Катлийн Драймън
Целувката на пирата (7)

Шеста глава

На зазоряване викът „Земя!“ се понесе по палубите на „Морската фея“ и влезе през отворения прозорец на капитанската каюта.

С натежала глава Катлин се бореше да се измъкне от лапите на съня. Едва когато успя да си отвори очите, разбра, че нещо повече от умората й я приковава към леглото. Големи мускулести ръце я обгръщаха и я държаха като своя пленница. Малко по-малко зелените очи на Катлин се разшириха, докато душата й се изпълни с ужас, като осъзна къде се намираше и чие тяло беше плътно прилепнало към нейното. Сърцебиенето й се ускори. Тя вдигна главата си от топлата, гола мъжка гръд. Очите й срещнаха неговите. Тя усети как я залива гореща вълна — не само лицето и шията й, но и гърдите й. Господи, какво бе сторила, простена тя вътрешно. Докато не се осмеляваше да каже дума, видя как по чувствените устни на капитана се появява топла усмивка.

— Здравей, скъпа. Вярвам, че си спала добре?

В момента Гарик се почувства горд, че бе прекарал нощта с прекрасната Катлин Ашфорд в прегръдката си.

— Какво… какво правя? Защо съм тук, в тази каюта? — най-сетне успя да каже Катлин.

Малко по-малко мислите й започнаха да се събират — спомни си за огромното количество бренди, което бе изпила и… о, Господи, не можеше да не си спомни и за онези съблазнителни пламенни устни върху своите. Лицето й се зачерви още повече, когато пред очите й започна да преминава всичко, което се бе случило през изминалата нощ.

— О, не! — простена тя на глас.

Като не пропусна нито една нейна гримаса, Гарик трябваше да признае, че е малко разочарован, но реши да не допуска това, което тя можеше да направи сега — да го накара да загуби самообладание. В нейно лице той бе открил една невероятна жена. Жена, надарена с красота и финес, но също и жена на чувствеността. И той нямаше да й позволи да избяга от него!

— Ти заспа снощи, преди да можем да поговорим. Искам да ти благодаря за безценното съкровище, което ми подари.

Гласът му бе дълбок. Дори и в този момент трептящата му дрезгавост изпращаше тръпки по гърба й и караше сърцето й да бие лудо в гърдите й.

— Не, това не бе съвсем подарък!

Катлин скочи от леглото и като усети лекия бриз да влиза през отворения прозорец, осъзна, че е съвсем гола. Лицето й се заля от червенина, тя дръпна завивката от него и се загърна.

Без да го погледне, останал непокрит, тя притича през каютата, за да вземе роклята и бельото си.

— Миналата нощ бе нещо повече от една ужасна грешка! — заяви тя, като се обърна към него и в същото време се опитваше да нахлузи роклята си, без да маха завивката.

— Нямаше никаква грешка снощи, Кат. Жената, която държах в ръцете си, се отдаде напълно доброволно.

Гарик я изгледа продължително, преди да прехвърли краката си от едната страна на леглото и да се огледа за панталоните си.

— Брендито ме накара да действам против волята си!

Сега Катлин искаше само да избяга от тази каюта, преди той да я е докоснал отново. Не се знаеше как би реагирала, ако той отново я вземеше в прегръдките си, ако устните му се впиеха в нейните. Както винаги, когато попаднеше в трудна ситуация, Катлин поиска да избяга, да прогони мисълта за случилото се от съзнанието си и да се надява, че тя никога повече нямаше да изскочи отново наяве. И в този момент искаше само да й позволи да напусне каютата, за да не я кара да се почувства още по-глупаво.

Както стоеше там обут в панталоните, които покриваха долната половина на тялото му, Гарик се приближи.

— Може би брендито ти е помогнало да се поотпуснеш малко в мое присъствие, но ти беше тази, Кат, с която правих любов. Ти бе жената, която държах в ръцете си през цялата нощ.

