Катлийн Драймън
Целувката на пирата (26)

Двадесет и пета глава

Леките тропически ветрове на Карибите отведоха безпрепятствено „Черният дракон“ до целта му. През по-голямата част от пътуването Катлин и Джошуа бяха държани в капитанската каюта и то сами. Мъжът, когото наричаха Белязания, им носеше храна, а вечер ги посещаваше Бристъл Джак. По време на тези посещения той размишляваше мълчаливо, с поглед, насочен към хубавата жена, която наричаха Кат. С всяко посещение разочарованието му, че трябва да я предаде на Блакторн, нарастваше. Той можеше да си представи какво е намислил коравосърдечният мъж за тази прекрасна жена-пират. И въпреки че самият Джак имаше позорна репутация, той знаеше, че това, което си беше наумил за бъдещето на Кат е за предпочитане пред това, което е намислил Блакторн.

Тази вечер Бристъл Джак мълчаливо седеше зад бюрото под предлог, че изучава карти, които отдавна е забравил. За пръв път проговори след около час, откакто беше дошъл в каютата. Погледът му се насочи към брата и сестрата, които мълчаливо седяха на ръба на леглото.

— Времето ви на борда на „Черният дракон“ изтича тази вечер.

При всяко появяване на отвратителния пират Катлин и Джошуа реагираха по един и същи начин — те седяха близо един до друг, мълчаливи като камък, докато той си тръгнеше. Тази вечер обаче думите му предизвикаха реакцията на Катлин.

— Значи сме близо до Бастер?

Вярвайки, че целта им е Сейнт Китс, Катлин предположи, че „Черният дракон“ ще хвърли котва в Бастер. Това предположение беше изпълнено с надежда. Надеждата, че по някакъв начин тя и брат й ще успеят да избягат от похитителите си или че ще получат помощта, която е необходима за освобождаването им.

Черните вежди на Джак се повдигнаха и на устните му се появи усмивка. Момичето беше по-умно, отколкото той беше очаквал. Как е разбрала, че отиват в Сейнт Китс? Сигурно беше чула някой от екипажа му да говори за посоката им на движение, реши той. Той се отнесе великодушно към желанието й да получи информация. Колко жалко, че няма да й свърши никаква работа.

— „Черният дракон“ не може да спре в Бастер. Губернаторът няма да разреши.

Като каза това, той се усмихна още по-широко, защото не го беше грижа какво разрешаваше губернаторът Лангстън. Той получаваше заповеди от Алекс Блакторн и не искаше „Черният дракон“ да пристане там, защото не трябваше никой да разбере, че Бристъл Джак има нещо общо с някого от острова.

— Тогава ще хвърлите котва на друго място?

На Катлин й трябваше потвърждение, че отиват в Сейнт Китс. Може би поне Джошуа ще успее да избяга и да отиде до „Корал Роуз“ за помощ!

На устните му отново се появи усмивка. Какво лошо в това да й каже, че наистина се приближават към Сейнт Китс? Преди да напусне кораба щяха здраво да я вържат. Момчето също. Какво лошо можеше да се случи? Той бавно кимна с глава.

— Да, приближаваме се към Сейнт Китс, ако това ще ти бъде от някаква полза.

Катлин не каза нищо друго на похитителя си. Мозъкът й трескаво кроеше планове. Ако е възможно, ще каже на Джошуа да скочи от кораба в момента, когато доближат сушата. Той беше добър плувец и познавайки добре острова, щеше да избере най-добрия път, за да стигне до „Корал Роуз“. Най-накрая я озари светъл лъч на надежда.

Но той бързо изчезна, когато в каютата влезе Белязания.

— Ето въжето и плата, които искаше.

Бристъл Джак кимна с тъмнокосата си глава.

— Остави ги на бюрото. Има още малко време, преди да хвърлим котва.

— Това няма да е необходимо — каза Кат, съзнавайки, че въжето е за нея и брат й. — Няма да се съпротивляваме. Въжето не е необходимо — тя нагло излъга.

Гръмкият смях на Бристъл Джак изпълни каютата и Белязания го последва.

