Катлийн Драймън
Целувката на пирата (17)

Шестнадесета глава

По биенето на часовника от френски порцелан върху тоалетната й масичка, Катлин разбра, че до зазоряване остават само няколко часа. Като се измъкна от леглото, тя започна да се облича в тъмното. Предната вечер беше приготвила дрехите, които ще й трябват, заедно с високите до бедрата ботуши. Поне краката й ще са защитени, помисли си тя, след като обу ботушите под полата и взе куфарчето, което беше приготвила.

Тихо, за да не събуди никой в къщата, тя напусна стаята и излезе от къщата.

Пред задната врата я чакаше Джошуа.

— Какво, за Бога, правиш тук в този час, Джошуа? Вече ти казах, че не мога да те взема със себе си.

Катлин не беше в настроение да спори с брат си. Беше спала малко през нощта и не желаеше да се кара тази сутрин.

— Ще те откарам до залива, Кат.

Катлин се опита да види лицето му, но тъмнината го прикриваше.

— Не е нужно да правиш това, Джошуа. Можеш да останеш тук и да поспиш още.

— Знам, сестричке, но искам да видя как „Окото на Кат“ напуска залива. Ако не мога да дойда, поне това да направя.

От тона му тя разбра, че още е ядосан за това, че не му разрешават да отиде с „Окото на Кат“ на първото му пътешествие като пиратски кораб, но от думите му стана ясно, че вече се е примирил с факта, че остава в „Корал Роуз“.

— Е, добре, Джошуа. Можеш да дойдеш до залива, но не си мисли, че ще ме уговориш да те взема с мен.

Тя искаше той да е наясно от самото начало, че нямаше никакъв шанс това да се случи.

Като пое куфарчето от ръката й, той се усмихна.

— Все още мисля, че трябва да си вземеш къси панталони.

Катлин не можа да сдържи широката усмивка, която се появи на лицето й. Тя трябваше да признае, че малкият й брат щеше да й липсва дори за няколкото дни, през които щеше да отсъства от „Корал Роуз“.

— Може би си прав, Джошуа — призна си тя, като за пореден път осъзна колко й пречат дългите поли.

— Не се притеснявай, Кат. Може би Тад или някой от другите ще ти дадат чифт от техните панталони.

Катлин се усмихна, като си представи как ще изглежда облечена в нещо, което принадлежи на някой от мъжете от залива.

— Не мисля така — засмя се тя гласно.

След минута Катлин се сети какво я тормозеше, откакто се запозна с мъжете от залива.

— Джошуа, защо не видях твоя приятел Ейб? — тя все още искаше да му даде да се разбере.

— О, Тад каза, че не го бива много. Той напусна залива и се присъедини към някакъв кораб, който пътува за Китай.

— По-добре за него — измърмори Катлин и наистина мислеше така. Тя се съмняваше, че ще може да се погажда с някой, който така небрежно говореше за жените.

Пристигайки в залива, те видяха, че на борда на „Окото на Кат“ са запалени фенери и кипи оживена дейност.

— Ела на борда, капитане, чакаме те.

Слейд беше първия, който ги посрещна, когато се отправиха към кораба по дървения док.

— Надявам се, че не закъснявам.

Катлин се безпокоеше да не е закъсняла за първия си ден като капитан на „Окото на Кат“. Какво щяха да си помислят за нея мъжете, ако не можеше да дойде навреме поне първата сутрин?

— Има още няколко минути, преди отливът да стане подходящ за отплаване от залива. Имаме достатъчно време — Слейд беше разбрал нейното безпокойство и се опита да я успокои.

Катлин и Джошуа се качиха на борда и тя се обърна към брат си, като го придърпа към себе си:

— Слушай какво ти казва Лизи. Надявам се да се върна след няколко дена. Опитай се да стоиш настрана от неприятностите.

Той кимаше с глава, сякаш се съгласяваше с всяка нейна дума. След като тя го пусна, той си взе довиждане и напусна кораба.

— Жалко, че момчето не е малко по-голямо. Можехме да го използваме като каютен прислужник.

Тад наблюдаваше как Джошуа напуска кораба и си припомни детските години, когато би дал всичко, за да плава на пиратски кораб.

