Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Golden Chance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 78гласа)

Информация

Сканиране
helyg(2011)
Разпознаване и корекция
sonnni(2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2012)

Издание:

Джейн Ан Кренц. Златният шанс

ИК „Слово“, Велико Търново, 1998

Редактор: Йордан Дачев

ISBN: 954-439-502-4

История

  1. —Добавяне

Дванадесета глава

Когато Фила се появи на вратата на оранжерията, Елинор вдигна към нея типичната си отнесена физиономия.

— Ето те и теб, скъпа. Хайде, влизай. Аз малко се занимавам тук…

Фила се озърна наоколо с любопитство.

— Ама че местенце!

В оранжерията беше топло, влажно и въздухът беше наситен с най-различни тропически ухания. Сред букета от аромати се усещаше специфичната натрапчива миризма на наторена почва. В един голям аквариум бълбукаше вода.

Фила с наслада си пое дъх.

— Никога съм била в частна оранжерия. Мисля, че всичките растения са много хубави.

Елинор се втренчи в нея изпод градинарската си шапка.

— Интересуваш се от цветя?

— Харесват ми. Бих искала и аз да си имам едно място, където бих могла да ги отглеждам цяла година без прекъсване.

Фила се наведе, за да разгледа едно растение със странно оформени червени листа, които имаха иглички по краищата си.

— Какво е това? Някакъв кактус?

— Не, скъпа. Това е Dionaea muscipula. Насекомоядно растение.

Фила бързо отдръпна пръста си.

— Хищно?

— Да, скъпа.

— Колко интересно. Аз пък имам вкъщи бръшлян и филодендрон. Това растение, което подкастряте… това, с червените чашки, какво е?

— Разновидност на сараценията. Работя върху създаването на нов хибрид. Забелязваш ли колко красиво са оформени каничките?

— Да не е от онези цветя, в които нищо неподозиращите буболечки влизат и повече не могат да се измъкнат?

Елинор се засмя и нежно погледна растението пред себе си.

— Всъщност, да, скъпа. Каничките са видоизменени листа. Колко е очарователно да наблюдаваш как насекомото открива нектара и започва да го изсмуква, кацнало на върха на листото.

— Мога да си го представя.

— Глупавото създание просто влиза все по-навътре и по-навътре в каничката, докато изведнъж мъничките му крачка не започнат да се пързалят по нежните влакънца вътре в листото. Насекомото се плъзга ли плъзга, като се опитва да стъпи на крачката си, а после стига до хлъзгавата част, където изобщо не може да се задържи. Преди да разбере какво е станало, малкото създание просто пада право на дъното на каничката.

— И след това какво?

— Ами, след това растението започва да го яде, скъпа. Веднъж попаднало вътре, насекомото не може да избяга от каничката. В капан е.

— А как го смила?

— На дъното на каничката има специални жлези, които изпускат смилателни ензими. Протича и бактериологична реакция, която спомага за смилането на жертвата.

Вниманието на Фила беше привлечено от аквариума.

— А растенията в този аквариум също ли са хищни?

— О, да. Вид Utricularia.

— Май всичко в тази оранжерия е месоядно, а?

— Да, скъпа. Месоядните растения са моята слабост.

— Откога се интересувате от подобни растения?

— Чакай да видя… Колко ли стана? Над тридесет години, струва ми се. Преди да се запаля по насекомоядните, отглеждах орхидеи.

— Наистина ли?

Фила реши, че й стига толкова информация по градинарските въпроси.

— Благодаря за вечерята, Елинор. Беше много интересно.

— Няма защо. Помислих си, че ще ти е приятно да имаш възможността да прекараш една вечер с всички нас.

— Също така разбрах, че никак не подхождам на Лайтфутови и Кесълтънови. За какво се тревожехте, Елинор? Да не би да си въобразя, че мога да стана част от безметежния ви семеен кръг?

При тази откровена нападка Елинор трепна леко, но бързо се овладя.