— Да, Кат, можем ли да ти вярваме? Ти и момчето съвсем доброволно ще се отправите към края си!

От каквото и да се беше опасявала Катлин преди, то беше нищо в сравнение с неговите думи. Те потвърждаваха факта, че който и да му беше наредил да ги отвлече, не го беше направил с добри помисли. Тя и брат й бяха в голяма опасност и ако не се опитат да избягат, съдбата им беше решена. Докато двамата мъже стояха до бюрото и се смееха на желанието й да не ги връзват, тя прошепна на Джошуа:

— Бягай към вратата, Джошуа, отиди на горната палуба и скачай във водата. Доведи помощ!

Джошуа преглътна тежко и кимна с глава, а зелените му очи напрегнато гледаха двамата мъже и въжето върху бюрото. Той, както и Катлин, знаеше, че ако имат някакъв шанс да избягат, той е преди да ги вържат. Поемайки дълбоко въздух, той се изправи на крака и се втурна към вратата.

Изненадани, мъжете се поколебаха за минута. Именно тази минута осигури на Джошуа необходимото време да мине през вратата покрай каюткомпанията.

— Върнете го! — извика Бристъл Джак и Белязания изхвърча от каютата.

През следващите няколко минути Катлин не каза нищо. Тя едва се осмеляваше да диша, молейки се мълчаливо брат й да успее в опита си да избяга.

Искрящият тъмен поглед на Бристъл Джак беше насочен към нея, когато той започна да се приближава към леглото.

— Симс ще го хване.

Това беше всичко, което каза, докато чакаше Белязания да се върне в капитанската каюта.

Като използваше цялата сръчност и гъвкавост на краката си, които беше натрупал през годините, тичайки на воля по острова, Джошуа бягаше на зигзаг по горната палуба, чувайки викове и тежки стъпки зад себе си. Щом стигна парапета на кораба, без да се бави нито за секунда, скочи в дълбините на водата, която заобикаляше „Черният дракон“.

— Спуснете малката лодка. Вие четиримата, тръгнете след него и го доведете обратно.

Застанал до парапета, взирайки се във водата, Белязания издаваше заповеди. Той се опита да намери някаква следа от момчето, но луната беше скрита в облаците и не можеше да му помогне. Всичко, което можеше да види, беше тъмната вода и бреговата ивица в далечината. Без помощта на повече светлина той не можеше да различи дори белите плажове на острова.

Докато екипажът на „Черният дракон“ спусне малката лодка и започне да обикаля кораба, настана объркване. Като не откриха и следа от момчето, те започнаха да гребат към брега.

— По дяволите!

Белязания удари с юмрук по перилата. Никога няма да открият момчето в тази тъмнина! Той се обърна и се отправи към капитанската каюта, за да съобщи новините.

Катлин и Белязания бяха доста изненадани от начина, по който Джак прие новината, че момчето е успяло да избяга и шансовете да го открият са минимални. Те очакваха гняв и заплахи, а не тънката усмивка, която се появи на устните му.

— Момчето и без това не го очакват. Не е нужно да споменаваме, че някога сме го хващали.

Бристъл Джак беше обезпокоен от това, каква щеше да бъде реакцията на Блакторн, ако му заведеше и момчето. Обикновено Блакторн обичаше нещата да бъдат изпълнявани точно. Той дори не беше споменавал, че Катлин има брат, който води със себе си, и най-умното беше изобщо да не се повдига въпроса за момчето. Така или иначе, то щеше или да се удави в тези води, или щяха да го изядат акулите. Той беше виждал някои доста големи акули около острова.

Страхът на Катлин за собствената й сигурност нарасна, като разбра, че този, за когото работеше Джак, не очаква Джошуа.

— Завържи я, Симс. Не искам да рискувам повече. След това може да отидеш и да разпоредиш да пуснат котвата. Като се върнат хората с лодката, веднага ще се отправим към брега.