Катлин си спомни за влиянието, което тези мъже имаха върху брат й, и реши при първа възможност да поговори с Тад и останалите за поведението им пред Джошуа. Той беше собственик на „Корал Роуз“ и един ден щеше да стане плантатор — тя щеше да се погрижи за това! Всичко, от което имаха нужда бяха достатъчно пари, за да преживеят, докато „Корал Роуз“ започне да се издържа от собствената си реколта. Когато набави необходимите пари, тя щеше да се откаже от пиратския живот веднъж и завинаги.

— Мисля, че трябва да отнеса куфара в каютата си — промърмори тя, не желаейки да гледа как брат й напуска кораба, защото знаеше колко силно той иска да бъде участник в това пътешествие.

— Добре, момиче, ще те извикаме, когато вдигнем котва.

Катлин се обърна и се отправи по стълбите към капитанската каюта. Джошуа ще се оправи, каза си тя, за да престане да се тревожи за него.

Поставяйки куфарчето до леглото, тя забеляза, че фенерът над бюрото е запален и се огледа, отново впечатлена от работата, която бяха свършили жените. Като погледна към леглото, тя забеляза, че някой беше поставил върху червените чаршафи някакви дрехи.

Катлин реши, че принадлежат на някой член от екипажа и ги вдигна с мисълта да ги върне на Тад или Слейд. Но докато държеше в ръка бялата копринена риза, тя забеляза малките й размери. Черните панталони също бяха прекалено малки за който и да било от контрабандистите. Те сякаш бяха по мярката на Джошуа, но тя знаеше, че това е невъзможно, защото брат й носеше само къси панталони. Под ризата и панталоните върху леглото лежеше шал за глава, ушит от същата червена коприна, както и спалното бельо. „Възможно ли беше жените да са направили и тези дрехи?“ — запита се Катлин, като държеше ризата до гърдите си.

Без да се замисля, тя свали блузата и полата си и облече черните панталони и бялата копринена риза. Откри, че са й точно по мярка.

Панталоните пасваха на всяка нейна извивка и й осигуряваха свобода на движенията, каквато тя никога не беше имала. Ризата беше стегната под гърдите й и като обу черните си лъскави ботуши върху панталона, тя започна да се разхожда из каютата и да се върти наляво и надясно, за да се огледа в тези странни одежди.

Накрая радостният й смях изпълни каютата. С разперени встрани ръце Катлин се въртеше с безгрижно увлечение. Никога не се беше чувствала толкова свободна! Беше чудесно! Тя отиде до леглото и взе червения шал, и докато стоеше пред огледалото, което беше над умивалника, го завърза на главата си, като остави абаносовочерните си къдрици да се спускат по раменете и гърба й. Докато тя се оглеждаше, изумрудените й зелени очи блестяха от удоволствие. Тя изглеждаше точно като жена-пират! Голяма усмивка озари хубавите й черти, когато взе висящата на една кука сабя. Закопча ножницата на кръста си и нагласи сабята на хълбока си. Завъртайки се за последен път, тя се огледа в огледалото. Смях отново избликна в гърлото й, но този път тя потисна желанието си да се отпусне. В края на краищата, тя беше капитан на „Окото на Кат“ и за първи път се почувства като такъв.

В първия момент, когато излезе на палубата, тя се почувства притеснена от мъжете, но възхитените им погледи бяха изпълнени с уважение и тя скоро забрави за облеклото си. Минути по-късно котвата беше вдигната и корабът започна бавно да напуска тайния залив.

Изправена до перилата на палубата, Катлин обходи с поглед брега, за да намери брат си. Патси, жената на Слейд, стоеше на брега с още две жени и махаше за сбогом, но Джошуа никъде не се виждаше. Като помаха на жените, Катлин помисли, че Джошуа сигурно си беше тръгнал за вкъщи. Нямаше нищо, което да го задържа в залива, докато „Окото на Кат“ не се върне.

Вълнението на Катлин нарасна, когато корабът изплава от залива и с опънати от тропическия вятър платна се отправи в Карибско море. Вече нямаше връщане назад, помисли си Катлин. Тя смело се беше обвързала с тези твърди и достойни мъже, и каквото и да се случеше, тя щеше или да успее, или да пропадне, също както и те!

