Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pirate Moon, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 57гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Violeta_63(2009)
- Разпознаване и корекция
- Plqsak(2012)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona(2012)
Издание:
Катлийн Драймън. Целувката на пирата
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 1994
История
- —Добавяне
Десета глава
— Защо не ме вземеш със себе си?
Катлин седеше в средата на леглото си с кръстосани крака, докато Беси прихващаше малки пръстени на върха на главата й с блестящи диамантени фиби за коса и за пореден път слушаше настояването на Джошуа.
— Но вече ти казах, Джошуа. На бала на губернатора няма да има деца, той е само за възрастни. Лизи и Беси ще бъдат тук с теб.
Той я бе увещавал цял следобед да му разреши да отиде с нея. Тя бе съобщила едва тази сутрин, че е получила покана, и разбира се, не бе споменала как я е получила, но от момента на нейното съобщение, Джошуа вървеше по петите й, умолявайки я да го вземе с нея.
— Но какво ще стане с приказката, която винаги ми разказваш, преди да заспя? И с кого ще се дуелирам, като няма да си тук?
Джошуа не искаше Катлин да напуска „Корал Роуз“. Той се бе привързал към нея много бързо, макар че тя бе момиче. Но можеше да разказва най-прекрасните приказки за пирати и крадци. Една от тях, която тя често му разказваше — за Робин Худ — бе от най-любимите му. Той искаше да стане точно като този разбойник, който вземаше от богатите и даваше на бедните. Но как можеше да постигне това, ако тя не го научеше на всичко, което знаеше за дуелирането, питаше се той, докато я гледаше как се приготвя за бала.
— Ще помоля Руфъс да ти разкаже приказка, Джошуа. Сигурна съм, че той знае много вълнуващи истории и не можеш ли една вечер да пропуснеш урока по дуелиране? — Обещавам ти, че утре следобед ще направим извънреден урок.
Една вечер, докато Катлин бе в стаята на брат си, забеляза в единия ъгъл две дървени саби. Той й каза натъжено, че баща му понякога играел на дуел с него и като се трогна от тона му, тя веднага си предложи услугите. В началото той не бе въодушевен от идеята тя да му стане партньор по саблиране, но след като му разкри, че е вземала уроци при известен инструктор по фехтовка в Лондон, той се заинтригува от предложението й.
— Руфъс няма да разправя историите толкова добре, колкото ти! — нацупи се Джошуа. — Но ако ми обещаеш, че утре вечер ще ми разкажеш две и дори и да имаме урок следобеда, ще направим още един преди лягане, тогава може.
Катлин се усмихна развеселена. Извърна се от огледалото и се приближи към леглото.
— Ти си един немирник, Джошуа, но един много мил немирник! — тя се усмихна и разроши с пръсти тъмната му коса. — А си също и хубавец, скъпи ми братко — заяви искрено, като гледаше чертите му, които така приличаха на бащините й.
— И ти си хубавица, скъпа сестро!
Джошуа се изправи на леглото и след като попи прекрасната картина, която представляваше Катлин, облечена в розова рокля и подходящи пантофки, заскача все по-нависоко и по-нависоко.
— Може би някой ден ще те взема с мен до тайното ми място и ще те запозная с приятелите ми, но там не може да си облечена по този начин — той посочи с пръст богатата бална рокля на волани с ниско деколте.
— За мен несъмнено би било голяма чест да ме вземеш със себе си някой ден — Катлин се засмя, като знаеше колко много брат й държеше на самотните си разходки през деня далече от плантацията. — Сега обаче трябва да тръгвам. Какво ще кажеш за една целувка по бузата?
Тя чувстваше, че с всеки изминал ден печелеше доверието на брат си. Всичко, от което се нуждаеше той, бе много любов и разбиране за детските му лудории.
Като изкриви лице, Джошуа високо извика:
— Аз не се целувам с момичета, дори и да са сестри!
Катлин би го хванала натясно и би го целунала насила, ако не бе облечена за бал.
— Тогава не знаеш какво изпускаш, малки ми братко, но един ден ще разбереш! — предупредително му намигна тя и тръгна към вратата, поради което не можа да види киселата физиономия на Джошуа от нейните думи.
