Джейн Ан Кренц
Златният шанс (7)

Седма глава

Двадесет минути, след като бе изслушал историята на Фила, Ник се върна във вилата на Лайтфутови. Все още изгаряше от гняв към непознатия Елия Сполдинг, но беше наясно, че го чакат по-неотложни проблеми. Все пак Сполдинг засега беше прибран на сигурно място.

Едно от нещата, които занимаваха ума му в момента, беше паниката в очите на Фила, когато тази сутрин се бе борила с него. В страха й бе доловил нещо повече от простото желание да избяга. Бе се мятала така, като че ли се боеше да не я изнасили или да я пребие. „Нещо, което й се е случило преди години, е причината да се държи по този начин — заключи той, — нещо, което я кара да се ужасява, когато усети мъж отгоре си.“ Ник се усмихна самодоволно. Чрез съчетаването на чистия късмет с перфектната си мъжка интуиция бе налучкал ключа към сърцето на Фила. „Тя е тъй страстна и женствена!“ Само че първо трябваше да я накара сама да разбере това. А и определено трябваше да положи доста усилия, за да я научи да не пламва така отведнъж. Когато Фила се разпалеше, правеше секс, както всичко останало — със скоростта на свръхзвуков самолет. В съзнанието му се мярна споменът за дългите студени месеци, през които се бе мъчил да открие правилния подход към Хилъри. Напразните усилия не бяха подкопали напълно мъжкото му самочувствие. Беше достатъчно умен, за да осъзнае, че провалът им в леглото не бе само негова „заслуга“. Но вече имаше някои сериозни опасения за възможностите си да разбира правилно противоположния пол. Това го бе карало често да се пита до каква степен жените са били привличани от него самия, а не от името Лайтфут.

Но още от самото начало на връзката си с Фила не се бе тревожил, че тя се интересува от него заради фамилното му име. Напротив, то определено я караше да бъде резервирана. И все пак, макар че се бе опитала да се съпротивлява, Фила му се бе отдала с огнена страст. „Сигурно й действам особено възбуждащо“ — каза си Ник и се ухили отново. За да спре фантазиите си за секс, той насочи мислите си към автоматичния пистолет, който бе открил сутринта в чекмеджето на шкафчето в спалнята й, и усмивката му веднага се стопи.

Беше изминал половината от дългата криволичеща алея, когато белият открит мерцедес се появи иззад къщата и се насочи към портала. Зад волана седеше Рийд Лайтфут в екип за голф. Лъскавата кола се плъзна покрай Ник и спря.

Погледът на Рийд пробяга по измачканата риза и небръснатото му лице.

— Изглеждаш така, като че ли си спал в някоя скапана дупка. Не се мяркай пред Елинор в такъв вид — подметна той.

— Елинор не можеш да я шокираш толкова лесно. А и не смятам да я посещавам по това време. Само седем и половина е. Тръгнал си към игрището за голф ли?

— В осем имам насрочена игра — Рийд присви очи. — Да разбирам ли, че положението се е променило? Май вече спиш с нея?

— Искам да се споразумеем за нещо, татко — ти не се ровиш в интимния ми живот и аз не коментирам повече твоя. Разбрахме ли се?

— Както искаш. Що се отнася до мен, мисля, че можеш да правиш, каквото ти е приятно с Фила Фокс, стига да ни върнеш акциите.

Рийд натисна педала на газта и мерцедесът профуча през отворените врати.

Ник го проследи с поглед и продължи към къщата. Капкейк и Фифи го забелязаха и се втурнаха към него. Той ги потърка зад ушите.

— Добро утро, сър — обади се Тек Шърман от вратата. — Закуската ще се сервира всеки момент. Ще заповядате ли?

— Не, благодаря, Тек. Всичко, което искам сега, е да си взема душ и да се избръсна.

— Няма проблеми, сър. Нещата ви са във вашата баня.

— Знам.

Ник се вгледа в крещящо зелената му риза.