Тя изпитваше истинска радост, докато вятърът развяваше черните й къдрици и когато „Окото на Кат“ беше пуснат на пълен ход, солени пръски започнаха да капят върху палубата и да се сипят върху лицето й. Това беше истинският живот, помисли си тя, и с всяка измината миля вълнението й нарастваше.

Тад мълчаливо стоеше и наблюдаваше жената, която бяха избрали за свой капитан. Той, както и останалите, се възхищаваше на красотата й и изпитваше гордост от вида й в дрехите, които жените им бяха ушили за нея. Но в този момент Тад откриваше много повече. Хванала перилата, с отпусната назад глава и обсипана от искрящите морски пръски, той можеше да види, че тя не е като другите жени. Момчето беше право, че сестра му не е страхлива. Можеше да види по стойката й, че тя приветства авантюрата и смело ще посрещне неприятностите. И в този момент той се закле, че ще я пази и ще жертва живота си за нея, ако това се наложи.

Катлин забеляза стоящия недалеч от нея мъж. Тя се обърна и го поздрави с усмивка.

— Искам да науча всичко, което е необходимо за управлението на „Окото на Кат“, Тад. Ако имаш свободно време следобед, може би ще упражниш сабята си с мен. Доста време измина, откакто не съм използвала истинско оръжие — тя си спомни нощите с Джошуа и дървените му саби.

Тад беше неспособен да й устои. С желание започна да й показва всичко, което смяташе, че тя трябва да знае за кораба. Може би мъжете си бяха помислили, че ще имат капитан само на думи, но сега знаеше, че не е така. Той разбираше, че Кат ще се окаже повече от способна.

Първата нощ Катлин се хвърли върху леглото напълно изтощена. Целия ден тя прекара сред мъжете — следобеда с Тад отделиха за тренировки със саби. Той също й показа как да напада с нож, защото смяташе абордажната сабя прекалено тежка за нея. Той са погрижи, ако се наложи, тя да има не само сабя на разположение.

Тад и Слейд, които тя сега смяташе за старши офицери на кораба, се присъединиха към нея за вечеря в каютата й. Те разискваха плановете си да претърсят Карибите за испански кораби и когато привършиха с вечерята, прегледаха картите, които бяха навити на рула върху бюрото на Катлин. Когато те си тръгнаха, тя успя само да свали дрехите си и да се завие с чаршафите, преди очите й да се затворят.

Когато на следващата сутрин се събуди от полюшването на кораба, Катлин се протегна, пренебрегвайки болките в мускулите. Предният ден беше очевидно най-тежкия в живота й, но тя не можеше да си спомни друг по-вълнуващ! Като се облече, тя се запъти към кухнята, за да закуси, преди да започне новия ден на борда на „Окото на Кат“.

Той не беше по-различен от предния. Единственото хубаво нещо на умората, каза си тя, е, че беше прекалено изтощена, за да се тормози с мисли за Гарик Стийли! Умората не й позволяваше да мисли за хубави морски капитани или за чернооки плантатори — щом главата й докоснеше възглавницата, тя моментално заспиваше.

На следващата сутрин бе събудена от викове:

— Платна на хоризонта!

Без да губи нито минута, тя се облече набързо и излезе на палубата при мъжете. С препасана около кръста сабя и вмъкнат в колана голям нож, тя стоеше до перилата на „Окото на Кат“ и се взираше в далечината, където едва се забелязваше кораб.

— Мислиш ли, че е това, Тад? — попита тя, без да погледне едрия мъж. Тя знаеше, че той е до нея.

— Не можем да разберем, докато не се приближим.

В гласа му имаше възбуда, но и нещо друго. Дали не се опитваше да й даде възможност, ако не се чувства готова да атакува другия кораб, да се оттегли, запита се тя, докато го наблюдаваше.

— Тогава заповядайте да вдигнат още платна. Трябва да видим какво има срещу нас. Слейд — извика тя на стоящия до перилата мъж, който се взираше в морето — нека мъжете подготвят оръдията. Ако това е испански галеон, ще му покажем, че сме готови за бой и няма да се поколебаем!

— Да, капитане — извика Слейд, който вече се беше запътил да предаде заповедите на капитана.

