Виктор Суворов
Взимам си думите назад (171)

2

Преди да повтарят историите на гения за четирийсет боекомплекта на корабите, писателите-герои Симонов и Карпов и присъединилият се към тях Яковлев би трябвало да се ориентират в това какво всъщност представлява един боекомплект.

Главната огнева и ударна сила на Балтийския флот са двата линейни кораба тип „Севастопол“ „Марат“ и „Октомврийска революция“. „Един само залп на линеен кораб тежеше шест тона, а за една минута корабът можеше да изстреля срещу врага петдесет тона снаряди“ (адмирал Н. Г. Кузнецов. „Курсом к победе“. М., Воениздат, 1975, с. 115). Линейните кораби, разбира се, не се сражават само по една минута, следователно на тях няма по 50 тона снаряди, а много повече.

Всеки линеен кораб тип „Севастопол“ има дванайсет 305-милиметрови оръдия и шестнайсет 120-милиметрови. Без да се броят зенитните оръдия и картечници. Конструкцията на кораба е пресметната да поеме определено точно установено още на стадия проект количество снаряди. Точно това количество се нарича боекомплект. За линейните кораби тип „Севастопол“ боекомплектът е: 1200 305-милиметрови снаряда (по 100 на оръдие), 4800 120-милиметрови снаряда (по 300 на оръдие), без да се броят торпедата, снарядите и патроните за зенитните оръдия и картечници (M. S. Sobanski. Rosyjskie pancemiki tipu „SEWASTOPOL“. Warszawa. Tarnowskie Gory. P. 18, 20).

Малокалибрените снаряди и патрони извън боекомплекта все може да се натикат някъде — по коридорите, каютите и в трюмовете. Да се натоварят обаче дори няколко снаряда от главния калибър над един боекомплект е практически невъзможно. Един 305-милиметров снаряд тежи 470,9 килограма. Конструкцията на кораба предвижда целия път на снаряда от шлепа, който го докарва, до хранилището, а после и до оръдието: снарядите се складират ето тук, със специален подемник, направен точно за тях, спускаме ги дълбоко в трюма и ги нареждаме на специални стелажи. Всичките 1200 снаряда, до един. Докарват ни обаче още десет. Какво да ги правим? Да ги смъкваме по траповете? Много са тежки. И къде да ги сложим? С какво да ги закрепим? Защото нали ако не ги закрепим, при вълнение ще почнат да се търкалят! Представяте ли си как вървите по железния коридор и изведнъж с грохот ви връхлита откачил се снаряд?

Добре, да речем, че сме се оправили със снарядите. Но към всеки снаряд има и заряд — барут в копринени чували. Един заряд е 132 килограма. Зарядите се държат в специални помещения, та чувалите да са предпазени от влага и прах. Температурата и влажността са в строги граници. И никой не може да влезе там с подковани обуща — някой цинт може да избие искра, нали така.

Помещенията на всеки линеен кораб са разчетени точно за 1200 снаряда главен калибър и за също толкова заряда. Зарядите главен калибър тежат 158 тона. Без опаковката. Значи допускаме, че зарядите на първия боекомплект са натоварени — къде да сложим зарядите на втория? В коридорите ли? Добре, пренебрегваме прахта, не е толкова страшна. Но влагата? Влага на корабите — колкото си щеш. Пък и много от моряците пушат, нали?

Един боекомплект снаряди и заряди само за главния калибър тежи 723 тона. Да прибавим и 4800 120-милиметрови снаряда. Те са мънички — само по 29,48 килограма. Да умножим теглото по броя им обаче — и получаваме почти 150 тона снаряди. Да добавим и теглото на зарядите. Те не са в чували, а в гилзи. Което добавя още тежест. Да не забравяме и по 2000 снаряда на всяко зенитно оръдие и по 30 000 патрона за всяка картечница. Грубо пресметнато, един боекомплект за линеен кораб тип „Севастопол“ тежи хиляда тона. Натоварим ли хиляда тона, няма къде да натоварим втория боекомплект. Не ми е ясно къде му е намирал място Жуков. Представете си сега как товарим на кораб с водоизместимост 23 хиляди тона четирийсет боекомплекта! За това как може да стане това нещо ще трябва да попитате някой учител по физика, гения на военното изкуство и писателите-герои, които преповтарят тези приказни измишльотини.

Ще кажете: обаче на крайцерите оръдията не са толкова големи като на линейните кораби!

Правилно. Крайцерът „Киров“ има 9 180-милиметрови и 8 100-милиметрови оръдия, 10 37-милиметрови зенитни оръдия и картечници. Освен това — две тритръбни торпедни установки и два самолета. И може да качи на борда 170 морски мини.

Боекомплектът на крайцера „Киров“ е 1800 снаряда главен калибър. Снарядите са по 97,5 килограма. Към тях има и заряди. Вярно, снарядите не са чак огромни, но пък и самият крайцер е с по-скромни размери — 8600 тона. Мен ако питате обаче, страшно е по коридора срещу теб да се затъркаля и стокилограмов снаряд.

На крайцера също няма място за втори боекомплект. Да не говорим, че на него са качени и торпеда, и самолети, и морски мини.

Същото е и при ескадрените миноносци. Техните оръдия са 130-милиметрови. Пропорционално на размерите и водоизместването им. И там е тясно. Питайте Жуков как е успявал да вмести по четирийсет боекомплекта на подводниците и торпедните катери — аз не знам. Жалко, че писателят, дето му е задавал въпросите, не е бил от най-любознателните.

Балтийският флот наистина има почти неизчерпаеми запаси снаряди. Само че не на корабите, както ни разправя Жуков, а на брега.