Катлийн Драймън
Целувката на пирата (27)

Двадесет и шеста глава

Слабата лунна светлина не проникваше през дърветата, затова конете бяха оставени сами да намират пътя, по който Бристъл Джак и хората му се придвижваха и по който се надяваха да стигнат до целта си.

Когато спряха, мъжете свалиха Катлин от коня, върху който я бяха сложили по-рано. Тя стоеше между Джак и Белязания, когато последният я избута в една малка каменна постройка, която частично се скриваше зад гъстата растителност.

Без да знае какво ще последва, Катлин мина през ниската врата, водена от двамата мъже. Другите, които ги придружаваха, останаха да пазят отвън.

— Не знам защо шефът поиска да я доведем тук. Щеше да е много по-лесно да я отведем в голямата къща, вместо да чакаме в тази развалина — оплака се Джак, докато с мрачен поглед оглеждаше влажната, миришеща вътрешност на старата къща.

Катлин не успя да потисне тръпките, които я побиха, когато влезе в постройката. Беше запалена само една свещ и тягостната обстановка и тъмнината я накараха да се почувства зле.

— Къде сме? — попита тя, усещайки думите да засядат в гърлото й.

Двамата мъже не обърнаха внимание на въпроса. В същия момент една огромна фигура хвърли сянка върху вратата и влезе в стаята.

— Джубел? — извика Катлин, когато фигурата се изправи и попадна под светлината на свещта. — Какво, за Бога, правиш тук? Къде е Алекс?

Тя искаше да зададе още въпроси, но Белязания напъха в устата й парче плат, след което я завърза с друго.

В погледа на големия мъж се появи блясък, изпълнен със злорадство, като гледаше стоящата между двамата мъже жена и опитите й да се освободи, докато мъжът с белега запушваше устата й. Той не обичаше Катлин Ашфорд. И докато гледаше как се опитва да се освободи, съжали, че малкият й брат не е в старата къща.

— Значи я познаваш? — попита Джак едрия мъж, когато запушиха устата на Катлин. Той не пропусна факта, че тя се беше обърнала към мъжа по име.

Подавайки на Бристъл Джак една торба със злато, Джубел по-скоро каза, отколкото попита:

— Тя е жената, наречена Кат. Тази, която господарят желае.

Като пое торбата със златните монети, Бристъл Джак кимна с чернокосата си глава в знак на съгласие.

— Наистина, тя е Кат.

— Сега можете да си тръгвате. Господарят ще се свърже с вас.

Джубел се приближи до Катлин и я хвана за ръката.

Джак се обърна още веднъж и погледна Катлин. Наистина беше много жалко, каза си той, докато големите зелени очи го търсеха, за да спре това, което предстоеше. Големият мъж вече я влачеше през стаята към масата, която беше единствената мебел в къщата.

Връзката между погледите на Катлин и Джак се прекъсна, когато Джубел я бутна върху масата. Тогава Джак и Белязания напуснаха сградата и се качиха на конете.

Катлин се бореше, доколкото можеше, с големия мъж, но със завързани ръце и запушена уста тя беше безсилна да направи нещо, за да се защити.

Когато Джубел започна да развързва ръцете й, тя помисли, че може би ще има някакъв шанс да избяга, но само след секунди разбра истината. Първо едната й ръка, след това другата, а накрая и краката й бяха завързани за четирите края на масата.

На всички други жени, които Джубел беше водил на Алекс Блакторн в тази къща, той беше свалял дрехите. Но сега искаше господарят му да няма никакви съмнения относно самоличността на тази жена и да не бъде заблуден от изявленията й, че тя не е Кат, а Катлин Ашфорд. Затова Джубел държеше той да я види в пиратското й облекло. След като устата й беше запушена, в ума на Блакторн нямаше да възникнат никакви съмнения, че жената на масата е тази, която той силно желаеше като отдушник за умопомрачението си.

Катлин не можеше да направи нищо, освен да се опита да махне плата от устата си. Главата й се мяташе при безуспешните й опити. Всичките й усилия бяха напразни — тя беше здраво завързана, а платът, с който беше запушена устата й, не помръдваше.

Лек шум привлече вниманието й към вратата. Блестящите зелени очи се уголемиха, когато видя Алекс Блакторн да влиза в стаята. Думите му звучаха неясно и когато се обърна към Джубел, тъмните му очи бяха замъглени. Катлин се запита дали не беше пил. Той беше облечен не с някой от обичайните си костюми, а с черна копринена риза, вмъкната в панталоните му.

