Мерилин Бакстър
Възмездие (50)

50

На другата сутрин Кейт разтвори вестника и прочете заглавието:

„БОГАТИЯТ И ИЗВЕСТЕН ТЕЛЕВИЗИОНЕН ЕВАНГЕЛИСТКИ ПРОПОВЕДНИК ТОМАС ДЖЕНИНГС ИЗПАДА В НЕМИЛОСТ СЛЕД ОБВИНЕНИЕТО НА СЪДИЯ КЕЙТ КОЛСЪН“

Статията предаваше подробно признанието й и сензационното съдържание на пакетите, които разкриваха лицемерието на Томас.

Кейт отпиваше от кафето си и четеше статията дума по дума. Прочете я и се загледа през прозореца. Преди пресконференцията бе изпълнена с възбуда и нервна енергия. Сега чувстваше единствено тъга. Нищо не беше се променило; отмъщението й не беше освободило дъщеря й от дома, в който се грижеха за нея, нито й беше осигурило победа за изборите.

Вярваше обаче в кариерата си. Телефонът не бе преставал да звъни. През цялата вечер, най-вече в главната й квартира, се бяха обаждали граждани, за да изразят подкрепата си. Приветстваха я за смелостта и честността й много групи жени. Зад нея бяха застанали почти всичките й бивши колеги от фирмата.

Но нищо не можеше да запълни празнотата, която я измъчваше ден и нощ. Копнееше да намери разрешение, което ще й позволи дъщеря й да стане част от собствения й живот.

Копнееше също да вдигне телефона и да се обади на Сойър. Неканени сълзи пареха в очите й. Избърса ги. Стига сълзи, каза си сурово. Вече беше взела решението си за него и нямаше връщане назад.

— Защо си оклюмала?

Кейт се извърна.

— О, добро утро.

Анджи влезе в кухнята и седна.

— Би трябвало да се радваш — ухили се тя. — Аз съм безкрайно доволна. Ама как го хвана за топките и го изстиска като лимон.

— Анджи!

— Точно така направи за мое голямо удоволствие.

Лицето на Кейт пак помръкна.

— Не знам. Всичко беше тъй грозно, тъй жалко и противно на принципите ми.

— Вярно, трябваше да го направиш. Надявам се, че не съжаляваш? — попита Анджи.

— Не. Не съжалявам.

— Дори и ако ще ти струва спечелването на изборите?

— Дори и ако стане така.

— Смело постъпи. Аз не бих могла да направя нещо подобно. В никакъв случай.

Помълчаха, преди Кейт да промърмори:

— Бих искала и Уейд Джаксън да си получи заслуженото.

— Интересно е, че споменаваш за Уейд.

Тя отвори широко очи.

— Защо, знаеш ли нещо?

— Да. Говорихме с мама за него онзи ден. Тя казва, че в града се шушука доста за него — пренасял наркотици от Маями и си имал неприятности с някои от големите наркотрафиканти.

— Ако е вярно, напълно си заслужава неприятностите.

— Чакай, не си чула най-важното — Анджи отново се ухили. — Говори се, че присвоявал част от парите, спипали го, отрязали му двете уши и му прерязали гърлото.

— Какво говориш, Анджи!

— Само ти предавам какво говорят хората. Разбира се, още не са намерили трупа.

— Не може ли да променим темата? — пребледняла предложи Кейт.

— Разбира се. Имам и други новини.

— Какви.

— Ще напусна този град.

— Не е ли малко внезапно?

Анджи погледна встрани.

— Не. Търся си друга работа, откакто… Дейв и аз се разделихме.

— Съжалявам.

— Не съжалявай. Той е негодник и дълбоко в себе си го знаех. Чула ли си най-новото за него?

— Не. А ти?

— То се знае. Днес съм пълна с добри новини — изкикоти се Анджи.

— Това е безспорно.

— Не си ли любопитна да чуеш за този голям любовник?

— Разбира се, надявам се да си е получил заслуженото.

— О, можеш да бъдеш сигурна.

Кейт повдигна вежди.

— Щом сте се разделили, откъде знаеш?

— Ходих във фирмата, там научих. Бях оставила някои неща в апартамента му и исках да си ги прибера. Няколко дни го търсих по телефона, но го нямаше нито на работа, нито вкъщи. Затова реших да се отбия в офиса му и да чакам, докато се появи. Казано накратко, вървях по коридора точно когато той излизаше от кабинета на господин Джонс. Дейв не само псуваше като хамалин, ами изглеждаше като че ли са му прерязали гърлото и са изцедили кръвта му.

— Господи, Анджи, описанията ти днес са ужасни.

Тя се засмя.

— Както и да е. Разбрах, че шефът му е ударил секирата, уволнил го.

Кейт се изуми.

— Сериозно?

— Да. Изглежда, Джонс е доказал, че Дейв разпространява мръсните клюки за тебе и бил възмутен. Освен това имало нещо нередно и в работата му.

— Не мога да кажа, че не си го е заслужил — въздъхна Кейт. — Не е изпускал случай да злослови срещу мене.

— Е, няма защо да се тревожиш за конкуренцията му в изборите. Като се разчуе защо е бил уволнен, той ще е свършен и професионално, и политически.

— Иска ми се да го вярвам. Но такива като Дейв Нилсън не се свиват в дупките си, за да си ближат раните.

— Права си, но вече няма да е във фирмата.

— Няма да се изненадам, ако се съвземе — отвърна Кейт. — Възможно е да си открие собствена фирма и да се яви като адвокат в моята съдебна зала.

Анджи се изсмя.

— Ако стане това, бих искала да съм там и да погледам… А, просто го отпиши. Аз вече съм го отписала.

— Сигурна ли си?

Тя вяло се усмихна.

— Е, добър беше в леглото и се позабавлявах. Но да, всичко вече свърши.

— Ти си луда, но те обичам — засмя се Кейт.

— И аз те обичам.

— И тъй, къде ще отидеш?

— В Далас. При това си намерих добра работа там.

— Колко се радвам, Анджи!

— Надявам се, че този път няма да сгафя.

— Сигурна съм. Всичко ще се нареди.

Анджи замълча, преди да каже:

— Не знам как да ти благодаря…

— Няма за какво да ми благодариш.

— Заминавам в края на седмицата, но ще се върна, като спечелиш изборите. Искам да присъствам на празненството — изправи се.

— Има едно голямо „ако“, но ще те държа в течение.

Анджи стигна до вратата и се извърна.

— Може да ме застреляш за това, но трябва да ти кажа, че си ненормална, щом го изгони.

Изненадана, Кейт се смръщи.

— За какво говориш?

— Не за какво, а за кого. И знаеш, че говоря за Сойър Брок.

Младата жена пребледня.

— Той вече е в историята.

— Но няма защо да бъде там.

— Така трябваше да стане.

Анджи въздъхна.

— Ти си по-упорита от старото муле на баща ти! Щях да съм щастлива, ако някой ме обича както Сойър обича тебе.

С тези думи Анджи излезе, а Кейт остана с отворена уста.

По-късно, когато се поуспокои, реши, че Анджи не знае какво говори. Сойър не я обичаше така, както тя би искала. И никога нямаше да я обича.