Колийн Маккълоу
Любимци на съдбата (32)

Още щом се появи на вратата, жените вкъщи усетиха, че Цезар има неприятности, но нито Аврелия, нито Цинила посмяха да попитат. При нормални обстоятелства майка му би се престрашила, но напоследък цялото й внимание беше заето от бебето, затова настроенията на Цезар не я вълнуваха чак толкова. А така и той си спести неприятния разговор около Гай Антоний Хибрида, чиито племенници им бяха братовчеди.

Логично бе да започне делото в съда за убийствата, но колкото повече обмисляше случая, толкова повече се убеждаваше, че въпросното съдилище не е подходящо. Най-малкото заради председателя му — претора Марк Юний Юнк, който ненавиждаше длъжността си: съдът по убийствата не беше престижен, по закон негов председател трябваше да бъде бивш едил, а ето че никой не беше пожелал и бяха назначили Юнк насила. Пък и двамата с Цезар вече се бяха скарали покрай едно дело, разглеждано през януари. Друга причина беше чуждото гражданство на ищците. За всеки съд щеше да е трудно да издаде присъда в полза на чужденци, когато обвиняемият е не само римлянин, но човек от висшето общество. Макар клиентите му да говореха, че не държат на всяка цена да спечелят делото, Цезар се тревожеше от друго: нуждаеха се от публичност, но Юнк щеше да проведе процеса далеч от публиката, съдебните заседатели щяха да бъдат настанени на място, където никой да не разбере какво става. А най-лошото бе, че през последните месеци форумът се беше превърнал в поле за постоянна изява на народния трибун Гней Сициний, който не се уморяваше да настоява за старите правомощия на трибуните. Никой от постоянните зяпачи не се интересуваше от друго, особено след като Сициний влезе в неписаната книга с политически бисери.

— Защо — не беше издържал консулът Гай Скрибоний Курион, — постоянно притесняваш мен и колегата ми Гней Октавий. Защо притесняваш преторите, едилите, другите народни трибуни, Публий Цетег, всички консуларни сенатори и изобщо знатни люде, та дори банкера Тит Атик и квесторите! И защо след всичко това никога и по никакъв повод дума не обелваш по адрес на Марк Лициний Крас? Да не би Марк Крас да не е достоен за твоя остър език? Или просто Марк Крас стои зад теб и ти пълни гушата? Хайде, Сициний, кажи защо пропускаш Крас?

Сициний добре знаеше, че Курион и Крас не се долюбват, но се замисли над въпроса и накрая заяви:

— Защото Марк Крас има слама около двата си рога!

Публиката се запревива от смях, защото шегата беше много сполучлива. В Рим имаше обичай, ако някой вол напада хората, рогът, с който мушка, да бъде обвит със слама, та чуждите хора да се пазят. Случеше ли се волът да има слама около двата рога, всички го отбягваха като прокажен. В този смисъл шегата би била безвкусна и груба, ако Марк Крас не се славеше със своето волско изражение на дълбоко безразличие и привидно добродушие. Никой не се и съмняваше, че в действителност на него трябва да му се увие слама на двата рога.

Как след всичко това Цезар да убеди тълпата, че едно дело е по-интересно от празнословията на Сициний? Как да привлече достатъчно публика на процеса? Докато размишляваше над въпроса, гръцките му клиенти се прибраха в Беотия, за да потърсят свидетели и доказателства според желанията на адвоката; месеците минаваха, клиентите се появиха, а Цезар все още не беше подал жалбата пред Юнк.

— Не разбирам! — разочарова се Ификрат. — Ние наистина не бързаме, но ако така я караме, никога няма да стигнем до процес!

— Имам усещането, че трябва да постъпим другояче — обясни Цезар. — Бъди търпелив, Ификрате, обещавам ти, че няма да чакате още дълго. Успяхте ли да скриете добре свидетелите?

— Точно както ни нареди. Всички са настанени в частна вила в Кума.

 

 

И така, един ден в началото на юни, Цезар най-после реши как да постъпи. На път за вкъщи се беше спрял край трибунала на чуждестранния претор Марк Теренций Варон Лукул. Той беше по-малък брат на Луций Лукул — човека, когото повечето римляни смятаха за най-обещаващия държавник след смъртта на Сула — и по много неща му приличаше. Разделени от съдбата като малки деца, двамата братя не бяха забравили всичко онова, което ги свързваше. Напротив, привързаността им само се беше засилила. Лукул нарочно беше отложил своята политическа кариера, за да бъдат с Варон заедно куриатни едили — двамата в екип бяха организирали най-бляскавите гладиаторски игри от много години насам и цял Рим ги беше запомнил с добро. Всички вярваха, че и двамата Лукули скоро ще се доберат до консулската длъжност. Не само, че бяха знатни и богати, но се радваха на популярност сред избирателите.