— Готова ли е?

Тъмните очи на Алекс се насочиха към жената със завързани ръце и крака. Катлин потръпна, когато погледът му се спря върху лицето й.

Тя искаше да му каже веднага да спре с тази безсмислица, да му напомни, че тя беше жената, за която искаше да се ожени, и че каквато и лудост да се разиграваше, тя трябваше незабавно да спре. Но когато Джубел напусна стаята и Алекс започна бавно да се приближава към нея, не бе в състояние да каже нищо.

Алекс Блакторн с интерес изучаваше жертвата си.

— Значи ти си Кат — промърмори той.

Погледът му се спря върху копринената риза, завързана под изпъкналите й гърди и черните панталони, които ясно очертаваха всяка извивка на долната част на тялото й. В дясната му ръка блесна нож и когато чу дълбоката въздишка на лежащата пред него жена, в него се надигна мрачната сила, която винаги го изпълваше, когато се изправяше пред безпомощните си жертви.

— Джубел трябваше да те освободи от това.

Думите му бяха произнесени тихо и съдържаха заплашителна нотка, която накара Катлин да потрепери. С точно движение ножът разряза възела на копринената риза под гърдите й и след това, все така бавно, дългото блестящо острие премина през всяко едно от малките копчета, докато краищата на ризата не паднаха настрани и не разкриха големината на пълните й, съвършени гърди.

В момента Катлин пожела да бъде на мястото на някоя крехка жена и бързо да припадне, за да не бъде принудена да става свидетел на покварата на Алекс Блакторн. Но тя нямаше това щастие и когато усети лекия натиск на студената стомана върху плътта си, тялото й потрепери, опитвайки се да избегне допира.

— О, Жасмин, ти трепериш като девственица, но ние и двамата знаем истината.

Острието се премести от гърдите й върху панталона и с леко движение на китката той започна да реже материята.

Катлин се мяташе бясно. Не се интересуваше от опасността, на която се подлагаше, докато ужасният нож продължаваше да разрязва панталоните й по цялата им дължина. От зелените й очи потекоха сълзи на отчаяние. В същото време главата й се мяташе наляво и надясно, а стоновете на отчаяние по някакъв начин си пробиваха път през кърпата в устата й.

— Искаш да ми се молиш. Не се страхувай, майко, няма да те разочаровам.

Като каза това, с едно движение на ножа, който вече беше оголил дългия й, добре оформен крак, той разряза плата, с който беше завързана устата й.

Искаше безпомощните й молби да изпълнят слуха му. Искаше да чуе многобройните обещания, които тя щеше да направи сега, когато беше безсилна в ръцете му. Да чуе агонията и отчаянието й — това правеше момента неповторим. В тъмните ъгълчета на злия си мозък той постигаше детските си мечти.

— Не, Алекс, не. Правиш грешка. Аз съм Катлин Ашфорд, ние ще се женим.

Катлин не се съмняваше, че мъжът над нея е луд, и се молеше по някакъв начин да достигне онази част от него, която я помнеше.

— Винаги съм ти казвал, майко, че си вещица. Ти си знаела за годежа ми с Катлин.

Той не беше предполагал, че тя е толкова умна, но бързо замъглените му очи я погледнаха лукаво.

— Нейната братовчедка ти е казала. Кат е лоша. Ти си мислела, че можеш да ме измамиш, но аз не съм човек, който лесно се лъже.

Той отметна тъмнокосата си глава назад и лудешкият му смях изпълни пространството в малката стая.

Като видя реакцията му, Катлин усети, че започва да я поглъща тъмнина. Този мъж не беше просто луд, той беше напълно извратен. В гърдите й се надигна пронизителен вик, който скоро изригна, последван от още един, и още един. Тя беше напълно безпомощна и в този момент знаеше, че Алекс Блакторн ще я убие.

Виковете й го върнаха отново към лудостта, смехът замря в гърлото му и приветства обзелия я ужас.

— Помня виковете ти, майко, но те бяха от удоволствие, докато размяташе наляво и надясно съблазнителното си тяло и плътта ти приветстваше множеството мъже, които караше да си плащат, за да опитат от нечестивия ти чар. Давай, викай колкото искаш, аз съм единствения, който ще те чуе, единственият, който може да ти достави желаното от теб удоволствие.

