Виктор Суворов
Взимам си думите назад (189)

5

И не става дума само за разстрели.

Жуков, както се знае, е прилежен ученик на военния престъпник Тухачевски, който най-обичал да разстрелва заложници. Щом пристига в Ленинград, Жуков взема за заложници семействата на подчинените си — съпругите, майките, сестрите и децата. И праща на командващите армиите на Ленинградския фронт и на Балтийския флот шифрограма №4976: „Да се разясни на целия личен състав, че семействата на предалите се на врага ще бъдат разстреляни и че след завръщането си от плен те също ще бъдат разстреляни“. Тази заповед на Жуков за пръв път е публикувана в списание „Начало“, №3 от 1991 година.

В съответствие със заповедта на Жуков заложници стават семействата на бойците и командирите на четири армии и на авиацията на Ленинградския фронт, на двата корпуса на ПВО и на Балтийския флот. Общият брой на военнослужещите в тези съединения към момента е 516 000. А близките и роднините им са милиони. И точно тези милиони Жуков обявява за заложници с писмена заповед. Без да уточнява кого и как ще разстрелва — дали само съпругите, или и сестрите. И ако разстрелва и децата — от колко години нагоре? Старците също — имат ли възрастови ограничения? Или нямат?

Разликата между Жуков и хитлеристките престъпници е само една — че нито един хитлерист не е взимал по милион заложници. И не само Хитлер, Сталин също не е издавал такива заповеди. Поне писмено.

Обясняват ни, че през юни 1941 година Жуков не бил упълномощен да отмени собствените си заповеди, които връзват ръцете на армията и й забраняват да се противопостави на нападението на противника. Обаче има пълномощия да обяви за заложници милиони хора, така ли? Добре, може да си изтребва безмилостно генералите, офицерите, сержантите и войниците. Но с какво право ще обявява за заложници войнишките съпруги и родителите на войниците, живеещи в някое алтайско или сибирско село? Какви пълномощия има командващият Ленинградския фронт да разстрелва деца в Казахстан или Урал?

Вземането на заложници е забранено от Хагската конференция през 1907 година и е определено за тежко военно престъпление. Един военен не може да извърши по-позорна постъпка. В историята на човечеството никой не е вземал толкова хора за заложници — Жуков и тук чупи всички рекорди.

По отношение на подчинените си Жуков също явно превишава властта си. В Съветския съюз всичко беше просто и хуманно: сражаваш се за родината, по вина на великия стратег те пленяват, край Елня например, и ако докато си в плен не сътрудничиш на противника, като се върнеш, лежиш десет години в лагерите и после си свободен. Впоследствие се лежеше по 25 годинки. И това се издържа. Жуков обаче държи на друго — разстрел и за тебе, и за семейството ти.

Как си е представял великият стратег изпълнението на заповедите си? Ето войната свършва, побеждаваме, хитлеристките концлагери отварят вратите си и концлагеристите се вкарват в сталинските концлагери, почва подборът: ти значи не си воювал под командването на Жуков, ще лежиш двайсет и пет години, ти също, ти също, о, ти тука си бил пленен на Ленинградския фронт — тебе ще разстреляме… Така ли си е представял Жуков победата? Кой му е дал правото и пълномощията да провежда по отношение на военнопленниците политика, противоречаща на държавната, утвърдената от върховния главнокомандващ?

Хората, които вдигнаха паметник на Жуков, знаеха, че той е злодей и военнопрестъпник. В момента, когато един велик скулптор извайваше стратега на кон, заповедта на Жуков за заложниците вече беше публикувана и всички знаеха за престъпленията му. Искам да попитам — какъв съкровен смисъл е влагал скулпторът в паметника? И колко са му платили за тази гавра с народа?