— Мисля, че Фила има подобна. Вие двамата доста бихте се забавлявали, ако тръгнете заедно по магазините.

— Тя може и да има добър вкус за дрехите — великодушно каза Тек, — но във всеки случай, е доста цапната в устата.

— Няма страшно, ще свикнеш.

Тек се изкашля нерешително.

— Ъъъ… ние тука малко се питахме къде ли отидохте снощи…

— Така ли?

— Баща ви предположи, че сте отишъл да посетите госпожица Фокс.

— О?

Ник изкачи стъпалата и влезе замислен в къщата. „Фила няма да подскочи от радост, когато узнае, че връзката ни не е тайна за никого. Вероятно няма да се зарадва и когато разбере, че все още искам да имаме връзка. За нея случилото се нощес сигурно ще си остане само едно случайно чукане, за което само ще съжалява.“ Запита се дали би била по-спокойна, ако нямаше опасност да забременее. Напомни си, че следобед трябва да купи от града презервативи. „Следващия път ще гледам да съм стопроцентово сигурен, че е стигнала до върха.“ Искрено желаеше Фила да споделя удоволствието му, когато е в неговите обятия. Все още не можеше да проумее въздействието, което му бе оказала през изминалата нощ. Заради никоя друга жена не бе губил железния си самоконтрол.

След половин час Ник слезе в партера обръснат и облечен с джинси и черен пуловер.

— Ще съм много изненадана, ако успееш да вземеш обратно тези акции, като спиш с нея — небрежно подхвърли Хилъри, застанала до вратата на трапезарията. — Все пак, тя е била приятелка на Криси, а аз не мога да си представя, че Криси е имала глупави приятелки.

Ник мислено изруга, спря и се извърна към нея. Както винаги, тя изглеждаше великолепно. Тъмнорижата й коса беше стегната на тила. Широките панталони с висока талия елегантно се съчетаваха със свободно падащата й блуза.

— Добро утро, Хилъри. Какъв хубав ден, а? — отвърна й невъзмутимо.

— Мисля, че разбирам всичко, Ник. Ти се опитваш да спечелиш благоволението на Рийд, като отмъкнеш онези акции от Фила, нали? Защо го правиш? Да не си решил, че все пак искаш отново да участваш в „Кесълтън и Лайтфут“?

— И ако искам? — тихо попита той.

Зелените й очи блеснаха с омраза.

— Ако смяташ, че можеш просто ей така да се върнеш след три години и да поемеш нещата в свои ръце, сигурно си превъртял.

— Това е моето наследство, Хилъри. Бъди умна и не го забравяй. Тези дни мога просто да реша, че започвам начисто, и ако го направя, ще изритам задника ти навън.

Хилъри се усмихна студено.

— Наистина ли вярваш, че можеш? След това, което ми причини? Семействата са на моя страна, Ник.

— Ако реша, че искам да управлявам компанията, ще го направя, Хилъри.

— Не блъфирай. Сега аз съм съпруга на Рийд. Не можеш и с пръст да пипнеш нито мен, нито компанията. Не трябваше да се връщаш, Ник. Никой не иска да си тук.

— Може и никой да не ме иска, но дяволски съм сигурен, че всички искате акциите, нали? А сега аз имам големия шанс да ги върна на семействата. Май излиза, че трябва да се радвате на присъствието ми.

— Мислиш ли, че нещо ще се промени, ако успееш да върнеш акциите?

— Да, Хилъри. Смятам, че нещата ще се променят. Виждаш ли, ако реша да накарам Фила да даде акциите си на мен, вместо на Дарън, мога да направя с тях всичко, което ми хрумне.

Ник наблюдаваше разгарянето на гневния блясък в очите й, докато тя осмисляше казаното от него.

— Но тези акции са на Кесълтънови. Сега, когато Бърк е мъртъв, те принадлежат на Дарън, а не на теб.

— Те принадлежат на този, който ги измъкне от ръцете на Филаделфия Фокс.