Гласът му бе все още нежен, когато той се опитваше да я накара да признае своята роля в това, което се бе случило между тях.

— Не ме наричай повече така!

Сълзи напираха в очите й, когато се обърна към него и го погледна. За всичко бе виновен той, каза си тя. Начинът, по който произнасяше името й и това негово проклето привличащо я тяло! Тя бързо сведе очи, преди да се е размекнала отново. Като си пое дълбоко въздух, тя се насили да изрече това, което той несъмнено би й казал, ако му се отдадеше тази възможност. Разбира се, че сега се опитваше да я успокои с нежни думи, но накрая щеше да каже, че изминалата нощ не означава нищо повече от едно моментно удоволствие. Ако си въобразяваше, че тя бе едно глупаво момиче, на което му се подкосяват краката при вида на всеки по-хубав мъж, и че ще го моли на колене да се съжали над нея, след като й бе отнел това, което законно принадлежеше на съпруга й, много се лъжеше. Предната вечер тя бе направила ужасна грешка и отсега нататък трябваше да живее с този факт.

Като се обърна към вратата и той вече не бе пред нея, тя се почувства по-уверена.

— Каквото и да си мислите, мистър Стийли, или каквото и да искате от мен, страхувам се, че тази нощ не означава нищо. След две години ще замина от Сейнт Китс и ще се върна в Лондон, и нищо не може да промени това! Не се тревожете за мен, нищо не ми дължите!

Като завъртя дръжката на вратата и излезе на пътеката на страничната палуба, тя си каза, че рано или късно щеше да загуби девствеността си. Той бе предизвикал това да се случи по-рано, отколкото тя очакваше. Занапред щеше да бъде много по-предпазлива с мъжете, които удостояваше с вниманието си.

Гарик бе повече от изненадан от нейните действия и думи. Надяваше се, че след изминалата нощ сърцето й бе омекнало към него. Възнамеряваше тази сутрин деликатно да поведе разговор с нея за тяхното бъдеще.

Докато стоеше насред каютата и гледаше изпънатия й гръб, го обхвана огромното желание да я настигне и да я накара да го изслуша. Щеше да я помоли да се съжали над него, а ако това не помогнеше, щеше да я задържи насила на борда на „Морската фея“, докато тя не признаеше, че чувствата й към него са не по-малки от тези, които той изпитваше към нея. Но засега можеше само да мечтае. Изпълняваше мисия в Карибско море и независимо какви бяха неговите лични желания, тези на страната му стояха на първо място. Не можеше да си позволи да я вземе със себе си, когато и неговия живот бе изложен на риск. Успокояваше го до известна степен мисълта, че една част от работата му щеше да бъде на Сейнт Китс. Така можеше сам да я държи под око, за да бъде сигурен, че когато приключи мисията му, тя ще бъде там и ще го чака. Независимо дали тя щеше да дойде при него сама, или щеше да се наложи той да я открадне от баща й, един ден той щеше да вземе Катлин Ашфорд за своя жена. Закле се в това!

 

 

Застанала на палубата на „Морската фея“, Катлин наблюдаваше как в далечината мистично се появява остров, издигащ се от синьо-зелените дълбини на океана. Неговият релеф бе неравен и планински. Равнините и скалите стигаха до хълмисти джунгли и бели брегове. Самият остров изглеждаше така, сякаш там, сред блестящия океан, не му беше мястото.

Сейнт Китс — името на острова я преследваше от детството й. Това странно място, където баща й бе избягал след смъртта на майка й, винаги я вълнуваше по особен начин. Не мислеше, че някога сама ще посети острова, но ето че сега бе тук и се наслаждаваше на тропическата му красота от палубата на „Морската фея“, докато корабът бързо се приближаваше към пристанището на столицата Бастер.