— Убедена съм, че възпитанието ти, както и това на госпожица Мастърс, е значително по-различно от нашето.

— Смешното е, че ако бащата на Криси беше поел отговорностите си, тя щеше да има същото възпитание както Дарън. Човек може да спре и да се замисли, нали? Това повдига всевъзможни интересни въпроси по старата тема за наследствеността и жизнената среда.

Този път Елинор положи видими усилия да се овладее. Отнесената й добродушна физиономия се изопна.

— Помолих те да дойдеш тук днес, защото бих искала да си поговорим открито за акциите, които в момента са твое притежание.

— Това не ме изненадва. Какво ще ми предложите, Елинор? Хилъри се опита да ги откупи. Вики се разплака и се опита да ме изкара виновна, като каза, че съм била откраднала наследството на сина й. Интересно ми е да видя вие какво ще направите.

— В края на краищата, ти не си по-различна от Криси Мастърс, нали? Другите започват да мислят, че може и да си, но аз знам каква е истината. Виждаш ли, аз имам малко повече опит и надушвам тези неща.

Елинор продължи работата си с резки, злобни движения. На масичката се натрупа купчина листа.

— О, да, забелязвам как мъжете от семействата започват да променят отношението си към теб. Но мъжете са толкова слепи!

— Нима?

— Мислиш си, че скоро ще ги накараш да правят, каквото си поискаш, нали? Рийд се смя на масата онази вечер. Това беше истински смях. От дълго време не го е правил. И Ник те гледа така, както никога не е гледал Хилъри. Дори Дарън те намери забавна онази вечер. Тази сутрин Вики ми каза, че той изобщо не се тревожел заради теб, както би трябвало.

— Смятате, че синът ви трябва да се тревожи?

— Разбира се, че трябва. Цялото му бъдеще е в ръцете на една малка нахална изнудвачка, която очевидно иска да изкопчи колкото се може повече. Ти си също като Криси. Точно толкова долна и безскрупулна.

— Ако искате да нападате някого, нападайте мен, а не Криси. Не забравяйте, че тя е мъртва!

Когато Елинор рязко вдигна глава, в погледа й нямаше и помен от обичайната отнесеност. В елегантното й произношение прозвуча напрегната нотка на сдържана ярост.

— Хилъри се опита да ти предложи една честна сделка, госпожице Фокс, която обаче ти отхвърли. Вики се опита да те убеди. Ако беше разбран човек, щеше да вземеш парите и да върнеш акциите. Ти не го направи. Ти искаш да причиняваш болка и страдание, точно както правеше Криси!

Фила впи нокти в дланите си.

— Вашето семейство накара Криси да страда много. И в крайна сметка това я погуби.

— Не е вярно!

— Тя е мъртва, Елинор, а вие все още сте жива! Така че не ми казвайте кой е причинявал болка и страдание, фактите говорят сами.

Елинор спря да подрязва листата на растенията. Очите й горяха гневно, но същевременно бяха изпълнени и с мъка.

— Криси Мастърс беше долна и злобна. Още с появяването си в нашия живот тя започна да ни създава неприятности. Непрекъснато се опитваше да ни настройва един срещу друг. Как смееш да ме караш да съжалявам за нея! Никога няма да й простя за това, което направи тук. Тя нямаше право да ни се натрапва така. Никакво право!

— Криси не е тази, която е започнала да ви причинява болка. Тя е само жертва на някой друг, който я е предизвикал. Също както и вие. Преди години вашият съпруг ви е причинил болка, като е кръшкал, и заради него някоя млада жена е забременяла. Криси е резултатът от безогледното му женкарство.

— А ти нямаш никакво право да говориш за съпруга ми по този начин! Бърк Кесълтън беше изтънчен човек. Преуспяващ, влиятелен бизнесмен. Уважаван от всички. Синът му ще бъде следващият губернатор на този щат, затова добре ще направиш, ако започнеш да се държиш както подобава, момиче!

