Колийн Маккълоу
Любимци на съдбата (26)

Лепид удвои усилията си, но не успя да попречи на Катул, който на свой ред започна да убеждава Сената в необходимостта да се формират нови легиони, които да сложат край на броженията в Етрурия. Все пак навременното предупреждение на Сервилия беше улеснило първия консул, който предварително си осигури подкрепа сред педариите, включително и тази на най-влиятелния им представител — Корнелий Цетег. Сенатът изслуша вдъхновената реч на Катул с очевидни резерви.

— Всъщност, Квинт Лутаций — взе на свой ред думата Цетег, — нас много повече ни е грижа за липсата на добра воля между теб и колегата ти Марк Емилий. За Сената това е много по-тревожен въпрос, отколкото възможните размирици в Етрурия. На нас ни изглежда, че ти си поел целенасочен курс да се противопоставяш на всякакво предложение, отправено от първия консул. Това е тъжно, още повече че се случва толкова скоро след кончината на Луций Корнелий Сула. Нашият непрежалим диктатор хвърли огромни усилия именно, за да създаде нови основи на сътрудничество между различните течения в Римския Сенат.

Катул нямаше какво да отговори и отстъпи. Но не за дълго, както скоро стана ясно. Събитията се развиваха в посока, която само доказваше правотата му и лишаваше Лепид от всякакви шансове да получи одобрението на Сената за скромната си аграрна реформа. В края на юни лишените от всякаква собственост жители на Фезула нападнаха войнишките селища край града, изхвърлиха суланските ветерани от новите им имоти и избиха всички, които оказаха съпротива.

Смъртта на неколкостотин сулански легионери нямаше как да бъде подмината. Нямаше как да се позволи на Фезула да се вдигне на нов бунт. Точно по времето, когато Сенатът трябваше да насочи вниманието си към очакваните за квинктил избори, всички в Рим забравиха за тях. Още преди това, според новата конституция на Сула, беше теглен жребий кой от консулите ще организира изборите в центуриатните и трибутните комиции (падна се да бъде Лепид), но с това всичко свърши. Вместо да мисли за избори, Сенатът даде инструкции на двамата консули да съберат по четири легиона и да се насочат незабавно към размирна Фезула.

Заседателите вече се готвеха да се разотидат, когато Луций Марций Филип стана и поиска думата. Лепид, който председателстваше през квинктил, направи първата си голяма грешка — без да подозира последствията, той даде възможност на Филип да се изкаже.

— Скъпи колеги — сенатори — заговори с едва ли не плачевен тон Филип, умолявам ви да не позволявате Марк Емилий Лепид да поеме командването, на каквато и да е въоръжена част! Не настоявам, не моля, а умолявам! Защото за мен е ясно, че нашият първи консул готви заговор, че е замислил този заговор още в деня, в който встъпи в длъжност! Докато нашият непрежалим диктатор беше жив, Марк Емилий не смееше и дума да изрече, но още в мига, в който диктаторът ни напусна, той поде своята кампания. Та той дори отказваше да позволи на хазната да покрие разходите по погребението на Сула! Разбира се, че не успя да наложи подобно становище, но и аз самият се съмнявам дали изобщо е разчитал да успее! Той използва дебата около държавното погребение като сигнал към всички свои поддръжници, че ще предприеме своята предателска контрареформаторска политика. И се зае с нея буквално от първия ден! Предложи ни да върнем обратно земите на хора, които с пълно право бяха заслужили да ги изгубят! И когато Сенатът му отвърна с мълчаливо несъгласие, той реши да спечели на своя страна всички по-бедни обществени класи с изтъркания трик на всички демагози, като почнем от Гай Гракх и стигнем със собствения му тъст Сатурнин — предложи да върнем ниските цени на държавното зърно. Значи Рим няма пари да заплати за погребението на своя най-достоен гражданин, но има предостатъчно, за да храни беднотията.

Лепид не беше единственият в залата стъписан от подобно обвинение; буквално целият Сенат беше настръхнал в тревожно очакване, Филип смело продължи:

— Сега, колеги — сенатори, вие искате да връчите на този човек командването на четири легиона! Искате да го пратите в Етрурия? Е, аз отказвам да се съглася! Първо, идва времето за провеждане на изборите за куриатни магистрати. Жребият пожела именно Марк Емилий да се заеме с организирането им. Затова негов дълг е да остане в Рим, а не да си губи времето с набиране на доброволци! Нека ви напомня, че ни предстои да участваме в първите наистина свободни избори от много време насам, че е от изключителна важност за нас тези избори да минат в мир и законност. Квинт Лутаций Катул е напълно способен да организира армията и да се заеме с военните действия срещу Фезула и всички онези етруски градове, които евентуално биха я подкрепили. Ще бъде нарушение на законите на Сула, ако позволим и двамата действащи консули да напуснат Рим и да участват в бойни действия. Именно, за да предотврати подобна възможност нашият обичан диктатор включи в законите си клаузата за специалното поръчение, което може да бъде връчено на всеки друг! Разполагаме с напълно законни средства да връчим командването на римските легиони на най-способните сред нас, дори и на такива, които не са намерили място в Сената. А вие бързате да направите военачалник човек, който изобщо няма военен опит! Квинт Лутаций е имал кога да се докаже, ние знаем, че той ще се справи компетентно с военните си задачи. Но Марк Емилий Лепид? Той е неопитен и неспособен! Освен това, пак повтарям, е потенциална опасност за реда в страната. Вие не можете да му дадете четири легиона и да го пратите да води война в същата онази област, където именно неговите изказвания в Сената подтикнаха населението към поредната си акция срещу Рим. Защото Марк Емилий недвусмислено постави интересите на Етрурия над тези на Рим.

