Катлийн Драймън
Целувката на пирата (13)

Дванадесета глава

През следващите две седмици Катлин се видя с Алекс Блакторн няколко пъти. На два пъти те пояздиха из имението „Корал Роуз“ и тя дори посети „Шадоу Миър“ за следобеден чай. На една вечеря, на която тя придружи Алекс, Катлин научи, че Гарик Стийли бе отплавал на другата сутрин след рождения ден на губернатора и доколкото знаеше, още не се бе върнал. Но Катлин бе решена ни най-малко да не го приема присърце, дори капитанът корсар да се завърнеше на острова. Когато неговият красив образ започнеше да изпълва съзнанието й, тя го отблъскваше, като си намираше някаква работа. Твърде заета с „Корал Роуз“, брат си и усилията си да оплете Алекс Блакторн, Катлин смяташе, че по-малко ще я е грижа, ако отново се наложеше да се срещне с Гарик Стийли.

С всеки изминал ден плантацията се нуждаеше все повече от пари, за да потръгне, а приход на средства не се очакваше отникъде. В съзнанието на Катлин все по-ясно се очертаваше необходимостта от брак. А до този момент нямаше по-подходящ човек, който да предложи повече закрила и сигурност, от Алекс Блакторн.

Понякога я смущаваше крайно собственическото изражение в тъмните му очи, когато бе до нея. Макар да бе намерила неговия дом „Шадоу Миър“ за прекалено тих, въпреки прислужниците, които се движеха насам-натам, и с радост да се бе завърнала в „Корал Роуз“, Катлин все пак съзнаваше, че няма много голям избор. Алтернативата бе или Алекс Блакторн, или продажбата на „Корал Роуз“ срещу каквато сума й предложеха, а двамата с Джошуа да се завърнат в Лондон. С всеки изминал ден й ставаше все по-трудно да избере втората възможност. Тя и Джошуа бяха станали много близки — сега тя носеше отговорността като негов настойник, без да се оплаква, но чувстваше, че тази лудетина — брат й, към когото силно се бе привързала, нямаше да бъде щастлив в затвора на ежедневния лондонски живот. Спомни си как самата тя се бе бунтувала срещу системата, която се опитваше да държи жената на мястото й и не можеше да си представи брат си, затворен в рамките на етикета за джентълмен. Не, не виждаше друг изход, освен да се ожени, ако не за Алекс Блакторн, то за някой друг джентълмен тук, на Сейнт Китс. Вероятно Натан Болдуин би бил подходящ, каза си тя и отново си представи красивия образ на Гарик Стийли, и като не можеше лесно да го прогони от ума си, тя се опита да прехвърли мислите си върху младия мъж, когото бе срещнала на бала.

 

 

Този следобед Катлин Ашфорд отново очакваше появата на Алекс Блакторн. Бе го поканила на чай и след като се увери, че Лизи е приготвила всичко, излезе навън и седна в плетен стол-люлка на верандата. Денят бе топъл и след сутрешния дъжд всичко миришеше на свежо и чисто. Групичка черни момчета се търкаляха по влажната трева, а Катлин наблюдаваше играта им и се усмихваше. За първи път в живота си тя имаше усещането, че върши нещо полезно. Като се бореше за „Корал Роуз“, тя не само осигуряваше бъдещето на брат си, но се бореше и за щастието на всички хора, живеещи в плантацията. Лизи, Руфъс, Беси и Кип вече си имаха своето местенце в сърцето й и тя знаеше, че ако трябваше да напусне острова, щеше да й е много мъчно за тях.

Алекс Блакторн се появи по алеята на „Корал Роуз“, яздейки наперено и с чувство за собствено достойнство, следван плътно от своя жокей Джубел. Сърцето й не се разтуптя ни най-малко, трябваше да си признае Катлин, както й се случваше всеки път при появата на Гарик Стийли. Но тя знаеше, че този човек не е негодник и скитник, какъвто бе капитанът на „Морската фея“. В мислите си тя си представяше Гарик като човек, който кръстосва моретата и тича след всички фусти, които се появяваха по пристанищата. Като стана от стола, Катлин прогони мислите си и се отправи към стъпалата на верандата.