— Приемам, че не е било много благородно от страна на Криси да нахлува така в живота ви, но тя не знаеше кой знае колко за истинското благородство. Вас са ви възпитавали в тези неща, Елинор, но с нея никой не се държеше топло и мило, докато растеше.

— Не съм длъжна да слушам това!

— Вие сте започнала всичко. Ако продължавате да обвинявате Криси за онова, което ви е причинил мъжът ви, дявол да го вземе, аз пък ще продължа оттам, откъдето тя е спряла. Търсете вината там, където е в действителност — в човека, за когото сте се омъжила!

— Стига! Стига! Престани, чуваш ли! Вината е в малката долна уличница! — извика Елинор с писклив глас.

— Не, Елинор — процеди през зъби Фила, — вината е в мъжа ви, който през всичките тези години ви е мамил. Ще ви кажа само, че щом го е направил веднъж, почти сигурно е, че го е правил и друг път. Да се надяваме, че няма на вратата ви да почукат още „изненади“ от миналото.

— Затваряй си мръсната уста, малка повлекана такава!

— Аха, сега разбирам. Това е истинската причина за страданието ви, нали? Дълбоко в себе си осъзнавате какъв тип е бил вашият мъж. Обзалагам се, че и тогава сте знаела. Вие сте умна жена, Елинор. Твърде умна, за да не знаете какъв наистина е Бърк Кесълтън. Затова ли се отказахте от орхидеите и започнахте да отглеждате месоядни растения? Така ли си избивате яда, че бракът ви никога не е бил това, което сте искала?

— Ти си чудовище! — задъха се Елинор. — Чудовище!

Фила усети, че трепери.

— Просто посочвам някои факти.

Елинор се вкопчи здраво в плота.

— Няма да ти позволя да разговаряш така с мен! Ти си една долна малка курва и аз съм сигурна, че Ник го осъзнава. Не си красива, не притежаваш нито пари, нито обноски. Мисли с главата си, глупачке! Ако имаш поне капка мозък, ще разбереш, че Ник само те използва за собствените си цели. Какво друго можеш да му предложиш, освен малко долнопробен секс? Все пак, той беше женен за Хилъри!

— Смятате, че Хилъри е повече по вкуса му? — язвително подхвърли Фила.

— Тя е красива, с подобаващи маниери и възпитание. Историята на семейството й стига до „Мейфлауър“. Тя е всичко, което ти не си, и Ник би трябвало да знае това. Как изобщо си въобразяваш, че би могла да й съперничиш!

— Не бях забелязала, че има някакво съперничество — рязко отвърна Фила. — Хилъри е омъжена за друг. Да не сте забравила? Сигурна съм, че тя е твърде голяма дама, за да тича след един мъж, докато носи венчална халка, получена от друг. Впрочем, Ник с нищо не показва, че се интересува от нея. Не се надявайте, че те двамата ще се помирят, Елинор. Знам, че вие сте я избрала за Ник, но това не значи, че сте избрала подходящата жена.

— Ти нищо не знаеш! — изписка отново Елинор с изтънял метален глас. — Малка тъпоумна глупачка! Изобщо нямаш представа къде се месиш. Ти просто надзърташ през ключалката и искаш да забъркаш някоя неприятност. Но за твое сведение, напълно си права. Хилъри няма да си помръдне пръста, за да си върне Ник. Пък и защо ще го иска след това, което й стори.

— А какво точно й стори той, Елинор?

— Вики каза, че ти била споменала за бебето.

— Е, и? Мислите, че то е било от Ник?

— Знам, че е било от Ник…

В този момент погледът на Елинор никога не бе бил толкова отнесен.

— Той я изнасили. Следващия път, когато легнеш с него, помисли си за това, малка курво. Доста смело наричаш моя Бърк женкар, а се чукаш с мъж, който е изнасилил собствената си съпруга.

— Не се чувате какво говорите!

Елинор се усмихна злобно.

— Нима? Това е истината. Ник я насили, защото беше бесен от това, че тя иска развод. Хилъри забременя и едва не получи нервна криза.