Гарик мълчаливо наблюдаваше Катлин, застанал близо до парапета на кораба и се чудеше за какво си мисли. Сега, като я гледаше, нищо у нея не издаваше, че това бе същата жена, която държа предишната нощ в ръцете си. Изчезнала бе усмихващата се прелъстителка и на нейно място стоеше една напълно уравновесена млада жена в тъмносин костюм за пътуване и подходяща шапка с наперено перо, наклонено над дясната й буза. Той се изкуши да се приближи към нея, но решителната извивка на гърба й го държеше на разстояние засега.

Едва когато „Морската фея“ и „Карълайн“ бяха закотвени на кея, Гарик застана до Катлин.

— Настоявам да ми позволите да взема карета и да ви изпратя до плантацията на баща ви.

При неговото приближаване Катлин застина и на върха на езика й бе отказа, но като видя твърдото изражение на лицето му и решителността на брадичката му, разбра, че не може да спори с него. Гарик Стийли бе свикнал да постига своето и сега също щеше да го направи.

Малко по-късно, когато Катлин стоеше до Гарик на пристанището, се приближиха капитан Хауърд и Скоти, първият помощник.

— Капитан Стийли — капитан Хауърд протегна ръката си към Гарик. — Вече видях вашия първи помощник и му благодарих за съдействието, което „Морската фея“ оказа на моя кораб, но искам отново лично да ви благодаря.

След тези думи капитан Хауърд бащински се обърна към Катлин:

— Надявам се, че се чувствахте удобно на „Морската фея“, мис Ашфорд?

Гарик, който все още държеше ръката на Катлин, след като й помогна да слезе на пристанището, пое инициативата да отговори сам на въпроса на капитан Хауърд.

— Бе удоволствие за нас да ви помогнем в момент на произшествие, капитане. А що се отнася до мис Ашфорд, мога да гарантирам, че тя се чувстваше удобно на кораба. Лично се грижих за всичко, от което тя се нуждаеше.

В този момент на Катлин й се искаше с една плесница да изтрие усмивката от прекалено красивото лице на Гарик Стийли. Но подобно нещо несъмнено би накарало капитан Хауърд и Скоти да тълкуват по друг начин увереността, с която той се изказа за благополучието на Катлин на кораба. Едно бе тя да разбере истинския смисъл на думите му, а съвсем друго всички да схванат значението им. Така че единственото, което й оставаше, бе да стои до него и да се усмихва любезно.

Капитан Хауърд не бе човек, който би си позволил да губи повече време, когато корабът му спешно се нуждаеше от ремонт. Като прие уверенията на капитан Стийли, че всичко е било благополучно за Катлин на борда на неговия кораб, той кимна и очите му заоглеждаха наоколо по пристанището, сякаш търсеха някого.

— Може би мога да ви помогна, мис Ашфорд, да намерите плантацията на баща ви? — предложи Скоти, който се чувстваше малко изигран, след като го бяха лишили от нейната компания. И сега усещаше, че го пробожда ревност, като гледаше как внушителният на ръст капитан на „Морската фея“ стои така близо до Катлин и я държи толкова фамилиарно под ръка.

Катлин би приела на драго сърце предложението му само за да се отърве от Гарик Стийли, но докато си отваряше устата да му благодари, Гарик се намеси още веднъж и я стисна по-здраво за лакътя.

— Това няма да бъде необходимо. Аз ще се погрижа за безопасното пристигане на мис Ашфорд в плантацията на баща й.

Студеният поглед на сините очи даде на Скоти да разбере, че по въпроса за съпровождането на Катлин до бащината й плантация не може да има спор. Първият помощник не каза нищо повече, но когато капитанът поведе Катлин надолу по пристанището, погледът му ги последва.

Когато Гарик я отвеждаше, на Катлин й хрумна строго да го порицае за безцеремонното му поведение към нея, но като размисли, осъзна, че би било безполезно. Този човек би направил точно това, което искаше, и никой никога нямаше да може да го отклони от целта му. Можеше да се успокои единствено с мисълта, че щом веднъж пристигне в бащиния си дом, нямаше да се налага да го вижда повече. Тя съвсем ясно си спомняше как предната вечер й бе казал, че корабът му е корсарски и сега не се съмняваше, че той е нещо повече от пират. Всичко лошо, което й се бе случило напоследък, бе свързано с него, а сега към дългия списък от негови грехове се прибавяше и това, че й натрапваше компанията си, макар че тя никак не я желаеше!

