Мерилин Бакстър
Възмездие (40)

40

Като мина през входната врата на фирмата „Джонс и Страсбърг“, Кейт забеляза група адвокати, мъже и жени, събрани във фоайето. Някои познаваше, други — не. Щом я видяха, престанаха да говорят. Изпита странно чувство, някак подразбра, че тя е била тема на разговора им.

— Здравей, Кейт! — подвикна един мъж.

Поздравиха я и още двамина. Вгледа се в зачервените им лица.

— Здравейте. Приятно ми е да ви видя.

— Как върви избирателната кампания? — попита първият.

— Добре — учтиво отговори Кейт.

Всички замълчаха, докато тя минаваше край тях и се отправи към своя някогашен кабинет. Когато стигна до него, реши, че е била твърде подозрителна към някогашните си колеги.

— Радвам се да те видя, Кейт — поздрави я Бабс Бишоп и я огледа внимателно. — Изглеждаш чудесно, само кръговете под очите ти личат повече.

Тя се изплези на някогашната си секретарка. Бабс се изсмя.

Кейт се бе отбила в адвокатската фирма, в която бе работила преди, под предлог, че иска да поздрави господин Джонс с рождения му ден на малкия прием, който даваше по случая, и да заеме някои книги, нужни й при подготовката за едно дело. Но истинската причина бе, че не желаеше да прекара вечерта сама. Единствено сред други хора можеше да не мисли за Сойър.

Бе поканила Анджи да вечерят навън и да отидат заедно на кино, с надеждата, че ще могат да си поговорят откровено, тъй като напоследък само си разменяха любезности мимоходом. Анджи беше отказала, защото имала други планове. Кейт знаеше, че тези планове включват среща с Дейв Нилсън, за нейно голямо съжаление.

— Какво става с тебе? — питаше Бабс. — Изглеждаш напрегната.

Тя разтърси глава.

— Извинявай. Имаш право, напрегната съм, но бих искала да не личи.

— Аз го забелязвам, защото съм работила дълго с теб.

Кейт отиде до прозореца.

— Бих се радвала и сега да работиш с мен.

Бабс, с нейното открито лице, преданост и усърдие, беше незаменима.

— Приятно ми е да го чуя — усмихна се секретарката и седна върху бюрото си с лице към нея. — И ти ми липсваш. Кажи ми какво става с тебе?

— Главно работа — отговори Кейт и се извърна настрана.

— И с мене е така — каза Бабс. — Ужасно е да се работи през цялото време, нали?

Кейт се засмя и погледна часовника си. Почти беше време за партито, което беше само за служителите във фирмата. Предполагаше, че Бил Джонс лично я бе добавил към списъка за гостите. Тържеството щеше да се състои в една от големите зали за конференции на горния етаж.

— Сигурно е време да отидем при другите.

— Да, права си — въздъхна Бабс, но не се помръдна. Наклони глава и се загледа в нея.

— Какво има? — попита Кейт, като се почувства неудобно. — Нещо да не е полепнало по зъбите ми?

Въпреки този опит за шега Бабс не се усмихна.

— Не, само се чудя дали да ти кажа нещо.

Отново изпита особено чувство.

— Знаеш, че можеш да ми кажеш всичко.

— Но за това не съм сигурна — поклати глава жената.

— За бога, казвай го!

— Добре. Цялата фирма е бръмнала.

— За мене — думите на Кейт сякаш констатираха един факт.

— Ти знаеш ли? — разшири очи Бабс.

— Не, но като влязох преди малко, една група колеги спряха да говорят — помълча. — Помислих си, че говорят за мене. Но после реших, че съм прекалено мнителна.

— Не, не си — направо изтърси секретарката.

— И какво говорят?

Бабс се изчерви.

— Ами тогава аз да ти кажа. Говорят, че съм се издигнала в кариерата си, като съм лягала по гръб. Така ли е?

Бабс се зачерви още повече.

— Така е.

— Чувала съм го и по-рано и можеш да ми повярваш, че тези приказки влизат през едното ми ухо и излизат през другото.

— Аз знам само едно — че това ме вбесява — Бабс замълча, после продължи: — Има и още нещо.

— Хайде де! — унило промърмори Кейт, но без да се изненада. Струваше й се, че всичко, с което се заемеше, криеше потенциална опасност.

— Да, има слухове, че Дейв ще обяви кандидатурата си за съдия.

— Дейв? Да се кандидатира за съдия? — недоверчиво възкликна Кейт. — Не съм чувала нещо по-налудничаво.

Бабс стисна устни.

— Точно така мисля и аз.

— Значи затова слуховете са толкова упорити и интригуващи. Дейв е решил да разцепи поддръжниците ми във фирмата.

— Но имай предвид, че не съм проверила дали със сигурност ще се кандидатира — притеснено допълни жената.

— Не се безпокой, аз нищо няма да кажа. Във всеки случай много късно е да се включва в състезанието. Неизвестен човек като него ще има големи трудности, независимо от това кой го поддържа.

— Значи мислиш, че някоя голяма клечка стои зад гърба му?

Кафявите очи на Кейт станаха студени.

— Да — натъртено каза тя и спря.

