Мерилин Бакстър
Възмездие (14)

14

— Всички да станат!

Мощният, гърлен глас на разсилния, Бен Апългейт, оживи присъстващите в съдебната зала.

Кейт отвори вратата, влезе спокойно и се изкачи по стъпалата към съдийския стол.

— Областният съд 165 започва заседанието си, съдия е уважаемата Кейт Колсън — продължи Бен. — Моля, седнете.

Неколцината присъстващи седнаха и се вторачиха в Кейт.

— Разглеждаме дело номер 14 432, щатът Тексас срещу Уейн Джордан. Днес ще разгледаме иск за отмяна на условна присъда. Какво е мнението на прокурора?

Прокурорът Франк Парнел се изправи. Пак е прекалил с одеколона, помисли си Кейт, когато силният мирис стигна до нея. Навярно си мислеше, че така някак прикрива дебелината, плешивостта и ниския си ръст. Но все пак според нея той работеше безупречно. Беше опитен помощник-областен прокурор.

— Готов съм, ваше благородие — той изтри чело с бялата си носна кърпа.

— А какво е мнението на защитата? — попита Кейт.

Защитникът, Албърт Лофтин, също стана. По външност се различаваше напълно от Парнел. Беше млад, висок, рус, с привлекателен вид. И самоуверен, каза си Кейт, докато слушаше равния му, но мазен глас.

— Готов съм, ваше благородие.

— Добре — тя се обърна към двамата адвокати. — Искате ли да се прочетат мотивите към иска за отмяна на условната присъда?

— Не, ваше благородие — заяви господин Лофтин.

Кейт насочи вниманието си към ответника.

— Вие ли сте господин Уейн Джордан?

— Да, ваше благородие.

— Господин Джордан, разбирате ли защо сте призован?

— Да, ваше благородие — отговори Лофтин от негово име. — Той има условна присъда и прокурорът иска тя да бъде отменена.

— И вие, господин Джордан, сте запознат с мотивите на прокурора, в които се изтъква, че сте нарушили изискванията на условната присъда? — тя говореше с твърд, но тих глас и продължаваше да гледа ответника. Той бе едър мъж с приведени рамене и спусната глава. Не я беше погледнал нито веднъж, докато тя говореше. — Запознат ли сте?

— Да.

— Какъв е отговорът ви на обвиненията?

— Невинен.

Кейт сбърчи чело.

— Отговорът ви е, че те са верни или неверни? Твърдите, че те са неверни — това ли искате да кажете с „невинен“? Твърдите, че мотивите за отмяна на условната ви присъда са неверни?

— Точно така — отговори Джордан.

— Разбирате ли, че този иск предлага да се отмени условната ви присъда? — запита отново тя, като се стараеше да потисне растящото си раздразнение. — Това не е ново разглеждане на делото.

Ответникът все така гледаше настрани.

— Да, ваше благородие.

— Значи разбирате това. И все пак твърдите, че мотивите, в които се изтъква, че сте нарушили изискванията на условната присъда и сте извършили повторно наказуемо деяние, са неверни. И искате прокурорът да докаже тези обвинения? Така ли е?

— Да, ваше благородие.

— Имате ли някакви въпроси по процедурата?

— Не, ваше благородие.

— Вашият защитник е бил назначен от съда. Доволен ли сте от него?

— Да.

— Свидетелите могат да бъдат призовани.

— Готов съм, ваше благородие — каза Лофтин.

— Прокурорът готов ли е да започне? — запита Кейт, обръщайки се към Франк Парнел.

— Готов съм.

— Наред с първия ви свидетел — продължи Кейт — нека станат и останалите свидетели, за да се закълнат. Моля всички призовани като свидетели по това дело да станат и да вдигнат дясната си ръка.

След като свидетелите се заклеха, тя продължи:

— Моля свидетелите да чакат вън от залата. Ще бъдете извиквани, за да дадете показанията си. Нямате право да разисквате показанията си с други свидетели, нито те да разискват своите с вас.

Защитникът на Уейн Джордан се изправи.

— Ваше благородие, младото момче на задния ред, Уейн Джордан младши, който е възможно да бъде призован да даде показания, може би не съзнава защо е тук. Той не стана и не положи клетва. Не възразявам да я положи по-късно, но заявявам, че може да бъде призован като свидетел.

Кейт потърси с поглед десетгодишното момче.

— Възможно е да бъдеш призован за свидетел. Стани и се закълни.

— Не искам — обади се Уейн младши.

— Няма никакво значение дали искаш или не — заяви тя. — Ти си в съда. Вдигни дясната си ръка. В показанията, които ще дадеш по това дело, заклеваш ли се да кажеш истината, цялата истина и нищо, освен истината с Божията помощ?

— Не, не искам…

— Млади човече, съдът не ти желае зло — прекъсна го Кейт със съчувствен глас. — Уверена съм, че искаш да направиш най-доброто за сестра си. Затова моля да се опитаме пак. В показанията, които може да дадеш по това дело, заклеваш ли се да кажеш истината и само истината с Божията помощ? Обещаваш ли да направиш това?

