Мерилин Бакстър
Възмездие (8)

8

Ридания разтърсваха тялото на Кейт. Тя трепереше потресена.

— Хайде, мила — с професионален тон се мъчеше да я успокои Робърта, — плачът няма да ти помогне.

— Знам, знам… но… — Кейт не можа да довърши мисълта си, тъй като нови ридания свиха гърлото й.

Бременна. Ще си има бебе. Мили боже, как да не плаче, като е шестнайсетгодишна, неомъжена и бременна. Ако ужасната новина не бе тъй реална, би могла да се засмее. Тя и Анджи не бяха ли се подсмихвали, когато същото нещастие бе сполетяло друга тяхна съученичка? Бяха се кикотили, а сега Господ може би я наказваше за това. Баща й винаги я бе предупреждавал. Баща й. Кейт се залюля напред-назад и изпъшка.

— Кейт, послушай ме — каза Робърта по-строго. — Пак ще ти стане лошо, безсмислено е да плачеш.

— Да, Кейти, мама е права. Трябва да спреш. Каквото станало — станало.

Загрижените думи на Анджи достигнаха до съзнанието на Кейт. Тя изправи рамене, повдигна глава и се обърна към приятелката си. Анджи винаги стигаше до същността на въпроса. Искаше й се да спре да плаче, но не можеше.

— Дръж, избърши си лицето — добави Анджи и й даде няколко книжни салфетки. — Не знам какво би правила, ако не те снабдявах със салфетки.

Опитът на приятелката й да се пошегува извика лека усмивка върху устните на Кейт. Но не за дълго.

Пое си дълбоко дъх и тялото й сякаш се успокои, ала не и умът й.

Откакто лекарят бе потвърдил, че е бременна, Робърта и Анджи не я оставяха. Сега Кейт седеше на канапето в дневната, а те продължаваха да се въртят край нея, искаха да й помогнат да приеме трагичното положение и да реши как иска да постъпи. Тя имаше желание да се измъкне, да се свие в някоя дупка и да се скрие.

Чувството за празнота и безнадеждност не беше ново за нея. Изпитваше го всеки път, когато баща й биеше майка й, когато ваканцията свършваше, без да е имала нито една среща с момче, нито пък нова рокля. Изпитваше го винаги, когато съучениците й се присмиваха, че е умна, но непривлекателна. Но всичко това бледнееше пред новата й беда.

— Кейт, мила, съгласна съм, че е много неприятно, но все пак не е дошъл краят на света — продължи да я успокоява Робърта.

— За мене е дошъл — промърмори Кейт и избърса сълзите си.

Анджи седна до нея на канапето.

— Изпий този сок, може да се почувстваш по-добре.

Кейт отпи две глътки и остави чашата. Нищо не можеше да й помогне.

— Разбира се, ще трябва да кажеш на родителите си.

Мълчание последва при тези думи на Робърта. Кейт отвори уста, но не можа да издаде ни звук. Уплахата й се бе превърнала в безумен ужас.

— Я не се разкисвай отново! — потупа я Анджи по рамото, без да сваля очи от майка си.

Робърта поклати глава, сякаш искаше да подскаже на Анджи да мълчи, после седна до Кейт и я прегърна.

— Знам, че те е страх да им кажеш, но нямаш друг избор.

Кейт се отдръпна и отдръпна измъчените си очи към нея.

— Не… не мога.

— Но…

— Моля те, госпожо Стрикланд — замоли я тя, — моля те, не ме насилвай да сторя това.

Мисълта, че може да каже на баща си какво е направила, бе повече от ужасна. Неговата ярост щеше да е непоносима. Навярно щеше да я бие, докато загуби бебето. А толкова лошо ли щеше да е това, питаше се Кейт. По този начин проблемът й щеше да се разреши. Въпреки всичко, не искаше това да се случи. До този миг не бе се замисляла за искрицата живот, който носеше в утробата си. Инстинктивно бе сложила ръка на корема си.

— Не си ли мислила за аборт?

Ново мълчание последва въпроса на Робърта, по-дълбоко и по-напрегнато от предишното.

