. Всички в къщата гълтаха противозачатъчни хапчета като ментови бонбони. Винаги имаше отворена опаковка някъде из стаите. Някой й каза да не смесва различните видове, но въпреки всичко те вършеха работа. А ако станеше издънка, винаги можеше да се отърве. Не беше глупава като по-малката си сестра.

— Какво става при теб? — Валери й прехвърли топката и започна ноктите на другата ръка. — Какъв е този младеж, с когото си постоянно.

— Джейсън? — Ванеса се направи на наивна и Вал се разсмя.

— Не. Кинг Конг. Бива ли го?

— Според моите критерии — да, но вероятно не според твоите.

— Това значи, че има заешка устна и накуцва, но е умен и ти мислиш, че е сериозен.

— Горе-долу. Работи над тема за научна степен по философия.

Ванеса говореше с гордост за него и Валери се вгледа в нея. Той й се струваше ужасен. Тя мразеше интелектуалците, а обичаше холивудския тип, особено дългата коса, разкопчаните ризи, вида на калифорнийски спасител.

— На колко години е? — изгледа тя подозрително Ванеса.

— На двайсет и четири.

— Мислиш ли, че иска да се ожени за теб?

Това я ужасяваше, но Ванеса побърза да поклати глава.

— Той не е този тип, а и аз не съм. Искам да завърша училище и да се върна тук, за да пиша сценарии. — Двамата с Джейсън непрекъснато спореха за това. Той смяташе, че тя има прекалено голям талант, за да пише „боклук“, но тя настояваше, че има и много хубави филми. — Просто ни е приятно засега.

— Хубаво. Гледай да не забременееш. Вземаш ли хапчета?

Ванеса се смути от прямотата на близначката си и поклати глава. Тя дори не беше си признала, че спи с него, но Вал я познаваше по-добре от всеки друг.

— Не? — Валери се изненада от наивността й.

— Джейсън се грижи за това. — Тя се изчерви и Валери се засмя, а през стаята мина едно от момичетата по червени бикини. Тя отново хвърли поглед на Вал. — Мама идвала ли е тук? — Не вярваше да е така, тя би измъкнала Валери от това място само за два часа, даже и по-малко.

— Само веднъж. И то бяхме почистили доста добре, преди тя да дойде. Него ден тук нямаше никого.

— Благодари на Бога! Тя би ти отнесла главата за това.

Но това се отнасяше за всичко, с което се занимаваше Вал напоследък. От малките дози кокаин до лулите с хашиш, мъжете, с които експериментираше, и ролите й във филмите. Тя сподели горчиво с Ван:

— Тя не ми дава да се повеселя.

Някой беше й предложил роля в порнофилм, но тя отказа. Ужасяваше се, че майка й ще чуе за това.

На връщане оттам Ванеса имаше чувството, че Валери не върви към добро. Нямаше кой да я контролира, а беше едва на осемнайсет. Но я познаваше достатъчно добре, за да знае, че никой не може да я спре. Търкаляше се все по-надолу и това все някъде щеше да свърши. Ванеса се надяваше, че няма да я наранят.

— Как е Вал? — хвърли й един поглед баща й и прочете в очите й нещо, което тя не би му казала.

— Добре.

— И точно колко лошо е това място?

Не можеха да знаят наистина колко е лошо. Но тя се чудеше дали не са чули други неща. Холивуд беше малък град, и ако тя спеше с прекалено много мъже, нямаше начин да не чуят.

— Не е чак толкова зле. Просто много момичета, които правят бъркотия и оставят мръсни чинии по пода. — Това беше най-малкото, но единствено то можеше да им се каже. Заради Валери се опита да го представи в по-добра светлина. — Просто уголемена версия на нашите стаи.

— Чак толкова лошо ли е? — разсмя се той и й каза, че Грег се прибира на другия ден.

Малко по-късно влезе Ан. В очите й имаше някакъв блясък, който Ванеса не беше виждала досега.

— Здрасти, мъник!

Тя се изправи и я целуна по бузата и би се заклела, че в косата й се усеща аромат на мъжки одеколон. Малката Ан растеше. Щеше да навърши шестнайсет след ваканцията. Ванеса забеляза, че тя се превръща в красавица. Роклята й беше къса, краката й дълги и слаби. Носеше хубави червени обувки и панделка в косите си. Ванеса се усмихна на промяната през кратките три месеца. Изглеждаше почти на годините на Ванеса.

— Кога успя да пораснеш толкова?

И Уорд се вгледа в нея с възхищение. Беше се разхубавила и си намери приятели в новото училище. Особено Гейл Стийн. Тя изглеждаше ужасно мило момиче, въпреки че беше малко разглезена. Какво от това, че носеше чанти от Вуитон или обувки от Джоурдан. Беше мило, честно, изпълнено с живот момиче, а баща й се грижеше добре за нея. Това беше една приятна промяна след агонията от преживяното в Хейт и Уорд и Фей бяха благодарни за това.

Ан не си губи дълго времето с тях и бързо изчезна и стаята си. Тя направи същото и на Коледа, след обяда, но вече бяха свикнали с това. От години Ан се криеше в стаята си, но тази вечер тя си събираше багажа.

На другия ден отиваше при Бил за през ваканцията.