Метаданни
Данни
- Серия
- Сянката на победата (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Беру свои слова обратно, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Иван Тотоманов, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 4,8 (× 19гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide(2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Взимам си думите назад
Първо издание
Превод: Иван Тотоманов
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 33,5
Издателство Факел експрес, 2004 г.
ISBN: 954-9772-29-2
История
- —Добавяне
3
Ще ми възразите: не говорим за ръководството изобщо, а за критичните ситуации; където е имало криза, където е било най-трудно, в Ленинград, в Сталинград, Сталин изпраща Жуков и той с твърда ръка въвежда ред. Може ли да се възрази срещу това?
Може.
И аз си мислех, че не може, докато вярвах на мемоарите на Жуков. Но като попрегледах някои документи, разбрах следното: там, където е имало криза, където е било най-трудно, Сталин е пращал друг човек. И този човек с твърда ръка въвежда ред (според съветските разбирания). Името му е Георгий Максимилианович Маленков. Именно него Сталин праща в Ленинград. И му дава абсолютно изключителни пълномощия. Маленков не е сам. Има си екип. В екипа на Маленков влизат висши чекисти, „отговорни другари“ от управление „Кадри“, висши генерали и адмирали, включително народният комисар на ВМФ, командващият авиацията на РККА — Работническо-селската Червена армия, и командващият артилерията. А когато под ръководството на Маленков Ленинград е спасен, когато врагът е спрян, Сталин праща на помощ на Маленков Жуков.
В Сталинград Сталин също праща не друг, а Маленков. А Жуков отива там по-късно (и си отива по-рано). В свитата на Маленков той е от онези, които обикновено се наричат „и други“.
След две десетилетия Жуков изобразява сам себе си като главния герой. Но „главен“ той става след смъртта на Сталин и свалянето на Маленков, а по-късно — и на Хрушчов. И на Маленков, и на Хрушчов им затварят устата, след като ги свалят. Те не могат да възразят. А в полза на Жуков работи целият пропаганден апарат на Съветския съюз. На страната на Жуков е и самият Брежнев, и главата на правителството Косигин, и главният комунистически идеолог Суслов, и министърът на отбраната Гречко, и несметни пълчища „историци с пагони“. Та на това точно плодородно поле израства „спасителят“ и на Ленинград, и на Москва, и на Сталинград, и на всичко останало.