— Как минава денят ти? — усмихна се Цезар. Чуждестранният претор му беше симпатичен, защото вече беше водил няколко малки дела в съда му и беше оценил простора на действие, който Варон Лукул оставяше на адвокатите. Варон Лукул беше голям познавач на правото, а беше и почтен човек.

— Скучно — отвърна с усмивка той.

Между тези две невинни реплики на Цезар му хрумна блестяща идея. Не беше за учудване — и преди беше имал случай след дълго и безплодно обмисляне на даден проблем неочаквано да намери решението.

— Кога заминаваш в провинцията да изслушаш тамошните дела?

— По традиция чуждестранният претор се появява по крайбрежието на Кампания с наближаването на големите горещини — въздъхна Варон Лукул. — Но имам лошото предчувствие, че поне още месец ще трябва да стоя в Рим.

— Толкова по-добре за мен! — зарадва се Цезар.

Варон Лукул примигна учудено.

— Знам какво ще направим! — обясняваше скоро след това Цезар на Ификрат на една отдалечена маса в кръчмата до форума.

— Какво? — попита солунският големец.

— Знаех си, че си струва да отложим нещата! Ние изобщо няма да се представяме пред съда по убийствата, нито ще предявяваме обвинение срещу Гай Антоний Хибрида.

— Няма да го обвиняваме в убийство? — учуди се Ификрат. — Но нали тъкмо това е целта?

— Напротив, напротив! Целта беше да се създаде обществено мнение сред римляните. Но няма да го постигнем в трибунала на Юнк, защото неговият съд не е популярен сред гражданите и никога няма да привлечем повече интерес от политическите словоизлияния на Сициний. Юнк има навика да свиква своите заседания в някое тъмно ъгълче на Базилика Порция или Опимия, където хората да се задушат от лятната жега и никой да не дойде, освен ако законът не го задължава. Заседателите ще изпитват ненавист към нас, делото ще бъде претупано и никой няма дори да изслуша показанията ни.

— Но ако не там, къде другаде?

Цезар се наведе, за да не го чуят от съседните маси:

— Ще подам граждански иск пред чуждестранния претор. Вместо да обвинявам Хибрида в убийство, ще го съдя за имуществени вреди, които е нанесъл като началник на конницата в Гърция преди десет години. А ти ще заложиш огромна сума като гаранция, нарича се „спонзио“. Спонзиото ще стои у претора, докато не се разгледа делото. То трябва да е равно на обезщетението, което ищецът изисква от ответника. Ако ищецът загуби делото, спонзиото отива у ответника. Ако спечели, то се връща у ищеца, заедно с още толкова пари отгоре, платени от ответника. Така че въпросната сума трябва да бъде по-голяма, отколкото Хибрида изобщо притежава. Можеш ли да събереш, да речем две хиляди таланта? И да си морално приготвен да ги изгубиш — в случай на провал?

Ификрат си пое дъх.

— Сумата е голяма. Но ние вече сме се решили на всякакви жертви, само и само Рим да бъде убеден, че такива като Хибрида и като стария Долабела не бива да бъдат пращани в Гърция. Да, Цезаре — отсъди Ификрат, — ще съберем две хиляди таланта. Ще ми е нужно време, но мисля да ги събера още тук, в Рим.

— Добре. Тогава ще заложим двете хиляди таланта при чуждестранния претор и ще поискаме съответното обезщетение от Гай Антоний Хибрида. Сумата е толкова голяма, че ще предизвика сензация. И ще покаже пред цял Рим, че намеренията ни са сериозни.

— Хибрида няма да намери и четвърт от тази сума.

— Абсолютно си прав, Ификрате, няма. Но Варон Лукул е почтен човек. По принцип би трябвало и Хибрида да намери толкова пари, преди делото да се разглежда, но ако Варон Лукул, може да му спести спонзиото. А той е принципен, затова така и ще постъпи — иначе делото изобщо няма да стигне до съд. Така навремето се протакаха много дела.

