Мерилин Бакстър
Възмездие (5)

5

Преподобният Пол Дженингс застана пред овалното огледало в хола и оправи вратовръзката си. След това приглади черната си коса. Томас, който минаваше по коридора, за да излезе от къщи, зърна отражението на баща си в огледалото. Спря и го загледа с присмехулна усмивка.

Можеше да се обзаложи, че баща му не мисли за проповедта, която ще изнесе след малко. Не. По-вероятно си мислеше кога ще се измъкне пак и да се натиска с жената на председателя на църковното настоятелство.

Какъв лицемер, каза си Томас, като си припомни колко лекции бе чул от баща си, че винаги трябва да се държи като джентълмен и да уважава момичетата. Що за лекции, особено от устата на неговия старец. Всъщност момичетата бяха по̀ мераклии, те правеха първата стъпка и посягаха към ципа. С изключение на Кейт, разбира се.

Но сега нямаше да мисли за нея. Предпочиташе да наблюдава как баща му се конти и се готви за следващото си завоевание. Може би щеше да му се удаде още тази вечер, след службата, когато майка му си легне, както винаги с главоболие.

Томас трябваше да си признае, че първия път, когато беше сварил своя старец да гали жената на църковния настоятел, бе останал потресен. Не беше допускал, че баща му е от тези мъже, които налитат на чужди жени. Преподобният Дженингс бе висок, но леко приведен, с черна, посивяваща коса и с очи отчасти скрити от очила със сребърни рамки. Обличаше се обаче безупречно и умееше да говори с такива думи, че може да омае всекиго, с изключение на сина си. С Томас той винаги се бе държал незаинтересовано, освен ако направеше нещо — добро или лошо — което можеше да се отрази на авторитета му в църквата. Тогава му обръщаше внимание.

Един ден Томас бе направил пакост, която го принуди да се отбие в църквата и да поговори с баща си. Трябваше сам да му каже, преди съседът да го е изпреварил. Колата на Томас се беше блъснала в бордюра и бе посмачкала задния калник на колата на съседа.

В преддверието на църквата нямаше никои, но Томас бе чул лек смях. Отиде до вратата с табелка „Пастор“ и я намери открехната. Точно в този миг баща му бе мушнал ръка в блузата на жената, за да опипа гърдите й.

Томас бе погледнал с тържествуваща усмивка. После се бе измъкнал на пръсти, убеден, че някой ден може да използва този случай в своя полза.

Сега, когато баща му се приближаваше към него, той нямаше намерение да упреква баща си в съпружеска невярност. В края на краищата, Томас бе издънка от същото дърво. Да се забавлява с жени бе любимо занимание и за баща му. Томас се смръщи и си спомни за Кейт.

— Накъде си се запътил, синко? — попита преподобният Дженингс.

— Ще дойде Джаксън и ще излезем да се повозим.

— Но не забравяй, че те очаквам в църквата, и то навреме.

Момчето пристъпи от единия на другия си крак.

— Да знам. Ще взема и Кейт, ще доведа и нея.

— Хубаво. Тя е добро момиче. Майка ти и аз я одобряваме.

— Радвам се — отвърна той, нетърпелив да се измъкне. — Чувам Джаксън. Ще се видим по-късно.

Бързо излезе и посрещна Уейд Джаксън, които се тътреше по алеята.

— Къде, по дяволите, се бавиш? — извика Томас.

— Ходих за марихуана, нали така ми поръча.

— Много време ти е отнело.

Устната на Уейд нервно потрепна.

— О, ще ми доставяш — хитро се усмихна Томас, — защото не можеш да си позволиш да си купуваш сам.

Уейд се изчерви, но не отговори.

— Хайде, да се махаме оттук. Старецът си е вкъщи.

Щом се вмъкнаха в раздрънкания форд на Уейд, той бръкна в жабката и извади няколко цигари.

— О, манна небесна — ухили се Томас и грабна една.

След няколко минути момчетата усилено засмукаха цигарите, защитени от съседски погледи в сумрака.

— Господи, колко ми беше нужно това! — Томас пое дълбоко дим, задържа го и после го издиша.

— Ей, много си напрегнат, мой човек. Още ли не си успял да й смъкнеш гащите?

— Не се безпокой за това, ще стане.

Джаксън ехидно се засмя.

— А може и да не стане. Напоследък май не ти върви.

— Млъквай.

Уейд се закиска.

— Затваряй си устата, ясно ли е? Ще стане. Само че ми отнема малко по-дълго време.

— А може и да не стане. Може тя да не си пада по тебе, колкото си представяш.

— Предупредих те да не си правиш илюзии. С тебе тя няма дори да говори.

Томас проклинаше деня, в който се беше изтървал да каже, че не е стигнал с Кейт до края. О, той искаше още при първата им среща. Тя обаче не се поддаваше лесно, а той не бе проявил голяма настойчивост. Но след като бяха излизали вече няколко пъти, търпението му се изчерпваше. Щеше да покаже на Уейд. Довечера. Понякога се чудеше защо търпи този шишко, но всъщност знаеше защо. Уейд бе готов да направи всичко, което Томас пожелае, двайсет и четири часа на ден; дори му купуваше марихуана. Томас не можеше сам да поема такъв риск, тъй като баща му бе пастор, а майка му — член на родителския съвет в училище.