— О, мамо! — проплака Анджи, после хвана ръката на приятелката си и я стисна силно.

— Кажи, Кейт? — подкани я Робърта.

— Не, госпожо, не съм мислила.

— А може би трябва. Съществува и такава възможност, щом толкова се боиш да кажеш на родителите си.

— Какво… трябва да се направи? — едва продума Кейт.

— Имаш предвид, за да ти се направи аборт?

Кейт кимна.

— Това… болезнено ли е.

Робърта не отговори веднага.

— Всъщност, процедурата не е болезнена — помълча, преди да продължи: — Най-напред лекарят те преглежда, след това ти прави обезболяваща инжекция.

— Ще заспя ли от инжекцията?

— Не, в никакъв случай.

Кейт скръсти ръце и потрепери.

— После какво става?

— Лекарят използва малка пластмасова тръбичка, да направи вакуумна аспирация. На обикновен език това означава, че плодът се премахва чрез всмукване.

Кейт затаи дъх, а очите й се разшириха.

— Не бих могла да направя такова нещо. Ако не ме убие баща ми, Бог ще ме убие.

Робърта я погледна с отчаяние.

— О, миличка, не говори така, защото не е вярно.

Кейт беше убедена в обратното, но не искаше да спори с Робърта. Премълча си, като се мъчеше да реши как да постъпи.

— Добре, Кейт — примирено каза жената, — засега изоставим този въпрос.

— Ще кажеш ли на Томас? — попита Анджи.

Кейт вдигна глава и изгледа учудено приятелката си.

— Защо? Не трябва ли?

Тя й отговори със също тъй учуден поглед.

— За бога, Кейт, не питай мене…

— То се знае, че трябва да кажеш на Томас — вбеси се Робърта. — Все пак вината е колкото твоя, толкова и негова.

— Мръсник — тихо измърмори Анджи.

Кейт рязко стрелна с поглед приятелката си.

— Какво каза?

— Нищо — вдигна рамене тя. — Не обръщай внимание на думите.

— Млъкни! — строго нареди Робърта на дъщеря си.

Кейт дълго остана загледана в пространството, преди да промълви:

— Ще кажа на Томас утре. Сигурно ще ме заведе на църква, за да чуя проповедта на баща му.

Анджи вдигна очи към небето, а Робърта сви устни.

Кейт схвана какво си мислят. Макар че й помагаха безкористно, в сърцето й се надигна гняв. Искаха да стоварят цялата вина върху Томас и после да го нарекат лицемер. Надяваше се, че като му съобщи за бебето, той ще докаже, че те нямат право. Но кое е право, Кейт не искаше да мисли сега; във всеки случай не без Томас. Двамата трябваше заедно да вземат решение. Той я обича. Това беше важното.

— Как е стомахът ти? — попита Робърта.

— Чувствам известно смущение, но не мисля, че пак ще повръщам.

Беше изморена, сякаш й бяха източили кръвта.

— Това е добре. Измий си още веднъж лицето и ще те заведа у вас.

При думите „у вас“ Кейт изтръпна. Не искаше да се връща вкъщи. Ами ако само от вида й познаеха, че е съгрешила с Томас?

— Кейт, Кейт, успокой се — заговори Робърта, като че ли четеше мислите й. — Нищо няма да разберат, ако не им кажеш. Още няколко месеца няма да ти личи.

Горещи сълзи рукнаха отново по бузите на Кейт. Тя бързо ги обърса.

— Не знам какво бих правила без тебе… и без Анджи.

Робърта я потупа по ръката и се усмихна приятелски.

— Радвам се, че можем да ти помогнем.

След като се изми и среса косата си, Кейт се почувства по-добре и по-уверена в себе си. Очите й бяха зачервени и подпухнали. Можеше само да се надява, че родителите й няма да са много наблюдателни, за да забележат или да се загрижат за нея.

— Трябва да се вземат решения за твоето бъдеще, Кейт. Знаеш това, нали? — делово я попита Робърта, докато отиваха към колата.

— Да, знам.

— Така че рано или късно ще трябва да кажеш на родителите си.

— Знам.

