Мерилин Бакстър
Възмездие (45)

45

— Каза, че имаш някакви новини — с тих и сънлив глас се обади Кейт, легнала върху ръката на Сойър. Краката им още бяха преплетени.

— Да, казах ти — доволно се усмихна той, — но някак си се отвлякохме.

Младата жена се почувства виновна и не можа да отговори веднага. Бяха се събудили само преди няколко минути, след като бяха заспали изтощени. Досега тя не бе способна изобщо да мисли за друго, преди да се утоли жаждата на тялото й.

— Знам кой ни преследваше и ни изтласка от шосето.

Кейт се скова. Не беше очаквала това, а някакви новини от издирването. Чувството й за вина намаля.

— Да, бях сигурен, че е бил смахнатият Силвърман, но съм се лъгал — сега гласът му прозвуча студено.

— А кой е бил?

Той се надвеси над нея.

— Един от лакеите на Томас Дженингс.

Затаи дъх. Не беше изненадана, тъй като и сама бе подозирала, че е така. Но увереността на Сойър, че е бил неговият човек, я беше успокоила.

— Как разбра?

— Ралф, моят помощник, който е като ловджийско куче, проверил няколко автосервиза, докато попаднал на следа. Собственикът отначало мълчал, но той извадил пачка банкноти и оня се разприказвал.

— Това копеле!

Сойър се отдръпна я и погледна изненадан.

— Съдия Колсън, какви думи произнасяте!

— Точно така мисля. На Томас няма да му се размине. Ще си плати за това — както и за другите си грехове, наум си обеща Кейт.

— Можеш да бъдеш сигурна — потвърди студено Сойър.

Замълчаха, щастливи, че могат да се чувстват спокойни един до друг.

— Имаш ли някакви новини по издирването? Знам, че не си дошъл по този повод, но…

— Скоро ще имам. Търсим архивите на църквата за осиновяванията — предаде й разговора си с Ралф по този въпрос.

— Мислиш ли, че архивите са там? — боязливо попита тя.

— Мисля, но както знаеш, случва ми се да сгреша.

— Ти? Да сгрешиш? Опазил те Бог!

— Разбирам намека ти.

Кейт се усмихна.

— Вече прости ли ми? — дрезгаво попита Сойър. — Че се ровя в живота ти?

— Не.

— Така и предполагах — въздъхна той.

Отново настана мълчание.

— Ти знаеш, нали? — с треперлив глас попита младата жена.

Само силните удари на сърцето му й отговориха. После Сойър се доближи до нея и се загледа дълбоко в очите й.

— Да, знам.

Неочаквани сълзи рукнаха от очите на Кейт. Почувствал болката й, той я целуна по косата и я задържа в прегръдките си.

— Трябваше да разбера — накрая каза Сойър. — Трябваше да знам всичко, което се отнася до тебе. Аз съм като обладан от зъл дух.

Тя мъчително преглътна.

— Онзи ден, когато дойдох при тебе и се скарахме, знаех, че не ми казваш всичко. Но не можех да надвия гнева си и да мисля разумно.

— Заслужавах си укорите ти.

Кейт го погледна с тъжните си очи.

— Знаеш също, че… Томас е бащата, нали?

— Допусках, но нямах доказателства.

— Тя… беше такава мъничка, тъй красива и толкова я обичах — сълзи замъглиха очите й. — Но той не я искаше, не искаше и мене.

— Не ми разказвай това. Знам колко те боли.

— Искам да ти го кажа — прошепна тя, сякаш вече не можеше да се спре. — Томас настояваше да направя аборт.

— Кучи син! — прекъсна я той.

— Когато аз отказах, той обеща, че баща му, който също е пастор, ще й намери добро семейство. И аз му повярвах — ридание разтърси Кейт.

— Успокой се, успокой се.

— Не мога.

— Трябва да можеш. Много си жестока към себе си.

— Години след това, като си помислех за Сара и знаех, че никога вече няма да я видя, ми се струваше, че ще полудея, исках да се самоубия, да разруша всичко — едва дишаше от напрежение. — Томас нямаше право да постъпи така с мене. Бях толкова млада. И глупава…

— Шшт, всичко ще се оправи.

— О, Сойър, как ми се иска да ти повярвам… Въпреки всичко не мисля, че съм лош човек. Направих каквото смятах, че ще е най-добро за бебето ми.

Той се наведе и я целуна по бузата.

— Откакто реших да я намеря — продължи Кейт, — тя не ми излиза от ума. Част от съзнанието ми се скита по улиците на някакъв град, а аз не мога да я докосна, да я прегърна, да й кажа, че я обичам — тихо захълца.

— Толкова съжалявам — прошепна Сойър и притегли главата й върху гърдите си. — Толкова съжалявам.

Продължи да я държи така, докато сълзите й се лееха, а тя осъзна, че обича този мъж, че се е влюбила дълбоко и завинаги. Но това не я успокояваше, а засилваше мъката й.