— Но ако ние спечелим, а Хибрида не е заложил предварително двете хиляди таланта, какво ще стане?

— Ами рано или късно ще се наложи да ги изрови! Ако бъде признат за виновен, длъжен е да изплати спонзиото на ищеца. Така работи римското правораздаване.

— Разбирам! — Ификрат се облегна назад. — Ако изгуби, ще го докараме до просешка тояга. Ще трябва да напусне Рим без пукната пара. И повече няма да може да се върне, нали?

— Няма да може да се върне, преди да е платил всичко.

— От друга страна, ако изгубим делото, губим и две хиляди таланта.

— Точно така.

— Мислиш ли, че ще изгубим, Цезаре?

— Не.

— Тогава защо говориш, че трябва да сме морално подготвени за провал? Защо искаш да се простим с парите си отрано?

Цезар свъси вежди и започна надълго и нашироко да обяснява на гърка как стоят нещата в Рим и как разсъждава римлянинът в подобна ситуация.

— Римското право не е толкова прозрачно, колкото изглежда. Според законите на Сула съдия по делото не може да бъде самият Варон Лукул. В едно нещо разчитам на почтеността на Варон: той ще назначи съдия, който ще бъде безпристрастен. Има и един друг риск. Понякога ще се намери хитър адвокат, който ще намери някоя пробойна в законите и оттам ще потече не вода, ами цял океан ще ни залее. Хибрида ще бъде защитаван от най-добрите адвокати в Рим. — Цезар сбърчи вежди. — Ако аз успях да намеря решение на нашия проблем, каква е гаранцията, че някой друг няма да намери решение за проблема на Хибрида? Тъкмо това ни кара нас, истинските познавачи на правото, да изпитваме удоволствие от делата, които водим — когато се разглеждат пред безпристрастни съдии и заседатели. Колкото и очевидни да ни изглеждат постулатите на закона, винаги трябва да имаме предвид адвоката на отсрещната страна. Ами ако Цицерон поеме защитата? Ще видиш ти какво значи процес! Е, не очаквам точно Цицерон да поеме такова дело, не и ако се запознае с подробностите. Но Хортензий няма да се уплаши толкова лесно. Трябва да имаш предвид, че във всяко дело едната страна губи. Ние тук се борим заради принципа и тъкмо това ни прави най-уязвими.

— Ще се консултирам с колегите си и ще ти отговоря утре — обеща Ификрат.

 

 

Отговорът беше, че Цезар може да повдигне граждански иск срещу Гай Антоний Хибрида. Цезар се запъти към трибунала на Варон Лукул заедно с всички свои клиенти и му връчи гаранция от две хиляди таланта злато — сумата, която ищците искаха като обезщетение от Хибрида.

Варон Лукул ги изгледа продължително. Едва си поемаше дъх. Най-накрая поклати глава и пое свитъка с текста на иска.

— Това всичко е истина и ти си сериозен в намеренията си? — попита той за всеки случай.

— Абсолютно сериозен, претор перегринус.

— И защо не го съдиш в съда за злоупотреби?

— Защото не става дума за финансови злоупотреби. Отнася се за убийство, за много повече от обикновено убийство. Става дума за изтезания, изнасилвания, осакатяване на живи хора. След толкова години клиентите ми не искат присъда, а гражданско обезщетение от страна на Гай Антоний Хибрида в полза на пострадалите от неговите беззакония градове Теспия, Елевсида и Орхомен. Неговите жертви са неспособни да работят, да печелят хляба си, да бъдат съпрузи и да имат деца. Тяхното материално осигуряване, грижите за тях струват много на съгражданите им — цяло състояние, което моите клиенти искат Гай Антоний Хибрида да възстанови. Това е граждански иск, преторе, с цел възстановяване на материални щети.

— Тогава представи накратко своите доказателства, адвокате, за да реша дали искът ще бъде разглеждан в съда.

— Ще представя пред твоя съд и съдията, когото ти назначиш, свидетелствата на осем жертви или свидетели на извършените престъпления. Шестима от свидетелите са жители на градовете Теспия, Елевсида и Орхомен. Другите двама са жители на Рим, единият е освободен роб, понастоящем римски гражданин, другият е сириец.

— Защо са ти показания на римски жители, адвокате?

— За да докажа пред съда, че Гай Антоний Хибрида продължава да извършва своите гнусни престъпления, преторе.