Лепид го беше слушал известно време със зяпнала уста, но най-накрая рязко се обърна към роба си и грабна восъчната таблица и писеца от ръцете му. Докато Филип продължаваше да говори, той нервно драскаше някакви записки. Когато сенаторът млъкна, първият консул се изправи и протегна пред себе си таблицата, за да подреди по-добре отговора си.

— Какъв е личният ти мотив да наговориш всичко това, Филипе? — обърна се към противника си Лепид, без дори да го уважи с изричане на пълното му име. — Трябва да призная, че точно това не ми е ясно: какъв е личният ти мотив. Защото личен мотив има, в това поне съм сигурен! Щом всеобщият приятел е решил да изнася предварително подготвена реч пред Сената, значи има причина, която никой не знае! Някой пак му е платил, за да си облече тогата на другата страна! Колко богат е станал нашият приятел, колко дебел, колко самодоволен, как е потънал до гуша в разкош! И винаги е готов да се продаде на поредния желаещ сенаторски услуги!

Лепид вдигна восъчната таблица пред очите си и изгледа смълчалите се сенатори над нея. Дори Катул, в това Лепид беше сигурен, беше сварен неподготвен от изказването на Филип. Кой стоеше за всеобщия приятел, Лепид не знаеше, но със сигурност не беше Катул или някой негов приятел.

— Ще отговоря на Филип точка по точка, назначени отци. Първо, относно пасивността ми, преди диктаторът да умре. Това не е истина! Всички тук много добре го знаете! Спомняте си по-добре какво се е говорило в тази зала!

Второ, относно гласуването на държавните разходи за погребението на диктатора. Да, бях против държавното погребение. И много други бяха против. Защо не? Нали затова ни е дадено правото на глас?

Колкото до третото обвинение, че моята публична съпротива била сигнал към моите — ако изобщо са такива — поддръжници, че съм щял да премахна всичко, което Луций Корнелий Сула е постигнал… Това са абсолютни глупости! Опитах се да прокарам само два законопроекта, единият, от които така и не мина. Но кога и пред кого съм направил и най-малък намек, че смятам да премахвам законите на Сула? Кога сте ме чули да критикувам новите съдилища? Или новите разпоредби за статута на държавния служител? Или за статута на Сената? Или за провеждането на изборите? Или за новите закони за измяната, които ограничават дейността на управителите на провинции? Или за ограничаването функциите на народното и плебейското събрание? Или дори за изключително орязаните правомощия на народните трибуни? Не, назначени отци, никога не съм давал и най-малък повод за подобни подозрения! Защото нямам ни най-малкото намерение да поставям под въпрос, която и да е от изброените конституционни промени!

Последното изречение Лепид буквално изкрещя. Неколцина сенатори нервно подскочиха по местата си, затова той трябваше да се поуспокои, преди да продължи.

— Четвърто, твърдението, че законопроектът, с който искам да върнем част от конфискуваните земи в Етрурия и Умбрия — част, не всички, — бил предателство. И това е пълна глупост. Моят лекс Емилия Лепида с нищо не засяга земите, конфискувани от очевидните изменници, които се вдигнаха на открит бунт срещу Рим. Законопроектът се отнася единствено до градовете и земите, които бяха въвлечени в гражданската война на страната на Карбон против собствената си воля.

Лепид понижи глас:

— Колеги — сенатори, помислете малко, моля ви! Ако ние всички искаме да видим една обединена и римска по своя дух Италия, трябва да се отучим от навика си да налагаме старите наказания, които навремето се отнасяха до италийските съюзници, на хора, които по закон са не по-малко римляни от самите нас! Ако Луций Корнелий Сула някъде е сбъркал, то това е именно по този въпрос. За човек от неговото поколение подобно мислене е донякъде оправдано. Но е напълно неоправдано за повечето от нас, които сме двайсет години по-млади. Напомням ви, че Филип също е сенатор от старото поколение, и той страда от предразсъдъците на собственото си време. Преди години като цензор той страстно защитаваше своите предразсъдъци, като отказваше да изпълни това, което Сула като консул се бе заел да постигне — разпределянето на новите римски граждани поравно из трийсет и петте триби.

Лепид усещаше, че започва да печели сенаторите на своя страна. Беше намерил точните думи, защото повечето наистина бяха сравнително млади и Филип не можеше да се смята за един от тях. С известно облекчение консулът продължи:

— Пето, за закона за зърното. И той премахна една очевидна несправедливост. Искрено вярвам, че ако Луций Корнелий беше останал повече време на диктаторския пост, щеше да направи същото, което направих аз — щеше да върне със закон евтиното зърно за бедните. Търговците на зърно се оказаха алчни за пари, никой не може да го отрече! И наистина всички сенатори се оказаха на свой ред достатъчно прозорливи, за да видят добрата воля и трезвия разум в моя законопроект. Така се премахна всяка възможност с идващата реколта в Рим да започнат наново размирици. Защото никой не може безнаказано да отнеме от простолюдието привилегия, на която то се е радвало толкова дълго, че основателно я смята за свое право!

