Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sweet Justice, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 63гласа)

Информация

Сканиране
helyg(2012)
Разпознаване и корекция
sonnni(2012)
Допълнителна корекция и форматиране
smarfietka(2012)

Издание:

Мерилин Бакстър. Възмездие

ИК „Монограм“, София, 1995

Американска. Първо издание

Редактор: Весела Прошкова

Коректор: Лилия Атанасова

История

  1. —Добавяне

38

Кейт затаи дъх, а думите му „Искам теб“ стопиха съпротивата й. Тя затрепери.

— Недей — промълви Сойър задавено и се спусна към нея.

Кейт се обърна гърбом, засрамена от слабостта си. Знаеше, че е следствие от сблъсъка й с Томас.

Застанал зад нея, Сойър сложи длани на раменете й, топли и нежни, тъй различни от бруталното допиране на Томас. Кейт се извърна, без да мисли, и зарови лице в гърдите му. Ръцете му я обгърнаха. От притискането до топлото му тяло през нея премина ток. Той също го усети. Сърцето му биеше бързо, както и нейното.

„Това е лудост“ — повтаряше си тя наум. Не биваше да му разрешава да я прегърне, защото знаеше, че няма да свърши с това. Глухият му стон „Искам теб“ още звучеше в ушите й. Но той, изглежда, бе доволен само да я държи до себе си.

Кейт прехапа долната си устна, която трепереше.

— Недей… моля те — повтори той и хвана лицето й в дланите си. — Обещавам ти, че той няма да те безпокои повече.

„Не се тревожа за Томас, а за тебе“, искаше да каже тя, но думите не излизаха от устата й. Успя да прошепне само:

— Съжалявам, че попадна в тази бъркотия.

— Не се безпокой за мене. Този кучи син видя само малка част от това, което можеше да му се случи — очите на Сойър бяха ледени.

Кейт потрепери. Ръцете му пак я обгърнаха, но този път леко.

— Искаш ли да поговорим за него?

— Не — тя вдигна глава и го погледна в лицето. — Моля те… искам само да ме държиш.

— Господи, Кейт, ти не знаеш какво искаш от мен — гласът му прозвуча неестествено.

Тя се отдръпна малко, но достатъчно устните им да се докоснат. Леко прохълца. Той изпъшка със звук, който излизаше сякаш от някакви дълбини. Тя се прилепи до него, а неговите устни диво се впиха в нейните. Кейт отвърна на целувката му със същата страст. Като че ли пустото й сърце се бе разтворило, за да му позволи да влезе.

Ако можеше да проговори, би му казала, че това не би трябвало да става, че той не биваше да я целува пак. Но той вече го беше направил и бе твърде късно да се спре тази лудост.

Сойър откъсна устните си.

— Ако не спрем сега, по-късно няма да мога.

— Недей… спира.

Устните му се върнаха върху нейните, по-горещи от преди. После се спуснаха към шията й, а ръцете му притиснаха бедрата й.

Тя трепереше притисната до неговата твърда мъжественост, изпълнена с необуздани чувства. Никога не бе преживявала подобно нещо. Нито един мъж не се бе допирал до нея с такова умение, с такава сила и увереност. Сойър знаеше какво иска и как да го получи.

— Искам да те усещам без тези проклети дрехи — каза той и пак я целуна.

— Тук… не можем — простена тя, — не тук.

— Можем. Вратата е заключена.

От вълнението, че върши нещо тъй налудничаво и забранено, кръвта на Кейт закипя.

Без да продума, той се съблече и бавно свали нейните дрехи. Издаде тих звук само когато свали шнолите, които придържаха косата й.

Копринените кичури обгръщаха лицето и раменете й като облак. Той си пое дъх и прокара пръстите си през дългата копринена коса. Пресегна се и угаси лампата на бюрото й. Сега лунната светлина, нахлуваща през прозореца, осветяваше тялото й. Очите му свободно се плъзгаха по него.

— Прекрасна си. Ти си прекрасна — прошепна.

Кейт стоеше прехласната от погледа му. Трябваше само да каже „не“ и той щеше да спре. Можеше да излезе оттук с недокоснато тяло. А сърцето й? То не би могло да изтърпи болката от очакваното им сливане.

Сякаш прочел мислите й, Сойър простена, наведе глава и впи устни в едната й гръд. После ги премести върху другото зърно. Гореща вълна обливаше Кейт и тя едва дишаше.

Той издаде приглушен звук, когато тя спусна ръка надолу по тялото му и започна да го гали, докато достигна пълно втвърдяване. Тя искаше той да я обладае, вълнението й се подклаждаше и от чувството за опасност.

— О, Кейт, Кейт! — повтаряше той, докато се свлякоха на мекия килим прегърнати.

— Сойър — прошепна тя и се издигна към него.

Коляното му раздалечи бедрата й и той влезе дълбоко в нея. Но Кейт копнееше за още, искаше да усеща силните му движения в утробата си, да почувства семето му върху себе си. Тя заби пръстите си в неговите бедра.

— Не мога да чакам! — успя да каже той. — Съжалявам, но…

Главата му се наклони, устните му се впиха в гръдта й. Нейните очи се разшириха; топлината му сякаш я разкъсваше на две части.