 

 

Два часа по-късно Варон Лукул прие делото за разглеждане й получи огромната гаранция. Беше издадена призовка на името на Гай Антоний Хибрида, който трябваше да се яви пред съда на другия ден, за да отговори на обвиненията. След което Варон Лукул посочи за съдия по делото Публий Корнелий Цетег. Цезар не се издаде, но вътре в себе си ликуваше. Това беше гениално! Цетег беше толкова богат, че цялата му тежест в политиката се градеше на принципа, че никой с нищо не може да го подкупи. Освен това беше образован и изискан човек, известен със своята човечност и привързаност към животните, склонен да заплаче при смъртта на рибката в аквариума или на кучето на съседа. Той до такава степен ненавиждаше насилието, че закриваше глава с тогата си, да не би да види как колят кокошките на пазара и на всичко отгоре не беше почитател на Антониите. Дали точно Цетег щеше да защити колегата си сенатор, независимо от обвиненията? Или от исковете? Не, не и Цетег! В крайна сметка Хибрида не беше заплашен нито от отнемане на гражданството, нито от изгнание. Хората го съдеха за пари.

Новината за двете хиляди таланта гаранция обиколи форума за броени минути; Цезар едва беше застанал пред трибуната на претора, когато около него се насъбра тълпа от зяпачи. Младият адвокат едва ли не с наслада описваше точно как е осакатявал своите жертви Хибрида, докато слушателите му се увеличаваха и се приближаваха до него. Някои вече въздишаха от нетърпение — налагаше се да чакат делото да започне на другия ден, а ги очакваха такива невиждани гледки, например мъж и жена, чиито гениталии са така накълцани, че дори не могат да уринират естествено.

 

 

Новината за делото изпревари Цезар и когато той се прибра у дома си, по лицето на майка си разбра, че вече е научила.

— Какво носи мълвата? — беше настръхнала Аврелия. — Ти водиш дело срещу Гай Антоний Хибрида? Не можеш! Между теб и него има кръвна връзка.

— Между мен и Хибрида кръвна връзка определено няма, майко.

— Неговите племенници са трети братовчеди на дъщеря ти!

— Те са деца на брат му, а кръвната връзка е по линия на майка им. Кръвното родство щеше да е от значение само ако децата бяха на самия Хибрида. Само че той няма деца и не е женен за моя братовчедка.

— Не можеш да постъпиш така със семейството на една Юлия!

— И на мен не ми е леко, майко, но никоя Юлия не е пряко замесена.

— Юлий Цезарите са се обвързали в брачен съюз с Антониите! Това е достатъчно!

— Не, не е! Пък и да са му мислили Юлий Цезарите, когато са се сватосвали с някакви си Антонии! Те открай време са си били нищожества. Нека ти кажа отсега, майко, че няма да позволя, на която и да е Юлия от моето семейство да се омъжи за Антоний — закани се той.

— Размисли, Цезаре, моля те! Хората ще говорят лошо за теб.

— Няма какво да размислям.

Вечерята премина в ледено мълчание. След това Цинила побърза да отиде в детската стая. Ако се съдеше по оправданията й, детето страдаше от колики, поникваха му зъби и имаше обриви.

 

 

Намериха се и критици, разбира се, но Цезар в никакъв случай не създаваше прецедент. Колкото и да обясняваше Катул, че Цезар няма право да съди Хибрида, имаше случаи, когато далеч по-близки роднини се бяха обвинявали едни други в съда.

Разбира се, Хибрида не можеше да избяга от призовката, затова се яви пред съда на чуждестранния претор, наобиколен от всеизвестни адвокати като Квинт Хортензий и вуйчото на Цезар Гай Аврелий Кота. Марк Тулий Цицерон не се виждаше никъде, дори сред публиката. Цезар го зърна едва в мига, когато Цетег официално откри заседанието. Цицерон не можеше да пропусне такова скандално дело! Особено след като ищците бяха предпочели да предявят граждански иск.

Хибрида беше доста неспокоен, Цезар го усети веднага. Ответникът беше едър, здрав мъжага с врат като усукано корабно въже. Хибрида беше типичен представител на рода: рядката му, чуплива, светлокестенява коса, кафявите му очи, носът, напомнящ орлов клюн, издадената брадичка и малката уста бяха сред характерните белези на Антониите. Преди да научи за извършените зверства, Цезар беше смятал Хибрида за обикновен простак — пияница, който само се тъпче и се забавлява с курви. Сега обаче го гледаше с други очи. Хибрида приличаше на кръволок.