Алекс слезе от коня си, подаде поводите на жокея, а тъмните му очи обгърнаха прекрасната фигура на Катлин, облечена във виолетова дневна рокля на цветя. Косата й свободно падаше по гърба, а в едната си ръка стискаше сламена шапка с виолетова панделка. Точно в този момент голям камък полетя във въздуха изневиделица и удари недодялания Джубел.

Катлин гледаше от мястото си в няма изненада, докато гигантът изрева високо и с бързина, учудваща за човек с такъв ръст, се втурна към шубрака, който опасваше алеята. Като се пресегна към храстите и измъкна жертвата си за врата, Джубел разтърси пленника си ожесточено, при което се разнесе пронизителен писък.

Без да се замисли, Катлин се затича през мократа трева.

— Пусни го! Махни си ръцете от малкия! — настоя тя, като наближи бруталния гигант, който държеше брат й за яката.

Зелените очи на Джошуа бяха разширени от ужас, когато погледнаха към своята спасителка. Той щеше да й извика да се пази от звяра, който го държеше в едната си ръка, но в същия миг ризата му се затегна около врата и спря въздуха му. По този начин не успя да произнесе предупредителните думи.

— Махни си ръцете от него!

Катлин извика още веднъж, готова сама да се хвърли да защити по-младия си брат. Като се пресегна, тя хвана ръката, която държеше Джошуа. В мига, в който тъмнокафявите очи погледнаха гневно към нея, тя почувства потенциалната сила в китката, разтърсваща Джошуа, сякаш той бе някаква досадна твар.

— Джубел, направи каквото ти казва дамата, веднага! — заповедта бе рязка и безапелационна. Като се извърна, Катлин видя Алекс Блакторн застанал до тях.

Незабавно ръката, която стискаше яката на Джошуа, се отпусна и момчето падна на земята, давейки се.

— Съжалявам за това, Катлин — каза Алекс, като се наведе към брат й. — Понякога Джубел не знае силата си.

Катлин дори не го погледна, толкова бе притеснена за брат си. Наистина не знаеше силата си! Това тромаво животно можеше лесно да счупи врата на Джошуа!

В този момент причината за целия инцидент — това, че Джошуа бе хвърлил камък — бе напълно забравена от нея.

— Добре ли си, Джошуа! — загрижено го попита тя, като го хвана за раменете.

Целувайки челото и бузите му, тя го чакаше да възстанови нормалното си дишане.

Джошуа кимаше с тъмната си къдрава глава и нямаше нищо против, че в този момент сестра му го целуваше; той й бе благодарен, че го спаси от гиганта.

— Добре съм, сестричке — той я нарече така, както бе свикнал през последните няколко седмици.

Като се увери, че не е непоправимо засегнат, Катлин най-после успя сама да си поеме дъх, но в същия момент гневът й се обърна към малкото братче.

— Как може да си толкова зъл, Джошуа? Можеше да нараниш някого с този камък!

— Да, точно това исках да направя! Само че вместо него, фраснах гиганта по главата!

Джошуа каза това едва след като Алекс Блакторн се обърна към своя жокей, за да го инструктира да се върне в „Шадоу Миър“ без него.

— Не го харесвам, сестричке! Не харесвам и изтупания му приятел!

Момчето погледна гневно към гърба на Алекс Блакторн.

— Джошуа! — Катлин го предупреди със сериозен глас. — Алекс е наш съсед и добър приятел.

Тя се опита да накара момчето да разбере, че не може да замерва хората с камъни, а още по-малко един гост, който би могъл да бъде тяхното спасение.

Като предизвикателно изнесе брадичката си напред и заразтрива врата си, Джошуа твърдо заяви:

— Каквото и да ми казваш, аз не ги харесвам!

Алекс се обърна към двамата, докато Джошуа все още седеше на земята, а Катлин беше наведена над него. Тя го вдигна на крака.

— Иди в къщата и помоли Лизи да ти погледне врата! По-късно ще си поговорим за това.

Джошуа почувства, че не може да спори със сестра си. Като погледна за последен път гневно към Джубел, който се качваше на коня, момчето затупурка към къщата.