Страхът на Катлин пулсираше като нещо живо в гърдите й. Тя знаеше, че спасение няма да има. Алекс беше силно умопомрачен и щеше да я убие! Тя се опита да не слуша думите му, да не усеща студения нож върху гърдите си и натиска на ръцете му върху гърлото й. Тя се опита да мисли за Гарик и за всеобхватната любов, която беше почувствала за толкова кратко време, за брат си, който, благодарение на всичко добро на този свят, избяга от жестокото мъчение, което тя беше обречена да преживее.

Алекс спря за момент, когато виковете на Катлин секнаха. Тя държеше очите си плътно затворени, опитвайки се да се откъсне от тази лудост. Това накара яростта му да нарасне.

— Не можеш да избягаш от мен, Жасмин — извика той свирепо, като пусна гърлото й и я сграбчи за брадичката.

Натискът върху брадичката й накара Катлин да извика. Очите й се отвориха от болката и виждайки злия, безумен поглед толкова близо до лицето си, тя нададе пронизителен вик, който изпълни стаята и тъмнината навън — вик без начало и без край.

 

 

Джошуа ги водеше по пътя от „Корал Роуз“ към „Шадоу Миър“. Няколко мъже държаха високо над главите си горящи факли, които им показваха пътя по неравния терен, който съставляваше вътрешността на острова. Пътят, кой го следваха, се сля с пътеката, която водеше към плажа — същата, по която по-рано бяха минали Бристъл Джак и Белязания.

Когато стигнаха до пътеката, Джошуа съобщи на Гарик:

— Това е пътеката. По нея Бристъл Джак отведе Кат към „Шадоу Миър“.

— Намалете светлината — заповяда тихо капитана на „Морската фея“ и заповедта му бързо беше предадена назад. — Ти трябва да останеш най-отзад, Джошуа.

Гарик все още говореше тихо. Той не знаеше на какво може да попаднат сега, когато бяха толкова близо до „Шадоу Миър“ и не искаше момчето да пострада.

— Друг път ще отида! — извика Джошуа. — Те държат сестра ми и аз ще бъда там, за да я спася.

Никой, дори този огромен мъж, не можеше да го изпрати отзад!

Не е чудно, че Катлин се опита да го предупреди за неприличното поведение на брат си, каза си Гарик, докато гледаше със сребристите си очи момчето, което стоеше с упорито изправена глава. В никакъв случай не му липсваше дързост. Той бързо кимна с тъмнокосата си глава и разреши на момчето да бъде отпред, съгласявайки се, че залогът за Джошуа беше прекалено голям и че може би той заслужава да бъде в челото на групата.

— Можеш да останеш отпред, но се пази. Ако се случи нещо, сестра ти ще държи мен отговорен.

След това Гарик сръга коня в хълбоците и продължи по пътя.

Който и да беше този голям мъж, каза си Джошуа, той сигурно се страхува от Катлин. Детските мисли повдигнаха духа му и без да каже нито дума, той остана отпред.

Скоро по пътеката се чуха гласове. Сърцето на Гарик подскочи, като помисли, че Бристъл Джак може още да не е предал Катлин на Блакторн. Може би нещо ги е забавило по пътя и все още има време да я спасят от това, което е намислил Блакторн.

— По-тихо — нареди той на Тад и последният шепнешком предаде заповедта.

Единственият звук, който се чуваше на пътя, беше скърцането на фургона и Гарик се надяваше, че Бристъл Джак и хората му няма да го чуят.

След няколко минути шумовете се усилиха и Гарик разбра, че групата се движи към тях. Те сигурно са предали Катлин на Блакторн, помисли си той обзет от гореща ярост. Бързо слезе от коня си и с едно движение на ръката нареди на Соня и мъжете зад него да направят същото. Тези, които бяха с коне ги завързаха до пътеката. Но повечето мъже бяха във фургона. Те слязоха от него и го оставиха на пътя.

Бристъл Джак, Белязания и двамата мъже с тях разбраха, че са попаднали на засада, когато бе прекалено късно. Докато надълго и нашироко разискваха следващото начинание на Джак — да стане робовладелец — те оставиха конете сами да се движат по тъмната пътека. Никой не успя да извика, докато всичките не бяха свалени от конете, обезоръжени, а ръцете им — завързани отзад.

— Какво, по дяволите, означава това? — извика Бристъл Джак, когато някакъв едър мъж с едно движение, което разтресе зъбите му, го изправи на крака.

— В името на Кралската корона си арестуван — каза Гарик, докато завързваше ръцете му отзад по не особено приятен начин.

— А кой, по дяволите, си ти?

