Катлийн Драймън
Целувката на пирата (15)

Четиринадесета глава

По времето, когато Катлин и Джошуа пристигнаха в „Корал Роуз“, тя все още не беше взела решение по направеното й предложение да стане капитан на „Розата“. Съзнаваше, че би било разумно да отхвърли предложението и да забрави, че някога е ходила в тайния залив и се е срещала с бандата контрабандисти. Но Катлин Ашфорд невинаги правеше това, което изглеждаше разумно. Мисълта за това как стои на палубата на кораба с развяна от вятъра коса и солени пръски се сипят върху лицето й, я изпълваше с нечестива бодрост. Даже мисълта за пиратството изглеждаше романтична, а тя не можеше да пренебрегне и факта, че „Корал Роуз“ беше в бедствено положение.

Имаше ли тя смелостта да каже „да“ на тези груби на вид мъже, живеещи в тайния залив. Тя знаеше, че трябва да помисли много, много повече.

„Пиратството е опасна работа — може да я убият или дори да я изпратят в затвора!

Какво ще стане с брат й? Кой ще се грижи за Джошуа и «Корал Роуз», ако не тя?“

Тъй като не беше склонна да си легне с толкова много мисли, тя тършуваше из кабинета на баща си, опитвайки се да намери книга, която да привлече вниманието й. Къщата беше тиха — Джошуа си беше легнал по-рано, Лизи и Руфъс също се бяха оттеглили. Усещайки нервите си опънати, премисляйки времето, прекарано с брат й в залива, Катлин мълчаливо прекрачи двойната врата на кабинета, която водеше към градината.

Пълнолунието плуваше в кадифеното нощно небе и въздухът беше изпълнен с аромат на цветя. Тази нощ беше създадена за влюбените. Това беше нощ, която щеше да се хареса на всеки моряк, бил той пират или не, мислеше си Катлин и още веднъж се залита какво щеше да стане, ако не бяха наложените от титлата „жена“ ограничения. Бандата бездомни контрабандисти й предлагаше именно такъв шанс, размишляваше тя, сядайки на студената каменна пейка, разположена встрани от покритата с плочи алея. Единственото, което трябваше да направи, бе да каже „да“ на тяхното предложение и щеше да бъде свободна! Дори нямаше да се налага да се омъжва за Алекс Блакторн! За първи път мислите я отведоха при човека, на когото едва вчера каза, че ще стане негова съпруга. Ако стане капитан на пиратски кораб, ще може да развали годежа. Тази мисъл й донесе облекчение.

Увлечена в собствените си мисли, Катлин не видя сянката, която се отдели от заобикалящите я дървета. Тя не забеляза фигурата на мъжа, който стоеше само на няколко крачки от нея, докато не чу дълбокия мъжествен глас:

— Надявах се, че ще излезеш от къщата, Кат.

Дрезгавото трептене на гласа му сякаш изпълваше нощния вятър и я обграждаше с мъжкия му пулс.

— Ти — Катлин скочи на крака. Зелените й очи горяха, а сърцето й подскочи, когато високата му фигура се изправи пред нея. — Какво правиш в „Корал Роуз“, спотайвайки се в тъмното?

Тя се опита думите й да прозвучат остро като бръснач, за да му покаже, че го приема като натрапник.

— Виждам, че не си изгубила хъса си от последния път, когато се видяхме — гласът на Гарик съдържаше известна доза насмешка, предизвикана от избухливия й характер.

Катлин бързо си припомни къде се видяха за последен път.

— Последния път, когато се видяхме, Телма Лангстън ви шепнеше нещо на ухото.

— Кат, няма причина да ревнуваш от Телма — Гарик говореше сериозно, но думите му прозвучаха насмешливо.

— Да ревнувам? Вас? Мога да ви убедя, капитане, че ревността е последното нещо, което изпитвам към вас.

— Тогава кажи ми какво изпитваш, Кат.

Без да я предупреди, Гарик се приближи още една крачка.

Катлин щеше да отстъпи назад, но пейката притисна краката й. Нямаше къде да отиде, освен да остане на мястото си. На ярката лунна светлина тя забеляза искрите в сиво-сините му очи. Като пое дълбоко въздух, преди да му отговори, тя се запита какво изпитва към този човек. Надяваше се да не го види никога повече. Всяка нощ се молеше корабът му никога да не се върне в Бастер и постепенно страстните й сънища, в които лежеше в прегръдките му също изчезнаха.