Когато „Окото на Кат“ се приближи и Бен от наблюдателния пункт извика, че вижда знамето на Испания, Катлин даде заповед да го превземат. Дърк и Джон заеха места при оръдията и когато беше дадена заповед, стреляха.

Ехтящ гръм изпълни въздуха и за момент горната палуба на „Окото на Кат“ се изпълни с парлив дим.

Планът на Катлин беше прост. Тя предполагаше, че испанският галеон няма оръдия. Корабът се носеше тромаво по водата и този факт подсказа на Катлин, че богатството, което носи, е голямо. „Окото на Кат“ трябваше да даде само един залп, без да улучва или да поврежда другия кораб. Мъжете трябваше да са готови да го превземат, когато се изравнят с него.

След това събитията се развиха толкова бързо, че по-късно, когато Катлин се опитваше да ги премисли отново, не беше сигурна, че всичко това се беше случило в действителност. Смарагдовите й очи блестяха смело и предизвикателно, докато техният кораб се приближаваше към другия. В сравнение с лекия ход на „Окото на Кат“, испанският кораб изглеждаше тромав и тежък и за момент Катлин се запита дали не караше злато, скъпи подправки и коприна. Но тази мисъл само проблесна в съзнанието й, защото тя трябваше да следи събитията. Мъжете зависеха от нея, повтаряше си тя отново и отново.

— Пригответе абордажните си саби, мъже! Хванете го здраво сега, това е! — извика тя, когато екипажът започна да хвърля абордажните куки, за да доближат двата кораба.

В момента, в който извика „Напред, мъже!“, тя забеляза Джошуа да стои сам до перилата на кърмата.

— Джошуа — извика тя и когато изпълнените й с въодушевление очи се обърнаха към него, изражението на лицето му ясно показваше, че той е разбрал, че са го открили. — Влез в каютата ми и чакай там!

Катлин не му даде възможност да спори, нито имаше време да провери дали брат й ще направи това, което му нареди. В следващия момент тя скочи на борда на другия кораб със сабя в едната ръка, а с другата държеше дръжката на ножа. Тад и Слейд бяха само на няколко крачки зад нея.

Испанският екипаж се беше подготвил за нападението от момента, в който видяха другия кораб. Те не бяха закоравели пирати, като страшните мъже, които ги нападаха, но капитанът им обеща щедра награда, ако победят врага и спасят испанския галеон. Те бяха решени да се бият и да спечелят!

Екипажът на „Окото на Кат“ се покатери на палубата на испанския кораб. Мъжете издаваха свирепи викове и размахваха над главите си блестящи абордажни саби, а в другата ръка стискаха ножове.

Като изостави всички мисли за брат си, тъй като опасната игра на пиратство беше започнала, Катлин не се поколеба да атакува заедно с екипажа си. Първият мъж, който се приближи до нея, изглеждаше смаян, когато се изправи пред една хубава жена, стискаща малка сабя. С вързана с червен шал коса и спускащи се копринени букли върху бялата й копринена риза, тя изглеждаше като богиня-отмъстителка, но в момента, в който усети удара на сабята й в неговата, морякът се съвзе. Докато се дуелираше с нея, той не мислеше вече за пола й, а за оцеляването си, защото жената, срещу която се изправи, имаше фехтовални умения, които превишаваха неговите.

Като използва, че той се втурна срещу нея, Катлин прониза рамото му и с бързо движение го удари по главата. Следващото, което усети морякът, беше студената палуба, долепена до бузата му.

На борда на испанския кораб цареше пълен хаос. Предвкусвайки победата, Катлин и Тад се отправиха към каютите. От тъмния ъгъл на коридора излезе висок, смугъл мъж с буйни мустаци и добре оформена брада и им препречи пътя.

— Аз съм капитана на този кораб и искам обяснение за вашите действия! — каза той с надменен глас.

— Добре, капитане, както ясно виждате, вашият кораб ще бъде превзет от моя екипаж — Катлин се усмихна широко, усещайки първите признаци на победата от звука на падаща върху палубата стомана.

— Вашият екипаж? Но вие сте само една жена! — каза капитанът с насмешка, като не можеше да повярва, че в този момент корабът му е превзет от банда диваци, предвождани от една жена. При това хубава, помисли си той, докато тъмните му очи оглеждаха плътно прилепналите й дрехи; но въпреки всичко, тя беше само една жена.