Облечен в най-хубавите си дрехи, Кип чакаше Катлин пред верандата. Тази вечер той щеше да я кара до къщата на губернатора. Бе прекарал по-голямата част от следобеда в чистене и разчесване на двойката най-добри кобили, а също и в лъскане на каретата. Той седеше гордо изправен с поводите в ръце и чакаше господарката. След като Руфъс й помогна да се качи в колата и тя нагласи роклята си удобно, Кип подкара впряга.
Катлин се усмихна на себе си при мисълта за лудориите на Джошуа и когато тропическият вятър полъхна през прозорците на каретата, тя разсеяно вдигна ръката си за въздушна целувка. Тя му бе говорила така, сякаш бе посветена в тайните на целувката. Лекото докосване на пръстите до устните й напомни за миговете, в които се бяха целували с Гарик Стийли. Не можеше да се отрече, че негодникът бе гений в едно отношение — да накара една жена да забрави за всичко, докато я обсипваше с внимание. Този талант трябва да му е даден от самия дявол. Тя с усилие отдръпна ръката от устата си и се опита да изгони неговия образ от мислите си.
Къщата на губернатора бе огромна постройка в центъра на Бастер. Алеята пред нея бе осветена от маслени фенери и когато каретата на Ашфорд спря до каменните стълби, един от няколкото лакеи до вратата изтича до колата, преди Кип да успее да слезе от мястото си.
— Сега внимавайте по стълбите, мис — предупреди усмихнатият мъж, когато нейният крак стъпи на първата стълба.
Простиращата се на огромна площ, варосана в бяло къща бе изцяло осветена. Вратите и прозорците бяха отворени, за да улавят и най-лекия островен бриз. Музика се разнасяше във вътрешните салони, както и по добре поддържаните зелени площи около къщата. След като бе отведена нагоре по стълбите от лакея, Катлин се отправи към предната двойна врата, която бе оставена отворена в знак на гостоприемство. Тя почувства нервно напрежение в първия момент. Може би не трябваше да идва, мислеше си тя, но знаеше, че бе прекалено късно за връщане назад.
В същото време пристигнаха много други гости и Катлин бе повлечена от тълпата навътре. Като си пое дълбоко въздух, тя успя да изобрази една куражлийска усмивка. Губернаторът Самуел Лангстън и неговата съпруга, Кларис, стояха и посрещаха гостите си пред стълбите със спираловидни железни парапети във фоайето с мраморни плочки. Като й дойде реда, Катлин се приближи към двойката и Кларис пусна тънка усмивка като на стар познайник.
— Самуел, това е младата дама, за която ти говорих. Онази, с която ни запозна капитан Стийли. Мисля, че името й е мис Ашфорд и ако не се лъжа, идва от плантацията „Корал Роуз“. Толкова се радвам, че дойдохте, скъпа.
Кларис прехвърли Катлин на съпруга си, който стоеше до нея. Тя въздъхна с облекчение, че младата жена не се бе появила подръка с капитана на „Морската фея“. Тя доста неохотно й изпрати покана, но трябваше, след като Гарик настояваше. Нейната Телма не се нуждаеше от повече конкуренция, камо ли в техния собствен дом. Сега тя можеше да си отдъхне, тъй като вече бе инструктирала Телма да държи вниманието на капитана през цялата вечер. Тя щеше да й направи знак в мига, в който той се появеше.
— Вие трябва да сте дъщерята на Ричард. Той ми е говорил за вас. Спомена, че живеете с някаква роднина в Лондон.
Самуел Лангстън бе набит, добродушен човек с отчасти плешиво теме и коремче, което се движеше нагоре-надолу, докато говореше.
Катлин кимна с глава и се усмихна приветливо. Самуел Лангстън явно не възнамеряваше да й пусне ръката.
— Много жалко за Ричард и неговата съпруга. Той бе добър човек. Сега, предполагам, вие трябва да се грижите за момчето — как му е името?
— Джошуа — отвърна Катлин автоматично.
Тя се чувстваше доста странно да седи там и да разговаря за баща си и семейството си, докато красиво облечени жени, обсипани с накити, минаваха заедно с придружителите си.
— Да, той е голям разбойник. Оня ден го видях, като хвърли камък и удари малкото пони на Нели Бенсън. Никога преди не съм виждал каретата й да се движи толкова бързо — губернаторът се изсмя гърлено и коремът му се затресе от смях.