— Аз не знам нищо — каза Уейн младши.

— Може да не знаеш. Аз не бих могла да кажа. Но трябва да се опиташ да ни помогнеш — Кейт говореше все така тихо и съчувствено, като се стараеше да освободи момчето от страх и да го убеди, че може да й се довери.

— Да, добре — отговори неохотно Уейн младши.

Залата остана тиха, докато упоритото момче положи клетва и излезе вън.

— Страните готови ли са? — запита Кейт. Двамата мъже кимнаха. — Тогава да започваме.

Помощник-областният прокурор се изправи.

— Призовавам Елзи Джордан на свидетелското място.

Кейт изслуша въпросите на Парнел към дъщерята на Джордан — име, месторождение, адрес и прочие.

Елзи е прекрасно дете, помисли си тя, като наблюдаваше как различни чувства променят изражението й, докато отговаря на прокурорските въпроси. Но когато Парнел посочи ответника и попита дали Елзи познава този мъж, момичето не издържа. Сълзи рукнаха от очите му и потекоха по слабичкото му лице.

— Той… той е баща ми — изхълца то.

— Уейн Джордан живял ли е във вашия дом с тебе и майка ти? — попита Парнел.

— Да, сър.

— Колко време е живял в дома ви с теб и майка ти?

— Откакто съм се родила.

— Уейн Джордан пипал ли те е и правил ли ти е нещо друго, което смяташ за нередно.

— Да, сър.

— Кога стана това?

— Направи го два пъти. Преди една година и преди два месеца.

— Сигурна ли си за случая преди два месеца?

— Да, сър.

— Защо си тъй сигурна?

— Защото беше на тринайсетия ми рожден ден.

— Ти самичка ли беше вкъщи?

— Да, поне мислех, че съм сама. Но смятам, че и брат ми може да е бил у дома.

— Той как се казва?

— Уейн младши.

— Моля те, кажи на съда какво се случи в този ден, Елзи.

— Ами… аз… бях в стаята си, на леглото. Разглеждах албума със снимки, когато той… той влезе и седна на леглото.

— В колко часа беше това, Елзи?

— Около десет часа вечерта.

— Как беше облечен баща ти?

— По гащи.

— По гащи? Искаш да кажеш по долно бельо.

Тя кимна.

— Ти как беше облечена?

— Бях по нощница.

— Продължавай — подкани Парнел.

— Той… не каза нищо… само да си сваля нощницата и да легна.

— А ти направи ли това?

Елзи наведе глава и прошепна:

— Да, сър.

— Защо?

— Защото иначе щеше да ме измъчва.

— После какво стана?

— Той… — детето си пое дълбоко дъх. — Той… почна да ме пипа навсякъде, после… се качи върху мене.

— След това какво направи?

— Мушна нещото си в мене.

— Това неговия пенис ли беше?

— Да, сър.

— Продължавай.

— След това почна да го прави.

Сега Елзи плачеше. Франк Парнел й подаде няколко книжни салфетки. Когато момичето се поуспокои, той спокойно попита:

— Когато той свърши, какво стана?

— Той… ме изгори с цигарата си.

Уейн Джордан скочи на крака.

— Това е гадна лъжа. Тя сама се изгори!

Кейт удари по масата със съдийския чук — звукът напомняше на куршум, който пробива стъклен прозорец.

— Седнете, господин Джордан. Още едно такова избухване и ще ви обвиня в обида към съда — гласът й беше леден. — Ясно ли е?

— Да — отговори Уейн глухо, като продължаваше да гледа дъщеря си.

Кейт се обърна към защитника на Джордан.

— Господин Лофтин, погрижете се клиентът ви да се държи прилично. Съдът няма да търпи такива избухвания.

Лофтин се изправи почервенял.

— Ще се погрижа, ваше благородие.

— Тогава да продължим.

Парнел взе няколко фотографии.

— Бих искал да приложа тези снимки като доказателство, ваше благородие.

— Приема се.

През следващите три часа, които минаха без инциденти, Кейт изслуша свидетелските показания против и в подкрепа на Уейн Джордан. След показанията прокурорът и защитникът направиха своите обобщения, които тя изслуша с внимание.

Накрая дойде време да произнесе присъдата.

— След като изслуша свидетелските показания, съдът приема обвиненията по дело № 14 432 за верни, отменя условната ви присъда и ви осъжда на десет години затвор, които да се излежат в Тексаското отделение за криминално правосъдие. Съдът също така ви налага парична глоба в размер на десет хиляди долара.

През залата премина шепот.

Уейн Джордан отпусна глава и брадичката му се опря върху ризата.

Кейт задържа погледа си върху него още миг, после стана, а разсилният обяви.

— Съдебното заседание е закрито. Всички да станат!