Кейт отвори вратата на колата, влезе и се сви на седалката, като се мъчеше да не обръща внимание на ледената буца в сърцето си.

 

 

Кръвта на Томас се смрази.

— Какво каза?

Долната устна на Кейт затрепери.

— Казах… че съм бременна.

— Ти си една глупава кучка! — изруга той, а красивото му лице се изкриви от гняв.

Кейт се уплаши, че може да я удари и отстъпи назад.

— А, не! — Томас простря ръка и я сграбчи. Пръстите му стиснаха тънката й китка. — Ако искаш да ми играеш някаква гадна игра, няма да мине.

— Боли ме! — Кейт се опита да се освободи.

Но той я стисна още по-силно.

— Можеш да бъдеш сигурна, че ще те заболи още повече, ако не престанеш да ме разиграваш — той можеше да счупи китката й и бе способен да го направи, ако тя не си вземеше думите обратно.

— Недей… Томас… моля те — умолително прошепна Кейт.

— Недей, Томас! — подигравателно повтори той, а очите му излъчваха жестокост.

Всеки поглед към нея го изпълваше с омраза. Не знаеше от кога бе започнал да изпитва към нея това чувство — може би още след като беше отнел девствеността й, без да получи кой знае какво удоволствие. Тя не беше за него, колкото и да бяха едри гърдите й. Като жена Кейт беше направо загубена. Той обичаше момичета, които разбират от секс.

Томас обаче не бе успял да се отърве от нея. Баща му постоянно го питаше за Кейт, насърчаваше го да ходи с нея. За да не му досажда старецът, той се преструваше, че тъкмо това прави.

Но последната седмица беше ужасна. Затъна в неприятности до гуша. Баща му побесня, че отново бе блъснал колата си. На Томас му призля от натяквания. Макар че бе приятно да е ангажиран в местния клуб, нямаше истинско желание да работи. Но неговият старец беше настоял, за да помогне в изплащането на повишената застраховка.

Томас се бе изкушавал да използва своя скрит коз и да каже на баща си, че знае за неговите връзки с жената на църковния настоятел, защото беше сигурен, че това ще укроти стареца. Но не беше го използвал. Нещо му подсказваше, че трябва да запази своя коз и да си послужи с него, когато е в сериозна беда, като сега например.

Мили боже, как се бе случило? А пък сега тя бе дошла в неговия дом. Томас огледа стаята, сякаш се боеше, че стените са чули нейната изповед и ще я издадат. Не беше възнамерявал да я води в своя дом, когато и да било. Но пак се бе намесил неговият старец.

След църковната служба баща му го бе изпратил у тях, за да донесе някакъв списък, нужен на една членка на комисията за събиране на помощи. И му бе казал да вземе Кейт със себе си.

Сега, когато Томас наблюдаваше с удоволствие как очите й се изпълват със страх, той продължаваше да стиска китката й и да крещи:

— Вземи си думите назад, чуваш ли?

— Не мога, Томас. Истина е.

Той освободи ръката й, защото изведнъж му стана отвратително да се докосва до нея, особено когато го гледаше с такива влажни, влюбени очи. Кейт е забременяла от онази нощ в колата? Не… Не можеше да е вярно. Но от мисълта, че може да е истина, стомахът му се свиваше и още повече му се гадеше.

Обърна се и отиде до прозореца. Усети, че се изпотява. Тя се лъжеше — това беше всичко. Но в себе си знаеше, че не е така. Нали беше възможно единствения път, когато бе излязъл без презервативи и не бе изпратил Джаксън да му намери, да се случи нещо подобно?

Е, станалото можеше да се поправи също тъй лесно. Нямаше никакво намерение да позволи на тая кучка да съсипе живота му; той си имаше свои планове, а в тях нямаше никакво място за Кейт. Не, беше хвърлил око на една истинска хубавица в местния клуб. А беше и богата. Разбираше от секс. Не беше някаква невинна глупачка.

Томас отново погледна надолу към Кейт, която стоеше, където я бе оставил, прехапала долната си устна. Господи, едва я понасяше!

— Откъде знаеш? — попита той.