— Скъпи, тук са Алън и Абигейл Хендерсън, те искат да ти честитят рождения ден.
Кларис се намръщи на въодушевлението на съпруга си. По своя винаги ефикасен начин тя отпрати Катлин навътре към къщата.
Преди да пусне ръката й, Самуел Лангстън каза:
— Скъпа, не мога да допусна една толкова красива дама като вас да влиза в балната зала сама.
Домакинът се обърна към един джентълмен с приятна външност недалеч от стълбището и го повика към себе си.
— Това е Натан Болдуин, скъпа. Натан, това е мис Ашфорд от „Корал Роуз“.
Натан Болдуин бе почитател на женската красота и след като бе видял Катлин да влиза във фоайето без придружител, започна да се навърта там с надеждата да го запознаят.
— Мис Ашфорд, моите почитания — той се поклони ниско с дворцов маниер. — Ще бъде чест за мен, ако ми позволите да ви придружа в балната зала.
Катлин се усмихна приветливо на джентълмена.
— Наистина, мистър Болдуин, вашата компания ще бъде удоволствие за мен.
Усвоила до съвършенство флиртуването в обстановката на модерен Лондон, Катлин само с една усмивка и със свеждането на тъмните си, гъсти мигли успя да отнеме дъха на младия плантаторски син.
Натан Болдуин не можеше да повярва на късмета си: жената, която поставяше тънката си, облечена в ръкавица ръка в неговата, бе поразителна. Тя бе най-прекрасното същество, което някога бе виждал! Несъмнено нямаше по-красива жена на острова и всеки мъж тази вечер тук, у губернатора, ще позеленее от яд, когато той стъпи заедно с нея на танцувалния подиум.
— Ще ми окажете ли честта за първия танц, мис Ашфорд?
Когато минаха през вратата на балната зала и той видя как блестящият й смарагдов поглед се спря на него, в миг осъзна, че с готовност би паднал на колене да я моли за честта да танцува с него, ако доловеше и най-малкото колебание по прекрасното й лице.
Естествено, подобни драстични мерки не бяха необходими. Катлин бе повече от склонна да удостои младия човек с първия си танц за вечерта. Той се бе появил като спасител и я бе отвел към групата на танцуващите двойки. Тъй като бе с добри маниери и с приятен външен вид — с бледоруси къдрици, които се спускаха върху яката му, и с очи с цвета на ясносиньо небе, тя бързо го увери:
— С удоволствие бих танцувала с вас, мистър Болдуин.
— Моля, наричайте ме Натан.
Неговото най-благоговейно желание в този момент бе тя да го смята за достоен за приятелството си. Поведе я към танцувалния подиум. Помисли си, че тя е като ангел, когато розовите й пантофки се понесоха с лекота в такт с музиката.
Звънкият смях на Катлин изпълни слуха му и накара няколко мъжки погледа да се обърнат в тяхната посока.
— Тогава вие ме наричайте Катлин — настоя тя.
Това бе едно от нещата, които й липсваха, откакто бе напуснала Лондон — компанията на приятели. Вярно, повечето й приятели бяха мъже, но общуването с противоположния пол винаги я предразполагаше повече. Когато около нея имаше жени, те я смятаха за опасност и винаги атмосферата бе напрегната заради досадната конкуренция между тях.
— Какво хубаво име! — заяви Натан Болдуин, като я завъртя около себе си и после тя отново се върна от същата му страна. — Катлин, колко необикновено!
Също като притежателката си, помисли си той. Трябваше да се отплати с достоен жест на губернатора за това, че го запозна с тази изключителна жена.
Неговият момчешки маниер и приветлива хубост караха Катлин да се усмихва непрекъснато. Като свърши танцът, ръката му леко се спусна на кръста й и той я поведе извън подиума. Тя веднага забеляза, че няколко млади мъже си проправяха път към нея, за да си предложат услугите да я придружават.
— Запознай ни, Натан — подхвана висок слаб мъж с червена коса и лунички като песъчинки по носа, сякаш той бе говорителя на групата.