— Не ви вярвам…

— В такъв случай, си много глупава, Филаделфия Фокс.

— Тя ли ви каза, че е била изнасилена?

— Да, след като разбра, че е бременна. Дойде на следващата сутрин да ме види. Бе взела някакви успокоителни. Ник вече бе изчезнал преди няколко седмици. Хилъри говореше несвързано, сякаш бълнуваше. Но ми разказа всичко, включително и това как била изнасилена от Ник, преди той да си замине. Не знаеше какво да прави. Аз съобщих на Рийд.

— И той, разбира се, постъпи благородно?

Елинор се стегна.

— Рийд е добър човек. Все още е малко недодялан, дори и след всичките тези години, но е добър, почтен човек.

Фила се опита да превъзмогне бушуващите в нея емоции, които я заслепяваха, и да разсъждава трезво.

— Е добре, тук ще се съглася с вас. И аз мисля, че той е почтен. Но Ник също е такъв. И вие го знаете.

— Не искам повече да говоря за Ник!

— Мхм… Кажете ми, Елинор, ако наистина смятате, че той се е държал така лошо с Хилъри, защо сте си правила труда да поддържате връзка с него през последните три години?

Елинор захвърли ножиците и взе канчето за поливане.

— Ник е един от нас. Не можех да го оставя напълно отритнат — прошепна тя.

— Особено когато сте знаела, че е извършил такава гнусотия?

— Не се чуваш какво говориш!

— Мислех, че сте поддържала връзка с Ник, защото сте подозирала, че е невинен, но вероятно истинската причина е много по-тривиална, много по-сметкаджийска. Не сте скъсала отношенията си с него, защото сте знаела, че някой ден семействата пак ще опрат до Ник, за да ръководи „Кесълтън и Лайтфут“. Искала сте да оставите вратичка, в случай, че решите да го извикате да се върне на работа.

Струйката от канчето потрепери, когато Елинор се опита да полее растението.

— Това е прекалено. Не съм длъжна да стоя тук и да обяснявам мотивите си на такава като теб!

Фила тръгна към вратата.

— Госпожице Фокс.

— Да, госпожо Кесълтън?

— Настоявам да ми кажеш какво възнамеряваш да правиш с тези акции!

— Когато реша, със сигурност ще ви уведомя.

— Тези акции принадлежат на сина ми, проклетнице!

— Криси също имаше право на тях. Тя беше дъщеря на Бърк, забравихте ли?

— Не. Не, проклетнице, не! Но тя беше чужда тук! Очите на Елинор се напълниха със сълзи и гордото й лице се набръчка.

Фила излезе и затвори вратата с треперещи ръце. Краката й се подкосиха. Когато ротвайлерите дотичаха и заскачаха покрай нея, тя едва не падна на земята под натиска им. Тяхната преливаща от радост привързаност й подейства някак си успокояващо. Клекна и силно ги притисна към себе си.

 

 

Следобед на стрелбището Фила с ожесточение се концентрира върху инструкциите на Тек. Той явно усети, че отношението й към уроците по стрелба е претърпяло голяма промяна. Даваше й нареждания със сух, сериозен глас, а Фила правеше точно това, което й се казваше. Когато най-накрая успя да уцели мишената с няколко поредни изстрела, Тек кимна със задоволство.

— Ник ще се зарадва. Хайде, давай пак.

Тя продължи да повтаря отново и отново едни и същи движения. Хващаше револвера, както я бяха научили, слагаше зад спусъка показалеца си, плавно вдигаше оръжието и стреляше. Забиваше куршум след куршум в хартиените мишени. За нея не съществуваха вече други звуци, освен трясъка на изстрелите и дрезгавия глас на Тек.

— Не мисли за бързината. С нищо няма да ти помогне един бърз изстрел, ако е неточен. Просто го прави бавно и спокойно.

