Метаданни
Данни
- Серия
- Сянката на победата (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Беру свои слова обратно, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Иван Тотоманов, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 4,8 (× 19гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide(2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Взимам си думите назад
Първо издание
Превод: Иван Тотоманов
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 33,5
Издателство Факел експрес, 2004 г.
ISBN: 954-9772-29-2
История
- —Добавяне
2
Лично мен вълшебното самоусъвършенстване на текстовете на Жуков ме докарва до възторг и трепет. Ето един пример от началния период на войната.
През юни 1941 година в района на Минск е обкръжен и разгромен Западният фронт. Загиват и четирите армии на този фронт. В самото начало на юли, за сметка на стратегическия резерв, Сталин създава нов Западен фронт, но и той веднага попада в обкръжение. Армиите пак са четири. Само че сега са в района на Смоленск. А това е главното стратегическо направление на войната.
За виновник за първото обкръжение е обявен командващият Западния фронт армейски генерал Павлов. Разстрелват го. Заедно с него разстрелват не само генералите от висшето ръководство на Западния фронт, но и всички относително близо до него: от началник-щаба на фронта до началниците на санитарния склад и ветеринарната лаборатория.
Кого обаче да разстрелят за второто обкръжение на Западния фронт? Да обвинят новия командващ и щаба му за същите грешки? Е, втори път такъв номер не минава. И в първия, и във втория случай заповедите до Западния фронт идват от Генералния щаб, от неговия гениален началник — армейски генерал Жуков.
Сталин сваля Жуков от поста началник на Генералния щаб. Би трябвало да последва единственото възможно в такъв случай наказание. Заради „гениалното“ си планиране, за гибелта на осем армии Жуков е трябвало да бъде разстрелян. И си го е заслужил.
През 1953 година арестуваният маршал на Съветския съюз Л. П. Берия праща на кремълските вождове няколко писма. В тях покрай другото се споменава един доста интересен момент: през юли 1941-а Берия спасява Жуков от гнева на Сталин. А след 12 години самият Берия седи в килията и чака да го разстрелят. Няма какво да губи и няма защо да лъже. Дори напротив — лъжите са можели само да утежнят положението му — а, и лъжеш на всичкото отгоре?
И значи през 1953 година арестуваният Берия напомня на Жуков: нали ти спасих живота през 41-ва!
Но оказаната вече услуга не струва нищо. Жуков, естествено, не си спомня за спасителя си и не прави нищо за спасението му.