— Ах, ти, копеле!

— Веднъж и ти да си права, Хилъри. Виждам, че вече започваш да схващаш.

— Майната ти, Ник!

— Казах на татко, че ще върна акциите в ръцете на семействата, но не уточних на кое семейство и в кои ръце. Ако започна да гласувам с моите акции, плюс с тези на Фила, мога сериозно да разклатя основите на малката ти империя. Мисля си — как ли още се гледаш в огледалото и си казваш, че си в безопасност?

— В безопасност съм! — изстреля Хилъри. — Аз съм от това семейство и ще си остана тук. Никой няма да те приеме с отворени обятия след всичко, което направи преди три години. Мисли си за това, когато изнудваш новото си гадже. Помисли си най-вече и за това защо тя иска да спи с теб. Както и двамата добре знаем, ти не си кой знае какво в леглото. По-добре първо разбери кой кого използва.

Хилъри се завъртя на пети и се върна в трапезарията, а Ник излезе навън.

— Хей, Тек!

— Тук съм, сър.

Тек се приближи към него. На широкото си рамо бе преметнал навит градински маркуч.

— Какво мога да направя за вас, сър?

— Намери Дарън и виж дали не иска да се поупражнява малко на стрелбището.

Лицето на Тек светна като коледна елха.

— Страхотна идея, сър. Преди месец баща ви купи един „Рюгер“ 44-ти калибър, който трябва да се разработи. Хайде да го позагреем.

 

 

От запад приближаваше буря. Фила стоеше боса на едрозърнестия пясък край водата и наблюдаваше как облаците прииждат на талази. С всяка минута вятърът ставаше все по-силен и носеше мирис на дъжд. Морето беше побеляло от разпенените вълни, Фила бе предприела разходката си по брега с надеждата, че така ще забрави сутрешната сцена с Ник. Не бе имала късмет. Трябваше да събере достатъчно информация за Кесълтънови и Лайтфутови, за да може разумно да прецени какво да направи с акциите на Криси. Трябваше да анализира всичко и може би да потърси възмездие за начина, по който семействата бяха изолирали приятелката й. Вместо това се бе оплела в любовна връзка с един Лайтфут. Потрепери, припомняйки си изражението на Ник, с което я бе наблюдавал, когато се бе събудила, и пистолета на шкафчето до него. Но колкото и да се опитваше да задържи тази представа в съзнанието си, един друг спомен от изминалата нощ упорито я изместваше. Ник беше най-подходящият й партньор, когото винаги бе търсила в секса. Чак сега напълно проумя това. Той беше идеален във всичко, освен в едно — фамилията му беше Лайтфут. Криси сигурно би намерила цялата ситуация за извънредно забавна.

Фила знаеше, че има проблеми със секса. Предполагаше, че ако не всички, то повечето от тях са свързани с това, което й се бе случило, когато бе била на тринадесет. Но досега не бе намерила начин да ги преодолее. Няколкото й плахи опити за физическа близост с мъже обикновено бяха завършвали с катастрофален неуспех. В най-добрия случай тя едва успяваше да издържи докрай опипващите я ръце и тежкото мъжко тяло. А нощес с Ник се бе чувствала за първи път страхотно — в безопасност, напълно спокойна и уверена. Явно това й трябваше, за да може да изпита наслада от секса. Ник беше доста едър. С подобни мъже обикновено не се чувстваше спокойна. Но той не бе използвал силата си срещу нея. Не бе поискал да се хвърли отгоре й. Бе й позволил да диктува темпото. За първи път не я бяха споходили обичайните й задръжки. За първи път бе открила, че може да изпита наслада с мъж. И това й бе възвърнало самочувствието. „Колко жалко, че Ник развали всичко тази сутрин — помисли си с горчивина и ядно се зарече: — Ако съм бременна, ще изпълня заканата си да използвам пистолета!“ Перспективата наистина да се окаже бременна я хвърли в истинска паника, без изобщо да си дава сметка, че нощес самата тя бе била също толкова неразумна, колкото и Ник.