— Надявам се, че поне ще се опитате да забравите този инцидент, Катлин. Понякога Джубел не мисли какво прави. Той взема така присърце грижата си за мен, че преувеличава опасностите, които ме заплашват.

Алекс направи опит да посмекчи присъдата на Катлин с надеждата, че това, което се бе случило този следобед, нямаше да я настрои срещу него.

— Нима действията на едно дете могат да представляват сериозна заплаха?

Катлин естествено не смяташе, че Алекс е отговорен за действията на този човек, но считаше, че той би трябвало да упражнява повече контрол над тези, които му служат.

— Брат ми можеше сериозно да пострада, Алекс. Зная, че грешката беше на Джошуа, но въпреки това той е само едно дете, а Джубел е огромен човек!

— Напълно съм съгласен с вас, скъпа моя. Никога не бих пожелал такова нещо да се случи и ви уверявам, че ще направя всичко възможно, за да се реванширам пред вас и брат ви.

По този начин Алекс се опита да поправи нещата, притеснен от нейното вълнение и огнения темперамент, който бе избил по бузите й. Той бе доста изненадан, че тя така пламенно защитаваше новооткрития си брат. Като я гледаше как стои до Джубел, докато той държеше за яката малкия разбойник, Алекс бе почувствал още по-голяма привързаност към нея, ако това изобщо бе възможно. Тя изглеждаше така уязвима, така безпомощна пред света, че на него му се бе приискало сам да удари своя човек. И той се закле никога повече да не позволява нещо да я засегне! И ако това означаваше да вземе под крилото си и този немирник, нейния брат, щеше да положи всякакви усилия, за да играе ролята на техен защитник. Никога преди, през своя четиридесет и пет годишен живот Алекс Блакторн не бе изпитвал подобно завладяващо желание да защитава някого. Животът му досега бе изпълнен с мрак и недоверие, и за първи път искаше да се отдаде на някого.

Катлин опита да оправи полата си, като същевременно полагаше усилия да се успокои.

— Аз всъщност не исках да кажа, че вие сте виновен за всичко това, Алекс — тя смекчи тона си. — Зная, че виновния е брат ми. Просто самият факт, че Джубел е толкова грамаден и като го видях как държи Джошуа…

Тя не завърши, тъй като се страхуваше, че вече и без това е казала прекалено много.

Като взе ръката й и я сложи на сакото си, Алекс погали нежно тънките й пръсти.

— Не се тревожете повече за това, скъпа моя. Това никога няма да се повтори, можете да сте сигурна.

Той поне можеше да я увери, че като се върне в „Шадоу Миър“, ще поговори сериозно с Джубел. Независимо от отношението на този човек към момчето, щеше да се наложи да свикне с присъствието на Джошуа около себе си.

— Засега мисля, че е най-добре да се прибера в „Шадоу Миър“. Може би някой друг следобед ще бъде по-подходящ за чай.

Катлин се почуди дали Джошуа не бе провалил шансовете й да получи помощ от Алекс Блакторн за съживяването на „Корал Роуз“. Макар и да знаеше, че помощта му щеше да дойде под формата на предложение за женитба, тя засега не допускаше да мисли за това. Каквото и да направеше, каза си тя, щеше да бъде с цел да спаси плантацията и наследството на брат си.

— Моля ви, Алекс, нека да не позволяваме тези инцидент да проваля нашия следобед — тя премигна с гъстите си тъмни мигли по начин, по който знаеше, че ще му въздейства. — Можем да пием чая си тук на верандата, където така приятно подухва.

Как можеше да й устои? Алекс Блакторн се предаде в мига, в който почувства силата на нейния невинен чар.

— Разбира се, че ще остана за чай, скъпа моя. Просто не исках да ви изморявам, но ако вие настоявате? Има нещо, за което искам да ви говоря.

Тънките му устни се разтеглиха в усмивка, която за няколко кратки секунди осени Катлин с неясното чувство, че тя не подхождаше на очите му. У този мъж имаше много неща, които не знаеше, припомни си тя.