От самото начало нещата тръгнаха зле за Хибрида. Съвсем неочаквано Хортензий вдигна ръка и поиска делото да бъде спряно: ако поне една десета от обвиненията се окажеха истина, твърдеше той, делото трябвало да се разглежда в съда по убийствата. Варон Лукул нищо не каза — не искаше да се меси, без съдията по делото да се е допитал до него. Но Цетег нямаше такова намерение. Варон Лукул все някога щеше да му връчи дело, така поне нямаше да си губи времето с разправии за пари. Бяха му връчили казус, който имаше с какво да заинтригува. Затова отклони предложението на Хортензий и без колебание даде ход на процеса.

До обяд съдията вече беше готов да изслуша свидетелите. Появата им на площада предизвика състраданието на хората. Ификрат и приятелите му грижливо бяха избирали кои точно жертви да се явят на делото. Трябваха им хора, които не само да изплашат римляните, но и да предизвикат съжаление. Порази ги един нещастник, който дори не можеше сам да се изкаже — Хибрида беше обезобразил лицето му и беше отрязал езика му. Затова пък жена му се оказа от най-приказливите гъркини, кипеше от злоба, тъй като беше видяла много. Цетег беше позеленял от отвращение и не смееше да мръдне на стола. След като изслуша жената на човека без лице, веднага сложи край на заседанието и се затича към къщи.

Хибрида реши все пак да запази последната дума за себе си. Щом напуснаха мястото на трибунала, той уж непринудено хвана Цезар под ръка и го задържа.

— Откъде си насъбрал тези нещастни люде? — попита той с дълбоко недоумение. — Сигурно си пребродил целия свят да ги откриеш! Но номерът няма да мине, да знаеш. Какви са ти свидетелите в крайна сметка? Шепа сакати варвари, това е! Няколко сакати люде, които искат да грабнат тлъсто обезщетение от богатия римлянин, защото бедните им събратя нямат пари за милостиня!

— Няколко сакати люде? — извика Цезар, за да привлече вниманието на разотиващата се тълпата. Хората се спряха и се обърнаха към тях. — Това ли е всичко, което ще ми кажеш? Защото чуй ме какво аз ще ти, Гай Антоний Хибрида! И един да беше, пак щеше да е прекалено! Само един човек! Само един мъж, жена или дете, осакатено по този зверски начин, би било достатъчно! Само едно човешко същество, лишено от красотата си, лишено от гордостта, че се е родило човек, е твърде много! Махай се! Върви си у дома!

 

 

Гай Антоний Хибрида тръгна към къщи, като с ужас установи, че адвокатите му не искат да го придружат. Дори брат му се беше сетил, че има друга работа. И все пак не беше съвсем сам по пътя за дома: за него се беше лепнал дребничък, закръглен човечец, който от година и половина беше член на сената и се беше сприятелил с Хибрида. Човечецът се казваше Гай Елий Стайен и отчаяно си търсеше мощни покровители, богати приятели, които да го канят на трапезата си, но най-вече — пари. Предишната година бе успял да извлече изгода от Помпей, като вдигна бунт в армията на Мамерк Лепид — е, не беше кървава саморазправа, само едно малко недоволство, което прехвърли командването у Помпей. Всичко беше минало като по мед и масло, никой дори не беше заподозрял, че става дума за заговор.

— Ще загубиш — каза Стайен на входа на красивата къща на Хибрида на Палатинския хълм.

Той дори не се опита да спори.

— Знам.

— Но няма ли да е по-добре, ако спечелиш? — подхвърли със замечтано изражение Стайен. — Да не говорим, че след като спечелиш, ще се чудиш как да похарчиш две хиляди таланта.

— По-скоро ще трябва аз да намеря отнякъде две хиляди таланта. Такава сума и до края на живота си няма да успея да събера.

— Не е нужно изобщо да я търсиш — успокои го човечецът. Разположи се на стола в кабинета на Хибрида и се огледа. — Дали не ти е останало малко хиоско вино?

Хибрида отиде до масата край стената и наля от сребърната кана в две големи чаши. Подаде едната на гостенина и седна зад писалището. Отпи от виното и впери поглед в Стайен.

— Ти нещо си намислил. Какво?

— Две хиляди таланта са голямо състояние. Бих казал, че хиляда таланта са достатъчно голяма сума.