Усети нечие присъствие, въпреки че от шума на вятъра и прибоя не можеше да чуе нищо. Когато извърна глава, видя, че към нея се приближаваше Хилъри, и се спря в очакване.

— Криси също обичаше да се разхожда сутрин край брега — каза Хилъри и се загледа към далечната рибарска лодка.

— Криси и аз сме отраснали в Източен Вашингтон. Океанът за нас винаги е бил символ на свободата. Често си говорехме как някой ден ще се преместим на крайбрежието.

— Криси отиде в Южна Калифорния.

Фила се усмихна.

— В Марина дел Рей. Имаше апартамент с изглед към океана. Вътре — само хром и тапицерии от бяла кожа. Много бляскаво. И много красиво.

— Като нея самата.

— Да, като нея. Калифорния й подхождаше. Тя беше едно красиво момиче, което идеално се вписваше в това слънчево и прекрасно място.

Хилъри пъхна ръце в джобовете на широките си панталони.

— Тя често говореше за теб.

— Наистина ли?

— Да. Тя те обичаше, но смяташе, че си безнадеждно наивна за някои неща.

Фила се засмя гласно и осъзна, че за първи път, откакто бе научила за смъртта на Криси, се забавляваше от нещо, свързано с нея.

— Бяхме толкова различни. Сигурно, ако не бяхме попаднали в сиропиталището, никога нямаше да станем приятелки. Нямахме абсолютно нищо общо помежду си.

— Може би ви е сближило именно обстоятелството, че сте така различни. Може би по някакъв начин сте имали нужда една от друга.

— Може би. Каквото и да е било, Криси и аз не сме го обсъждали много. Бяхме твърде малки за такава равносметка. Бяхме приятелки и само това имаше значение. Знаехме, че можем да разчитаме една друга.

— И затова си тук, така ли? Защото ти е била приятелка и искаш да научиш какво е ставало с нея през последните няколко месеца, докато е била с нас?

Тонът на Хилъри беше мек и съчувствен.

— Аз също го изживях така. Може би дори и по-зле. Защото, за разлика от теб, аз имах много общи неща с Криси.

— Ти си красива също като нея.

— Освен външността и по друго Криси много приличаше на мен.

Фила изненадано я стрелна с поглед.

— Знаеш ли, наистина е вярно. Разбирахме се. Когато бях малка, учех в частно училище и прекарвах ваканциите си в чужбина, но любовта, която получавах, не бе повече, от тази, която е получавала тя. Родителите ми ме оставяха в ръцете на бавачки и възпитателки, пращаха ме в пансиони винаги, когато това беше възможно. След като се разведоха, през повечето време ме прехвърляха от едно място на друго. Би могло да се каже, че аз също съм израснала в нещо като интернат.

— Много луксозен интернат.

— Няма да спорим за това. Но мисля, че резултатът е същият. Криси го разбра, когато се опознахме. Говорехме си какво искаме от живота и се оказа, че и двете имаме сходни цели.

Фила се засмя.

— Криси винаги е твърдяла, че нейната цел е да използва външността си, за да стане толкова богата, че докато е жива, да няма грижа за нищо. Искаше да живее в голямо имение и да има на разположение многобройна прислуга. Искаше да има такава власт, че никой да не дръзне отново да я нарани или обиди.

— Ммм.

— Това ли е и твоята цел?

— Боя се, че е почти същата.

— Би ли направила всичко, за да я постигнеш?

Лицето на Хилъри се изопна.

— На път съм. Не искам да ме ценят само заради красотата или произхода ми. Принудена бях да разчитам на това твърде много през целия си живот. Първо, когато бях малка, и после — когато се омъжвах. Отсега нататък обаче хората ще трябва да се отнасят към мен като с финансово независима жена.

— Тогава наистина имате доста общи черти с Криси. Тя беше сигурна, че с парите ще може да си купи свобода.