Уейд нямаше такива проблеми. Беше едно от десетте деца в семейството си и също като Кейт беше беден като църковна мишка. Нямаше какво да рискува. Освен това според Томас Уейд получаваше от връзката си с него повече, отколкото сам даваше. Чрез приятелството си с Томас, Уейд печелеше уважение и момчетата по-лесно го приемаха в своята среда.

А когато приятелят му навираше нос както сега, Томас обичаше да го сложи на място.

— Да, Уейд, приятелю — процеди той между две смуквания. — Трябва да се примириш, че никога няма да се докопаш до момиче като Кейт Колсън.

— Върви по дяволите — промърмори Джаксън.

— Аз, по дяволите? — присмя се Томас. — Слушай, щом баща ми е проповедник и прочие, аз имам еднопосочен билет за рая.

Уейд се смръщи.

— Не бъди толкова сигурен. И докато сме на тая тема, мога да ти кажа, че Кейт не е нищо особено. Вкъщи няма дори и цукало, нито прозорец, през които да го изхвърли.

— Така е — доволен се усмихна Томас. — Да не смяташ, че искам да се оженя за нея? Искам едно — да я чукам. А пък има най-хубавите цици, които съм виждал.

Само като спомена за гърдите й, почувства възбуда. Не можеше да мисли за друго, освен че иска да се вмъкне в гащите й. Взе да се върти на седалката. Марихуаната положително не му помагаше. Напротив, още повече му се искаше.

— Ааа, освен това тя е много умна — каза Томас. — Откакто ходя с нея, получавам по-високи бележки. Тя ми помага.

— Я, стига!

— Какво ти става? — ухили се той. — Още ли вириш нос?

Уейд пое дълбоко дъх и впери очи в Томас.

— Много скоро ще си получиш, каквото ти се полага. Само се надявам да съм наблизо, та да видя.

— Никога, приятелю. Любимият ми стих от Библията гласи: „Намушкай ближния си, преди той да те е намушкал.“

— Дженингс, ти не си нормален.

Томас се изсмя, после с отегчен глас каза:

— Трябва да се прибера и да се приготвя за една пламенна среща.

 

 

— Харесва ли ти това момче?

— Да, мамо.

Мейвис въздъхна.

— Татко ти поръча да ти кажа, че младежът трябва да те доведе в нашата църква, а после веднага да те върне у дома, защото утре си на училище.

— Ще идем в методистката църква, за да чуем проповедта на преподобния Дженингс — Кейт забеляза притеснението на майка си, защото в сряда вечер баща й очакваше тя да бъде на първия ред в неговата църква, както и в неделен ден. — Татко няма да има нищо против, нали?

— Смятам, че не, щом все пак ще бъдеш на църква.

Кейт не отговори. Обърна се отново към огледалото и започна да реши косата си. Но вместо да гледа своето отражение, се загледа в лицето на майка си и се разтревожи. Мейвис изглеждаше изтощена, с тъмни кръгове под очите. Лицето й бе восъчно бледо.

— Мамо.

— Какво?

— Татко… пак ли те е бил?

Мейвис изправи рамене, но отбягна погледа на Кейт.

— Не, разбира се.

Не бе убедена, че майка й казва истината. Но тонът й не предразполагаше към спор, а и Кейт може би не искаше да знае истината. Точно сега не искаше нищо да помрачава вечерта й с Томас.

— Добре, щом казваш.

Когато майка й излезе от стаята, мислите на Кейт мигом се върнаха към Томас. „Влюбена съм“ — пееше сърцето й. И той я обичаше. Беше й го казал в събота вечер, след като лицето и гърдите й бяха станали влажни от целувките му. Като си спомни какво му бе разрешила да прави, бузите й поруменяха. Но нямаше намерение да го спира. Обичаше да я целува и да отговаря на целувките му.

Накратко — тя го обичаше.

Времето, прекарано с него, й бе скъпо и тя го ценеше, както майка й ценеше всяка монета. Боеше се, че баща й всеки момент може да й забрани да се вижда с Томас. Всъщност още не можеше да повярва, че изобщо й бе разрешил да излиза с него. Но предсказанието на Анджи се бе сбъднало. Томас бе син на проповедник, а според баща й проповедниците не можеха да грешат.

Тя и Томас се виждаха вече от един месец и животът й се бе променил…

Грубият глас на баща й прекъсна мислите й.

— Момиче, онзи младеж току-що дойде с колата си.

— Кажи му, че ще изляза веднага.

— Тръгвай. Аз няма нищо да му казвам.

Дори грубите думи на Емит не можеха да й развалят настроението. С усмивка на лице и сякаш на краката й имаше криле, Кейт излетя от къщи.