Когато Тек най-после й даде знак да прекрати стрелбата, Фила трябваше да се ощипе, за да се върне в реалността. Тя свали наушниците от главата си и разтърка с ръка слепоочията си.

— Справяш се добре — похвали я Тек. — Дяволски добре. Ник наистина ще бъде щастлив от това как го даваш на стрелбището.

— Трябва да зарадваме Ник на всяка цена, нали? — уморено отвърна Фила.

Той вдигна поглед от кобура, в който поставяше 38-калибровия револвер.

— Нещо не е наред ли? Звучиш ми доста странно.

— Добре съм, Тек. Мисля, че трябва да се върна във вилата.

— Дотам има много път.

— Няма значение.

— Ще оставя револвера в „Олд Гилмартън“, като минавам пътьом. Имам ключ.

— Благодаря. Можеш да го оставиш в някое чекмедже в кухнята.

— Добре. Но довечера го вземи в спалнята, чу ли?

— Да, Тек.

Тек тръгна към джипа, но се спря и се обърна.

— Оня хубостник, дето ти скочил… Как изглежда?

— Много едър. Широкоплещест. Странни сини очи. Последния път, когато го видях, носеше брада и имаше дълга коса.

— Сигурна ли си, че не те нарани?

— Не, нямаше възможност. Ченгетата пристигнаха, точно когато се опитваше да ме завлече в пикапа си.

— Дяволски късмет си имала.

Фила бледо се усмихна.

— Да. Голям късмет. Ще се видим после, Тек.

— Хей, не трябва да се тревожиш заради онова копеле, нали знаеш — каза дрезгаво Тек. — Ник ще те пази.

— От дълго време сама се грижа за себе си, Тек. И страшно добре се справям.

 

 

Хилъри наля кафе от каната, направена в ранния деветнадесети век, и подаде едната чаша на Елинор. Знаеше, че Елинор и Бърк бяха получили красивия сервиз за кафе преди около четиридесет години като сватбен подарък. Бе принадлежал на рода на Елинор и бе използван от поколения нейни предшественици.

Хилъри се запита дали и бракът без любов също беше семейна традиция. „Колко ли жени преди Елинор са наливали кафе от тази прекрасна григорианска[1] посребрена кана и тайничко са си задавали въпроса дали тя и всички други неща, които имат, са си стрували цената, която е трябвало да платят?“ — мина й после през ума.

— Фила те разстрои, нали? — рече тихо, като седна на канапето с чашка в ръка.

Елинор отпи глътка от силното кафе.

— Тя е една много трудна млада жена.

— Знаехме това още в началото. Какво ти наговори, че те разстрои така?

— Толкова много неща. Засипа ме с гнусни обвинения и отказа да ми съобщи какво възнамерява да прави с акциите.

Хилъри подозираше, че имаше и още нещо, но усети, че сега не е моментът да узнае какво е то.

— Мисля, трябва да приемем, че тя ще прехвърли акциите на Ник, или в краен случай, че ще гласува с тях така, както й каже той.

Елинор въздъхна.

— Бях толкова сигурна, че Ник ще постъпи правилно. Надявах се, че ще успее да я убеди да ни върне акциите. Той винаги е бил добър бизнесмен… Така добър в правенето на сделки! Не съм и предполагала, че ще се забърка такава каша.

— Как си могла да бъдеш сигурна, че ще постъпи правилно сега, при положение, че не го направи преди три години?

Елинор едва забележимо поклати глава и се загледа в някаква неопределена точка.

— Това е бизнес. Семеен бизнес. Наистина си мислех… Е, сгреших.

— Мислеше, че той ще помогне просто така? Заради семействата?

Хилъри се усмихна иронично.

— Не се съмнявам, че си постъпила, както си смятала, че ще бъде най-добре, Елинор. Но истината е, че сега нещата са много по-оплетени, отколкото преди да намесиш Ник.

— Знам. Просто ми се ще да знаех какво иска от нас онази Фокс.

Хилъри я изгледа съжалително.