— Аз съм човека, който ще се погрижи да те обесят — отвърна Гарик и гневно попита: — Къде е тя, Джак? Къде е Кат?

Той го хвана за ризата и го разтърси.

Останалите от хората на Джак също бяха вързани и зорко охранявани от хората от трите екипажа. Те всички наблюдаваха, докато големият мъж задаваше въпроси.

— Ти търсиш Блакторн, човече. Аз и хората ми не сме наранили Кат. Питай момчето.

Джак погледна момчето с надеждата да получи отговор, който да го освободи от ръцете на разгневения мъж.

Гарик не се поддаде и отново разтърси пленника си.

— Остави момчето на мира. Къде е тя?

— При Блакторн.

— За какво? За какво искаше да я хванеш и да му я заведеш?

— Откъде да знам? Правя това, което ми нареди.

Гарик знаеше, че това е цялата информация, която щеше да получи от пирата. Като го пусна, той остави Бристъл Джак да падне на колене.

— Тад, вземи няколко от хората си и го отведи на „Морската фея“. Можете да вземете фургона, останалите ще използват конете.

Гарик яхна коня си и продължи към „Шадоу Миър“.

Тад избра няколко души от хората си, както му беше наредено, и след това продължи след Гарик Стийли и останалите.

Като се доближиха до тъмната къща, Гарик осъзна, че всичко е много тихо. С мълчаливо движение на ръката той показа, че ще заобиколят към конюшните. Точно когато стигнаха конюшните на „Шадоу Миър“, Гарик чу пронизителен вик. Кръвта замръзна във вените му, сърцето лудо заби в гърдите му. Като видя, че пътеката зад оборите е прекалено обрасла, Гарик бързо скочи от коня и на бегом се отправи към мястото, откъдето идваха ужасяващите викове.

Останалите също го последваха към мястото, откъдето се чуваха смразяващите писъци.

Тромавата фигура на Джубел, който стоеше отпред на пост, беше първото нещо, което Гарик видя, когато излезе от храсталаците. Виковете, които идваха от порутената каменна къща, обгърнаха Гарик с пронизващото си звучене.

— Кат — извика той, когато едрият мъж го видя да тича към него и вдигна ръцете си, заемайки защитна поза.

Опитите на Джубел да се защити бяха безплодни. Гарик замахна с мощния си юмрук към масивната челюст на мъжа и го изпрати на земята. Когато той замаяно се опита да стане, беше ударен още веднъж, след това още веднъж, докато остана да лежи в безсъзнание.

Без да му обръща повече внимание, Гарик се втурна като разярен бик в къщата. Гледката, която се разкри пред него, го накара да се спре на място.

Блакторн държеше назъбения нож върху гърлото на Катлин, а виковете й още изпълваха стаята. Нито един от двамата не го забеляза.

Вниманието на Алекс беше привлечено от стъпките на Соня, която, след като прескочи тялото на Джубел, влезе в къщата след Гарик. Появяването й го накара да зяпне от изненада.

— Алекс, остави я — извика тя, когато тъмните му очи се спряха върху нея.

— Жасмин? — Алекс произнесе невярващо. — Как може да стоиш тук? — попита той, все така объркан.

— Това съм аз, Соня, Алекс.

Думите на Соня изненадаха всички наоколо. Дори виковете на Катлин замряха в гърлото й, когато започна да се осъзнава. Чувайки гласа на другата жена, отпусна ръка и ножът намали натиска си върху гърлото й.

В лудостта си Алекс не виждаше мъжа до Соня. Той виждаше само образа на майка си — дългата огненочервена коса, същите сини очи и нежната бяла кожа.

— Как може да си тук? Аз те убих отдавна и оставих тялото ти да гори, когато запалих публичния дом, който държеше на Мартиника. Не може да си тук!

Очите на Соня се напълниха с тъга, като гледаше брат си, когото не беше виждала от години. Бяха й казали за смъртта на майка й, но тя не предполагаше, че брат й я бе причинил. Последния път, когато беше на Мартиника, научи много малко за брат си. Като всички, които познаваха майка й, Мадлин Крофър, известна на клиентите си като Жасмин, тя вярваше, че брат й е изчезнал, за да започне нов живот някъде. Тя никога не беше предполагала, че той е приел името Блакторн и е собственик на „Шадоу Миър“.

— Алекс, защо не оставиш ножа и не ми разрешиш да ти помогна?

По погледа му тя разбра, че е луд.

— Да ми помогнеш, Жасмин? Помагала ли си ми някога?