Но тя не беше достатъчно бърза да му каже какво чувства. Без предупреждение ръцете му се протегнаха и я придърпаха към широките му гърди, устните му се спуснаха към нея, независимо, че тя се опитваше да се обърне. Докато едната му ръка обгръщаше кръста й, устните му покриха нейните по такъв страстен начин, че той усети как нейното тяло започна да трепери.

— Какво усещаш, Кат? Кажи ми сега!

Тя само простена. Не искаше това. Искаше той да я остави на мира и да престане да се появява и да изчезва от живота й. Но докато ръцете му обгръщаха кръста й и гърдите й се притискаха в неговите, а снажното му тяло прилепваше към нейното по толкова познат начин, тя беше безсилна да му разкрие истинските си чувства.

— Признай си, Кат, че изпитваш същата тръпка, същото спиращо дъха очакване всеки път, когато си близо до мен, каквито аз изпитвам, когато съм до теб. Тялото ти трепери от необходимостта ръцете ми да те прегърнат, от необходимостта да те желая, да те обичам!

Господи, тя му е липсвала през изминалите седмици! Зелените й очи и вълшебните й къдрици са го преследвали ден и нощ.

— Кажи ми, че усещаш същото, Кат! Кажи ми, че единственото важно нещо са нещата между нас. Че сме създадени да бъдем заедно.

Преди тя да успее да отговори, устните му още веднъж покриха нейните. Целувката погълна и двамата и остави чувствата й неразкрити. Топлината на неговия език я изпепеляваше изцяло, пленявайки чувствата й със силата си да прелъстява и възбужда.

В този момент нищо друго нямаше значение, освен този мъж, който я прегръщаше и отрупваше с възбуждащи целувки. Той наистина ли каза, че са създадени да бъдат заедно? Някъде далече в съзнанието й един глас я запита: „А брат ти? А «Корал Роуз»? А мъжът, на когото вече обеща да се отдадеш? Какво ще стане с тях?“ С въздишка тя се отскубна от ръцете му, устните й все още желаеха неговите, дори когато тя извика гласно:

— Не!

Гарик беше започнал да разбира през последните седмици колко много държи на тази жена и колко несправедлив е бил, че не й е разкрил истинските си чувства. Той трябваше да я накара да го изслуша онази сутрин на „Морската фея“, след като се бяха любили. Ако тогава й беше казал какво изпитва към нея и че след като изпълни задачата си в Карибите, те ще бъдат заедно завинаги, той знаеше, че тя щеше да се чувства по друг начин.

— Не мога да направя това отново! Трябва да ме оставиш на мира!

Катлин пристъпи встрани от пейката, за да увеличи разстоянието между тях.

— Кат, всичко е по моя вина. Трябваше да ти разкрия чувствата си, докато бяхме на „Морската фея“.

Катлин не искаше повече да слуша. Беше прекалено късно! Ако някога е имало време за тях двамата, то беше отминало. Тя обеща да се омъжи за Алекс Блакторн и трябваше да спаси „Корал Роуз“ заради Джошуа. Тя трябваше да забрави за чувствата, които я изпълваха всеки път, когато погледнеше този мъж. На нея и на Джошуа им трябваше сигурност. И на двамата им беше необходимо нещо повече от този морски капитан, който идваше и си отиваше от живота им, когато му скимнеше.

Може би с Алекс тя никога нямаше да усети жарта от докосването на Гарик, но поне бъдещето на „Корал Роуз“ и на Джошуа щеше да бъде осигурено.

— Прекалено късно е, капитан Стийли — тя най-накрая успя да произнесе тези думи.

— Как така прекалено късно, Кат? Разбира се, че това, което преживяхме заедно, означава нещо.

Гарик направи още една крачка към нея и я придърпа в прегръдките си, но тя вдигна ръце, сякаш за да го отблъсне.

— Аз ще се омъжа за Алекс Блакторн, капитане, и ние не бихме могли…

Той не я остави да довърши:

— Ти ще се омъжиш за Алекс Блакторн?

За момент той помисли, че не е чул правилно. Защо тя ще се омъжва за човек като Блакторн? Този въпрос се повтори още веднъж в ума му.