Зад този безумен ход на Дейв стоеше Харлан Мур. Не знаеше защо е сигурна, но не се съмняваше. Може би защото комбинацията от двамата беше подходяща. И на двамата им липсваха морал и честност.

— Нали не ми се сърдиш, че ти казах? — неспокойно попита Бабс.

— Щях да ти се сърдя, ако не беше ми казала — усмихна се Кейт.

Бабс въздъхна с облекчение.

— Добре, да отиваме, преди господин Джонс да е пратил полиция да ни търси.

 

 

Служителите на „Джонс и Страсбърг“ изпълваха украсения салон. Фирмата не устройваше често такива тържества. Кейт си спомняше само още един случай по нейно време. Днес Бил Джонс навършваше шейсет и пет, което според него бележеше нов етап в живота му. Тя беше съгласна. Всеки, успял да достигне до такава възраст в тази професия, която приличаше на тенджера под налягане, заслужаваше да бъде честван.

Двете с Бабс се смесиха с гостите, после секретарката беше отвлечена от един млад съдружник. Кейт се зарадва. Искаше да я видят и после да се измъкне. Познаваше повечето от хората, но с мнозина вече не се чувстваше свързана.

— Както обикновено, мила моя, изглеждаш зашеметяващо.

Кейт се обърна и се усмихна на Бил Джонс.

— Благодаря, но както и да изглеждам, ти би казал същото.

— Права си — съгласи се той. — Може би изглеждаш тъй добре, защото си далеч пред опонентите си според проучванията.

Тя махна с ръка.

— Аз не обръщам внимание на проучванията, но мениджърът на кампанията ми ги следи. Заслугата е на Джинджър.

Джонс изсумтя.

— Съвсем не съм на това мнение. Ти печелиш симпатиите. Не се предавай и ще постигнеш убедителна победа. Помни, че аз съм за тебе стопроцентово, а и много от хората тук.

Кейт му беше признателна, но изпитваше и неудобство. Разбираше, че Джонс й намеква деликатно да не се бои от Дейв Нилсън и от грозните клюки.

— Много ти благодаря — с леко потрепващ глас отговори тя.

Бил й намигна.

— Е, аз имам и допълнителна подбуда.

— Така ли?

— Щом се наситиш на съдийството — засмя се той, — ще се погрижа да се върнеш при нас.

— Ами ако не му се наситя? — подразни го Кейт.

— Тогава гражданите ще са късметлии, че имат дяволски добър съдия.

Кейт импулсивно го целуна по бузата.

— Благодаря за всичко — изведнъж се размекна. — Много си добър към мене.

Едва изрекла тези думи, забеляза Дейв Нилсън. Беше се подпрял на френския прозорец, държеше чаша в ръка и я наблюдаваше със студено, саркастично изражение.

Тя настръхна, но не се издаде, отстъпи и се усмихна ведро на Бил.

— Искам да поговориш с хората и да прекараш добре — каза той. — А, между другото, не обръщай внимание какво говорят медиите във връзка с решението ти по убийството от милосърдие.

— Старая се да не им обръщам внимание. Постъпих както смятах за правилно.

— Точно така, моето момиче. Дръж се.

— Това възнамерявам да правя. И честит рожден ден.

Щом бившият й шеф се упъти към други гости, Кейт без колебание тръгна към Дейв. Когато застана пред него, той дори не помръдна. Стоеше в безразличната си поза и с нахалното си изражение.

Кейт залепи една изкуствена усмивка на лицето си и му заговори така тихо, че който ги гледаше отстрани, би сметнал, че водят приятелски разговор.

— Ако беше умен, щеше да си държиш мръсната уста затворена.

Лицето му побледня, но гласът му прозвуча нагло:

— Не ме е страх от тебе, мадам съдия.

Начинът, по който произнесе думата „съдия“, събуди у нея желание да го зашлеви, каквото бе изпитвала и друг път. Винаги когато беше край него, й се искаше точно това.

— Или докажи онова, което говориш, или, както ти казах, дръж мръсната си уста затворена.

Дейв се изсмя.

— О, миличка, ти не си научила нищо ново, нали? Повярвай ми, когато му дойде времето, мога да го докажа.

Нямаше намерение да позволи на неговата самоувереност да я сплаши.

— Ще видим това — процеди тя. — Но те съветвам да не ме подценяваш.

Обърна му гръб и тъкмо щеше да се отдалечи, когато той заговори с хитър и подигравателен тон:

— А, щях да забравя. Не съм ти благодарил, че ме запозна с Анджи. Милата Анджи е доста бъбрива.

Кейт замръзна и се помъчи да се овладее. Анджи! Мили боже, ако той наистина ще се кандидатира за съдия, сигурно е готов да използва всякакви средства срещу нея. Би ли я предала приятелката й? Би ли му казала за бебето? Не, и сърцето, и умът на Кейт не можеха да го допуснат. Двете бяха различни, всяка си имаше свои проблеми, но Анджи никога нямаше да злоупотреби с доверието й.

Извърна се рязко към него.

— Не намесвай тук Анджи! — всяка нейна дума бе подплатена с гняв.

Дейв само поклати глава и се изсмя.