Пристанището на Бастер бе една доста нелицеприятна част от града. Моряци, дръзки и нагли на вид жени с лек морал се опитваха да припечелят нещо срещу услугите си; хора — мъже и жени, се навъртаха наоколо и дебнеха за възможност да подобрят съдбата си. Едва след като подминаха няколко запуснати склада, атмосферата около Катлин и Гарик започна да се променя, и то драстично.

В района, в който навлязоха, имаше сергии и по-голямата част от пристигащата на острова стока от многобройните кораби, посещаващи Сейнт Китс, можеше да се види изложена за минувача тук, в тази част на Бастер. Тропически плодове и зеленчуци от всякакъв вид бяха на показ пред един павилион, в който можеше да се опита вкусен пай с месо и плодов сладкиш. Изящни дантели, топове екзотични платове и бижута, изработени от най-добрите майстори — всичко това можеше да се намери на острова. Тук имаше всичко, за което човек можеше да се сети. Стоките пристигаха от всички пристанища на света, за да изкушат клиента да се раздели с парите си.

Катлин бе замаяна от оживената дейност в тази част на града. Тук се разхождаха дами с дантелени слънчобрани, за да се предпазят от прякото въздействие на лъчите на палещото слънце. Джентълмени в костюми придружаваха дамите си и бъбреха с приятели. Сякаш отблъскващите зловонни докове не бяха на неколкостотин ярда, а на цели мили разстояние.

Докато стоеше на дървения бордюр до Гарик, който посегна да я отведе към събраните карети, Катлин гледаше оживеното движение, но изведнъж вниманието й бе привлечено от възрастна жена с модна зелена рокля, която дърпаше за ръка едно по-младо свое копие и двете идваха към тях.

— Ех, капитан Стийли, каква изненада! Тъкмо оня ден казвах на моята мила приятелка Фърн Атуърт, нали я знаете — шивачката тук, в Бастер, че на острова има толкова малко сносни мъже за нашите млади девойки и ето, че вие се появявате! Отново се завръщате по нашите брегове!

Гарик се усмихна в отговор на топлото посрещане на жената и като погледна към единствената щерка на Кларис Лангстън, Телма, усмивката му се разшири още повече при вида на пламналото от смущение лице на девойката.

— Много ви благодаря, мисис Лангстън, затова, че ме включвате в числото на сносните мъже тук, на Сейнт Китс.

— Уф, капитан Стийли, знаете, че сте първи в списъка на всяка свободна млада жена! Ами така де, дори и моята скъпа, сладка Телма… — тогава възрастната жена забута русолявото момиче с присвити устни напред, докато застана точно пред Гарик. — Ами тъй де, тя броеше дните до вашето завръщане в Бастер!

Младата жена, която нарекоха Телма, пламна още повече и при дръзкия коментар на майка й от свитите й устни се изпусна една въздишка. И когато всички погледи се насочиха към нея, сякаш очакваха да направи някакво важно изявление, тя успя само да изписука:

— Аз… аз…

Катлин насочи смарагдовите си очи нагоре към небето. Не знаеха ли тези жени какъв мерзавец бе всъщност капитан Стийли? Нима бяха толкова омагьосани от този красив пират, че не можеха да видят какъв бе всъщност? Ако тази майка знаеше що за подлец е той, несъмнено би побягнала от него. Глупавата, развълнувана Телма най-вероятно щеше да бъде издърпана от лапите на мошеника, а не натикана там, както бе станало.

Усещайки нетърпението на Катлин до себе си, Гарик погледна надолу към нея и сребристият му поглед проблесна от добро настроение. Той очевидно се забавляваше. Гарик, който не бе от типа мъже, които биха оставили една дама за дълго в беда, посегна и взе треперещата ръка на Телма и я поднесе към устните си.