— Можеш ли да си представиш колко ме е страх, като си помисля, че може би ще видя детето си.

Той я прегърна по-силно.

— Представям си го. И аз съм изпитвал страх и знам какво е.

— Ами ако…? — Кейт не можа да се доизкаже.

— Не го произнасяй. Не се тревожи предварително. Нека да почакаме и да видим какво ще се случи. А сега се опитай да поспиш.

Тя се притисна до него, но дори и неговата топлина не можеше да разтопи студения страх, който се бе загнездил в сърцето й. Само ако видеше и прегърнеше дъщеря си, би могла да се освободи от този страх.

 

 

Малко по-късно Кейт се събуди и се загледа в спокойното лице на Сойър. С върха на пръста си мина по очертанията на лицето му. Защо се бе влюбила в този загадъчен човек?

Той отвори очи.

— Съжаляваш ли, че те събудих?

— Не. Винаги мога да поспя.

Тя зарови пръсти в косматите му гърди, почувства неравномерното му дишане и го погледна в очите.

— Разкажи ми за себе си. Откровеност за откровеност — така ще бъде честно, нали?

Той се стегна.

— Историята ми не е приятна.

— Тежко ли беше детството ти?

— Какво детство? — засмя се той безрадостно.

— И моето беше доста скапано — не можеше да повярва, че е признала и това, но защо пък не? Той вече знаеше най-голямата и най-тъмна тайна.

— Разкажи ми за твоето детство — подкани я Сойър.

— Искаш да кажеш, че още не знаеш?

— Заслужаваш този въпрос.

Тя помълча, после започна:

— Баща ми беше пияница. Боеше се, че ако издадеш искрените си чувства, ще поквариш околните.

— Мнозина страдат от такава мисъл.

— Той често си изкарваше всичко на майка ми.

— Продължавай — леко я поощри Сойър.

— Няма още много за разказване. Мама се мъчеше да ме обича, правеше го по свой начин. Но детството ми беше ад, а когато Томас ме излъга, се заклех, че никога няма да позволя на друг мъж да ме използва така.

Поглади копринената й коса, сякаш искаше да я успокои по този начин. Приятно й бе да я гали така.

— А какво ще кажеш за себе си?

Той прибра ръката си и Кейт усети как тялото му се вкамени.

— Моята история не е по-розова от твоята.

Лунната светлина играеше по лицето му и за миг сякаш заглади следите от скръбта и от тежките удари на живота, удари, каквито и Кейт бе познала.

— Предполагам, че не е — каза тя.

— Изненадан съм, че не си ме проучила.

— Е, прочетох всичко за тебе, което ми попадна.

Той се засмя, а тя продължи:

— Научих само повърхностните факти. Знам, че баща ти е бил полицай и че е умрял, когато си бил петгодишен. После умряла и майка ти. След това биографията ти има празнина до постъпването ти в полицейската академия.

— Когато мама умря, ме прибраха леля и чичо, които постоянно ме обвиняваха, че смущавам семейния им живот. Нещо повече, обвиниха ме, че съм наранил един от синовете им — на лицето му се изписа болка. — Болнавият им син сам се нарани, защото ми завиждаше. Върхът беше, че той обвини мене, а родителите му повярваха.

— Колко ужасно!

— След това ме изхвърлиха и ме местеха от едно семейство в друго. Чак когато постъпих във флотата, почувствах, че съм човек — помълча замислен. — И ще направя всичко, което е по силите ми, за да запазя положението в живота, което съм си извоювал.

Очите на Кейт пак се изпълниха със сълзи. Сойър изпъшка.

— Мила моя, не искам да плачеш заради мене. Искам само да те държа в ръцете си, да те любя.

Тя вдигна устните си към неговите.

— И аз това искам.

 

 

Любиха се пак. И пак. Сойър не можеше да й се насити. Знаеше обаче, че копнежът му за нея не е само сексуален. Копнееше за душевна близост след физическата. Когато беше слят с тялото й, чувстваше, че и сърцата им се сливат.

По-късно, когато Кейт спеше до него, очите му изпиваха изящно очертаното й лице, грациозната извивка на шията й, пълничките устни. Привличаше го с невероятна сила. Отново я желаеше — с физическа и душевна болка.

Съзна, че за няколко седмици тя бе проникнала през бронята на сърцето му. И болката от самотата бе изчезнала.

Ако това не беше любов, то какво беше? Едно откъсване от Кейт би го разкъсало на парчета.

Какво трябваше да направи сега? Спомни си за Харлан и изтръпна. Тревожеше се от онова, което той би направил, ако научеше за бебето на Кейт. Не забравяше и за допълнителните усложнения от факта, че бе скрил информацията си от Харлан. Нито можеше да забрави за отношенията си с Кейт. Ако Мур дочуеше за тях, положително би ги използвал срещу Кейт.

Когато искаше, Харлан можеше да бъде по-зъл от бясно куче. Но и Сойър не би му отстъпил. Не си спомняше да се е чувствал така щастлив и така вътрешно разкъсван.