В началото Натан като че ли прояви неприязън към идеята. Ако можеше, щеше да запази Катлин Ашфорд само за себе си за цялата вечер — да танцува с нея всички танци и да се изпречва пред всеки друг, който се приближаваше към нея. Но той знаеше, че етикетът изискваше да я запознае с тях, и каза сухо:
— Господа, това е мис Ашфорд от „Корал Роуз“.
Той, разбира се, нямаше да им каже първото й име. Това бе нещо, което щеше да запази за себе си.
— Катлин, господа.
Тя се направи, че не е забелязала унилото изражение, което се появи по лицето на Натан Болдуин, когато мъжете, събрани около нея я засипаха с въпроси. Откъде бе дошла? Какво правеше в Сейнт Китс? Колко време щеше да остане на острова? Всеки бе познавал баща й и съжаляваше за смъртта му, но това, което най-много вълнуваше тези млади джентълмени сега, бе появяването на мис Ашфорд по техния край.
Музиката се разнесе отново от малката ниша в най-отдалечения край на балната зала и в същата секунда заваляха поканите за танц, отправени към Катлин, докато най-накрая тя протегна ръката си към единия от джентълмените. Кенет Стратлър бе късметлията и докато танцът движеше двойките по подиума, Катлин се вихреше в силните му ръце в задъхана забрава.
Когато музиката затихна, тя се смееше високо, докато младият човек я отвеждаше обратно към групата, която, както Катлин забеляза, бе нараснала с още трима млади господа.
— Никога не съм предполагала, че ще намеря толкова много хубави млади мъже на Сейнт Китс!
Господата около нея се напериха при нейните комплименти и веднага друг я помоли да му позволи да й партнира за следващия танц.
Малко по-късно Катлин стоеше пред отворената френска двойна врата, която водеше към градините на губернатора и се опитваше да си наложи хладно изражение, тъй като бе видяла Гарик Стийли. С първия поглед тя почувства, че сърцето й заби в гърлото. Той бе най-красивия мъж на бала. Кройката на черния му костюм и снежнобялата риза, леко набрана по ръкавите и врата, подчертаваха силата, която се криеше в дрехите му. Тъмната му коса, небрежно сресана назад, допълваше общото впечатление за очарователната му външност.
Натан Болдуин и други двама познати стояха наблизо и Катлин с усилие извърна глава от Гарик, който стоеше с Телма Лангстън подръка, а нейното прекалено слабо лице бе изцяло обърнато към него, сякаш смяташе да го погълне цял. Катлин се опита да се съсредоточи върху това, което се говореше около нея, но шумът на кръвта в ушите й не й позволяваше. Какво казваше Натан — нещо за разходка с карета и пикник ли? Най-накрая губернаторът я накара да събере мислите си, когато се приближи с джентълмен на средна възраст.
— Мис Ашфорд, искам да ви запозная с вашия най-близък съсед, Алекс Блакторн. Той ми каза, че ви се е възхищавал отдалече, тъй като не е имал удоволствието да се запознае с вас. Той е собственикът на „Шадоу Миър“, плантацията в съседство с „Корал Роуз“.
За няколко секунди Катлин си наложи да изключи мисълта за Гарик Стийли и вниманието й бе привлечено от тъмния, проницателен поглед на високия, строен мъж пред нея.
— Радвам се да се запозная с вас, мистър Блакторн.
Тя подаде ръката си и той с готовност я пое.
— Надявам се, че сте доволна от престоя си на нашия остров, мис Ашфорд — каза господинът с дълбок мъжествен глас, който никак не бе неприятен за ухото.
— О, да, вярно е. Сейнт Китс е много хубав. Много различен от Лондон — Катлин се усмихна и отново почувства изучаващия му поглед върху себе си.
— Искате ли да танцувате?
Алекс Блакторн пренебрегна всички, които стояха около тях, включително и губернатора, който се надяваше да продължи разговора си със собственика на „Шадоу Миър“.
Катлин кимна с глава, а диамантените фиби, както и диамантената огърлица около шията й проблеснаха. Когато Блакторн пое ръката й, тя хвърли един последен поглед към мястото, където бе видяла Гарик с Телма Лангстън. В миг я заля ярка червенина, когато срещна погледа му. Почувства, че сърцето й изтръпва, но Алекс Блакторн явно не забеляза това и я поведе към стълбите на танцувалния подиум.