Шесто, задължението ми като консул, избран по жребий, да организирам изборите. Да, жребият наистина посочи мен и според новата конституция това означава, че единствено аз имам законно право да председателствам избирателните комисии. Но, назначени отци, не аз поисках да ми бъде възложено набирането и командването на четирите легиона! Не бях аз този, който постави потушаването на бунта във Фезула като най-важна и неотложна задача! Вие сами и без всякакви външни внушения го решихте! Аз нищо не съм искал от вас! Нито на вас, нито на мен самия ни е минало през ума, че провеждането на изборите заслужава повече внимание от умиротворяването на северните области. Признавам, че и аз се изкуших да сметна за свой дълг най-напред да потуша възникналия бунт, а едва след това да се заема с изборите. До края на годината има още много време. В крайна сметка сега сме едва началото на квинктил.

Седмо, никъде не е казано изрично в законите на Сула, че двамата консули нямат право да отсъстват от Рим по едно и също време, нито да водят война едновременно. Дори ако войната се разгаря извън пределите на Италия. Според Луций Корнелий Сула първа грижа на един консул трябва да бъде мирът и благополучието на Рим и Италия. Нито Квинт Лутаций Катул, нито аз ще превишим с нещо властта си. Клаузата, която предвижда специалното поръчение до лица без сенаторски статут, може да бъде приведена в действие едва след като се установи, че в самия Сенат няма компетентни лица, които да поемат върховното командване.

И най-накрая, осмото обвинение. Защо да съм по-неподготвен и неспособен от Квинт Лутаций Катул? И двамата сме служили като офицери по време на Съюзническата война. Нито аз, нито той напуснахме Рим по времето на Цина и Карбон. И двамата запазихме през цялото това време почтен неутралитет. Луций Корнелий Сула не е смятал да ни наказва. В крайна сметка и двамата сме назначени лично от него на консулския пост! Нашият военен опит е предостатъчен, за да поемем нужната отговорност. Никой не може отсега да предрича кой ще блесне повече на бойното поле срещу жителите на Фезула. В интерес на цял Рим е двамата с Квинт Лутаций да блеснем еднакво, не съм ли прав? Нормалната римска практика е при условие, че двамата консули искат да поемат военното командване, Сенатът да удовлетвори това тяхно желание. Ние вече получихме директиви от Сената. Няма какво повече да се говори по въпроса.

Но Филип не се даде толкова лесно. Без да изразява нито недоволство, нито гняв, той спокойно и доста дискретно прехвърли дебата около въпроса за очевидната вражда между двамата консули. За целта не спести на колегите си изброяването на поне стотина дребни реплики и инциденти, които доказваха твърдението му. Слънцето беше залязло (което означаваше, че заседанието трябва да свърши), но нито Катул, нито Лепид искаха да прекратят дебатите. И за двамата беше по-добре решение да се вземе още същия ден, затова робите запалиха факлите по стените, а Филип продължи. Беше наредил всичко, както трябва. Докато свърши с безкрайното си изказване, сенаторите щяха да са толкова отегчени и уморени, че биха се съгласили на всичко.

— Това, което предлагам — заключи Филип, — е всеки от сенаторите да положи клетва, според която няма да използва легионите си, за каквато и да е форма на саморазправа със своя колега. Това не е кой знае какво! Но аз поне ще спя по-спокойно, ако знам, че клетвата е била положена.

Лепид се изправи бавно от стола си.

— Личното ми мнение, Филипе, е, че без никакво съмнение ти току-що изказа най-голямата глупост. И все пак ако въпросното предложение зарадва сенаторите и ни позволи на двамата с Квинт Лутаций да си свършим по-бързо работата, нямам нищо против да се закълна.

— И аз съм напълно съгласен, Марк Емилий — подкрепи го Катул. — А сега можем ли да си вървим?

 

 

— Според тебе какво е намислил Филип? — попита Лепид приятеля си Брут по време на вечеря ден след заседанието.

— Да си призная, не знам — поклати глава той. — А ти имаш ли идея, Сервилия? — попита консулът.

— Не — навъси се тя. — Мъжът ми бе така добър да ми преразкаже какво се е говорило снощи, но може би ще успея да измисля нещо, ако се запозная с писмените протоколи на заседанието. Така де, ако писарите са отбелязали всичко.

Лепид имаше толкова високо мнение за политическия нюх на Сервилия, че не видя нищо нередно в желанието й. Обеща да й донесе протоколите ден, преди да напусне Рим, за да сформира армията си.

— Започвам да си мисля — каза Брут, — че няма никаква надежда да подобриш положението на градовете, които не подкрепиха пряко Карбон. Оказва се, че в Сената има твърде много хора като Филип, които дори не желаят да чуят какво им говориш.

Брут беше лично заинтересован от умиротворяването, ако не на Етрурия, поне на Умбрия. След Помпей той беше най-едрият земевладелец в областта и в никакъв случай не искаше войнишки селища край земите си. Бяха концентрирали най-вече около Сполеций и Игувий, чиито земи вече бяха конфискувани. Това, че областта още не беше заселена с ветерани, се дължеше на две основни причини — мудната работа на земеразделните комисии и заминаването на четиринайсет легиона войници, които вече двайсети месец водеха война в Испания. Именно последната причина беше дала смелост на Лепид да подеме аграрната си реформа; да бяха всичките двайсет и три сулански легиона в Италия, Сполеций и Игувий щяха да изгубят окончателно всичко в полза на ветераните.