— Тя така и не разбра защо си избрала да работиш в социалната област, знаеш ли? Казваше, че това е глупаво, и че ти дълго няма да издържиш. Че ще ти гръмнат бушоните, че не си достатъчно корава, за да се занимаваш с такива неща.

— Била е права — съгласи се Фила. — Преди няколко седмици напуснах работа. Не смятам повече да се връщам към тази професия.

— Криси беше доста отракана, когато трябваше да накара хората да свършат нещо. Можеше да ги манипулира.

— Трябваше да се научи на това, защото иначе нямаше да оцелее.

— Правеше й удоволствие, докато беше тук, да командва семействата. Приемаше това като игра. Само с мен никога не си правеше игрички.

— Ти май си единствената, която споменава нещо добро за нея.

— Казах ти, че я харесвах. Тази сутрин на закуска Рийд подхвърли нещо за твоята убеденост, че семействата в някаква степен са отговорни за смъртта на Криси. Вярно ли е?

— Не знам, Хилъри — промълви Фила. — Честно, не знам. Имам нужда от време, за да помисля и реша какво да правя с акциите.

Хилъри кимна с разбиране.

— Просто бих искала да те предупредя за едно нещо. Не си мисли, че само защото Ник физически не е присъствал през месеците, когато Криси бе тук, заслужава повече доверие и е някак си по-невинен от нас. Той нямаше сега да е тук, ако не си е наумил нещо.

— Но той се е бил разделил със семействата по времето, когато Криси се е срещнала с тях.

— Познавам Ник Лайтфут от дълго време, Фила. Той е много опасен. Внимавай с него!

— Разбира се…

— Запомни и още нещо за Ник. Неговите разсъждения невинаги следват нормалния и предсказуем модел. Той е потаен и мотивите му могат да бъдат доста неясни. Помисли си за това, ако той се опита да те убеди да дадеш акциите си на него, вместо да ги върнеш на Дарън.

За момент главата на Фила се замая. Тя дълбоко си пое въздух и се почувства малко по-добре.

— Не ми е споменавал, че иска да му прехвърля акциите си…

— Но е намислил да върне акциите в ръцете на семействата. Снощи го потвърди пред Рийд.

— И на мен ми каза същото. Беше много откровен.

— Ник е най-опасен, когато те гледа право в очите и ти казва какво е намислил. А ти какво смяташ да правиш?

— Не знам…

— Бих искала да ти предложа нещо за тези акции.

— Искаш да ти ги продам?

— Ще ти предложа изгодна цена. Предостатъчно, за да не се върнеш никога в социалната сфера. Ще ти дам толкова, колкото щях да дам на Криси.

— Криси е възнамерявала да ти продаде тези акции?

— Криси искаше тези акции да са мои. Само че беше практична. Търсеше финансова осигуреност. И щеше да я получи след сделката.

— Разбирам.

— Между другото — небрежно вметна Хилъри, — трябва да ти предам една покана. Елинор би искала да вечеряш с нас утре вечер.

— Семейно събиране? — попита сухо Фила.

Хилъри се усмихна, разкривайки идеалните си зъби.

— Точно така. Семейно събиране.

Обърна се и тръгна нататък по брега, но след няколко крачки се спря и подхвърли през рамо:

— Помисли си за предложението ми, Фила.

 

 

Порт Клакстън представляваше живописна смесица от стари викториански къщи, бели огради и олющени от ветровете вили. Малката флотилия от платноходки, рибарски лодки и туристически корабчета беше сърцето на градчето. Порт Клакс, както местните жители го наричаха, приличаше на всички крайбрежни градчета във Вашингтон — през зимата запустял и тъжен, а през лятото — оживен и претъпкан от хилядите туристи и почиващи, които го заливаха в безспирен поток. Но дори и в разгара на сезона все още беше възможно да се паркира точно пред входа на един от двата малки магазина за бакалски стоки, Фила избра този, който се намираше в северния край на града. Влезе вътре и премина бързо покрай късите рафтове, като си избра салата, хляб, сирене и други основни хранителни продукти. Когато стигна до щанда с вината, си спомни как предишната нощ Ник бе тършувал из кухненските шкафчета, за да намери нещо за пиене. Взе бутилка каберне совиньон и си каза, че я купува за себе си, а не за неканени среднощни посетители. После отиде на касата, зад която бе застанал млад мъж с къдрава руса коса и срамежлива усмивка.

