Мерилин Бакстър
Възмездие (21)

21

Кейт се облече с непоколебима решителност. Трябваше да се представи в най-добрия си вид. След работа възнамеряваше да се срещне с Томас.

Внезапно краката й леко затрепериха. Седна на табуретката пред тоалетната си масичка и няколко пъти пое дълбоко дъх. Не се боеше от срещата с мъжа, който й бе причинил толкова мъка, но не я и очакваше с радост. Никой нормален човек не би искал да погледне в лицето на дявола. А преподобният Томас Дженингс бе преоблечен дявол.

Кейт се постара да се освободи от мисълта за него и продължи това, с което се бе захванала. Вече бе взела душ, беше гримирала лицето си и бе вдигнала косата си с гребенчета както обикновено. Но няколко непослушни кичура постоянно се изплъзваха върху страните й.

Тя въздъхна притеснено, стана и облече една ленена бежова рокля. Кръглото деколте и коланът имаха розови кантове. Над роклята носеше жакет с изправена яка и обърнати маншети, също с яркорозови кантове. Беше избрала този тоалет, за да повдигне самочувствието си и да добие необходимата увереност.

Предстоеше й да изслуша заключителните пледоарии по повторното дело за убийство. След това трябваше да се произнесе по две дела за притежание на наркотици. Беше обещала на организаторката на избирателната си кампания да се отбие в офиса. А като свършеше всичко, щеше да потърси Томас, за да научи истината.

Безрадостно се усмихна. Не беше сигурна, че той може да говори истината, макар че проповядваше Евангелието пред милиони хора. Но обожаващите го негови последователи не знаеха колко неморален е техният идол.

Ако той бе подхвърлил детето й, последователите му щяха да научат това. Целият свят щеше да го научи, Кейт щеше да направи необходимото. Най-напред той трябваше да й каже какво е направил с бебето в онзи съдбоносен ден. После тя щеше да предаде информацията на Сойър Брок.

Сърцето на Кейт трепна. Сойър. Мисълта за него я вълнуваше. Не по-малко отколкото с Томас се страхуваше да се срещне и с него. Той постоянно бе в ума й откакто се бяха видели в разсадника.

Представяше си как се приближава към нея с походката на грациозно, но хищно животно. Видът му бе възбудил у нея чисто женска реакция, макар че нито тогава, нито сега искаше да изпитва това чувство.

Но дори и като се укоряваше сега, пулсът й заплашително се ускори. Този пъргав частен детектив с проницателни очи и магнетична фигура бе от оня тип мъже, на които Кейт не смееше да се доверява. Закле се да овладее абсурдното си чувство към него, каквито и усилия да й костваше това.

— Кейт!

Мислите за Сойър се разсеяха при този повик.

— Здравей, Анджи. Влез.

Анджи Гейтс открехна вратата на спалнята само колкото да си подаде главата.

— Надявах се да те сваря, преди да тръгнеш за Съдебната палата.

— Сварваш ме в последния миг, защото съм почти готова да изляза.

Анджи отвори вратата по-широко и се облегна на рамката. Кейт огледа старата си приятелка внимателно; стори й се, че изглежда по-изморена от обикновено. Но, от друга страна, тя сякаш бе по-оживена и по-докарана. Според Кейт за тази едва доловима промяна можеше да има само една причина — някой мъж. Отново ли се бе обвързала с някого Анджи?

— Какво имаш да ми казваш? — попита Кейт.

— Не е нещо особено — вдигна рамене Анджи.

Не прояви любопитство, а каза:

— Тъй като си тук, искам да поговорим за нещо.

— За какво?

— Спомняш ли си един човек на име Брок?

Приятелката й сбърчи чело, сякаш се мъчеше да се съсредоточи.

— Сойър Брок — той е частен детектив — продължи Кейт, като се стараеше гласът й да звучи спокойно. — Сигурна съм, че ти е показал служебната си карта.

— О, да — оживи се Анджи. — Хубав мъжага. Каза, че спешно трябва да говори с теб.

— Спешно? Каза ти, че е спешно?

— Точно така каза.

Кейт стисна зъби, за да не изрече проклятие. В разговора със Сойър нямаше нищо спешно. И както му беше казала, би могъл да й се обади по телефона.

— Изглежда, че съм направила гаф.

— Грешката не е твоя — Кейт помисли за миг и добави: — Само че отсега нататък моля те не съобщавай на никого къде съм, на когото и да било.

Анджи пак вдигна рамене.

— Разбира се, щом искаш така.

— Така искам.

Анджи изгаряше от любопитство, но не зададе въпроса, който Кейт бе уверена, че е на устните й. И слава богу, защото тя нямаше намерение да разисква Сойър с приятелката си.

— Нали нямаш нищо против, че излязох вчера, а се връщам едва тази сутрин? — попита Анджи.

Кейт рязко вдигна глава.

— За бога, Анджи, не си длъжна да ми даваш сметка какво правиш. Твое право е да не се връщаш цяла нощ, ако желаеш. Когато ти дадох ключ от къщата, не ти поставих никакви изисквания, освен това, за което току-що говорихме.

Анджи прибра един кичур коса зад ухото си.