— Кога стана това, Кат?

Той се опитваше да се успокои и да й даде възможност да обясни.

— Когато вие правехте това, което правите всеки път, когато напускате Сейнт Китс, независимо какво е то, капитане.

Тя събра всичките си съпротивителни сили и се въоръжи с представата за Телма Лангстън, която се увиваше около ръката на Гарик по време на бала при губернатора, когато жената се беше вкопчила в него, сякаш се страхуваше да не я остави. За пореден път тя се окуражи с мисълта, че този човек не е по-различен от баща й.

— Но аз дори не знаех, че познаваш Алекс Блакторн, Кат.

„Как е могло това да се случи толкова бързо?“ — запита се Гарик. Той вярваше, че има достатъчно време, преди да й разкрие любовта си, но тя непрекъснато се е виждала с Алекс Блакторн.

— Запознахме се на бала на губернатора.

— И ти вече си сгодена за него? Защо, ти дори не го познаваш, Кат.

Гарик го беше срещал няколко пъти на острова. В Блакторн имаше нещо, което го караше да се чувства неловко. Само този факт беше достатъчен, за да попита Катлин за причината да се омъжи за собственика на „Шадоу Миър“.

— Защо се съгласи да се омъжиш за него, Кат? Каза ли му за нас? Знае ли той какво се случи на борда на „Морската фея“ и какво преживяхме в твоята стая? А за деня на езерото? — гласът на Гарик започна да се изостря, докато той се приближаваше към нея.

— Няма нищо между нас! — заяви тя разгорещено и тогава осъзна, че тя наистина не е казала на Алекс нищо за нея и Гарик. Всъщност, като си представи как я гледат тъмните му очи, тя потръпна при мисълта, че друг мъж е отнел това, което само един съпруг имаше правото да отнеме.

— О, но ти грешиш, Кат. Има нещо между нас.

Гарик я придърпа обратно в прегръдките си и устните му се запечатаха върху нейните в една опияняваща целувка. Тя трябваше да се хване за раменете му, за да се задържи изправена.

— Винаги ще го има това!

Той отстъпи назад със същата лекота, с която я беше хванал.

Катлин стоеше задъхана, а смарагдовите й очи бяха замъглени от необузданата страст.

— Ти няма да се омъжиш за него, Кат. Аз няма да ти позволя!

Неговите думи бяха празно обещание, което разпали гнева й.

— Може би няма, капитане, но това няма да бъде заради вас. Не и заради вас.

Гърленият смя на Гарик изпълни слуха й и се стовари върху тялото й.

— Ти никога няма да можеш да забравиш това, което преживяхме, Кат, и което искаме да се случи още веднъж.

След това Гарик се обърна и без да поглежда назад, изчезна между дърветата.

Катлин искаше да извика след него, че греши, че не са създадени един за друг, но не бе в състояние. За няколко минути, докато възвърнеше самообладанието си, тя можеше само да стои и да гледа след него, „Кой си мисли, че е този човек?“ Баща й диктуваше ранните години от живота й, като я изпрати в къщата на леля й, а сега този арогантен морски капитан си мисли, че може да управлява живота й, докато тя е в Сейнт Китс. Не, тя беше твърдо решена от тази нощ нататък да бъде самостоятелна жена. С тези мисли тя отхвърли молбата, която долови в гласа му и факта, че той твърдеше, че са създадени един за друг. За да се предпази и да не бъде наранена, Катлин си напомни, че Гарик Стийли е само един женкар и ако тя не се поддаде на чара му, то със сигурност някоя друга жена щеше да го стори.

Сблъсъкът с Гарик Стийли в градината на „Корал Роуз“ повече от всичко помогна на Катлин да реши какъв отговор да даде на мъжете от тайния залив. Тя не каза за това на Джошуа, защото се страхуваше в последния момент да не промени решението си. Но когато той я попита, нейния отговор бе, че следващата седмица ще отиде с него до залива и там ще обяви решението си.