— Още ли не си разбрала какво иска Филаделфия Фокс от нас? Вече стана достатъчно ясно. Тя иска абсолютно същото, каквото искаше и Криси — да стане част от семействата.

Елинор потръпна.

— Мили Боже! Смяташ ли, че тя наистина вярва, че може да накара Ник да се ожени за нея?

— Защо не? Очевидно той я насърчава да си мисли именно това.

Хилъри остави чашката си на масата.

— В края на краищата, той спи с нея.

— Това нищо не значи. Предупредих я да не се осланя прекалено на мръсните си интриги. Тя трябва да осъзнае, че е далеч под него, и че Ник само я използва.

— Възможно е. Но може би тя е достатъчно умна, за да постави някои условия, преди да му даде акциите.

— Условието да се оженят? — потръпна отново Елинор. — Мислиш ли, че той би платил такава цена, Хилъри? Тя е само една малка никаквица.

— Ник твърде много иска да има тези акции — замислено каза Хилъри. — Смятам, че е вероятно, ако не успее да ги вземе в леглото й, да се ожени за нея заради тях. А и после винаги може да се разведе.

— Тя ще го накара скъпо да плати за развода.

Хилъри вдигна рамене.

— Представата й за голямо обезщетение вероятно за Ник ще бъде само шепа джобни пари. Би могъл да си го позволи. Или по-скоро би трябвало да кажа, че „Кесълтън и Лайтфут“ биха могли да си го позволят.

— Какво ще правим, Хилъри? — тревожно попита Елинор. — Трябва да предприемем нещо — каквото и да е!

Хилъри плъзна пръст по елегантните извивки на канапето.

— Само с неговите акции и с тези на Фила Ник не може да направи нищо опасно на годишното събрание. За да контролира нещата, му трябва още един голям пакет.

— Знам. Но ще успее да вземе контрола върху фирмата, ако убеди Дарън или Рийд да се присъединят към него.

— Или теб. Ще може да го направи, ако има на разположение твоя пакет акции, Елинор.

— Не говори такива неща. Аз едва ли ще го подкрепя.

— Това би поставило бъдещето на Дарън на карта, нали? Ако Ник си възвърне контрола върху фирмата, на сина ти няма да му е лесно да се пребори за губернаторското кресло. Чу какво каза Ник онази вечер. Нямал никакъв интерес да финансира предизборната кампания на Дарън.

— Да, няма… Очевидно е, че негативното му отношение към влизането на някой от семействата в политиката не е променено.

— Трябва да се уверим, че никой от нас не се колебае по въпроса.

Елинор изпитателно се втренчи в Хилъри.

— Да не би да мислиш, че Рийд би могъл? Започва да променя поведението си спрямо Ник. Усещам го.

— Рийд ще направи това, което смята, че е правилно, без значение какво чувства към Ник. Може и да е омекнал към сина си, но никога няма да му помогне да си върне контрола върху „Кесълтън и Лайтфут“. Никога вече не би повярвал напълно в Ник. Но във всеки случай, имам намерение да направя още един опит и пак да разговарям с Фила за акциите.

— Щом веднъж вече отхвърли предложението ти, какво те кара да вярваш, че още имаш някакъв шанс да ги вземеш?

— Криси често говореше надълго и нашироко за Фила. Знам за нея много повече, отколкото тя си мисли.

— Какво толкова може да има около тази долнопробна малка уличница?

Чашката на Елинор изтрака в чинийката и тя побърза да я остави на масата.

— Фила е същата като Криси.

— Не е — замислено пророни Хилъри, — не е като Криси. И точно затова може би ще успея да приложа друга тактика.

 

 

Фила възнамеряваше от стрелбището да се прибере право във вилата, но когато мина край алеята, която водеше към плажа, промени решението си.

На брега нямаше никой. Обещаващият усамотение ветровит и пуст залив я изкуши и тя тръгна надолу.