Като я поведе нагоре по стълбите на верандата, Алекс галантно я изчака да седне и после дръпна своя стол близо до нейния.

— Страхувам се, че ще си помислите, че прибързвам, Катлин, но аз…

В този момент Лизи излезе през предната врата с подноса чай и прекъсна разговора.

— Не зная какво е ставало тук, мис Катлин, но младият господар Джошуа има една ужасна драскотина на врата.

Черната жена постави подноса на малка плетена масичка и като напълни порцелановите чаши с горещ чай, тъмните й очи се плъзнаха към мъжа до господарката. Като се спря на Алекс Блакторн за дълго, тя си мислеше за онова, което Джошуа й бе казал за него и грамадния мъж, който винаги го придружаваше при посещенията му в „Корал Роуз“.

— Направих тези малки сладкиши с глазура тази сутрин за вас, мис Катлин. Надявам се, ще ги харесате.

Тя си каза, че малкият господар бе с темперамент, който бързо би пламнал при подобен случай, когато сестра му трябваше да се занимава с някакъв джентълмен. Лизи виждаше близостта, която се зараждаше между брат и сестра, и разсъди, че по-голямата част от това, което Джошуа бе казал за Алекс Блакторн бе най-вероятно резултат от неговата ревност. Особено твърдението, че този мъж бил в съюз със самия дявол!

— Да, да, благодаря, Лизи — отвърна Катлин. Тя бе нетърпелива колкото се може по-скоро да ги оставят сами. Бе почувствала, че Алекс има намерение да говори с нея за нещо много важно и единственото, което й идваше наум, бе предложение за женитба. — Остави това, Лизи! Аз ще се погрижа — тя се опита да накара жената да се прибере по-бързо в къщата. Постави един сладкиш в чинията и го подаде на Алекс.

Катлин би пренебрегнала подноса с чая и малките сладкиши на Лизи и би дала възможност на Алекс да продължи да говори оттам, откъдето го бяха прекъснали, но в този момент той изглеждаше отпуснат в креслото си и погледът му се плъзгаше от нея към подноса. Тя му подаде чаша, която Лизи бе вече напълнила с чай.

Като отпи от горещия, ароматен чай, сякаш за да почерпи сили от него, той зададе въпроса си:

— Катлин, скъпа, не бих искал да те карам да се чувстваш притисната, но се чудя дали не би обмислила възможността да ми направиш честта да ми станеш съпруга?

Макар че това бяха думите, които Катлин очакваше, все пак бе странно да ги чуе от устните му. Мимолетният образ на очарователния морски капитан, наречен Гарик Стийли, се появи в съзнанието й. Върна се и смразяващото впечатление, което бе получила от „Шадоу Миър“ по време на посещението й на следобеден чай. Но тя успя бързо да изтласка мислите си. Гарик Стийли никога не беше на мястото си, когато имаше нужда от него, аргументира се тя пред подсъзнанието си, което знаеше, че ще й припомни за нощите, прекарани в прегръдките му. Пренебрегвайки спомените за Гарик Стийли, тя си каза, че вече е мислила по този въпрос. Нямаше нужда от повече време, за да решава. Или брак с Алекс, или трябваше да се откаже от Сейнт Китс и да се върне при леля си заедно с брат си; някакво вътрешно чувство й подсказваше да не прави второто!

— Да, Алекс, да!

За втори път този следобед Алекс Блакторн изобрази една от онези странни усмивки.

— Значи ще помислите върху моето предложение за женитба? — той бе доста изненадан от бързия й отговор, но изненадата му бе приятна.

— Нямам нужда от повече време за размисъл, Алекс. Отговорът ми е да! Ще се омъжа за вас, с радост ще го направя!

Веднъж, след като думите й излязоха от устата, Катлин бе поразена от последиците на тяхното значение. Тя трябваше да признае, че й бе приятна неговата компания, той бе винаги внимателен към нейните нужди и желания, винаги джентълмен. „Но ти без съмнение не го обичаш“, предупреди я нейният вътрешен глас, който винаги се опитваше да премисля всичко. В негово присъствие сърцето й не трепваше. Не се задъхваше, като го зърнеше. Изведнъж се зачуди, какво ли ще е да лежиш на едно легло с този човек. Неговото източено стройно тяло нямаше мускулната сила на Гарик Стийли, нито гласът му изпращаше тръпки по гърба й.

