Мерилин Бакстър
Възмездие (41)

41

Кейт очакваше инспекторът за осъдените с условни присъди да пристигне всеки момент. Днешният й ден бе започнал трескаво още сутринта и изглеждаше, че ще протече така до края.

Делото, което гледаше сега, навярно щеше да продължи няколко седмици. Бял шериф и двамата му заместници бяха обвинени, че са пребили до смърт един чернокож затворник в килията му.

Самият характер на делото предизвикваше по-широк журналистически отзвук, нещо, което Кейт се стремеше да избягва дори и по време на избирателната кампания. Продължаваше да мрази интервютата. Внезапно си спомни за Мик Преснъл и неговата агресивност.

Кейт обаче чувстваше, че шансовете й в избирателната кампания са добри. Дори и Дейв да й станеше конкурент, тя бе по-непоколебима от всякога, че трябва да го победи. Не можеше да позволи такъв недостоен човек да спечели срещу нея. Колкото до намерението му да се рови в личния й живот, нужно бе да поговори с Анджи при първа възможност.

Началото на процеса по убийството бе изтощително. Как й се искаше да се прибере вкъщи, да се разсъблече и да поработи в градината си! Но не беше възможно.

Кейт се отпусна в стола си и потърка чело. Предстоеше й да произнесе присъда и по още едно дело от преди няколко дни, което бе не по-леко от онова по убийството от милосърдие. Сега трябваше да пренасочи мислите си от новия процес към предишния и да определи наказанието.

Вдигна молива си и се загледа в досието. Двама младежи, току-що завършили гимназия и получили стипендии в престижни колежи, за да играят в колежанските футболни отбори, били спрени за нарушение на правилата за уличното движение, ала дребното провинение завършило с арест за притежание на наркотици и оръжие. Вината им беше безспорна, но Кейт трябваше да вземе под внимание и друго важно обстоятелство.

По-възрастният брат на един от младежите ги бе съблазнил с доста пари да пренасят наркотици, като ги уверявал, че това е лесна работа и не крие опасности.

За Кейт трафикантите си бяха трафиканти. Фактът, че двамата младежи изглеждаха наивни и лековерни, не можеше да я омилостиви, особено щом бяха пренасяли кокаин.

Най-напред младежите бяха отказали да сътрудничат на правосъдието, но след като разбраха, че ще бъдат подведени под отговорност, бяха склонили да се признаят за виновни и да молят за снизходителна присъда.

От нея зависеше дали да произнесе най-тежката, или условна присъда. Беше си изградила репутация, че държи на сериозните наказания, когато престъплението е свързано с наркотици. Не възнамеряваше да промени позицията си и сега. Беше уведомила двамата защитници, че не може да приеме молба за снизхождение, ако искат присъда по-малка от десет години. При всички дела, свързани с големи количества наркотици, нямаше много място за пазарлък. На вратата се почука и Кейт вдигна глава.

— Влез!

— Добър ден, съдия Колсън — поздрави я Джим Дарси и се насочи към нея с чанта в ръка.

Тъй като щеше да вземе отношение по доклада при произнасянето на присъдата, Кейт искаше да поговори с инспектора предварително в своя кабинет.

Джим беше висок, слаб мъж с очила и олисяващо теме, затова изглеждаше по-възрастен от своите трийсет и няколко години. В работата си проявяваше компетентност и обективност и тя винаги се вслушваше в препоръките му.

— Тежък ден, а? — каза той и седна.

— Не са ли такива всичките ни дни? — леко се усмихна младата жена.

— Така е, права си.

— И тъй, свърши ли доклада? — делово попита тя.

Джим извади доклада от чантата си и й го подаде. Но вместо да го зачете, Кейт го остави на бюрото.

— По-добре ми кажи какво мислиш.

Инспекторът помълча един миг.

— Говорих с мнозина, които познават младежите и работят с тях. Всички имат най-добро мнение за двете момчета.

— Други арести?

— Няма такива. Досиетата им са безупречни.

— Какво е положението със семействата им?

— Всичко е нормално, поне по моите сведения, двете момчета имат неразведени родители, които се грижат за тях. И двете семейства са със скромни доходи и имат същите проблеми каквито имаме и ние с тебе.

Кейт се изправи с чувство на раздразнение.

— Тогава защо са вършили това? Имали са най-добри перспективи пред себе си. Просто не разбирам.

— И аз също. Както ни е известно, и двамата са се държали малко войнствено в началото, но като разбраха, че положението им е сериозно, се разбъбриха охотно.

— Не казаха ли нещо по-конкретно за подбудите си?

— Единият се е заел с тая работа ей тъй, за авантюрата. Той като че ли повече съжалява сега. Другият казва, че се нуждаел от пари, за да плати за аборта на приятелката си.

— Господи! — възкликна Кейт и сърцето й се сви. — Сигурна съм, че родителите не са знаели нищо за този аборт.