— Това, което ми наговори снощи Филип, ми дойде наистина неочаквано — още се ядосваше Лепид. — Не мога да повярвам, че има такива глупаци! Бях убеден, че с отговора си на обвиненията ще спечеля мнението на своя страна, Сервилия! В крайна сметка доводите ми бяха съвсем точни и разумни! Но те пак се оставиха на Филип да ги заблуди и да си получи своята смехотворна клетва. И тази сутрин двамата с Катул трябваше да ходим по тъмно да се кълнем в храма на Семо Санк Дий Фидий!

— Което означава, че винаги ще се оставят да бъдат манипулирани — отговори Сервилия. — Това, което най-много ме тревожи, е, че дори няма да те има в Сената да възразяваш на този дърт пакостник. Явно гони някаква скрита цел.

— Не знам защо го смятаме за стар — отбеляза Брут. — Не е чак толкова стар, на петдесет и осем години е. И макар да изглежда като пред апоплектичен удар, предполагам, че още дълго време ще се радва на добро здраве. А колко ми се иска да си отиде ей така…

Но Лепид не си губеше времето в общи приказки и празни разсъждения. Лицето му си остана все така сериозно и той мина по същество:

— Заминавам за Етрурия, където ще набирам доброволци. Ще се радвам и ти да дойдеш с мен, Бруте. Бяхме решили да работим заедно догодина, но мисля, че се налага да започнем от днес. Нищо важно не се очаква да се случи в съда ти, което да не може да се отложи за догодина, когато друг ще те замести. Ще поискам да те определят за мой висш легат веднага.

Сервилия изглеждаше доста угрижена.

— Дали наистина е мъдро да набираш войска точно в Етрурия? Защо не в Кампания?

— Защото Катул ме изпревари и вече е запазил Кампания за себе си. Както и да е, моите собствени земи и клиенти са в Етрурия, затова и там се почувствам по-уютно. Познавам много хора.

— Но тъкмо това ме тревожи, Лепиде. Подозирам, че Филип ще използва случая, за да продължи да хвърля съмнения върху цялостната ти дейност. Ще прави всякакви намеци какви са истинските ти намерения. Не е добре да набираш войска от област, която всички смятат за размирна.

— Да говори каквото ще! — махна с ръка Лепид.

Филип наистина говореше в Сената. Мина квинктил, дойде секстил, армиите се попълваха забележително бързо. Той също си гледаше задълженията, като не изпускаше Лепид от око. Оказваше се, че старият сенатор разполага с огромна мрежа от осведомители. Обаче не смяташе да ги използва в Кампания; легионите на Катул така и така се попълваха без проблем от някогашни сулански войници, за които мирният живот беше скучен. Работата беше там, че жителите на Етрурия не бяха служили при Сула. По-скоро това бяха младежи от областта, които никога не бяха хващали оръжие, или ветерани, но служили при Карбон и неговите пълководци и дезертирали в подходящия момент. Повечето от войниците на Сула, които сега настаняваха в Етрурия, предпочетоха да си останат у дома и да си бранят новопридобитите имоти. Дори да се върнеха в армията, предпочитаха да отидат до Кампания и да се запишат там, при старите си другари.

През целия месец септември Филип не спря да държи речи в Сената, докато Лепид и Катул попълваха списъците с доброволци и хвърляха сили в обучаването на армиите си. Най-накрая, в самия край на октомври Филип успя да сломи съпротивата на Сената и гласува решение Лепид да се върне в Рим, за да проведе изборите за следващата година. Един и същ куриер замина на север за лагера на Лепид при Сатурния и се върна със спешния му отговор.

— Не мога да напусна точно в този момент — съобщаваше той. — Или ще чакате, или назначете Квинт Лутаций вместо мен.

Квинт Лутаций Катул получи заповед да се върне в Рим, но не за да провежда избори; Филип нямаше ни най-малко намерение да спестява усилието на Лепид. Освен това старият мошеник разчиташе на пълната подкрепа на Цетег — каквото и да подложеше на гласуване в Сената, поне три четвърти от сенаторите отсъждаха в полза на Филип.

И през цялото това време още никой не си беше мръднал пръста да усмири Фезула, която беше затворила вратите си и чакаше да видят как ще се развият събитията. Фезуланци можеха само да се радват на колебанията и споровете у омразните римляни.

Второ писмо беше пратено до Лепид с ново настояване той да се върне в Рим, за да проведе изборите; Лепид отново отказа, Филип и Цетег уведомиха Сената, че той трябва да бъде смятан за бунтовник; имали доказателства за негови лични контакти и споразумения с размирни елементи в Етрурия и Умбрия. Неговият висш легат Марк Юний Брут също бил участник в измяната.

Сервилия веднага писа на Лепид:

„Мисля, че най-сетне започнах да разбирам какво гони Филип с подобно поведение. Но с доказателства все още не разполагам. Така или иначе, сведенията ми ще са достатъчни да разбереш и ти кой стои зад Филип и Цетег.

Проучих много внимателно протоколите от онова заседание, когато Филип произнесе своята първа реч. Оттогава на няколко пъти съм сядала да си побъбря с тази или онази римска дама, която може да знае нещо по въпроса. Като се изключи противната Преция, която сега играе ролята на домакиня в дома на Цетег. Да бях я навестила и нея, щеше да стане подозрително. Хортензия нищо не знае, което означава, че и самият Катул нищо не подозира. Затова пък се сдобих с изключително ценна информация, и то от устата на Юлия, вдовицата на Гай Марий. Усещаш ли колко далеч съм стигнала с проучванията си!