Кейт чу гърления му вик, когато пръстите й отново притиснаха бедрата му, за да посрещне най-силното му навлизане в тялото й. Нейният оргазъм дойде мигновено. Тя прилепи устни към рамото му, усети вкуса на потта му, приближи бедрата си към неговата твърда плът.

После останаха легнали, задъхани. И двамата не искаха да се помръднат, да излязат от прегръдките си. Когато Сойър потри крак в нейния, тя изпита нов, почти неудържим прилив на желание.

— Кейт.

— Ммм…

— Трябва да поговорим за… нас.

Тя изпита ужас. Опита се да сведе глава, за да не забележи уплахата й. Но Сойър виждаше всичко и беше твърде бърз. Стисна здраво брадичката й, така че да гледа право в очите й.

— Не искам да говорим за нас — каза тя колебливо, защото й се искаше да извика: „Нас, ние, това не съществува“.

— Добре. Тогава нека да поговорим за твоя посетител — въздъхна той.

Сърцето на Кейт заби учестено.

— И за него не искам да говорим.

— Кой е той? — настоя Сойър.

— Човек от миналото ми… когото някога познавах.

— Този човек има име.

— Защо те интересува? — отсечено попита тя.

— Много добре знаеш защо ме интересува — гласът му потрепна.

— О, Сойър! — името му излезе от устните й заедно с дълбока въздишка. — Ако трябва да знаеш, името му е Томас Дженингс. Това е всичко, което ще ти кажа.

Тя вдигна глава тъкмо навреме, за да забележи как лицето му се смръщи и очите му станаха ледени. Не биваше да допуска неговият гняв да й повлияе. Нямаше значение кой е Томас, поне за Сойър това беше без значение. Томас беше нейна отговорност. Тя възнамеряваше да се справи с него по свой начин и когато му дойдеше времето.

— Дженингс, Дженингс — той повтаряше името, като че ли искаше да го запомни. После изведнъж се сепна. — Да не е случайно преподобният Томас Дженингс, телевизионният евангелист?

Кейт съзнателно пренебрегна въпроса и на свой ред попита:

— Защо дойде тук тази вечер? — а наум добави: „Особено след като те бях помолила да не идваш“. — Имаш ли… някаква информация? — произнесе гласно.

Сойър чувстваше как бие пулсът му, за миг си помисли, че няма да й позволи да се измъкне с отклоняващи въпроси. Но се сдържа и каза:

— Да, известна информация. Един от помощниците ми е обиколил района, където се е намирал манастирът. Една старица му дала името на свещеника, който водел черковната служба в манастира. Сега се старая да открия този свещеник.

— Това е чудесна новина — развълнувано каза Кейт, но не защото кракът му отново се притискаше до нейния.

— Ще видим какво ще излезе — мина още един миг, после Сойър промълви: — Кейт.

Тя настръхна не от това, че бе произнесъл името й, а от начина, по който го бе казал. Знаеше, че той смята да се върне към забранената тема. А не можеше да му позволи това.

— Шшшт — прошепна и затвори устните му с два пръста.

Проклятието му се превърна в изпъшкване; улови пръстите й с уста и ги засмука. Цялото тяло на Кейт отново оживя.

— Трябва да тръгваме — прошепна тя.

— Ще тръгваме, но не сега — гласът му беше дълбок и дрезгав. — Не преди да бъдеш моя още веднъж.

Той долепи устни върху нейните. Вторият път бе по-различно. Нямаше я неукротимата нужда да се слеят. Но тя усети отново втвърдяването му. Влизаше и излизаше от нея нежно, после с по-голяма сила, докато и двамата изстенаха сред нощната тишина.

Кейт се отдалечи от него и лунната светлина заигра по гърба и по бедрата й.

— Съжаляваш ли? — попита той.

Тя се обърна да го погледне.

— Не знам — отвърна тихо.

Той остана дълго загледан в нея, въздъхна, стана и обу джинсите си. С чувството, че нещо в нея може да експлодира, Кейт посегна към своите дрехи.

Когато Сойър се бе облякъл, а тя още закопчаваше копчето на полата си, усети, че той я гледа.

— Кейт…

Тя бързо пое дъх.

— Моля те… трябва да тръгвам.

Изражението му стана строго.

— Ти смяташ, че това беше само еднократно чукане, нали?

Тя рязко вдигна глава.

— Не знам какво смятам.

— Наистина ли не знаеш?

Кейт примига от остротата на гласа му.

— Знам, че не искаш да говорим за нас — помълча и подхвана отново: — Но рано или късно, ще ти се наложи. Това, което става между нас, ще трябва да намери решението си.

„Нас.“ Пак тази дума.

— Трябва да тръгваме.

— По дяволите, Кейт!

Болката в гласа му разкъса сърцето й. За миг бе готова да се втурне отново в обятията му. Възпря я жестокият й реализъм. Дори и да бе възможно да имат някакви отношения, не бе възможно да се оженят. Той искаше деца, тя не можеше да му ги даде. Любовта не можеше да запълни тази пропаст.

— Да тръгваме — повтори Кейт, без да се поддава на болката в сърцето си.

Заедно, но на километри един от друг, излязоха навън в мрака.