Алекс отметна назад тъмнокосата си глава и се засмя като луд, какъвто всъщност беше.

— Отново и отново аз те убивах, опитвайки се да прочистя душата си от твоята поквара. Всяка уличница мирише като теб. Те всички заслужават да умрат!

Гарик се протегна и хвана Соня за ръката, съзнавайки, че Блакторн беше човека, който примамваше и убиваше проститутките в Сейнт Китс.

— Мога да се справя с него — тихо каза Соня и се освободи от ръката, която й предлагаше помощ.

Това беше нейна работа. Соня нямаше да позволи друг да се изправи срещу Алекс Блакторн. Той й беше брат и въпреки че бяха разделени от деца — баща й, също пират, я беше взел от майка й — тя имаше задължения към Алекс. Сърцето й се късаше, когато й разказваха колко много беше изстрадал от майка си. Разбирайки, че злодеянията му трябва да бъдат спрени, тя направи крачка към него.

— Ела при мен, Алекс. Ела и да сложим край на тази лудост, която разяжда душата ти.

Алекс Блакторн не погледна към Катлин, когато отстъпи от масата, за която тя беше вързана. Ножът беше отпуснат в ръката му, когато пристъпи към образа, който принадлежеше на майка му. Той чуваше възбуждащия й глас, когато тя го караше да лежи до нея в леглото и да слуша думите, които говореше на клиентите си. Това караше Алекс да се изпотява и да изпитва болка от желанието, което беше ненормално да изпитва към майка си. Той укротяваше думите, които бясно преминаваха през ума му, докато пискливият й смях го обливаше като горещ поток. Вдигайки ножа над главата си, той го насочи към жената, за която вярваше, че е майка му. Соня беше готова за нападението и когато Тад пристъпи да я защити, в ръцете й проблесна нож. Тъмният поглед беше насочен към нея, когато тя пристъпи напред, свободната й ръка хвана китката, която държеше назъбения нож, а собственото й оръжие се заби дълбоко в гърдите му.

Изненадан, Блакторн отстъпи назад. Ножът на жената пират беше притиснат в гърдите му близо до сърцето.

— Винаги съм те обичал, Жасмин — каза той, преди да падне на пода.

Гарик не се поколеба и бързо се отправи към Катлин. За секунди я освободи от въжетата и я притисна към гърдите си.

— О, Гарик, беше толкова ужасно — проплака Катлин върху биещото му сърце.

— Всичко свърши, любима. Никога няма да те изпускам от поглед.

Думите му бяха нежно обещание, което мигновено достигна сърцето на Катлин.

— Сестричке, сестричке, добре ли си?

Джошуа изтича от вратата в момента, в който успя да си проправи път сред мъжете, които стояха до входа. Когато стигна до сестра си, Гарик вече я беше загърнал с моряшкото си сако. Катлин разтвори ръцете си и Джошуа се хвърли в прегръдките й.

— Сега съм добре.

Катлин избърса сълзите си, опитвайки се да изглежда смела пред брат си.

— Толкова се страхувах, че няма да успея да доведа помощ навреме — призна момчето и докато силно прегръщаше Катлин, преглътна собствените си сълзи.

— Добре се справи, Джошуа. Ти и Гарик сте най-смелите мъже на света, които познавам, и толкова се радвам, че и двамата сте мои.

Зелените й очи се вдигнаха към Гарик и в погледа й пролича цялата й любов към него.

— Него ли имаш предвид, сестричке?

Джошуа отмести главата си от гърдите й и погледна големия мъж.

— Да, малки братко, него.

Катлин се усмихна и сърцето й се изпълни с щастие.

Тя беше жива, Гарик я беше прегърнал и брат й беше толкова близо.

Джошуа изучава цяла минута големия мъж, който гледаше сестра му с обожание.

— Да, предполагам, че става, сестричке — каза той най-накрая, сякаш за сестра му беше нужен специален мъж.

Гарик намигна на момчето.

— Благодаря, Джошуа. Радвам се, че одобряваш. Аз обичам сестра ти и смятам да се грижа за нея от този ден нататък.

Джошуа отвори уста, за да каже на големия мъж, че сестра му и сама може да се грижи за себе си, но Катлин постави показалеца си върху устните му, спирайки думите, преди да бъдат изречени. Бавно той кимна с тъмнокосата си глава и когато ръката й се отмести, каза с широка усмивка:

— Мисля, че Кат може да ни обича и двамата — тя може всичко!