Нейната доскорошна снаха Муция Терция в момента е омъжена за онова младо парвеню от Пицен Гней Помпей, което има безочието да се нарича Велики. Още не е член на Сената, но е много, много богат, още по-нахален и амбициран да успее. Бях изключително предпазлива да скрия от Юлия всякакво любопитство, не исках тя да усети, че измъквам сведения от нея. Но Юлия е откровен човек и стига да има някому доверие, е склонна да споделя. А в мен има доверие, тъй като покойният ми свекър още навремето, когато Сула беше консул, прояви изключителна лоялност към Гай Марий и доброволно замина в изгнание с него.

Излиза, че Юлия също се отнася с люта ненавист към Филип, още от деня, когато се продал на Гай Марий преди трийсет години. По всяка вероятност самият Гай Марий не е изпитвал симпатия към съюзника си, нищо че го е използвал. Затова при третото си посещение (казах си, че ще е добре да предразположа Юлия, преди уж случайно да спомена Филип) деликатно завъртях темата на разговора около сегашната ситуация и възможните мотиви на Филип така стръвно да се нахвърля върху теб. Юлия спомена, че се сещала за някакъв свой разговор с Муция Терция. Последния път, когато Муция се показала в Рим, тя била споменала, че Филип сега работел за Помпей! И не само той, ами дори и Цетег!

Повече не питах нищо. Пък и не ми беше нужно. От онази първа своя реч досега Филип постоянно натяква за прочутата клауза в законите на Сула за специалното поръчение: онази, според която Сенатът има правото да връчи военното командване на човек извън редиците си. И все пак, това достатъчно обяснение ли е за всичко, което се разиграва? Седнах и премислих цялото поведение на Филип през последните трийсет години.

Стигнах до заключението, че той е свикнал да работи по поръчка. Това прави и днес, ако приемем, че поръчките ги дава Помпей. Филип не е нито Гай Гракх, нито Сула; той не е способен да развие кой знае каква политическа стратегия, едва ли намеренията му са да те дискредитира пред Сената единствено с мисълта да постави Помпей на твое място. Предполагам, достатъчно добре си дава сметка, че Сенатът никога не би сторил подобно нещо — по пейките в Курия Хостилия седят твърде много способни пълководци; дори и двамата ни консули да се провалят — а поне засега не е ясно защо ще се проваляте, — на преден план веднага ще изникне Лукул. Той тази година е претор, затова практически се радва на империум.

Не, според мен Филип се задоволява с това да вдига шум, само и само да напомни на Сената за съществуването на онази прословута клауза за специалното поръчение. Вероятно и Цетег е склонен да го подкрепи, защото по някакъв начин Помпей е успял и него да оплете в мрежите си. Очевидно не го е сторил с пари! Но човек има и други слабости не само парите, а с Цетег никой в нищо не може да бъде сигурен.

Ето защо, скъпи Лепиде, на мен ми изглежда, че ти си станал случайна жертва на чужд заговор. Смелостта ти да говориш на глас неща, които малцина в Сената ще одобрят, е послужила на Филип да те определи за своя цел. Ти си невинната жертва, която ще оправдае огромните суми пари, които Помпей харчи за своето протеже, Филип се е заловил с евтината поръчка да осигурява сенатско лоби на човек, който отсега си прави сметката да разчита на поддръжка в Сената за деня, когато услугите му наистина могат да се окажат необходими.

Може и да греша, но все пак мисля, че съм права.“

— Във всеки случай обяснението ми изглежда много по-убедително от всички други, които досега съм чул — сподели Лепид пред съпруга на своята римска съмишленица. Нарочно беше прочел писмото на глас, та да може и Брут да се запознае с него.

— И аз съм съгласен със Сервилия — рече той, който беше направо смаян. — Обикновено тя не греши.

— И така, приятелю, какво да правя? Дали да се върна в Рим, да проведа изборите и да потъна в сянка? Или да сторя това, което етруските водачи искат от мен — да ги поведа на бунт срещу Рим?

Този въпрос Лепид си беше задавал много пъти, откакто се убеди в пълното нежелание на Рим да възстанови правата на жителите на Умбрия и Етрурия. Колебанията му се дължаха на чувството за лична чест и лична гордост, както и на инстинкта му да се отличава от околните, на желанието му да стори нещо необикновено и запомнящо се. Не му беше достатъчно да запише името си сред римските консули, искаше да изпъква сред самите тях. Откакто жена му се беше самоубила, личното щастие вече му се струваше невъзможно и безсмислено, животът беше изгубил стойност за него. Лепид дори беше забравил истинския мотив за самоубийството й — да не позволи Апулея синовете им да бъдат подложени на политическите преследвания заради греховете на родителите им. Сципион Емилиан и Луций Лепид твърдо бяха застанали на негова страна, а младият Марк беше още дете. От цялото семейство само той беше наследил белега на Лепидите. Вместо да го загрозява, белегът доказваше, че именно той е любимецът на съдбата именно той ще живее дълго и ще прослави фамилията си! Така че защо Лепид да се плаши за синовете си?