— Точно така.

— Какво препоръчваш?

Джим се почука по коляното с молив, загледан в Кейт.

— Моята препоръка няма да ти хареса.

— Дай да видим — въздъхна тя.

— Условна присъда със задължителна общественополезна работа. Ако ги изпратиш в затвора, не само ще загубят стипендиите си, но ще съсипят и живота си.

— Знам. Може да са добри деца, но са извършили престъпление.

— Казах ти, че моята препоръка няма да ти хареса.

Кейт скръцна със зъби.

— Ако ги пусна, проблемите на съда ще се задълбочат. Знаеш, че гледат на щатските съдилища с насмешка заради снизходителността им към делата, свързани с наркотици. Когато облякох съдийската тога, се заклех, че ще променя тази практика и досега съм удържала на думата си.

— И аз самият ти се възхищавам за това — отговори Джим и затвори чантата си. — В доклада ще прочетеш и други неща. За кога е насрочено произнасянето на присъдата?

— Не знам. В момента се занимавам с един процес за убийство. Ще се опитам да вместя това дело след някое от заседанията по него.

— В такъв случай ще поговорим по-късно.

— Благодаря ти — кимна Кейт и Джим излезе.

Тя взе първата страница от досието и я зачете. Не знаеше колко време бе умувала над доклада, когато чу повишени гласове в преддверието. Намръщи се и стана от стола в мига, в който вратата шумно се отвори. Объркана, но решителна, Лесли влезе вътре, затвори вратата и се облегни на нея запъхтяна.

— Какво, за бога, става?

— Отвън стои една жена — сопнато отговори секретарката — и настоява да говори с вас. Тя е женско копие на оня нахален журналист Преснъл.

— Успокой се, Лесли. Коя е тя?

— Казва, че името и е Анет Дженингс.

Кейт едва успя да скрие ужаса си. Анет Дженингс е тук? Това беше невероятно. А може би — не?

— Да извикам ли разсилния и да му кажа да я изхвърли? Той отиде да пие едно кафе.

— Няма нужда да викаш Бен — поклати глава Кейт. — Ако ми потрябва, ще те извикам.

— Смятате да говорите с тая жена ли? Сигурна съм, че е пила, макар че не ми замириса на алкохол — потрепери Лесли. — Но погледът й е такъв.

— Ще я приема — сухо каза Кейт.

— Дано да не съжалявате. Тя е кучка — добави секретарката, преди да отвори вратата.

— Е, крайно време беше! — заяви Анет Дженингс, като нахълта в кабинета.

Лесли й хвърли презрителен поглед, излезе и затвори вратата зад себе си.

Двете жени се изгледаха мълчаливо, преди Кейт да попита:

— Какво мога да направя за вас, госпожо Дженингс?

Устните на Анет се изкривиха, от което, според Кейт, видът й стана още по-суров. И по-отчаян. Като се вгледа по-отблизо, тя разбра, че Лесли имаше право. Анет положително пиеше, а може да беше пияна и в момента. Очите й бяха като стъклени, дишаше неравномерно.

— Това, което можете да направите, госпожице Колсън, е да оставите съпруга ми на мира — изплю камъчето тя. — Не се бъркайте в живота ни!

Кейт ни най-малко не се изплаши.

— Томас и аз имаме недовършена работа.

Анет се изкикоти грозно, оголвайки зъбите си.

— Точно тук се лъжете, съдия Колсън. Вие и моят мъж имате… трици!

— Казахте си думата — студено я изгледа Кейт. — Сега ви моля да си тръгнете — и се насочи към бюрото си.

— А, не! — извика Анет, хвана ръката й над лакътя и я извърна към себе си. — Ще ме изслушате, чувате ли?

— Свалете си ръката — с леден тон произнесе Кейт. — И излезте!

Жената пусна ръката й, но не помръдна. Устните й се сгърчиха.

— Мислите си, че само защото ви е чукал и сте родили копелето му…

— Затворете си устата! — прекъсна грубите й думи Кейт. — И не си позволявайте да ми говорите така.

Изненадана от бързата и остра реакция на Кейт, Анет леко се стъписа.

— Не можете да ме изплашите. Справила съм се и с другите курви на мъжа ми, които ритат не по-малко от вас. Така че, не ме заплашвайте. Освен това, ако не престанете да се ровите в миналото и да хвърляте кал, моят баща знае как да ви унищожи.

— Ами кажете на татко си да приготви най-доброто си оръжие. Но запомнете, че ако моето мръсно бельо се извади на бял свят, същото ще сполети и Томас. И това кажете на татко си.

— Мога да ви уверя, че това никога няма да се случи — озъби се Анет. — А пък ако се надявате на такова нещо, значи не познавате Томас Дженингс.

Кейт й обърна гръб и отиде до бюрото си.

— Затворете вратата, като излезете.