— Хей, май ви видях вчера на голямото празненство за Четвърти юли? Бяхте с Ник Лайтфут, нали? Да не сте нов член на семейството?

— Не. Определено не съм нов член на семейството.

Фила също се усмихна, за да смекчи резкия си отговор.

— Просто се чудех. Като повечето хора. Ник не се е мяркал насам от дълго време. Когато се появи с вас, си рекохме, че може да води нова булка вкъщи, или нещо такова.

— Да разбирам ли, че хората в Порт Клакстън изкъсо следят какво става у Кесълтънови и Лайтфутови?

Младежът се ухили.

— Абсолютно. Те са големи клечки тука. В града е имало Кесълтънови и Лайтфутови още преди да се родя. Майка ми помни как Рийд и Бърк са строили онези шеметни къщурки оттатък край плажа. Казва, че винаги е харесвала първата жена на Рийд. Наистина практична жена била. Наглеждала нещата в града.

— Наглеждала нещата?

— По времето на Нора Лайтфут Кесълтънови и Лайтфутови направили много за града. Имаме хубав парк край пристанището, театрална трупа имаме. Давали са купища пари на тукашните благотворителни организации. Помагали на хората да изкарат някак, щом закъсат. Много добра жена била, казва майка.

Фила беше заинтригувана.

— Вече не помагат ли семействата на града?

— Е, когато Ник Лайтфут беше тъдява, мисля, че получихме ново оборудване за болницата, а и имаше някакъв фонд за стипендии, които тукашните деца получаваха, ако отидат в колежа. След като първата госпожа Лайтфут умря, той продължи малко работата. Но сега е друго.

— В какво се състои разликата?

— Не ме разбирайте погрешно. От време на време Кесълтънови и Лайтфутови все още правят някои дарения, ама не е като едно време. Баща ми разправя, че Елинор Кесълтън и останалите смятали, че хората трябва да се осланят само на себе си и да не свикват да получават милостиня, защото тъй ставали зависими.

— Разбирам колко им допада подобна философия.

— Все пак, Кесълтънови и Лайтфутови продължават да правят пикника за Четвърти юли. Това ще кажа за тях. Всеки наоколо го чака с нетърпение. Нещо като тукашна традиция.

— Май на хората в града им харесва и да пускат клюки за семействата.

Младежът се изчерви.

— Тъй си мисля — оживи се той. — Както са тръгнали нещата, дето вика баща ми, май-май ще избираме Кесълтън за губернатор тези дни. Всеки разправя, че Дарън се канел да влиза яко в политиката. Дебела била работата.

— Всички ли от града ще гласуват за него, ако се кандидатира?

— Майтапите ли се? До един сме за него. Той е един от нас!

Лицето на младежа грейна гордо.

— Невероятно — измърмори Фила, като вдигна пакета с продуктите. — Не разбирате ли, че състоянията на Кесълтънови и Лайтфутови са натрупани от производството на изделия с военно предназначение? И ако Дарън Кесълтън спечели изборите, най-вероятно ще държи на крайнодесните милитаристични разбирания, които са присъщи на семействата и бизнеса им? А ако някога влезе във властта, ще гласува за увеличаване на бюджета за отбраната всеки път, когато има възможност?

Продавачът я погледна изненадано.

— Кесълтънови и Лайтфутови са истински патриоти. Гордеят се, че са американци. Могат да накарат и всеки друг да се гордее.

— Предавам се — махна Фила с ръка и тръгна към вратата.