За Брут въпросът стоеше някак различно, но и той не се страхуваше. Това, което привличаше Брут към етруската кауза, бяха осемте години съвместен живот със Сервилия: съзнанието, че жена му го смяташе за безличен, неспособен, скучен, слабохарактерен, достоен за презрение. Той не я обичаше, но след като толкова дълги години бе живял в нейната сянка и дори най-близките му приятели ценяха повече нейното мнение, отколкото неговото, беше осъзнал, че единствено мнението на жена му означава нещо за него. Ето дори в настоящия случай тя бе предпочела да пише направо на Лепид, вместо на съпруга си, който все пак играеше ролята на римски претор и висш легат. Беше го подминала, все едно е човек без значение. Брут се чувстваше засрамен, усещаше, че по някакъв косвен начин засрамва и жена си. Ако искаше да се реабилитира в очите й, трябваше да извърши нещо смело, дръзко, възвишено, изобщо нещо, каквото другите римски аристократи не биха сторили на негово място.

Затова Брут веднага отговори:

— Мисля, че трябва да опиташ това, което старейшините искат от теб. Трябва да поведеш Етрурия и Умбрия срещу Рим.

— Така да бъде — съгласи се Лепид. — Но трябва да изчакам Нова година, за да се отърва от тази проклета клетва.

 

 

Когато дойдоха януарските календи, Рим осъмна без куриатни магистрати; избори така и не се бяха провели. В последния ден от старата година Катул беше свикал Сената, за да му съобщи, че на следващата сутрин ще върне фасциите си в храма на Венера Либитина и ще назначи първия интеррекс. Под името интеррекс се разбираше магистратът, който изпълнява временно функциите на върховен управник. Тази служба той изпълняваше в срок от пет дни, след което предаваше пълномощията си на друг; интеррексът трябваше да е патриций, при това водач на декурия в куриатните комиции. За първи интеррекс се назначаваше най-възрастният патриций в Сената. На шестия ден неговото място се заемаше от втория по възраст, който вече беше упълномощен да проведе избори.

Затова призори на Нова година Сенатът официално назначи Луций Валерий Флак Принцепс Сенатус за интеррекс, а всички желаещи да се кандидатират за консули и претори започнаха да се записват в кандидатските листи. Интеррексът прати кратко съобщение до Лепид, с което му заповядваше да остави армията си и да се прибере незабавно в Рим. Между другото се напомняше, че е дал клетва да не използва легионите си срещу своя колега.

На третия ден, откакто Луций Валерий Флак беше станал интеррекс, по обяд пристигна бързият отговор на Лепид:

„Нека ти напомня, Принцепс Сенатус, че вече не съм консул, а проконсул. Вече съм удържал на клетвата си, която не ме задължава с нищо в качеството ми на проконсул. С радост се отказвам от консулската си армия, но пак ти напомням, че вече съм проконсул и че още преди време ми е била гласувана проконсулска армия, затова от нея нямам причина да се откажа. Тъй като консулската ми армия се състоеше от четири легиона, а проконсулската — също от четири, очевидно няма от какво и за какво да се отказвам.

Бих се радвал да се завърна в Рим, но при следните условия:

Ако бъда преизбран за консул.

Ако и последният югер конфискувана земя в Италия се върне на доскорошните й притежатели.

Ако се възстановят изцяло наследническите права на синовете и внуците на проскрибираните.

Ако се възстановят всички предишни правомощия на народните трибуни.“

— А това — обърна се Филип към Сената — е достатъчно, надявам се, и за най-големите скептици сред вас да разберете какви са истинските цели на Лепид! За да изпълним неговите условия, ние трябва да унищожим цялата конституция, която с толкова воля и усилия Луций Корнелий Сула успя да ни дари. Лепид много добре знае, че не можем да сторим подобно нещо. Отговорът на подобно предизвикателство може да е само един — война. Ето защо се обръщам към Сената с искане да гласуваме незабавно „Сенатус консултум де република дефенденда“, сиреч да обявим извънредно положение.

Но подобно предложение само даде тон за разгорещени дебати и гласуваха извънредното положение чак на петия ден от краткия мандат на първия интеррекс. След успешното гласуване на декрета Катул получи официални пълномощия да води военните действия срещу доскорошния си колега Лепид. Той трябваше незабавно да се върне в Кампания и да се приготви за бойни действия.

На шестия ден от януари Флак Принцепс Сенатус напусна длъжността си на интеррекс и я прехвърли на втория по старшинство сенатор — Апий Клавдий Пулхер. Клавдий така и не беше напуснал Рим заради мъчителната си болест. Промяната обаче му подейства ободряващо и той с известен ентусиазъм се залови да свика центуриатните комиции и да председателства изборите. Изборите, както той оповести, щяха да се проведат на Авентинския хълм, вътре в периметъра на Сервиевите стени — мястото формално се намираше извън свещените предели на померия, но беше достатъчно добре защитено от възможна атака от север.

— Не е ли странно — разсъждаваше Катул, докато двамата с Хортензий разговаряха при една от последната си срещи. — След толкова дълги години, в които не сме имали възможност сами да избираме управниците си, се оказваме почти неспособни да проведем толкова дълго очакваните избори. Сякаш сме привикнали някой друг да взема решенията вместо нас и да се грижи за нас като за малки деца.