Бристъл Джак стоеше настрани и гледаше как Симс издърпва отпред ръцете на Катлин и ги връзва здраво. Той не можеше да го направи сам, защото се опасяваше, че само допирът на кожата й ще го накара да промени решението си и да я задържи за себе си. Ако не се страхуваше от Блакторн, щеше да вземе жената и да се отправи към бреговете на Южна Африка. Но той знаеше, че на следващото пристанище, където спре „Черният дракон“, ще си намери най-хубавата жена на острова и ще я вземе със себе си.

Съпротивата на Катлин беше безполезна, но тя се опита да отблъсне Белязания, когато той я бутна на леглото и се наведе над нея, за да стегне ръцете й. С едно дръпване на въжето той се изправи и я повлече след себе си.

— Ще наредя да приготвят лодката.

Белязания се обърна и напусна каютата. Бристъл Джак се усмихна, като видя разгорещената ярост на Катлин, която изразяваше омразата й към високия мъж, който напускаше каютата.

— Симс е ценен човек. Като капитан би трябвало да оцениш това.

— Повече щях да оценя, ако имах сабя или кама и ръцете ми бяха свободни. Щях да покажа на теб и на ценния ти човек колко добре може да се защитава една жена, ако не е упоена — каза Катлин.

— Сигурен съм, че щеше да го направиш, Кат. Колко жалко, че няма да мога да се порадвам на такава гледка. Но сега, ако си готова, може да приключваме с тази работа.

Бристъл Джак кимна към вратата, за да й покаже, че трябва да върви пред него.

За нищо на света, каза си Катлин. Ако той иска да я изведе от каютата, ще трябва да го направи насила.

Симс свърши точно това. Бристъл Джак все още не беше склонен да я докосва и затова извика Белязания да я изкара на палубата. След няколко минути Симс я вдигна на рамене и започна да слиза по въжената стълба. Катлин беше хвърлена в малка лодка — Белязания не беше склонен към любезности с противоположния пол.

Лодката бързо беше откарана до брега и Белязания и мъжът, който дойде с тях, издърпаха Катлин на мокрия пясък, докато Бристъл Джак слизаше от лодката.

— Вече изпратихме съобщение. На пътя ще ни чакат коне.

Господи, Катлин се надяваше, че Джошуа се е добрал до брега. Разстоянието от кораба до брега й се стори ужасно дълго в малката лодка. Може би дори е намерил конете, за които говореше Бристъл Джак, и ги е разпръснал.

Това бяха само добри пожелания и Катлин го разбра, когато групата се отправи към обраслата с храсти пътека. Когато стъпиха на широката й част, те веднага забелязаха конете, които Джак очакваше да намери.

Белязания сложи Катлин върху едно от животните, Джак пое юздите и ги поведе към вътрешността на острова.

Катлин се опита да намери някакъв знак или белег, който си спомня, но беше толкова тъмно, че тя не можеше да определи в коя част на острова се намират. Даваше си сметка, че може да са в противоположна на „Корал Роуз“ посока и на Джошуа да отнеме часове, преди да доведе помощ.

 

 

Изморен, Джошуа лежеше недалеч от пътеката, докато Бристъл Джак и хората му се качваха на конете. Безшумно той се изправи на колене и надникна през храсталаците. Погледът му беше остър като на котка и той успя да различи мъжете и сестра си.

Няколко минути стоя мирно, страхувайки се да не издаде звук, който да привлече вниманието им. Конете започнаха да се отдалечават от плажа. Те се отправиха към плантацията на Блакторн — „Шадоу Миър“. Още няколко минути той размишляваше върху това развитие на събитията. Можеше ли „Старите студени очи“ да е този, който е изпратил Бристъл Джак по следите на Кат? Но защо? След като те би трябвало да се оженят, защо той ще иска да я отвлича? Това нямаше никакъв смисъл, но съзнавайки, че времето е ценно, за да помогне на сестра си, той се отправи към „Корал Роуз“.

Бристъл Джак и хората му имаха коне, но Джошуа познаваше всеки сантиметър от района по крайбрежието и заобикалящите го плантации. Той беше сигурен, че бързо ще стигне до „Корал Роуз“, но не знаеше какво ще прави след това.