Като се упрекна за мислите си, Катлин си каза, че не може да сравнява всеки мъж с онзи негодник — морския капитан. С течение на времето щеше да се научи да обича Алекс Блакторн. Тя щеше да посвети всеки свой ден на тази единствена цел — да намери причини, които щяха да я привържат към съпруга й.

Алекс ни най-малко не подозираше за мислите й, докато седеше срещу нея и не смееше да повярва на щастието си. Тя бе толкова прекрасна, толкова чиста, неомърсена от света на мъжа. Тя бе самата женственост, самото й име съдържаше смисъла на света. И тя се бе съгласила да стане негова жена! Като я гледаше, той бе замаян от невероятното си щастие. Стана от стола си и се наведе към кея — не смееше да докосне устните си до нейните, не смееше да нарушава качеството на целомъдрието, което според него тя въплъщаваше. Вдигна ръката й от скута и леко докосна устните си до китката й. В същото време тъмният му поглед се прикова от съвършената красота на лицето й.

— Ще се старая винаги да съм достоен за теб, Катлин — промълви тихо той.

Неговият обет накара Катлин да се почувства малко странно. Докато държеше ръката й, тя не почувства онези тревожни вълнения, които бяха типични за всяка млада жена, която току-що е дала съгласието си да се омъжи. Всъщност Алекс Блакторн я накара да почувства известна празнина в този момент. Това бе заради начина, по който той я гледаше с тъмните си очи. В дъното им имаше някаква плашеща студенина.

— Ще оставя на теб да определиш датата на церемонията, скъпа. Само годежът да е в рамките на един разумен период. Искам всеки да научи, че ти ще бъдеш моя жена. Ти ще си най-голямото ми богатство и мисълта да чакам прекалено дълго ме потиска.

Последната забележка не помогна много на Катлин в отношението й към нея; вместо да я накара да се почувства желана, както той би искал, тя някак си й подейства смразяващо. Тя бавно поклати глава:

— Няма да е прекалено дълго, Алекс.

Тя си каза, че наистина не може да си позволи да чака прекалено дълго. Ако „Корал Роуз“ трябваше да оцелее, тя щеше да има нужда от средствата, които щяха да спасят плантацията и нейните хора.

Алекс бе радостен от мисълта, че Катлин ще бъде негова съпруга. Като се вгледа в лицето й, той се стегна и с усмивка, изкривяваща устните му заяви:

— Изглеждаш толкова бледа, скъпа. Може би засега трябва да прекъснем чая си, за да можеш да си починеш. Не бих искал да те преуморявам, а и днес ти дойде доста.

Неговите думи му припомниха за разговора, който възнамеряваше да води с Джубел веднага щом се върнеше в „Шадоу Миър“. В края на краищата, той не желаеше сцената, която се бе разиграла днес в „Корал Роуз“, да се повтори. Щом той и Катлин се оженеха, тогава той щеше да се занимае с брат й. Може би едно училище с пансион би било подходящо за него, или обиколка из Европа за няколко години, поне докато станеше достатъчно голям, за да остане в „Корал Роуз“ и сам да поеме плантацията.

 

 

— Но ти не можеш да се омъжиш за него, сестричке! Не си ли поглеждала в очите му? — извика Джошуа, след като Катлин му съобщи, че има намерение да се омъжи за Алекс Блакторн.

Тя спореше с него, откакто се бяха оттеглили в неговата стая след вечеря за обичайната приказка и урок по дуелиране. Бе решила, че моментът е подходящ да отвори темата за Алекс и брат й да започне да свиква с идеята, че скоро ще има зет. Думите му сбърчиха мекото й чело. Тя не можеше да отрече, че в очите на Алекс Блакторн нямаше нищо топло и приветливо.

— Виж какво, Джошуа, не смятах да споменавам това, но омъжването ми за Алекс е единствения изход за спасението на „Корал Роуз“. Нямаме пари и освен продажбата на плантацията, това е единствената възможност!