По време на танца не водиха никакъв разговор, но когато джентълменът отведе Катлин обратно до френската врата й каза:
— Искам да ви поднеса съболезнованията си, мис Ашфорд. Познавах Ричард, вашия баща.
Тъмните очи не пропускаха нито едно нейно изражение и засега те, изглежда, бяха доволни от това, което виждаха. Силната руменина по лицето й и искрящите смарагдови очи бяха доста привлекателни.
— Надявам се, че ако се нуждаете от каквото и да било в „Корал Роуз“, няма да се поколебаете да ме информирате.
Като се опитваше да забрави, че Гарик Стийли бе в залата, Катлин си наложи да насочи цялото си внимание към мъжа до нея.
— Благодаря ви, сър, оценявам милото ви предложение, но съм сигурна, че ще мога да се справя с всичко.
Каква лъжа бе това, помисли си тя и отново си спомни за състоянието на плантацията.
— Сама жена, управляваща плантация с размерите на „Корал Роуз“, може да срещне доста проблеми. Какво ще кажете, ако дойда при вас утре следобед и ако имате нужда от съвет по някои въпроси, аз ще съм насреща и с удоволствие ще ви помогна да се справите с всяка ситуация.
В този момент Катлин погледна за втори път привлекателния мъж с галантни маниери и изучаващ поглед. Косата му бе тъмнокестенява с малко сребро по слепоочията. Той изглеждаше на около четиридесет години — не стар, но не и толкова млад като онези, с които тя обикновено общуваше. Светски мъж, бе първото впечатление на Катлин за него. И докато ръката му леко я хвана за лакътя и я поведе през салона, тя обмисляше предложението му.
— Вероятно ще се съгласите да направим утре една разходка из острова? В моята конюшня имам няколко много хубави коня.
Алекс Блакторн добави последното предложение с намерение да я изкуши да прекара известно време с него.
Катлин се поколеба само за миг. С ъгълчето на окото си тя зърна Гарик Стийли, който си проправяше път през салона към нея и като си спомни последната си разходка на кон из острова, реши да не позволява да бъде отново хваната в сребърната мрежа на този прелъстителен негодник. Погледна отново към Алекс Блакторн и кимна с глава.
— Една разходка из острова звучи доста примамливо, мистър Блакторн.
— Да кажем тогава в два? — предложи Алекс, преди да я остави на почитателите й.
Тя само кимна и в следващия миг Гарик Стийли се изправи пред нея.
— Може ли да ви поканя на танц? — сините му очи се плъзнаха по лицето й с прекалена фамилиарност.
Защо не си стоеше в другия край на салона в лапите на Телма Лангстън, кипна вътрешно тя, но когато той протегна ръка и я поведе към подиума, знаеше, че е най-добре да не се съпротивлява. Не искаше да прави сцена точно тук, в салона на губернатора. Подобен скандал винаги би я преследвал! Сякаш винаги бе избягвала скандалите, присмя й се нейната съвест.
Когато той я взе в прегръдката си и телата им се задвижиха в ритъма на танца, Катлин едва не се долепи до него, за да почувства отново стегнатото му тяло здраво притиснато до нейното. Но тя се осъзна, преди да направи подобна глупост. За нея този човек бе от най-лошия тип негодници! Не се бе появил в „Корал Роуз“, нито пък й бе изпратил вест след онзи следобед при езерото. Като изпъна гръб, тя реши да му покаже, че не е негова играчка. Няма да се остави да бъде използвана отново! На два пъти вече — не включваше онази нощ на борда на „Морската Фея“, тъй като тогава тя не можеше да разсъждава трезво — се бе отдала на някаква низка страст, която лежеше непробудена под повърхността на нейното същество. Но повече нямаше да позволи на този красив дявол да я подмами!
— Съжалявам, че не можах да се освободя, за да дойда да те видя, Кат.
Гарик почувства, че тя му е ядосана.
— Няма нужда от извинения, капитане. Виждам, че сте бил зает с вашата стара партньорка.
В този момент Гарик поведе Катлин към подиума и двамата минаха покрай Телма Лангстън, която стоеше настрана с една от приятелките си. Никоя от жените не съумя да прикрие погледа, с който всяка от тях поглъщаше капитана. Катлин се стегна още повече.