— Това — сряза го доста грубо Хортензий — го разправяй на глупаците, Квинт! Аз лично съм склонен да приема, че по някакво странно стечение на обстоятелствата годината, в която за пръв път щяхме да гласуваме свободно, съвпадна с годината, в която един римски консул отказа да изпълнява задълженията си. Нека ти напомня все пак, че в момента провеждаме въпросните избори, а й за в бъдеще римската държавна машина ще функционира така, както се предполага по конституция!

— Да се надяваме тогава — рече Катул, видимо засегнат, — че гражданите ще съумеят да направят избор не по-малко мъдър от избора на Сула!

Но Хортензий пак намери какво да му отвърне:

— Ти май съвсем забравяш, скъпи Квинт, че именно Сула избра Лепид!

Като цяло водещите сенатори (включително Катул и Хортензий) можеха да бъдат доволни от мъдростта на гласоподавателите. За първи консул бе посочен сравнително възрастният Децим Юний Брут, който беше прекарал живота си в Рим, но беше ловък политик и способен човек. Втори консул стана не друг, а Мамерк. Очевидно и избирателите имаха високо мнение за фамилията на Аврелий Котите, защото след като Сула беше посочил за претор предишната година Гай Аврелий Кота, сега брат му Марк се сдобиваше със същите почести, при това по волята на народа. Нещо повече, жребият пожела Марк Кота да поеме функциите на чуждестранен претор.

Катул бе останал в Рим, колкото да изчака изхода от изборите, и побърза да предложи върховното командване на двамата новоизбрани. Както се очакваше, Децим Брут отказа. Оправда се с напредналата си възраст и с липсата на нужните качества на военен; Мамерк трябваше да поеме тежестта върху себе си. Наскоро навършил четиридесет и три, той се радваше на успешна военна кариера, след като нито за миг не бе изоставил тъста си Сула. Но непредвидени обстоятелства, както и подмолната игра на Филип му попречиха да се възползва от случая. Луций Валерий Флак, който навремето беше правил компания в управлението на Гай Марий, умря в същия ден, в който предаде пълномощията си на интеррекс. Филип незабавно предложи Мамерк да бъде избран за изпълняващ длъжността принцепс Сенатус.

— Ние не можем да заседаваме без водач на Сената — обясняваше Филип, — нищо че открай време е било задача на цензорите да го избират. По традиция длъжността се изпълнява от най-старшия патриций, но законът предоставя на цензорите да назначат, който и да е патриций, по свой избор. Най-възрастният патриций в Сената е Апий Клавдий Пулхер, но неговото здраве е разклатено, а той така или иначе се готви да замине за Македония. На нас ни трябва принцепс Сенатус, който да е млад, здрав… И който да си стои тук, в Рим! Докато дойде време да изберем цензори, предлагам за изпълняващ длъжността да изберем Мамерк Емилий Лепид Ливиан. Предлагам също така той да остане в Рим, докато нещата се успокоят. Следователно Квинт Лутаций Катул трябва да запази своите функции на главнокомандващ.

— Но аз се готвех да замина за Испания! — възпротиви се Катул.

— Няма как — отвърна му Филип. — Предлагам да упълномощим нашия обичан върховен понтифекс Метел Пий, който така и така е действащ управител на Далечна Испания, да поеме управлението и на Близка Испания. Поне докато не намерим подходящ заместник на Квинт Лутаций.

При условие, че всички се надяваха заекващият понтифекс да стои по-дълго време далеч от Рим, подобно предложение беше гласувано с всеобщо одобрение. Сенатът упълномощи Метел Пий да управлява Близка и Далечна Испания едновременно, Мамерк застана начело на Сената, а Катул беше потвърден като главнокомандващ на гражданската война срещу Лепид. Крайно разочарован, той се прибра при легионите си в Кампания, докато не по-малко разочарованият Мамерк остана в Рим.

 

 

Три дни по-късно в Рим научиха, че Лепид е вдигнал легионите си на бойна нога, докато легатът му Брут е заминал за Италийска Галия, където събрал двата легиона местни войски и ги съсредоточил в Бонония на кръстопътя на Вия Емилия и Вия Ания; оттам можеха да се притекат по всяко време на помощ на Лепид. Клузий и Ареций все още не се бяха усмирили, нямаше как, след като им бяха отнели всички обществени земи, затова се очакваше и те да подкрепят Брут, когато тръгне да помага на началника си, или да попречат на Катул, ако се опита да го изпревари.

Филип реши да използва случая и да нанесе своя голям удар.

— Главнокомандващият нашите сили Квинт Лутаций Катул се намира все още на юг от Рим, дори не се е присъединил към частите си в Кампания. Лепид вече е поел от Сатурния по посока Рим — говореше Филип, — и е в състояние да блокира пътя на нашите войски, ако решат да се отправят на север срещу съюзника му Брут. Освен това ние не можем да отделим за война срещу Брут войници от легионите на нашия главнокомандващ, така рискуваме да отслабим позициите му и да обречем схватката с Лепид на неуспех. Как тогава да се справим с Брут, който държи разковничето на успеха за Лепид! Трябва отсега да измислим противодействие на Брут, противодействие бързо и ефикасно! Но какво? В момента не разполагаме с други легиони в Италия, а двата в Италийска Галия са под командването на Брут. Дори Лукул, ако все още беше на италийска земя, а не беше заминал за Африка, не би могъл да мобилизира достатъчно бързо два легиона, които да препречат пътя на Брут.