 

 

Късно вечерта бурята връхлетя крайбрежието. Започна да вали като из ведро и Фила затвори прозорците на малката си къща. Когато раздигаше масата след скромната си вечеря от супа и салата, с удоволствие установи, че се чувства много уютно. Следобед не бе виждала никого от двете семейства. До годишното акционерно събрание на „Кесълтън и Лайтфут“ трябваше да реши как ще постъпи с акциите си. Ако предпочетеше да ги задържи и да гласува с тях, това би означавало да обяви открито война на семействата. Война, която нямаше да спечели. Акциите й не бяха достатъчно, за да повлияе на вземането на важни решения. Всичко, което можеше да постигне, бе да се превърне в една досадна муха, която създава главоболия и нищо повече. Завинаги щеше да си остане външен човек — също както Криси приживе. Но й се струваше неправилно да върне акциите просто така. Те бяха наследството на приятелката й.

След една гръмотевица Фила дочу познато настоятелно чукане по вратата. Замисли се дали не е по-добре да не отговаря, но знаеше, че това щеше да бъде безполезно, защото Ник не се предаваше току-така.

Той стоеше на стъпалата. Тъмната му коса беше мокра, а черното му яке беше подгизнало.

— Моля те, не бягай веднага за пистолета. Имах тежка вечер.

— Трябва ли да те съжалявам?

Фила неохотно му направи път.

— Те са твоето семейство.

— Нямаше нужда да ми го припомняш.

Ник прекрачи прага, смъкна якето си и го метна на един стол.

— Чух, че следобед си ходила в града. Купи ли нещо за пиене?

— Този въпрос го разгледахме снощи. Откъде знаеш, че съм ходила до града?

Той сви рамене и тръгна към кухнята.

— Добре е да привикнеш с мисълта, че си свързана с Лайтфутови и Кесълтънови. Всеки знае какво правиш, кога го правиш и с кого го правиш. Знам дори и за разговора ти с хлапето на Уилсън в бакалския магазин.

Ник откри кабернето още в първия шкаф, който отвори. Започна да рови из чекмеджетата, търсейки нещо, с което да извади тапата.

— Значи мислиш, че Дарън ще бъде истинска акула, ако някога влезе във властта, а?

— Второто чекмедже вляво — подсказа му Фила, като разбра, че ще прерови систематично навсякъде, докато не открие тирбушона.

— Благодаря.

Той бързо и ловко отвори бутилката.

— Имаш ли нещо за ядене, което да върви с това? Сирене, може би?

— Не се прави на интересен. Твоите информатори сигурно са ти докладвали подробно какво съм купила днес в града.

Фила отиде до хладилника и извади пакетче сирене.

— Сигурно е чудесно да притежаваш цял град, заедно с населението му.

— Ние не го притежаваме. Просто сме добри съседи и хората тук държат на това.

— Обзалагам се, че те ще държат на това дори повече, ако отново започнеш да ръсиш щедро пари за стипендии и за благоустройството на града.

— Малкият Уилсън май е доста приказлив? — подхвърли Ник и започна да налива виното в една водна чаша. — Не се притеснявай, семействата не са престанали да дават пари.

— На кого?

Ник я дари с типичната си усмивка.

— Предимно за предизборните кампании на политици с дясна ориентация, а също и на известен брой солидни, грижещи се за американските интереси, организации.

— Като например Националната оръжейна асоциация?

— Точно ти едва ли имаш причини да се оплакваш от това, че тя е включена в списъка. НОА е една от причините да можеш легално да си купиш онзи автоматичен пистолет, който си скрила в нощното шкафче.

— Конституцията ми дава това право, а не НОА!

— Шансовете да загубиш това свое право, ако след години ляво настроените лобисти, симпатизиращи на идеята за намаляване на въоръженията, спечелят, са много големи. Сигурен съм, че допреди няколко седмици и ти твърдо си поддържала идеята за контрол върху оръжията.

