Виктор Суворов
Взимам си думите назад (197)

5

Жуков не завършва „разните му там академии“. И се гордее, че няма нито военно, нито никакво друго образование: аз съм си умен и без разните му там академии. Великият стратег обича да смайва слушателите си с направо невероятната си ерудиция. И в същото това време се отличава с почти ленинска скромност. Георгий Константинович си признава честно, че дори и той не знае всичко, че дори и неговите невероятни познания си имат граници. Такъв му бил животът, че нямал възможност да изучава естествените науки, в частност зоология и биология. Стратегът съжалява, че няма „познания по биология, по естествените науки, с които се сблъскваш… в чисто военните си размисли“ („Огонёк“, 1986, №48, с. 7). Виж, ако беше знаел как функционира черният дроб на пингвина, сигурно щеше да мисли по различен начин за стратегията. Много науки бил изучил сам, от дебелите книги. Обаче биологията — не успял. Ех, де да беше знаел как се размножават инфузориите!… Без тези знания обаче му било трудно през войната. И стратегическите му решения се получавали едни такива недоизпипани.

Дъщерята на стратега Мария Георгиевна отива още по-далече: „Знанията му в най-различни области, при това в такива, от които наглед нямаше нужда, бяха наистина изключително широки… Невероятна непосредственост, не на ума, разбира се, а на сърцето. Той никога не изтъкваше ерудицията си, за да не би да унизи по някакъв начин събеседника си. И с всеки намираше необходимия език, със селяните и с войниците един, с академиците друг, с музикантите — трети. Да не говорим, че никога не съм чувала от устата му лоши, дори просто безсмислени думи“ („Трибуна“, 24 юни 2004).

Да, невероятна ерудиция наистина. Жалко само, че стратегът не е бил наясно с военната наука. Че изобщо е нямал представа с колко танка разполага, с колко самолети и оръдия, дивизии, корпуси и армии. Не знае и през войната, и после, когато сяда да пише мемоарите си, също не се интересува от това и дори не се опитва да си спомни. Поне приблизително.

Жуков мрази онези, които имат военно образование — да не говорим за академия — и ги обижда публично. Ще рече — намира свой собствен език в разговорите си с тях. Ето какво казва например армейски генерал Николай Григориевич Лешченко:

„Внезапно Жуков попита:

— Вие сигурно сте завършили академия, нали?

— Да.

— Знаех си аз. Видиш ли глупак, значи е завършил някоя академия“ (О. Ф. Сувениров. „Трагедия РККА 1937-1938“. М., Терра, 1998, с. 323).

В този момент Лешченко още не е генерал. Полковник е, командир на дивизия. Но и един полковник, особено по време на война, едва ли ще се зарадва на подобен комплимент от устата на висшестоящия си командир.

Жуков многократно повтаря мисълта, че „умниците“ не стават за нищо. „Някои от нашите високообразовани военни, професори, озовали се в положението на командващи едни или други фронтове през войната, не се изявиха положително. Често те предлагаха повърхностни решения на сложните проблеми, излизащи извън рамките на професорските им знания“ („Огонёк“, 1986, №50, с. 8).

Жуков просто злобее. Повърхностни решения предлага Тухачевски, който няма завършена академия. Също такива решения предлага и Жуков. Но Герман Капитонович Маландин например не предлага такива решения. Той има стабилна военна подготовка. Завършил е Александровското военно училище, курсовете за висшия началнически състав към Военната академия „Фрунзе“ и Академията на Генералния щаб. Преди войната е на командни длъжности до командир на полк включително, на щабни длъжности: началник-щаб на бригада, дивизия и корпус, заместник началник-щаб на Киевския специален военен окръг, освен това е преподавател във Военната академия на Генералния щаб. Всички го ценят. И не искат да го пуснат от командните длъжности на щабни, от щабните — на преподавателски, а от преподавателските — пак на щабни. Просто от любопитство от години търся отрицателни отзиви за Герман Капитонович. Но засега нямам успех. Всички казват за него: спокоен, сдържан, умен, културен, човечен, образован. И че е воювал добре. Между другото, това е мнението и на Жуков. В началото на 1941 година, след като е назначен на длъжността началник на Генералния щаб, Жуков взима в екипа си група генерали от Киев. Сред тях е и Маландин. По препоръка на Жуков Маландин е назначен на ключовата длъжност началник на оперативното управление на Генералния щаб. В края на войната е в Прага като началник-щаб на 13-а армия. След войната става армейски генерал, професор, заместник-началник на Генералния щаб.

Маршалът на Съветския съюз Леонид Александрович Говоров също не предлага повърхностни решения. Той има най-добра подготовка от всички съветски маршали. Завършва Константиновското артилерийско училище, артилерийските курсове за усъвършенстване на командния състав, висшите курсове във Военната академия „Фрунзе“, задочен курс в академия „Фрунзе“ и Военната академия на Генералния щаб. Говоров е старши преподавател в катедрата по тактика на артилерийската академия на Червената армия „Дзержински“ и началник на същата академия. Всичко това — преди войната. Така че започва войната теоретично подкован. И се изявява като изтъкнат пълководец. От присвояването му на званието генерал-майор до това на маршал на Съветския съюз минават само 4 години и 12 дни. За него няма нито един отрицателен отзив. Уважават го всички — от редниците до върховния главнокомандващ. Операциите, които провежда, са образец за подражание.

От 1930 до 1941 година Николай Павлович Пухов е преподавател и на щабни длъжности. През юни 1941 година е началник на учебния отдел на Интендантската академия на РККА. Най-обикновен интендант, нали така? През септември 1941 година е назначен за командир на току-що сформираната от запасняци 304-та стрелкова дивизия. Воюва добре. През януари 1942 година генерал-майор Пухов прескача наведнъж цели три стъпала по служебната стълбица и е назначен за командващ на 13-а армия. И показва на какво е способен — командва блестящо 13-а армия чак до края на войната. Отличава се в Курската, Висло-Одерската, Берлинската, Пражката и други операции. В края на войната е генерал-полковник, Герой на Съветския съюз, кавалер на шест пълководчески ордена първа степен. Нито един съветски пълководец няма толкова бойни награди. Чак през 1956 година маршалът на Съветския съюз Соколовски настига Пухов по броя пълководчески ордени. Своя шести пълководчески орден Соколовски получава обаче не във военно време и не за бойни действия, а за наказателната експедиция в Унгария. Затова можем да приемем, че никой не може да се сравнява с Пухов. Какво ще кажете — интендантче ли? Професорче?

Ето ви и още един „умник“ — маршала на Съветския съюз Родион Яковлевич Малиновски. С академично образование и преподавателски опит. Завършва Военната академия „Фрунзе“. Няколко години след това става старши преподавател в същата академия. В началото на войната е генерал-майор, на длъжност командир на 48-и стрелкови корпус. Командва армии и фронтове. През август 1945 година извършва истинско чудо. Германският генерал-майор Ф. В. фон Мелентин пише: „За илюстрация на нарастващата гъвкавост на бойните действия на Червената армия и способността й успешно да провежда обхватни и стремителни танкови операции искам да посоча сензационното придвижване на маршал Малиновски в Манджурия през август 1945 година“ („Танковые сражения 1939-1945“. М., ИИЛ, 1957, с. 249). Стремителният преход на Малиновски към океана е сияещ венец на военното изкуство. Жуков никога не е правил нищо подобно през живота и кариерата си.

Така че ще отнесем твърденията на стратега, че неграмотните командвали по-добре от учените, към разряда на спорните.