Почти беше преполовила пътеката, минаваща под дърветата, когато вниманието й беше привлечено от познато кучешко скимтене. Обърна се назад и видя Капкейк и Фифи да се носят към нея. Дарън Кесълтън бавно ги следваше.

Кучетата я настигнаха за секунди и започнаха да си играят в краката й. Тя ги потупа машинално, като не сваляше очи от Дарън.

Той също я погледна замислено.

— Здравей, Фила. Тек каза, че си тръгнала да се прибираш от стрелбището, и аз реших да те пресрещна. Искам да поговорим.

— За какво? Или може би е глупаво да те питам, като имаме предвид обстоятелствата?

— Не че е глупаво…

Дарън тръгна надолу редом с нея, пъхнал ръце в джобовете на якето си.

— Самият аз не съм сигурен какво искам да ти кажа.

Капкейк и Фифи се втурнаха към водата и започнаха да гонят чайките.

Фила се усмихна.

— Кучетата наистина обичат това място, нали? Погледни ги. Ще хванат ли някоя чайка?

— Не, но това не означава, че не могат. Просто си играят, защото точно сега не приемат лова сериозно.

— А какво става, когато го приемат сериозно?

— Тогава са много опасни. Също като някои хора, които познавам.

— Това да не е завоалирано предупреждение за намеренията на Ник?

— Да разбирам ли, че получаваш доста такива предупреждения? — отвърна Дарън и механично ритна една малка раковина.

— От абсолютно всички, включително и от собствения му баща.

— Рийд си има причини, за да те предупреждава за Ник.

— Които са много глупави — подхвърли Фила.

Дарън я изгледа косо.

— Защо мислиш така?

— Говорим за прословутото дете на Хилъри, нали?

— Значи знаеш. Смяташ ли, че Ник постъпи правилно, като остави баща си да му оправя бакиите? Защото Ник точно така направи. Рийд се почувства длъжен да се намеси и да защити Хилъри.

— В такъв случай, е глупак. Ник великолепно може да се справя сам с кашите, които е забъркал. Рийд би трябвало да го знае.

— Чакай малко. Нали знаеш, че детето беше от Ник?

— Знам, че всички мислят така, включително и Рийд.

Дарън се намръщи.

— Но не го ли вярваш?

— Нито дори за секунда.

— Е, предполагам, че гледаш малко пристрастно на нещата. Все пак, ти и Ник имате връзка. Иска ти се да си убедена, че е най-добрият.

— Той не е ангел — промърмори Фила, спомняйки си обаждането си в Санта Барбара тази сутрин. — Наясно съм с това. Потаен е и знам, че умишлено ме подвежда за някои неща. Също така е и много загадъчен и не съм сигурна до каква степен да му вярвам, когато става дума за сериозни неща. Но наистина съм убедена, че той не би оставил баща си да се намеси и да поеме отговорността за детето, ако то е било от него.

— Говориш много категорично. Защо Хилъри би излъгала?

— Добър въпрос. Вероятно, защото бракът им се е разпадал, а тя не е искала да загуби всичко, което е спечелила чрез него.

Дарън замълча за момент.

— Преди три години аз самият няколко пъти обмислях този вариант — изрече бавно. — Но майка ми толкова е сигурна в нея! Тя е убедена, че Хилъри е била изнасилена от Ник, и че Рийд, както и семействата, трябваше да я защитят. Страшно е загрижена за нея… Всъщност, какво знаеш за Хилъри?

— Само това, което ми е казвала Криси, а то не е много.

— Със сигурност можеш да отпишеш по-голямата част от приказките й. Знам, че ти е била приятелка, но на Криси Мастърс никак не можеше да се вярва.

— Аз й вярвам.

Дарън пропусна думите на Фила покрай ушите си.

— Да се върнем на Хилъри. Елинор я запозна с Ник преди пет години. Между тях не избухна любов от пръв поглед, но определено изпитаха симпатия един към друг. И двамата искаха това, което всеки предлагаше на другия. Ник беше готов да се ожени, а Хилъри беше направо зашеметяваща и изглеждаше като най-подходящата жена за него.