През това време хората на Катлин бяха превзели по-голямата част от испанския кораб и тя, засегната от думите на испанския капитан, се поклони ниско пред него и свали шала от главата си.

— Без съмнение жена, при това капитан на кораб, сър, и сега контролирам вашия кораб!

Капитанът, който не желаеше лесно да предаде кораба, който командваше от две години, и най-вече да го предаде в ръцете на жена, се протегна към пистолета, който беше вмъкнат в панталона му.

Но Катлин беше много по-бърза. С рязко движение на тънката си ръка тя постави острието на сабята си върху ръката му.

— Какъвто и товар да карате, капитане, той е без значение за един мъртъв човек, какъвто ще бъдете в случай, че продължите да упорствате по този безразсъден начин — отбеляза тя с широка усмивка, сякаш го предизвикваше да извади пистолета.

За момент черните очи на испанския капитан бяха приковани от тези невероятни смарагдовозелени очи и като видя в дълбините им правотата на нейните думи, той отпусна ръката си и в същото време леко се поклони.

— Точно така, сеньорита, по никакъв начин аз или някой от моите хора няма да проявим безразсъдство.

Като огледа палубата, той видя, че целият му екипаж е пленен.

— Нас ни интересува само вашата стока, капитане, затова не се страхувайте за живота си, докато вие и вашият екипаж правите това, което ви се казва — обясни Катлин, когато Тад и Слейд се отправиха по коридора към капитанската каюта.

— Може ли да знам поне името ви, сеньорита? Вашият кораб се казва „Окото на Кат“, но аз нямам никаква представа за вашата самоличност.

След като испанецът разбра, че събитията на кораба му са извън неговия контрол, той стана по-сговорчив. Най-малкото, което можеше да направи, помисли си той, бе да разкрие на по-висшестоящите от него името на тази жена-пират, която завладя кораба му.

— Корабът е кръстен на мен, капитане. Аз съм известна като Кат — заяви гордо Катлин.

— Кат. Най-подходящото име за такава хубава сеньорита — призна испанският капитан, когато черните му очи още веднъж се спряха върху стегнатата й фигура. Нейните черни, развяващи се къдрици и искрящите зелени очи идеално отговаряха на името, с което се представи.

Слейд се върна на горната палуба с огромна усмивка и торба със скъпоценни камъни и злато в ръце. Екипажът на „Окото на Кат“ избухна в радостни викове, осъзнавайки, че собствените им дялове от испанското съкровище ще бъдат големи, докато Слейд им обясняваше, че там има още много.

Катлин се наслади на възбудата, която я обзе, докато помагаше да пренесат стоката от единия кораб на другия. Като съзнаваха, че времето им е ценно, защото „Окото на Кат“ не беше единствения кораб, който търсеше испанския галеон, те взеха най-ценното от товара и със същата бързина, с която завзеха другия кораб, отплаваха. Катлин се върна в каютата си, за да се скара на непокорния си брат.

Когато вратата на каютата се отвори, Джошуа се обърна. Зениците му се разшириха, когато видя твърдото изражение върху лицето на сестра си и бързо сведе поглед към полирания под. Беше наблюдавал събитията на испанския кораб и дори видя товара, когато го пренасяха на борда на „Окото на Кат“. Той направи това, което му нареди Катлин, едва когато я видя да говори с Томас и Слейд. Тогава той побърза да отиде в капитанската каюта и да чака съдбата, която тя щеше да му отреди.

Известно време Катлин не каза нищо, само стоеше до вратата и го гледаше. Сърцето й заби по-силно, когато предположи какво можеше да стане, ако тя и екипажът не бяха превзели испанския галеон. Със сигурност Джошуа щеше да пострада също толкова жестоко, както и останалите членове от екипажа на „Окото на Кат“.

— Защо не ми се подчини, Джошуа? — попита тя накрая, като се въздържа да не му изкрещи, че той няма работа на борда на „Окото на Кат“ и че в този момент можеше да лежи окован във вериги под палубата на испанския кораб, както и останалите членове от екипажа й! Но като използва цялото си самообладание, тя си напомни, че Джошуа е само малко момче, което нямаше навика да мисли, преди да върши нещо.