Фила усети, че поруменява под проницателния му поглед. Ник бе прав. Преди да се сблъска с Елия Сполдинг, тя яростно бе поддържала приемането на стриктни законодателни мерки за носенето на оръжие.

— Вижданията ми относно контрола върху оръжията едва ли представляват интерес за теб — отвърна хладно.

— Имам да ти кажа нещо. Всичко, което правиш, ме интересува страшно много. Между другото, колко си работила с пистолета?

— Да съм „работила“?

— Да си стреляла, да си се упражнявала.

— О! Никога не ми се е налагало да го използвам, слава Богу.

— Никога не си стреляла с това проклето нещо?

— Ами, никога…

— Купуваш си фантастичен деветмилиметров пистолет и не знаеш нищо за него? А как, по дяволите, мислиш, че ще можеш да го използваш, когато се наложи?

— Ще прочета упътването.

— Мили Боже! Ще прочетеш упътването! Това направо е върхът, Фила! Наистина съм поразен. Наясно ли си поне кой край не трябва да насочваш към себе си?

— Не съм длъжна да търпя саркастичните ти забележки!

Ник въздъхна.

— Да… Боя се, че ще трябва. Ще остана тук тази нощ.

Фила се втренчи в него.

— Луд ли си?! След като се държа така снощи и тази сутрин? Нямам никакво намерение да ти позволя да останеш.

Той отпи голяма глътка вино и отхапа парче сирене.

— Ти беше тази, която ме завлече в леглото снощи. А колкото до това, което се случи сутринта — много добре знаеш, че предвид обстоятелствата, реакцията ми беше напълно разбираема. Когато излязох от банята и видях пистолета, си помислих, че съм прекарал нощта с професионална терористка.

— Не можеш да си помислиш такова нещо. Не е възможно да си толкова глупав.

— Благодаря, но във всеки случай знам, че не можеш да обвиняваш само мен нито за секса, нито за сцената в леглото тази сутрин. И ако си поне наполовина толкова логична, интелигентна и честна, колкото твърдиш, че си, ще се съгласиш с мен.

Фила се почувства хваната натясно.

— Ако останеш тук тази вечер, ще спиш на канапето.

— Ще се задоволя с това, което ми дадеш.

Тя не можеше да повярва на ушите си.

— Съгласен си да прекараш нощта, легнал на този безформен ужас?

— Е, по-скоро бих предпочел да прекарам нощта в леглото ти, но казах, че ще се задоволя с това, което ми дадеш… Колко ти предложи Хилъри днес?

Фила примигна.

— Моля?

— Просто попитах колко ти предложи Хилъри за онези акции?

Ник си наля още една чаша вино.

— Направи ти предложение, нали?

— Да, спомена нещо… че искала да ми плати за акциите — предпазливо отговори Фила. — Но откъде разбра? Тя ли ти каза?

— Не. Просто предчувствах, че ще опита нещо такова.

— И какво те насочи към подобно предчувствие?

Ник се облегна на кухненския плот.

— Аз я подсетих за това.

— Накарал си я да се опита да купи акциите? Но защо?

— Защото знаех, че това ще те подразни. Не искам да имаш вземане-даване с Хилъри и реших, че най-бързият начин да я разкарам в момента, е да я подтикна да те притисне прекалено много, прекалено рано. Ако някой се опита да те купи, това ще е най-сигурният начин да те накара да се окопаеш дълбоко.

— Господи Боже! — смаяна възкликна Фила.

— Парите можеха и да свършат работа, но сега не беше подходящият момент, за да ти бъдат предложени. Все още се чувстваш задължена към паметта на Криси. Тези акции са връзката ти с нея. Имаш нужда от време, за да обмислиш как да постъпиш, и неминуемо ще се настроиш срещу всеки, който се опита да те принуди да бързаш.

Тя впи поглед в него.

— Значи ти подтикна Хилъри да направи именно това. Знаеш ли, че си доста умен?

— Скъпа, когато става дума за бизнес, аз съм достатъчно умен за всеки, с когото си имам работа.