— Така е. — Устните на Хибрида се разкривиха в престорена усмивка и се показаха изрядните му зъби. — Не съм глупак, Стайен! Ако се съглася да делим спонзиото на две, ти ще намериш начин да ме измъкнеш, прав ли съм?

— Именно.

— Съгласен съм. Ти ме измъкваш, а аз ти преотстъпвам хиляда таланта от парите на гърчетата.

— Всичко е много просто — замисли се Стайен. — Разбира се, трябва да си благодарен на Сула. Но след като той не е между живите, можеш да благодариш на мен.

— Не ме измъчвай с тези недомлъвки!

— О, да, забравих, че ти си този, който измъчва. — Подобно на много други невзрачни хора и Стайен притежаваше дарбата да издевателства над по-силните, когато му се удадеше случай. Е, това означаваше, че след успешния край на аферата приятелството с Хибрида щеше да приключи, но това не го вълнуваше. Хиляда таланта си беше достатъчна награда. Пък и кой нормален човек би дружил с Хибрида?

— Казвай, Стайене, или си заминавай!

— „Иус ауксилии ференди“ — изрече.

— Е, какво общо има той?

— Става дума за най-старото правомощие на народния трибун, единственото, което Сула не му отне с реформите си — народният трибун е в правото си да спаси всеки член на плебса от ноктите на римски магистрат.

— Ами да, „иус ауксилии ференди“ — възкликна смаян Хибрида. За миг лицето му се огря от усмивка, но скоро пак помръкна. — Няма да се съгласят.

— Може и да се съгласят.

— Не и Сициний! Той никога! Достатъчно е едно-единствено вето в цялата колегия и останалите девет трибуни са с вързани ръце. Сициний няма да се съгласи за нищо на света, Стайен. Той е голям досадник, но е неподкупен.

— Сициний — възрази му Стайен — не се ползва с любовта на колегите си. След като се превърна в страшилище за всички и след като отне лаврите на останалите, те изпитват смъртна ненавист към него. Онзи ден чух как двама от тях му се заканват да го хвърлят от Тарпейската скала, ако не престане да настоява за възвръщане на правата им.

— Искаш да кажеш, че Сициний може да бъде заплашен?

— Точно така. Разбира се, ти ще трябва да изнамериш прилична сума, най-късно до утре сутринта. Никой няма да се съгласи без съответното възнаграждение. Но пък и ти можеш да си го позволиш — все пак хиляда таланта всеки момент ще станат твое притежание.

— Колко пари ще са нужни? — попита Хибрида.

— Девет пъти по петдесет хиляди сестерции. Общо четиристотин и петдесет. Можеш ли да ги намериш?

— Ще опитам. Ще поискам от брат ми, тъй като той ще иска скандалът да се потули. А имам и други приятели. Да, Стайен, мисля, че ще успея.

И така, всичко беше уредено. Гай Елий Стайен обиколи домовете на различните народни трибуни — Марк Атилий Булб, Маний Аквилий, Квинт Курий, Публий Попилий, и така — общо деветима души. Само къщата на Гней Сициний беше заобиколена.

 

 

Съдебното заседание трябваше да започне два часа след изгрев-слънце; но публиката на форум Романум имаше с какво да запълни свободното си време дотогава. Докато започне процесът, обстановката беше достатъчно нажежена — скоро след изгрев-слънце Гней Сициний беше сграбчен от деветимата си колеги — народни трибуни и беше влачен до върха на Капитолия. Там колегите му го насиниха от бой, след което го провесиха откъм стръмната страна на хълма — от мястото, известно като Тарпейска скала — и го бяха оставили да се нарадва на заострените каменни зъбери в дъното на пропастта. Да не са го чули повече да говори, за каквито и да е правомощия на трибуните, заявиха му деветимата! С глава надолу към пропастта Сициний трябваше да се закълне, че за в бъдеще ще прави каквото му наредят колегите. Най-накрая го качиха на носилка и спешно го отпратиха у дома.

Само няколко минути, след като Цетег откри второто заседание по делото срещу Хибрида, деветимата народни трибуни се появиха при трибунала и започнаха да крещят, че Варон Лукул е задържал против волята му член на римския плебс.

— Умолявам ви да се възползвате от „иус ауксилии ференди“ и да ме защитите от беззаконията на този магистрат! — провикна се Хибрида и простря две ръце в молитва към трибуните.

— Марк Теренций, към нас се обърна с молба член на плебса, който иска да упражним законното си право! — заяви Маний Аквилий. — Е, в присъствието на моите колеги аз тържествено упражнявам това свое право!