Докато тичаше покрай скалите и падналите дървета, той се опитваше да състави някакъв план за действие. Щеше да извика Руфъс — той имаше стар мускет, и Кип — той можеше да повика работниците. Те щяха да вземат фургона за памук… но конете бяха прекалено бавни. Страхуваше се, че няма да успеят да стигнат навреме, за да помогнат на Кат, а дори и да го направят, можеше ли той да разчита, че хората му ще се изправят срещу бял човек като Блакторн.

 

 

По-рано същата вечер „Морската фея“ и „Рисът“ хвърлиха котва близо до мястото, където беше и „Черният дракон“. Тад и хората от екипажа на „Окото на Кат“ познаваха района и насочиха другите два кораба към плажната ивица, която принадлежеше към имотите на Ашфорд. Тъмнината на нощта им помогна да се скрият, когато „Черният дракон“ безшумно премина покрай тях.

Гарик безмилостно беше изтормозил екипажа си по време на пътуването от Барбадос до Сейнт Китс. Той съзнаваше, че и екипажите на другите два кораба също бяха напрегнали силите си до границите на човешките възможности. Напрежението у Гарик беше достигнало своя краен предел. Той не можеше нито да спи, нито да яде — мислеше само за Катлин и нейната сигурност. Ако нещо трябваше да се свърши на борда на „Морската фея“, той го вършеше сам: поправяше платната, пренавиваше въжетата и дори сменяше кормчията. Светлият му поглед бе отправен към Сейнт Китс — трябваше да пристигне там преди Бристъл Джак.

Той нямаше никаква представа накъде „Черният дракон“ водеше Катлин. Когато „Окото на Кат“ се отдели от „Морската фея“ и „Рисът“, той сам управляваше кораба. Щом хвърлиха котва, пръв скочи в малката лодка.

— Ще стигнем по-бързо до „Корал Роуз“ по този път — извика Слейд, когато лодката на „Окото на Кат“ се удари в брега едновременно с лодката на Гарик.

За момент те изчакаха Соня и екипажа й. Всички в мислите си се надяваха, че не са сбъркали, че са дошли направо тук, а не в Бастер.

— Може би капитанът и момчето са успели да избягат, когато „Черният дракон“ е пристигнал на острова. Те ще чакат за помощ в „Корал Роуз“.

Тад изрази гласно единствената надежда, която имаха, докато екипажът на „Окото на Кат“ ги водеше по плажа към плантацията.

В този късен час в къщата беше тъмно и тихо, но Гарик смело почука на външната врата.

Лизи първа се събуди и като излезе от стаята си, отвори вратата и надникна в тъмното.

— Боже Господи! — извика тя и започна да отстъпва, когато видя портала, изпълнен с мъже, между които и една жена със светла огнена коса.

Руфъс чу вика на Лизи и се забърза към главния вход с мускет в ръка. Когато го насочи към огромния мъж с тъмносин моряшки костюм, Гарик с едно движение издърпа оръжието от ръцете му и влезе в къщата.

— Къде е господарката ви? — попита той, докато оглеждаше с поглед вътрешността на къщата. Без да му казват разбра, че Катлин и брат й не бяха вътре.

— Какво искате? — попита Руфъс, като издърпа Лизи към себе си.

— Кат, човече. Знаеш ли къде е?

— Тук няма Кат, господарю. Сбъркали сте.

Въпреки страха, Руфъс се стараеше да бъде почтителен, особено след като големият мъж държеше оръжието му.

— Ти, стари глупако, господарката я наричат Кат. Господарят Джошуа й казва така — Лизи не можеше да мълчи, въпреки че коленете й трепереха.

— Виждали ли сте я или да сте получавали вести от нея?

Гарик знаеше, че това е безполезно. Ако Катлин беше в къщата, тя досега щеше да излезе от спалнята или от скривалището си. Тя не беше успяла да избяга от Бристъл Джак, както се бяха надявали, и беше на друго място на острова.

— Нито господарката, нито господарят са тук. Какво искате по това време на нощта?

Нещо в гласа на този огромен мъж подсказваше тревога, а не подлост и Лизи веднага се обезпокои.

— Защо ви трябва господарката? Какво не е наред?