През тази седмица Катлин се опитваше да се занимава с управлението на „Корал Роуз“. Алекс Блакторн я посети на два пъти. След всяко посещение тя се чувстваше още по-неудобно в негово присъствие, за което обвиняваше Гарик Стийли. Всеки път, когато погледнеше Алекс, се питаше каква ще бъде реакцията му, ако му разкаже за часовете на страст, прекарани с хубавия морски капитан. Но начинът, по който се проявяваше любовта в погледа му, я спираше да каже това, което тя знаеше, че той има право да чуе. Той я поставяше над другите жени, като винаги й казваше колко хубава и невинна изглежда и по някаква странна причина Катлин не можеше да се реши да разруши тези илюзии, макар да осъзнаваше, че са фалшиви. Всеки път, когато той напускаше „Корал Роуз“, тя си казваше, че скоро ще му съобщи и ако след това той пожелаеше да развали годежа, тя нямаше да има нищо против. Всъщност мисълта, че няма да се омъжи за Алекс Блакторн я изпълваше с облекчение.

 

 

Докато гребеше през изхода на пролива, водещ към залива, където беше корабът, Джошуа чу изненадания възглас на Катлин. Той гордо се изпъчи, когато я погледна и видя зелените й очи да се разширяват от вълнение при вида на кораба, който само преди една седмица изглеждаше в окаяно състояние.

Всеки ден, от изгрев-слънце до мръкване, Джошуа беше в залива и помагаше на мъжете да поправят кораба. Те бяха изтъркали и боядисали корпуса; бяха поправили изгнилите части от облицовката; бяха зашили скъсаните платна и сменили износените въжета. Всяко парче месинг беше почистено и излъскано и сега блестеше. Палубите светеха от чистота. Докато двамата се приближаваха към противоположния бряг, корабът сякаш сияеше с нов живот.

— Те са му сменили името.

Катлин забеляза, че на мястото на „Розата“ сега стоеше „Окото на Кат“.

— Кръстили са го на тебе, Кат — заяви гордо Джошуа, а погледът му не можеше да се откъсне от кораба.

Катлин не успя да сдържи усмивката, която се появи на устните й. От мястото, където се намираше малката лодка, корабът изглеждаше здрав и лъскав. Това още веднъж я изпълни с бодрост, примесена с някакво странно вълнение. Тя нямаше търпение да се качи на борда и да го разгледа.

— Какво мислиш, Кат? Искаш ли сега да му бъдеш капитан? — питаше нетърпеливо Джошуа.

През последната седмица той беше под напрежение. Не искаше да я насилва с вземането на решението, но сега, след като видя „Окото на Кат“, не можеше да се сдържа повече.

— Прекрасен е, Джошуа — това беше всичко, което тя можа да каже.

За момента това беше достатъчно за малкото момче, което изкарваше лодката и чакаше Катлин да скочи на брега.

— Тад и останалите знаеха, че идваме. Те трябва да са на кораба. Обикновено наблюдателен пост им съобщава дали някои идва в залива.

Джошуа откри Бен да стои на наблюдателния пост и да маха от мястото си високо на една скала, с изглед към залива и към откритото море. Джошуа му помаха в отговор и развълнувано сграбчи ръката на Катлин.

— Те сигурно ни чакат на борда на „Окото на Кат“.

Катлин усещаше въодушевлението на брат си. Всичко това беше като една невероятна фантазия! Приличаше повече на история от някой прекрасен роман за приключения, пирати и контрабандисти.

Колкото повече се доближаваха до дока, който щеше да ги отведе на кораба, толкова повече растеше вълнението й.

Тад, Дърк, Слейд и другите гордо стояха на горната палуба на „Окото на Кат“ и очакваха Джошуа и Катлин.

— Какво мислиш сега за кораба, капитане? — обърна се към тях Тад с остроумен поздрав.

Останалите мъже се усмихваха гордо, докато погледът на Катлин обхождаше горната палуба и отбелязваше чистия и свеж вид, който корабът имаше сега.

— Прекрасен е — отвърна тя, както бе казала по-рано на Джошуа.

Усмивките им се разшириха и Тад продума:

— Не искаме да те насилваме, момиче, затова направи собствен оглед. Ако видиш нещо, което трябва да се направи, кажи и ние веднага ще се погрижим.

Катлин кимна, съзнавайки, че те с нетърпение очакват да чуят нейното решение, за да разберат дали усърдната им работа е била достатъчна, за да я спечелят.

Докато правеше огледа, цялата група я следваше.