— И никак ли не си любопитна?

— За какво? — попита Кейт и посегна към чантата с книжата си.

— Къде съм прекарала нощта.

— Ти искаш ли да ми кажеш?

Анджи прехапа долната си устна и отмести поглед.

— Мисля, че не. Поне в този момент.

Кейт въздъхна.

— Слушай, Анджи. Няма защо…

— Но едно нещо ще ти кажа — прекъсна я тя. — От дълго време не съм била тъй щастлива.

Изразът на Кейт се смекчи.

— Радвам се. Отдавна не ти се е усмихвало щастието.

— Тогава може би да поговорим по-късно, а? — с детински ентусиазъм се отзова Анджи.

— Бих се радвала — виновно я погледна Кейт, — но точно сега трябва да тичам. В съда ме чакат.

— Съжалявам — въздъхна Анджи и на лицето й се върна особеното неуверено изражение.

Кейт й се усмихна и излезе.

 

 

Следобед Кейт вече копнееше да седи във вътрешния си двор, да гледа цветята си и да си пие спокойно кафето. Беше приключила с делата по-бързо, отколкото бе очаквала, и се отправи към офиса на избирателната си кампания на Гуадалуп Стрийт, съвсем близо до съдебната палата.

Джинджър Андърс вдигна глава изненадана и радостно възкликна:

— Успя да дойдеш! Това е чудесно.

— Няма край на чудесата — усмихна се Кейт в отговор на възторженото посрещане и отново си помисли, че ръководителката на кампанията й изглежда прекрасно с къдравата си руса коса и блестящи кафяви очи.

Кейт беше щастлива, че кампанията й се ръководи от такава убедена нейна привърженичка. Джинджър бе работила известно време в адвокатската фирма и бе позната с изключителното си трудолюбие и ефективност.

Когато взе решение да се кандидатира в изборите за областен съдия, Кейт нямаше идея откъде трябва да започне. Имаше представа какъв тип кампания би искала да води; имаше и списък от въпроси и постановки, които бяха важни за нея, а надяваше се — и за избирателите й.

Но да се организира кампания не бе лесно. Джинджър се бе явила сама и бе предложила да се заеме с тази задача.

— Надявах се да дойдеш, но не със затаен дъх — засмя се Андърс.

— И правилно — откликна Кейт и остави адвокатската си чанта на съседното бюро. И то, както и бюрото на Джинджър, беше отрупано с книжа. — Какво, за бога, правиш? — попита и седна.

— Изработвам платформата ти.

— Надявам се да бъде добра.

— Разбира се, че е добра — отвърна Джинджър. — Скоро цялото общество ще знае, че ти си мъжко момиче.

— Джинджър!

— Защо, да не би да не ти харесва? Истина е! Колко мъже могат да се сравняват с тебе? И не бой се, ще набия това в ушите на всички.

— Тъкмо от това се страхувам — промърмори Кейт.

Вместо да й отговори, Джинджър изрови една изрезка от вестник и я сложи пред нея.

— В този материал се казва всичко, само не и че се страхуваш. Пише колко си непримирима с престъпността и за склонността ти да произнасяш смъртни присъди.

— Звучи ужасно! — смръщи се Кейт.

Джинджър я погледна недоверчиво.

— Да не би да не си чела тази статия?

Кейт още повече се намръщи.

— По принцип избягвам да чета за себе си.

— Е, тогава не бива да прочетеш и това — хвърли й нова усмивка тя. — Авторът е попаднал право в целта и аз съм напълно съгласна с него. Не разбираш ли, че непримиримостта към престъпниците, особено към наркотрафикантите и онези, които блудстват с деца, е залогът за успеха ти в изборите. Наред със защитата на правата и спокойствието на гражданите. А какво ще ти противопостави твоят съперник? — сви вежди. — Уж, той е такова мекотело!

Кейт само поклати глава.

— Такъв е — упорито настоя Джинджър.

— Добре, добре, но не искам кампанията да се ожесточава.

— Ясно, но нали си съгласна, че трябва да изтъкваме постиженията ти?

— Разбира се.

— И както изглежда, няма да ни липсват пари — Джинджър посочи купчина пликове. — Това са все чекове.

Очите на Кейт се разшириха.

— Чудесно.

— И аз така мисля. Първото, което ще направя, е да си наема помощници и да подредя този загубен офис.

Кейт плъзна поглед по празната стая с голи стени и под, покрит с плочки.

— Направи каквото смяташ за добре.

— Хубаво. Сега нека поговорим за телевизията и за рекламите по вестниците.

Кейт се наклони към бюрото на Джинджър и през следващия половин час обсъждаха практически въпроси. Накрая Кейт остави молива и погледна часовника си.

— Времето ми изтече. Имам още един ангажимент.

— Добре. Разбирам.

Взе чантата си и тръгна към вратата.

— Утре ще ти се обадя — извика Джинджър.

— Обади се.

— А дотогава си почини малко.

— Да, добре — съгласи се Кейт.

След десет минути тя вече пътуваше с колата си към Хълмистия район. Кампанията беше забравена. Също и работата й. Мислеше само за едно: да изтръгне истината от Томас. Каквото и да й струваше, беше решена да я научи.