— Знам — направи гримаса Фила. — Добро семейство и родословие, красива външност и доста спестени пари. Идеалната комбинация. Колко жалко, че не го е обичала.

— Ник мислеше, че тя го обича. Или поне се надяваше, че любовта ще дойде с времето. Иначе не ми се вярва, че щеше да се ожени за нея. Той е израснал в щастливо, влюбено семейство и смятам, че когато сключи брак, очакваше отношенията с жена му да са абсолютно същите. Но за едно нещо не си права — Хилъри нямаше никакви пари.

— Никакви?

Дарън поклати глава.

— Тя има потекло — окей. Красива е. Но това е всичко. Родът й е стар и последните поколения доста поработили за възмогването му. За съжаление, през изминалите четиридесет години в семейството й не се появил човек, достатъчно силен, за да продължи да се грижи за постъпленията в семейната хазна. Направили са капиталната грешка да обеднеят. Бяха на ръба на банкрута, когато Хилъри се омъжи за Ник.

Фила прескочи някакъв клон, довлечен от вълните.

— Ник знаеше ли това?

— Разбира се. Не е толкова глупав. Поне не е, когато става дума за пари.

— Допускаш ли, че се е тревожел от мисълта, че тя се е омъжила за него заради парите му?

— Ник е роден да поема рискове. Смятам, че в този случай просто е решил да рискува. В края на краищата всичко друго изглеждаше наред, пък и Хилъри определено си даваше вид, че е влюбена в него.

— И майка ти даде ход на нещата?

— Да. След смъртта на Нора тя реши, че е нейно задължение да намери подобаваща съпруга за Ник. Тя харесва Хилъри, а и семействата им се познават от поколения наред.

Фила сви вежди.

— Тя знаеше ли, че семейството на Хилъри е пред фалит?

— Вероятно. Но разбираше какво е положението. Не виждаше в това нищо лошо… Защо, мислиш, се е омъжила за баща ми?

— Какво?!

Дарън отново се усмихна леко.

— Боя се, че е така. Брак по сметка, както се казва. Семейството й е от източната аристокрация. Корените му достигат чак до колониалния период.

— Но са нямали никакви пари?

Той кимна.

— Имали са извести средства, колкото да поддържат бляскавата си фасада, но практически са били затънали надълбоко. Тогава Бърк Кесълтън заминал на изток да си търси подходяща жена.

— Горката Елинор!

— Знаела е какво прави. Очаквали са го от нея. Може и да е нямала пари, но е имала силно чувство за семейна чест и дълг. Кой знае? Може би в началото наистина е била привързана към баща ми. Той имаше подход към жените.

— Търпяла е близо четиридесет години брак с мъж, когото вероятно е смятала, че стои по-долу от нея?

— Тя направи всичко възможно, за да го превъзпита, както и всички нас. С години работеше за имиджа ни. Мисля, че вижда в това смисъла на живота си.

— С други думи, изпълнила е своята част от сделката. Придала е малко класа на семействата Кесълтън и Лайтфут — вметна Фила с кисела физиономия. — И така, всичко е наред. Животът на богатите и известните!

— Не сме чак толкова богати и определено не така известни — сопна се Дарън. — Не бъди иронична, по дяволите!

— А ти не ми дръж такъв тон! Достатъчно зле се чувствам след разговора, който проведох с майка ти тази сутрин.

Чертите на Дарън се изопнаха.

— Какво й каза?

— Тя обвини Криси, че ви е причинила много болка и страдание. Аз й отговорих, че за всичко е виновен Бърк, който е хойкал през всичките тези години. Също така й казах, че ако е кръшнал веднъж, без съмнение, го е правил и друг път.

— Казала си това на майка ми? — попита Дарън с леден глас.

— Боя се, че да.

— Ти наистина си една малка кучка, а?

Бележки

[1] От епохата на царуването на английските крале Джордж I-VI (XVIII-XX в.) — Б.пр.