Когато вратата се тресна зад гърба на Анет, тя потрепери, после се подпря на бюрото. Анет Дженингс беше жалка. При други обстоятелства би могла да изпита съжаление към нея. Но сега чувстваше само омерзение и гняв. И страх, страх, че рано или късно няма да е в състояние да отблъсква всички стрели, които се запращаха по нея.

 

 

Колкото и да беше изморена, Кейт бе решила да не си ляга и да изчака Анджи. Необходимо й бе да знае дали тя е разказала на Дейв нещо за миналото й. Веднъж завинаги трябваше да се разберат по този въпрос.

Не очакваше срещата с удоволствие. В гърлото й бе заседнала такава голяма буца, че едва преглъщаше. Трябваше да приеме факта, че бе възможно Анджи да я е предала. Също както трябваше да приеме и факта, че се бе любила със Сойър Брок.

От онази нощ беше минало повече от седмица, а оттогава нито го бе виждала, нито бе говорила с него. Въпреки това всеки път, когато иззвъняваше телефонът или звънецът на входната врата, очакваше да е той. Би трябвало да мисли за дъщеря си, а не за Сойър. Разтърси я ридание. Мили боже, тя се тревожеше за Сара само когато се откъсваше от мислите си за него.

Почувства тъпа болка в тила. Стана от дивана и погледна часовника си. Беше десет и половина. Ако пуснеше телевизора и погледаше нощното предаване на Тед Конъл, може би щеше да успее да върне мислите си в правия път. Само че вече не знаеше кой е правият път.

Знаеше единствено, че това, което бе преживяла със Сойър върху килима на кабинета си, беше хубаво и че й се искаше то да се повтори.

— Господи! — прошепна на глас Кейт, обзета от мъка.

Глупаво, глупаво, глупаво беше да се поддава. След физическото им сливане копнееше пак да бъдат заедно. Той бе разбудил спящото й тяло и сега то жадуваше за ново сливане.

Тя се олюля. Никога не бе се любила така, дори не беше си представяла, че това е възможно. Той я бе докосвал навсякъде, с тялото си я бе накарал да загуби ума си. Гладът на неговата мощна снага беше почти див — тя му бе отвърнала по същия начин, беше му се отдала всецяло, разтърсвана от оргазъм след оргазъм. Сега не знаеше как да се справи с разбитото си сърце и плът.

— Кейт, добре ли си?

Стресна се и се опита да преглътне бучката в гърлото си, за да може да говори. Обърна се към Анджи.

— Добре съм — насили се да се усмихне, но приятелката й може би дори не забеляза. Тя беше също тъй разстроена. — Всъщност чаках тебе.

— Мене? Защо?

— Исках да поговорим.

Анджи поклати глава и Кейт забеляза уморения й поглед.

— Късно е. Освен това съм изтощена.

— С Дейв ли беше?

— Да — колебливо призна тя.

— Моля те, Анджи, седни. Обещавам ти, че ще поговорим само няколко минути.

Настъпи кратко мълчание, докато Анджи влезе по-навътре в стаята и се сви на един стол. Кейт започна направо:

— Говори се, че Дейв ще се кандидатира за съдия.

Изражението на Анджи остана непроменено.

— Ако е вярно, предполагам, че щеше да ми каже. Дори съм сигурна, тъй като ние… — замълча и стисна устни.

— Тъй като вие какво? — настоя Кейт.

— Нищо. Все едно, че нищо не съм казала — после, сякаш напрегнатото лице на приятелката й я бе накарало да се почувства виновна, добави: — Ще ти кажа по-късно, става ли?

— Става — въздъхна тя.

Знаеше какво бе искала да каже Анджи. Мисълта на Анджи за брак с Дейв бе нереалистична. Кейт бе сигурна, че те никога няма да се оженят. Убедена беше, че Дейв я използва за своя изгода. Бедната, лековерна Анджи…

— Какво още имаш наум? — прекъсна мълчанието Анджи.

— Дейв питал ли те е някога нещо за моето минало?

— Не бих допуснала, че можеш дори да ми зададеш такъв въпрос! — тонът й издаваше изненада и обида.

Кейт си пое дъх.

— При създалите се обстоятелства трябваше да те попитам.

Анджи се изправи.

— При кои обстоятелства? — преди Кейт да успее да отговори, тя вдигна ръка и поклати глава. — Няма значение. И не ме интересува. Просто ще трябва да ми вярваш.

— Това ли е отговорът ти?

— Това е отговорът ми — потвърди Анджи. — Беше време, когато би сметнала този отговор за достатъчен.

С тези думи се извърна и тръгна към вратата, но внезапно спря.

— Вместо да се тревожиш за мене, по-добре ще е да се тревожиш за Сойър Брок.

Кейт едва не зяпна.

— За Сойър Брок?

— Да. Той е слухтял около Фор Корнърс, задавал най-различни въпроси за твоя личен живот.