— Майката на Анджи ме заведе на лекар и той го потвърди — тя повдигна брадичка. — Ти ще станеш баща.

С две големи крачки той отново се озова пред нея.

— Тая никога няма да я бъде, кучко — изръмжа Томас и я плесна през устата.

Кейт извика като ранено животно, после вдигна ръка и избърса кръвта от долната си устна.

— Какво става тук?

Той изруга. Не беше чул кога родителите му са се върнали вкъщи. Преподобният Дженингс стоеше на прага и гледаше Кейт.

Томас се извърна и проследи погледа на баща си.

— Кейт се спъна в масичката и си разрани устната. Нали така, Кейт?

Рут, майка му, влезе в стаята. Очите й не излъчваха топлота, когато погледна сина си.

— Устната й трябва да се почисти — сухо каза тя.

— Кейт, добре ли си? — попита преподобният Дженингс.

Кейт свали ръка от устата си.

— Да, сър.

— Томас, дай й твоята носна кърпа.

Той се подчини.

— Кейт — каза преподобният и се покашля, — седни, моля те. Томас ще ти донесе антисептичен крем.

Кейт кимна, отпусна се върху най-близкия стол и покри устна с носната кърпа.

— Ей сега ще се върна — кимна Томас ядосан и излезе от стаята след родителите си.

Тя остана като замаяна в един ъгъл на семпло, но с вкус обзаведената дневна на пасторския дом. Не можеше да се примири със случилото се. Единствената мисъл в главата й бе, че Томас я удари.

Цялото й тяло бе настръхнало от насилието на Томас, но трябваше да мисли за бебето. Затова бе замълчала.

Можеше ли да прости на Томас? Да. Той бе изненадан от новината. Нищо повече. Когато се успокоеше, когато си помислеше утре — отношението му щеше да се промени.

Внезапно почувства, че не е сама, и вдигна глава. Очите на Рут Дженингс бяха устремени в нея. Кейт отвърна на погледа й. Жената беше по-висока от съпруга си и добре сложена, но излъчваше студенина от идеално фризираната си коса до върха на модерните си обувки. Кейт потрепери и сведе поглед.

— Искаш ли да пийнеш нещо? — хладно попита госпожа Дженингс.

— Не, благодаря.

— Томас би трябвало да се върне всеки миг — замълча, като че ли не знаеше какво друго да каже, после се обърна и излезе от стаята.

Кейт не помръдна, когато Томас се върна. Само го погледна. Подхвърли й тубичка с крем, която падна в краката й. Със замъглени от сълзи очи Кейт се наведе и я взе. Но не намаза устната си. Вече не кървеше и дори не пулсираше.

— Просто ще трябва да се отървеш от бебето — каза той без предисловие.

Но сега тя издигна глас:

— Не.

— Да! — изсумтя той, приближи се и отново се надвеси над нея.

Кейт потрепери.

— Не можем ли да поговорим?

— Няма за какво да говорим. И ако имаш наум онова, което предполагам, забрави го.

— Ти… ти дори не искаш да допуснеш, че можем да се оженим?

— Да се оженя за теб? — изсмя се той. — Сигурно се шегуваш.

Кейт провеси глава.

— Ако не беше толкова глупава, щеше да вземеш мерки. Ти умираше от нетърпение да се вмъкна в гащите ти…

— Това не е вярно! — извика тя.

— А, глупости. Не ми се представяй за невинна — Томас се удари по гърдите. — Аз разбирам от тия работи. А сега може да се направи само едно, а то е да се отървеш от бебето.

Бледното лице на Кейт посивя.

— Моля те… Не искам да правя аборт.

— Заради парите ли? От пари ли имаш нужда? То се знае — той извади портфейла от задния си джоб и издърпа няколко банкноти. — Дръж, вземи ги.

Кейт се отдръпна.

— Не… не мога… не ги искам. Моля те, помисли си.

— Ти си помисли. Аз съм наясно.

Ръката й се плъзна по корема сякаш искаше да предпази бебето.

— Добре… ще помисля… Обещавам.

— Хубаво си помисли. Хайде да тръгваме. Ще те откарам до вас.