Тя седеше на леглото до него и съжаляваше, че трябва да го натоварва със състоянието на плантацията. Дете на неговата възраст не би трябвало да има никакви грижи; трябваше да си поживее поне още малко в своя детски свят на фантазии.

— Ако е за пари, знам как да ги спечелим! Не е нужно да се омъжваш за този ужасен тип! А освен това, сестричке, онзи грамаден звяр винаги ще се навърта наоколо. И никога вече няма да можем да се забавляваме! — Джошуа имаше доста сериозно изражение за своите дванадесет години. В момента той изглеждаше много по-възрастен.

— И откъде ще вземем парите за плантацията, Джошуа? Направих всичко, за което можах да се сетя, но почти без никакъв успех. Не искам да казвам това, но нашият баща не се е справял много добре.

Тя напълно пренебрегна забележката му за слугата на Алекс. Щеше да се занимае с този въпрос, когато му дойдеше времето, каза си тя. Ако в бъдеще нещата с Джубел не потръгнеха, тя естествено се надяваше, че Алекс ще го замени с някой по-подходящ.

— Точно това ти казвам, сестричке. Можем да спечелим пари по същия начин, по който го правеше татко.

Катлин го погледна уморено. Тя бе прегледала всички счетоводни книги — баща й нямаше никакви пари!

— За какво говориш, Джошуа? Как татко печелеше пари?

— Не мога да ти кажа сега, сестричке! Ще трябва да ти покажа, но не мога да направя това по-рано от утре.

Катлин въздъхна, като си помисли за прекалено развихреното въображение на брат си.

— Добре, Джошуа, ще ми покажеш утре, но ми обещай, че ако не намерим никакво друго средство за спасението на „Корал Роуз“, освен брака ми с Алекс Блакторн, ти ще се примириш с идеята.

— Дадено, сестричке! — зелените му очи се разшириха и усмивка се появи на лицето му. Ще видиш, че няма да се наложи да се омъжиш за някакви си студени очи!

— Джошуа! — Катлин си придаде сериозен вид, но не успя да скрие усмивката си. — Ти си едно малко дяволче! — заяви тя и с пожелание за лека нощ напусна стаята.

Тази вечер в съня й се появяваха думите на Джошуа. Студеният поглед на Алекс Блакторн я преследваше безмилостно. В съня си тя тичаше към наградата, която Джошуа й бе предложил, само ако не се омъжи за Алекс Блакторн. Тя се спря, останала без дъх на ръба на една скала, която стигаше до морето. Джошуа бавно се приближаваше към нея с широка момчешка усмивка и я подканяше да отиде при него. Като се приближаваше, Катлин чуваше в ушите си ударите на сърцето си. Наградата бе близо, тя я усещаше. Те щяха да спасят „Корал Роуз“. Джошуа щеше да запази наследството си.

Сякаш от небитието се появи Гарик Стийли — с широко разтворени ръце и с очи, които я поглъщаха.

Тя се извърна, за да избяга от него, но краката й тежаха като олово. Не можеше да се помръдне!

Джошуа се смееше високо и й каза, че този пират ще ги спаси.

— Не! — извика тя и пред очите й Гарик Стийли се превърна в Алекс Блакторн.

— Никога няма да те оставя да си отидеш от мен, Катлин! Ти ще бъдеш моето най-голямо богатство! — тъмните очи бяха като от лед и я накараха да изтръпне.

— Не.

Тя се опита да се освободи от невидимата хватка, която я държеше на място, и когато той тръгна към нея, почувства, че пропада в бездна.

— Гарик!

Името изскочи от устните й и Катлин се събуди, седнала в леглото. От страх сърцето й лудо се мяташе в гърдите. Тя стискаше покривката на леглото и се оглеждаше наоколо из тъмната стая, сякаш очакваше отнякъде да се появи Алекс Блакторн и да поиска от нея най-отвратителното нещо, което тя можеше да си представи.

Всичко бе сън, каза си тя. Само бе сънувала!

Но защо се бе изплашила толкова? И защо, когато бе в ноктите на такава ужасна опасност, тя бе извикала името на Гарик Стийли?