Камбузът блестеше от медните кани и тигани. Калаените чинии и чаши бяха подредени до стената, а буретата с хранителни запаси наредени едно до друго.

— Кой готви, когато сте в открито море? — попита тя стоящия най-близо до нея Слейд.

Саймън, най-дребният мъж от групата, със закачлива усмивка и плътно прилепнала на главата му плетена шапка излезе напред.

— Аз ще бъда готвач, мадам, и обещавам, че няма да намерите по-добър.

Всички кимнаха в знак на съгласие с думите на дребния човек, независимо дали бяха съгласни с него, или не, защото нямаше умен моряк, който някога да каже на корабния готвач, че не го бива.

— Сигурна съм, че е така — отвърна Катлин.

Трюмовете на кораба вече не бяха в този безпорядък от отломки, въжета, сандъци и варели, както преди няколко дена. Всичко беше почистено и лъснато. Останалите в трюма неща бяха грижливо подредени до стените. Дори влажният дъх на плесен вече не се усещаше. На негово място Катлин долови съвсем лек мирис на тамян.

— Готов е за товарене — заяви гласно Тад, защото трюмът изглеждаше странно празен.

Катлин не отговори, а се отправи по стълбите към капитанската каюта. Тя не можеше гласно да обяви решението си, преди да види останалата част от кораба. Засега не можеше да отрече, че тези мъже бяха вложили много часове в тежка работа, за да приведат кораба в ред, но тя не искаше да свърже живота си с техния, преди да се е убедила, че всеки един от тях е напълно отдаден на тази авантюра. Прекалено голям беше залогът, за да открие по-късно, че част от тях са хора, които се впускат от едно приключение в друго.

Вратата на капитанската каюта беше затворена и преди Катлин да успее да я отвори, Тад се изправи пред нея:

— Е, момиче, ние с момчетата се погрижихме за останалата част от кораба, но тук вътре всичко беше оправено от жените.

Катлин беше доста изненадана, че жените са помагали при обновяването на кораба. Тя смяташе, че те едва ли одобряват факта, че мъжете им искат една жена за свой капитан.

Тад отвори вратата и Катлин прекрачи прага. Тя не можа да повярва на очите си. Стаята миришеше на лак. Тъмните дъбови мебели бяха така подредени, че придаваха на стаята свеж вид. Голямо бюро беше разположено в единия ъгъл и върху него лежаха няколко книги, карти, чертежи и пакет нови тетрадки. От една греда над него висеше фенер. Ръчно гравирана дъбова маса с шест стола беше разположена до бюрото, но това, което прикова погледа на Катлин, беше леглото в другия край на каютата. Червен копринен плат беше оформен като драперия, закачена на четирите му края. Същата материя беше използвана и за чаршафите и възглавниците. Една врата със закрепени с олово прозорци беше разположена на няколко крачки от леглото. Катлин не я беше забелязала първия път, когато разглеждаше каютата, но сега видя, че тя води към малко балконче, което щеше да бъде предизвикателно изкушение по време на морските пътешествия, особено нощем.

Тя се обърна към мъжете и попита:

— Нима жените ви са направили всичко това?

След като обходи каютата с поглед още веднъж, тя разбра, че в тази стая ще се чувства като у дома си.

— Да, момиче. Те намериха няколко топа плат в трюма и с малко почистване и шиене свършиха добра работа — заяви гордо Тад.

— Сигурно е така, но аз съм доста изненадана, че те искат аз да стана капитан на кораба.

Катлин говореше открито, тъй като искаше да научи дали в бъдеще щеше да има някакви проблеми с жените им.

— Жените ни са също толкова уморени от живота в залива, колкото и ние. Те искат нещо по-добро за себе си и за децата ни и единствения начин да го постигнем е, ако ти се съгласиш да бъдеш капитан на „Окото на Кат“ и той стане пиратски кораб — отговори Дърк, а останалите бързо се съгласиха.

Като гледаше групата мъже, която нетърпеливо очакваше да чуе нейното решение, тя не знаеше как би могла да отхвърли предложението им, а и истината беше, че не искаше да им откаже. Тя никога не си беше представяла, че ще има възможността да управлява собствената си съдба, но в този момент усещаше, че напълно контролира живота си.

— Добре, мъже, имате нов капитан.