— Това е груба провокация спрямо закона! — скочи на крака Варон Лукул. — Отказвам ви да се възползвате от това право! Къде е десетият трибун!

— У дома, на легло. Много е болен — изсмя се Маний Аквилий. — Но ако държиш да дойде тук, прати носилка. Той няма да наложи вето срещу нас.

— Вие нарушавате закона! — на свой ред изкрещя Цетег. — Това е срамота, позор! Колко ви е платил Хибрида?

— Освободете Гай Антоний Хибрида или ще хванем всички ви и ще ви хвърлим от Тарпейската скала! — закани се Маний Аквилий.

— Вие пречите на правосъдието! — възрази му Варон Лукул.

— Не може да има правосъдие, когато съдията решава без съдебни заседатели, и ти много добре го знаеш, Варон Лукуле — обади се на свой ред Квинт Курий. — Един човек не може да взема решение по такива въпроси! Ако искате да съдите Гай Антоний, повдигнете обвинение в съда по убийствата, там нашето право няма сила!

Цезар стоеше на мястото си и не мърдаше. Не желаеше дори да се обажда. Клиентите му се бяха скрили зад него и трепереха от страх. Той се обърна към тях и с каменно лице им рече:

— Аз съм патриций и не мога да възразявам на народните трибуни. А и съм магистрат. Ще трябва да оставим претора да се оправя сам. Да не сте казали и дума!

— Чудесно. Вземете си вашия член на плебса! — ядоса се Варон Лукул и сложи ръка върху рамото на Цетег да го успокои.

— И така — изпъчи гърди, все едно се готвеше за бой Хибрида, — след като спечеля делото, ще прибера и спонзиото на Цезаровите клиенти-гърколюбци.

Намекът за „гръцката любов“ беше пуснат съвсем умишлено, понеже пак напомняше за обвиненията срещу Цезар й приятеля му цар Никомед. На младежа му причерня пред очите и той разблъска деветимата трибуни и сграбчи Хибрида за гърлото. Хибрида винаги се беше смятал за втори Херкулес, но сега се чувстваше като безпомощно дете в хватката на обвинителя си. Никога не би предположил, че Цезар може да е толкова силен физически. Трябваше лично Варон Лукул да се намеси заедно с шестимата си ликтори. Нямаше как да не направи впечатление, че и деветимата народни трибуни изгледаха спречкването, без дори да се притекат на помощ на Хибрида.

— Делото се прекратява! — изрева с пълни дробове Варон Лукул. — Искът няма да се разглежда! Така нареждам аз, Марк Теренций Варон Лукул! Нека ищците си приберат обратно спонзиото! И всички ми се махайте от очите!

— Спонзиото! Спонзиото принадлежи на Гай Антоний! — извика нечий непознат глас. — Гай Елий Стайен.

— Спонзито не принадлежи на Хибрида! — възрази му разгорещено Цетег. — Делото се прекрати по решение на чуждестранния претор, който единствен има право на това! Спонзиото се връща на ищците, тъй като делото не се е разглеждало изобщо!

— Ще си разкарате ли члена на плебса далеч от трибунала ми? — процеди през зъби Варон Лукул по адрес на народните трибуни. — Нека само ви заявя, че каузата на народния трибун нищо няма да спечели от подобни злоупотреби с неговите правомощия! Ще сторя всичко по силите си да ви затворя устата веднъж завинаги!

Деветимата се отдалечиха заедно с Хибрида, а Стайен недоволстваше. Хибрида нищо не казваше, доволен, че е спасил кожата си.

Докато тълпата се разпръскваше, Варон Лукул и Цезар се спогледаха.

— Трябваше да те оставя да го удушиш, но надявам се, разбираш, че законът не позволява — каза Варон.

— Много добре разбирам — тресеше се от ярост Цезар. — Мислех си, че съм способен да възприема всичко това спокойно! Не съм гневлив човек. Но няма как да оставя лайно като Хибрида да си позволява да ме обвинява мен в извращения.

— Не ще и спор — съгласи се сухо Варон Лукул, който си спомни как не друг, а брат му беше пуснал слуха.

Цезар едва сега се сети с кого разговаря, но в крайна сметка си каза, че Варон Лукул е достатъчно самостоятелен човек да не разсъждава като брат си.