— Защо така, мила моя Телма, аз си нямах никаква представа.

Гарик й смигна и въпреки че тя би оставила ръката си завинаги в неговата, той й позволи да си я прибере обратно до тялото.

Катлин едва не се задави при тази последна забележка и се престори, че се прокашля. Тя бе видяла повече, отколкото можеше да понесе за една сутрин. Ако Гарик Стийли искаше да остане и да бъде изпиван с очи от тези две жени, прав му път, но тя не бе длъжна да стои настрана и да наблюдава всичко това.

— О, моля ви, простете моята несъобразителност, мис Ашфорд — Гарик се обърна към Катлин, сякаш усещайки, че тя се готви да избяга. — Тази дама е жената на нашия уважаван губернатор, Кларис Лангстън и прекрасната й дъщеря, Телма.

Като се обърна отново към двете жени, той каза:

— А това, дами, е Катлин Ашфорд. Тя ще остане за известно време в Сейнт Китс.

Двете жени едва реагираха на запознаването. Тяхното внимание бе насочено изцяло към красивия капитан. По-късно щяха да коментират новата заплаха, която Катлин Ашфорд представляваше за неомъжените жени на Сейнт Китс, но засега погледите им не се отклоняваха от зашеметяващия Гарик Стийли.

— Да, да, много мило от ваша страна, мис Ашфорд — заради добрите маниери мисис Лангстън бе длъжна да каже нещо на младата жена, но после бързо прехвърли погледа си отново върху Гарик. — Така се радвам, че пристигате навреме за бала в чест на губернатора, който ще се състои в края на другата седмица. Знаете, че това е шестдесет и първия рожден ден на Самуел! Всички покани са разпратени вече, но непременно ще изпратя една и до вашия кораб. И може би дори Телма ще ви удостои с един-два танца!

Кларис Лангстън правеше всичко възможно, за да осигури добра партия за единствената си дъщеря. Сега, когато Телма наближаваше зрялата възраст двадесет и две години и бе на път да остане стара мома, Кларис знаеше, че е време да поеме нещата в свои ръце. Ако я оставеха на нейните собствени възможности, за да си намери жених, скъпата Телма би останала завинаги под крилото на майка си.

— Разбира се, че с удоволствие бих включил името на Телма в списъка на моите партньорки за танц, но се боя, че ще трябва да чакам на дълга опашка, заедно с другите джентълмени, които ще си съперничат за ръката на една толкова прекрасна млада жена.

Гарик бе съвсем наясно, че с ласкателства можеше да постигне всичко, което искаше от тези жени. Самуел Лангстън, като губернатор на Сейнт Китс, имаше власт да забрани законния достъп на кораба му в пристанището Бастер. И освен златните монети, които изпращаше на губернатора всеки път, когато акостираше в пристанището — нещо доста несвойствено за него — Гарик, полагаше усилия да не губи благоразположението на Кларис Лангстън, а това включваше и ласкаенето на срамежливата, изчервяваща се Телма — какво можеше да навреди, ако казваше на дъщерята няколко мили думи?

Катлин изсумтя високо и насочи вниманието си към улицата пред нея, която гъмжеше от ежедневния живот, характерен за един преуспяващ морски град. Опитвайки се да пренебрегне преливащото вълнение на двете жени, предизвикано от последната забележка на Гарик, тя почувства странно раздразнение и си наложи да не се обръща към майката и дъщерята, за да не забележат нескритата неприязън в погледа й.

После, вече с по-сериозен тон Кларис Лангстън обясни на Гарик по каква причина са излезли тази сутрин в района на пристанището — още едно тяло на жена бе намерено във водата покрай кея и тя се надявала да подочуе нещо за случая от нейните приятели. Докато разправяше какво е научила, Скоти мина покрай тях в двуколка с един кон. Багажът на Катлин от „Карълайн“ беше натоварен отзад на колата.