Хората мрачно го слушаха. Всички най-сетне си бяха дали сметка, че гражданската война още не е приключила. Това, че Сула се беше обявил за диктатор и беше забранил със закон всякакви въоръжени акции срещу Рим, не означаваше, че нямаше желаещи да го сторят. Нямаше и година, откакто Сула се беше споминал, а ето че се появи поредният обезумял пълководец, решен да налага едноличната си воля над беззащитната си родина. Само за няколко месеца няколко области на Италия отново се бяха вдигнали на въоръжена борба срещу римляните, нищо че доскоро всички италийци бяха давали мило и драго сами да се превърнат в римляни. Може би сред стотиците сенатори се намираха и почтени люде, които признаваха пред себе си своята вина; но дори да присъстваха в този момент в Курията, никой не намери смелост и желание да говори. Напротив, всички гледаха на Филип като на спасител и му имаха пълно доверие, че ще намери верния изход.

— Има обаче един човек, който може да спре Брут, при това незабавно — изведнъж подхвърли лукавият Филип. — Този човек разполага с ветераните на баща си, които вече могат да се нарекат негови собствени ветерани и които и в момента обработват огромните му владения в северен Пицен и Умбрия. От Пицен до Галия е много по-близо, отколкото от Кампания! Въпросният човек вече е имал случай да докаже своята предана служба в името на Рим, също както и баща му многократно го е доказвал преди него. Говоря, разбира се, за младия конник Гней Помпей Велики. Победител при Клузий, победител в Сицилия, победител в Африка и Нумидия. Нима беше случайно, че не друг, а Луций Корнелий Сула позволи на този млад конник да ознаменува триумф по улиците на Рим? Не, защото този млад римски конник и днес е нашата най-голяма надежда! А той е в състояние да спре Брут за броени дни!

Новоназначеният принцепс Сенатус и втори консул нервно се размърда на стола си.

— Гней Помпей не е член на Сената — каза Мамерк, — а на мен не ми се нрави идеята да връчим военното командване на човек, който не принадлежи на съсловието ни.

— Напълно съм съгласен с теб, Мамерк Емилий! — отвърна му веднага Филип. — На никого на твое място подобна идея не би се понравила. Но дали притежаваме по-добра възможност? Разполагаме с конституционното право във време на голяма опасност да потърсим своите пълководци — спасители извън Сената. Не друг, а самият Сула ни връчи това право. Той е най-консервативният римски държавник за всички времена, няма друг като него, който толкова стриктно да се е придържал към традициите. И тъкмо той предвиди, че може да възникне ситуация подобна на днешната, именно той намери начин за разрешаването й.

Филип стоеше до стола си (както Сула беше разпоредил в правилника), но бавно се извъртя към хората от едната и от другата си страна. Откакто преди години се беше заловил със съсипването на Марк Ливий Друз, и качествата му на оратор се бяха подобрили, и авторитетът му на сенатор се беше повдигнал; нямаше ги вече панаирджийските номера, които навремето превръщаха всяко негово изказване в трагикомедия.

— Назначени отци — заяви тържествено Филип, — нямаме време за губене в излишни дебати. В настоящия момент войските на Лепид вече вървят към Рим. Дали бих могъл най-любезно да помоля нашия първи консул Децим Юний Брут да подложи предложението ми на гласуване? Питам Сената дали ще разреши на Гней Помпей Велики да въоръжи старите си легиони, за да се изправи срещу Марк Юний Брут от името на римския Сенат и народ. Ще благоволи ли Сенатът да връчи проконсулски империум на конника Гней Помпей Велики.

Децим Брут вече бе отворил уста да изрази своето съгласие, когато Мамерк го хвана за ръката.

— Ще се съглася да подложиш предложението на гласуване, Децим Юний — изпревари го Мамерк, — но не и преди Луций Марций да е изяснил по-добре фразата, която използва във въпросното предложение! Доколкото чух той каза: „да въоръжи старите си легиони“, без да спомене изрично за колко стари легиона става дума! Колкото и славни да са деянията на Гней Помпей, той дори не е член на Сената! Не можем да му позволим да набира в името на Рим колкото си иска легиони. Искам да кажа, че в решението ни трябва изрично да се споменава колко легиона е упълномощен да сформира и използва във войната Гней Помпей. Нека отсега кажа, че техният брой не бива да надвишава два. Като управител на Италийска Галия Брут разполага само с два легиона не особено опитни войници, които поддържат реда в региона и не са имали случай да влизат в открити сражения. На нас са ни напълно достатъчни два легиона обиграни помпеанци.

Подобна уместна забележка никак не зарадва Филип, но той сметна за по-разумно да отстъпи. Мамерк беше флегматичен, но упорит човек, който цял живот бе трупал авторитет в политиката… А освен това беше женен за дъщерята на Сула.

— Моля Сената за извинение! — каза Филип. — Какъв непростим пропуск! Благодаря на нашия уважаван принцепс Сенатус и втори консул за навременната намеса. Разбира се, че исках да кажа два легиона. Нека предложението бъде гласувано, Децим Юний, като се има предвид точният брой на легионите.

Предложението беше гласувано и прието без нито един глас против. Цетег се беше протегнал, все едно се прозява, което всъщност беше изпробван сигнал към всички негови клиенти и съмишленици по задните редове на залата. И тъй като се решаваше въпросът за войната и мира, решението на Сената имаше законова сила; във време на война и по въпросите на външната политика народното или плебейското събрание вече нямаха думата.