Страхът й нарасна, когато няколко от мъжете започнаха да кимат и един от тях каза:

— Кат е капитана на „Окото на Кат“, а част от нас са от нейния екипаж. Тя и момчето бяха отвлечени от един пират, наречен Бристъл Джак. Той ги върна на Сейнт Китс, но не знаем защо, нито къде ги е отвел.

Тези думи бяха произнесени от Слейд с надеждата, че ако старата жена знае нещо — може би на плантацията са получили съобщение за откуп — може спокойно да им каже.

Лизи много добре знаеше, че господарката й е капитан на пиратски кораб. Тя наистина беше обезпокоена през последните дни, след като Катлин и младият господар не се бяха върнали в „Корал Роуз“, както бяха обещали. Сега, разглеждайки тези грубовати мъже, тя разбра, че да бъдеш пират е много по-опасно, отколкото мис Катлин я беше накарала да повярва.

— Милостиви Боже, какво ще правим, за да спасим господаря и господарката?

Тя отправи въпроса си към големия мъж със сребристосини очи, защото предположи, че той е главния и знаеше, че може да му се довери.

Гарик нервно прокара пръсти по гъстата си коса. Той не се беше замислял какво ще правят, ако не намерят Катлин в „Корал Роуз“.

— Първо ще изпратим част от хората в Бастер, а другите може да претърсят острова и да се опитат да намерят някаква информация, която да ни разкрие къде „Черният дракон“ е хвърлил котва.

Това беше първото, което хрумна на Гарик. Преди да предприемат нещо за спасяването на Катлин и брат й, те трябваше да открият къде ги държат затворени.

Соня и Тад кимнаха в знак на съгласие, обърнаха се към хората си и започнаха да дават заповеди. Тогава някой отзад извика:

— Това е момчето! Това е младият Джошуа!

Гарик беше един от първите, които си проправиха път към вратата, като търсеше с поглед момчето.

Изморен от нощното си изпитание, Джошуа се залюля към групата, която стоеше пред главната врата на къщата, и преди да заплаче, погледна Тад и Слейд.

— Ах, ето те, момче. Не се мъчи повече.

Тад бързо отиде до него и го подкрепи, обгръщайки раменете му с ръка.

— Къде е Катлин? — попита Гарик.

Сребристият му поглед все още гледаше в тъмнината, откъдето се появи момчето с новини за жената, която обичаше.

Сред мъглата от сълзи Джошуа се опита да види чертите на мъжа, който питаше за сестра му. Той никога не го беше виждал. Знаеше, че ще запомни човек с такива огромни размери.

— Отведоха я. Когато „Черният дракон“ хвърли котва, Кат ми каза да избягам и да намеря помощ.

Гледайки мъжа пред себе си, Джошуа за първи път се запита, защо толкова много хора стоят тук и се хващат за всяка негова дума. Той знаеше защо екипажът на „Окото на Кат“ е тук, но се питаше откъде Тад беше разбрал, че Бристъл Джак ги е отвел в Сейнт Китс. Имаше много неща, които не разбираше, но това, което знаеше, бе, че трябва да помогне на Кат.

— Видя ли къде Бристъл Джак и хората му я отведоха? — отново попита големият мъж.

Като избърса сълзите с опакото на ръката си, Джошуа кимна с глава.

— Отправиха се към „Шадоу Миър“. Имаше оставени коне на пътя, който води към плантацията.

Това беше достатъчно за Гарик. Той се обърна към мъжете около него и започна да им нарежда:

— Отидете в конюшните и впрегнете фургоните. Оседлайте всички налични коне.

Ако Бристъл Джак води Катлин в „Шадоу Миър“, той сигурно работи за Алекс Блакторн. Но защо Блакторн ще отвлича Катлин? Той не можеше да разбере, а и в момента нямаше време за това. Каквито и да бяха причините Блакторн да нареди да отведат Катлин в „Шадоу Миър“, те нямаше да са достатъчно основателни! Още тази нощ той щеше да сложи край на престъпните действия на Бристъл Джак и на тъмните планове на Блакторн, закле се той, качвайки се на коня, който беше оседлан за него.