Катлин погледна първия помощник така, сякаш бе изпратен от Бога. Като се обърна към групата и видя, че Гарик изглеждаше погълнат от разговора си с възрастната жена, тя дръзко я прекъсна:

— Вие дами, надявам се, ще ме извините, както и вие, капитан Стийли. Изглежда, че превозът до плантацията на баща ми е най-сетне осигурен.

С тези думи тя обърна гръб на групата и се отправи към колата, но не преди да забележи твърдото като нож проблясване в очите на Гарик Стийли.

Изкушен за миг да я последва и да даде един добър урок на първия помощник, който нямаше да забрави скоро, Гарик все пак се застави да остане на мястото си и да не прави сцена пред жената и дъщерята на губернатора. Като си пое дълбоко въздух, той се усмихна на двете жени и видя как Скоти помогна на Катлин да се качи в колата.

— Та вие казвахте, че са намерили тялото на още една жена до кея? Колко стават жертвите до момента? Доколкото си спомням, бяха пет, преди да отпътувам с кораба последния път.

Нито Кларис, нито Телма обърнаха много внимание на заминаването на Катлин Ашфорд, тъй като не откъсваха очи от красивия мъж, когото бяха притиснали на оживения тротоар.

— Ами, мисля, че с тази стават осем, или май девет. Но както казва Самуел, какво толкова от загубата на още една уличница!

Единствената причина, поради която Кларис се интересуваше от проститутките, които бяха измъчвани и убивани по доковете, бе, че това й даваше богат материал за разсъждение и клюки. И след като тази тема бе уловила вниманието на Гарик Стийли, тя гореше от нетърпение да му каже каквото знаеше!

 

 

Като си нагласи полите на седалката в колата, Катлин погледна за последен път в посоката на Гарик. Той, изглежда, дори не забелязваше, че тя заминава. Все още разговаряше с Кларис Лангстън и попиваше всяка нейна дума. Наистина бе права за него — не бе нищо повече от един подлец! Стремеше се да спечели вниманието на всяка жена, която му се появеше пред погледа. И само като си помисли как се бе заблудила, че той е различен! Тя изпъна гръб, когато Скоти подкара конете. В бъдеще щеше да бъде много по-предпазлива що се отнася до този мъж. Не можеше да си позволи да направи повече от една грешка, макар че и тази й струваше доста скъпо.

— От файтонджиите взех описание на пътя до „Корал Роуз“, плантацията на баща ви. Щях да ви закарам багажа дотам, но като ви видях, реших, че може да поискате да пристигнете в „Корал Роуз“ преди обяд.

Скоти почувства необходимост да обясни как се е натъкнал на нея. Не искаше тя да си помисли, че той е дебнал тази възможност, макар да си призна, че в момента, в който я видя на тротоара, той си каза, че молитвите му са чути.

— Наистина много мило от твоя страна, Скоти. Трябва да призная, че в компанията на капитан Стийли бе започнало ужасно да ми доскучава.

Катлин се облегна на седалката и отправи признателна усмивка към младия мъж, после си наложи да прогони от съзнанието си мисълта за Гарик Стийли.

След като излязоха от града, Скоти подкара кобилата по извиващия се нагоре път. От това възвишение гледката към острова бе фантастична. Свежият въздух и тропическият бриз помогнаха на Катлин да повдигне малко духа си.

— Разбра ли на какво разстояние от тук е „Корал Роуз“, Скоти? — попита тя с нетърпение.

— Железарят ми каза, че била на няколко мили от града. Каза, че ако се движим по този път, няма да ни отнеме много време. И както слънцето е зад облаците, пътуването ще бъде приятно.

Скоти се усмихна широко. Изглеждаше доволен, че е в състояние да даде поисканата от нея информация. Изобщо, в този момент бе доволен от живота.

— Бил ли си на Сейнт Китс преди, Скоти?