— Направо не е за вярване — появи се най-после и Цицерон, уверил се, че повече бой на площада няма да има. — След всичко чуто и видяно този има наглостта да поиска и спонзиото за себе си! Богове, това вече е прекалено!

— Няма как да не е нагъл човекът, сторил това — кипеше от ярост Цезар, докато сочеше към човека без лице и съпругата му.

— Отвратително! — възкликна Цицерон и седна на дървените дъски на трибунала, за да избърше сълзите си.

— Е — обърна се Цезар към Ификрат, който така и не знаеше как да реагира, — ако не друго, то поне спасихме двете хиляди таланта. От друга страна, ако целта ви наистина е била да вдигнете шум около случая, успяхте. Мисля, че за в бъдеще сенатът повече ще внимава кого точно праща за управител на Македония. Сега се върнете в кръчмата си и скрийте бедните си клиенти. Съжалявам, че и занапред ще трябва да живеят от грижите на съгражданите си, но поне съм спокоен, че ви предупредих.

— Аз пък съжалявам само за едно — поклати глава Ификрат. — Не можахме да накажем Гай Хибрида.

— Не можахме да го съсипем финансово — съгласи се Цезар, — но така или иначе ще се наложи да напусне Рим. Ще минат дълги години, преди да посмее да се покаже по улиците на Рим.

— Мислите ли — попита Цицерон, — че Хибрида наистина е успял да подкупи всичките деветима народни трибуни?

— Аз поне съм сигурен в това! — отговори Цетег, когато се овладя. — Като се изключи Сициний, нищо че го ненавиждам, тазгодишните трибуни са пълни нищожества.

— Че за какво им е да са нещо повече? — запита на свой ред Цезар, който вече беше забравил за обидата. — С тези орязани права никой трибун не може да разчита на политическа кариера. Влезеш ли веднъж в колегията, не си заникъде.

— Чудя се — продължи да разсъждава Цицерон — колко ли са стрували деветимата трибуни на Хибрида?

Цетег си придаде сериозно изражение.

— Около четирийсет хиляди на човек.

Варон Лукул закачливо го изгледа.

— Говориш толкова убедено, Цетег! Откъде си запознат с тези неща?

Вместо да се засяга от забележката на претора, Цетег повдигна вежди и отговори с характерния си провлачен тон:

— Скъпи претор перегринус, няма нещо, което да не знам за подкупните нрави на своите колеги — сенатори! Бих могъл да ти напиша пълен ценоразпис на членовете на сената с точност до сестерция. Колкото до тези нещастници, не им давам повече от четирийсет хиляди.

 

 

А това се оказа истина, както скоро Гай Хибрида научи. Гай Елий Стайен бе платил според ценоразписа, а разликата от деветдесет хиляди беше прибрал за себе си.

— Върни ми ги! — закани се човекът, който се забавляваше с изтезания и осакатявания. — Върни ми разликата, Стайене, или ще ти избода очи с ей тия два пръста! Изгубих цели триста и шейсет хиляди заради теб, искам си поне тези деветдесет!

— Не забравяй — отвърна му спокойно Стайен, — че аз ти подсказах как да се измъкнеш. Ще задържа деветдесетте хиляди като награда. Колкото до теб, благодари на боговете, че не те лишиха от цялата ти собственост!

Отзвукът от процеса, който така и не се състоя официално, беше доста голям и няколко месеца се говореше за случая. Имаше и няколко трайни резултата. Най-напред тазгодишната колегия на народните трибуни влезе в политическите анали, като най-срамната и позорна за цялата римска история; след това Македония беше поверявана на почтени, пък дори и твърде войнолюбиви управители; Гней Сициний не обели нито дума повече за възстановяване правата на народните трибуни; славата на Цезар като адвокат нарасна; най-накрая, Гай Антоний Хибрида беше принуден да напусне за няколко години Рим и да се засели на място, където нямаше да среща много свои съграждани. Намери си хубаво местенце на остров Кефалония в Йонийско море, където беше единственият цивилизован човек (ако можем да определим точно него като цивилизован). За своя голяма радост той откри непобутнати няколко княжески гробници, пълни догоре със съкровища — изящни златни ножове, инкрустирани със скъпоценни камъни, маски от чисто злато, ритони от електрон, кристални чаши и цели купища от накити. Общата стойност на съкровищата далеч надвишаваше две хиляди таланта. Нещо повече — с намереното злато Хибрида можеше да си осигури избора за консул, пък ако ще да купи всеки гласоподавател поотделно.