— Кат, не ми казвай, че ме ревнуваш? — Гарик се усмихна широко на прекрасното й лице и също почувства, че кръвта му забушува.
— Не, капитане, не мога да си позволя да ревнувам ни най-малко негодник като вас! — малкият й нос се навири във въздуха и тя изсумтя: — Просто повече не искам да имам нищо общо с вас!
И това бе самата истина, каза си тя.
— Тогава, предполагам, няма да поискате да научите, че напуснах острова малко след пристигането ми в Бастер от езерото близо до „Корал Роуз“. Върнах се едва тази вечер.
Очите му потърсиха в изражението й признак за омекване.
За секунда Катлин усети, че сърцето й подскочи. Съзнанието й подсказа, че ако наистина го бе грижа, той би й изпратил поне вест. Нямаше да я остави да се пита, защо я бе изоставил. Не, по-добре да скъса с този мъж, каквото и да си мислеше той, че имаше между тях. Сега тя имаше прекалено много отговорности в живота си, за да се поддава на опасната му игра. Трябваше да направи опит да спаси наследството на брат си, а Гарик Стийли не приличаше на този тип мъже, които можеха да бъдат обвързани с брак.
— Не, капитан Стийли, вие сте напълно прав да считате, че аз не желая да слушам вашите извинения. Просто не ме е грижа!
С тези думи тя решително се отдръпна от него и напусна танцувалния подиум.
Гарик тръгна бавно след нея, в сините му очи проблясваха огнени пламъчета, докато гледаше изящната извивка на гърба й.
Натан Болдуин я пресрещна и галантно й предложи минута почивка, като я придружи до масите със закуски. Катлин прие с готовност, чувствайки топлината по лицето си и надявайки се, че едно питие може би ще отрезви гнева й.
Масите бяха наредени в дълги редици точно пред балната зала и когато Натан, без да губи време, сложи в една чиния разни вкусни неща и взе две чаши шампанско, Катлин още веднъж бе атакувана от образа на Телма Лангстън, впила се в ръката на Гарик Стийли. Двойката също наближаваше масите.
Вечерта бе непоправимо провалена за Катлин. След като вкуси от храната и жадно изпи шампанското, което Натан й бе донесъл, а после изтанцува един танц, тя се оплака от силно главоболие и се извини на партньора си. Всеки път, като чуеше женски смях, главата й се извръщаше в посоката, от която той идваше, и се оглеждаше за тъмната глава на мъжа, който твърдеше, че презира. Сякаш нямаше никаква воля, за да се остави да се измъчва, като гледа как този негодник е заобиколен от множество други жени.
Накратко, тя откри губернатора и съпругата му и се сбогува. Без да поглежда отново към салона, тя поиска пелерината си и се отправи към каретата, където я чакаше Кип.
От другия край на залата Гарик забеляза Катлин да излиза. Като я следваше на разстояние, той видя как си облече пелерината и напусна къщата. Когато тя се качи на колата си и каретата потегли, той се облегна на един от мраморните стълбове пред входното стълбище.
Запали пура, вдиша дълбоко и ароматният дим му завъртя главата. За момент той си представи Катлин както я бе видял преди малко. Облечена в блестящата розова рокля, Катлин Ашфорд наистина представляваше прекрасна гледка. Диамантите, които блестяха около шията й, на ушите и в малките къдрици на тъмната й коса, още повече допринасяха за картината на необикновеното й съвършенство, която той рисуваше в съзнанието си. Само това можеше да прогони мисълта за тълпящите се цяла вечер около нея млади мъже. За него бе мъчение, че бе получил само един танц. След онзи следобед на езерото си бе обещал, че ще бъде по-предпазлив с нея, за да не я отблъсне, но вече откриваше, че е трудно да се изпълни такова решение.
Хвърли пурата си и още веднъж си каза, че има да върши работа тук, на Сейнт Китс. Когато тя приключеше, щеше да отиде при Катлин и да й разкрие чувствата си, но не преди това. Имаше работа с прекалено опасни хора, за да позволи те да надушат, че Катлин Ашфорд е единия от начините да го притиснат. Не можеше за нищо на света да рискува да я загуби!