Катлин се стараеше да бъде добра компания за този мил младеж и още по-усърдно прогони мислите си за Гарик Стийли.

— Да, бил съм тук няколко пъти. Понякога вали, но като изключим това, мисля, че ще бъдете доволна от престоя си тук. Островът е много красив!

— Вие дълго ли ще останете?

Катлин се чудеше колко време ще отнеме на капитан Хауърд поправката на „Карълайн“.

— Чух капитанът да казва, че може би ще останем в пристанището около две седмици. Толкова, колкото ще отнеме поправката на главната мачта.

Това за Скот Робъртс бе един много кратък престой. Като гледаше Катлин, се ужасяваше, че изобщо някога ще се наложи да напусне Сейнт Китс.

Катлин отблъсна с ръка летящо насекомо, което явно възнамеряваше да кацне на ръкава й. Топлината на острова започна да се усеща по-силно, след като напуснаха хладината покрай брега и навлязоха във вътрешността му.

— Може би ще се отбиеш за чаша чай, преди да напуснеш острова?

Дължеше на този млад мъж поне това малко внимание, каза си тя. След цялата грижа, която бе проявил към нея на борда на „Карълайн“ и сега, когато й се притече на помощ, за да я освободи от компанията на капитан Стийли, той заслужаваше поне една малка награда. Освен това Катлин знаеше, че лесно може да се справи с него и да го държи на желаното разстояние. Той бе точно като повечето й приятели в Лондон — винаги готови да се отзоват и доволни, когато тя ги удостоеше и с най-малкото внимание.

Скоти незабавно се отзова на поканата за чай.

— Ще бъда повече от щастлив да ви посетя, мис Ашфорд.

— Добре, да кажем тогава утре сутринта. Така ще имам малко време да се установя, но да не отлагаме за прекалено късно нашия чай, в случай че поправката на борда на „Карълайн“ приключи по-рано, отколкото очаквате.

Сега, след като вече го покани, Катлин бе нетърпелива да приключи с въпроса, колкото може по-бързо.

Скоти бе повече от зарадван от отговора й. Що се отнасяше до него, следващият ден нямаше да дойде достатъчно бързо.

— Искам също да ви благодаря за това, че ми взехте багажа, Скоти. Смятах, че баща ми да изпрати човек за него, но сега това няма да е необходимо.

Багажът бе единственото оправдание, което Скоти си намери, за да отиде до „Корал Роуз“. Но той съобразително скри това.

Малко по-късно Скоти насочи колата надолу по път, отклоняващ се от главния. На една дебела дървена табелка пишеше: „Корал Роуз“. Пътеката изглеждаше запусната, обрасла с дивата растителност на джунглата, така характерна за острова. Дърветата хвърляха сянка над тях и спираха яркото слънце. Мирис на тропически цветя се носеше из въздуха.

Като минаха през шпалира от дървета, пред тях се откри голяма бяла къща. Земята около нея бе виждала и по-добри дни — висока трева растеше по пътеката и огромно количество тропически цветя ограждаха леката на вид двуетажна постройка.

Тук цари ленива атмосфера, помисли си Катлин, докато Скот спираше колата и й помагаше да слезе.

— Ако не те затруднява, просто остави багажа ми до входа, аз ще се погрижа за него по-късно — Катлин посочи предната веранда, която се простираше по цялата дължина на къщата и се скриваше от двете й страни.

Скоти охотно изпълни молбата й, надявайки се да събере повече актив в своя полза.

Катлин се разходи пред къщата, докато първият помощник-капитан пренасяше куфарите на верандата. Странно бе, че нито баща й, нито някой от прислужниците не дойде да я посрещне, но въпреки това тя се сбогува със своя придружител, като го увери, че ще го чака за чай утре следобед. Двуколката потегли бавно по пътя и тя се отправи към входа.

Надяваше се, че първият помощник-капитан на „Карълайн“ не я е докарал до друга плантация. Като приближи ръка до дървената врата, тя леко почука.