— Но аз направих каквото ми каза, Кат.

Ясните му зелени очи я погледнаха в лицето още веднъж, но този път в дълбините им се забелязваше надеждата, че ще преживее бурята по-добре, отколкото беше очаквал.

— Аз съм тук, в твоята каюта, както ми нареди.

Той отново склони глава, но Катлин знаеше, че смирението не е искрено.

— Казах ти, че не може да дойдеш на това пътешествие. Ти трябваше да се върнеш в „Корал Роуз“, след като „Окото на Кат“ отплава и да стоиш там до завръщането му. Не разбираш ли, че за теб е прекалено опасно да бъдеш на кораба? — последните думи бяха вик, който разкриваше пълното й раздразнение от малкия й брат.

— Но нищо не се случи, Кат. Ти, Тад и останалите победихте другия кораб много лесно. Видях те изправена пред испанеца, който искаше да извади пистолета си. Видях те и когато победи другия със сабята си. Никой не може да те победи, Кат!

Докато гледаше сестра си, очите му излъчваха възхищение и той още веднъж си помисли, че тя е най-смелата и прекрасна жена в света.

— Джошуа, проблемът е, че ти не направи това, което ти казах!

Катлин извади ножа от колана си и сабята от ножницата и ги остави на бюрото, след което отново се обърна към брат си.

— Но ако бях останал в „Корал Роуз“, щях да пропусна всичко. Трябваше да дойда. Не разбираш ли, трябваше!

Тя долови умолителния му тон и още веднъж разбра, че малкият разбойник заобикаляше гнева й. Той наистина трябваше да дойде, каза си тя, но като размисли какво да направи, за да го контролира, тя не намери решение.

— Къде се криеше през последните дни? — тя се опита да задържи твърдия тон в гласа си, защото не искаше той толкова бързо да разбере, че я е победил.

— Криех се в килера с провизиите — призна Джошуа. Като запази разкаяния си вид още за момент, той заяви: — Съжалявам, Кат, не исках да те ядосам.

Тя не знаеше какво да прави с този малък немирник. Той беше толкова пакостлив и мил, че тя не можеше да се ядосва повече.

— Добре, тогава предполагам, че не си много гладен. Мъжете ще празнуват победата тази вечер. Сигурна съм, че цяла нощ ще пируват и ще се хвалят.

— Може ли да отида при тях, Кат? Може ли? Нали вече не ми се сърдиш?

Катлин не можа да сдържи усмивката си. Не можеше да разбере как той го постига. Имаше нещо очарователно в него, което дори и когато беше гневна, я караше да види нещата и от неговата гледна точка. Тя знаеше, че ужасно го глези, но реши да се заеме с дисциплината му веднага, щом се върнат в „Корал Роуз“.

Днешното пиратско нападение беше извършено бързо и точно и сега Катлин, заедно с брат си, имаше време да се повесели в компанията на екипажа си. До късно през нощта тя стоя със скръстени крака на дървената палуба и слушаше истории, които бяха разисквани надълго и нашироко и пълноценно участваше в празненството за победата на тези сурови морски мъже.

Дърк беше този, който отиде при нея и я попита дали ще се връщат в Сейнт Китс — кормчията Томас искаше да знае накъде да се движат. След неколкоминутен разговор с Тад и Слейд и с мисълта за Джошуа, най-накрая взеха решение „Окото на Кат“ да не бърза да се прибира. Въодушевлението, което ги бе обзело, беше прекалено буйно, за да бъде обуздано. Изкушението да превземат друг кораб беше прекалено голямо, за да бъде пренебрегнато. Те щяха да прекарат няколко дни, плавайки из Карибско море.

— Ще опитаме щастието си на още един нищо неподозиращ кораб и тогава „Окото на Кат“ ще се отправи към къщи — извика Катлин, като вдигна чашата си с бира и изпи наведнъж пенливата течност. В мислите си тя се надяваше, че следващият кораб, който „Окото на Кат“ ще срещне, може да бъде „Морската фея“ След днешния ден Катлин се чувстваше достатъчно добре, за да се изправи лице в лице с Гарик Стийли!