Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide(2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. —Добавяне

5

След пет месеца, на 26 ноември 1941 година, Совинформбюро съобщава, както се заявява, „неопровержими данни“: „… от 22 юни до 21 ноември германската армия на съветско-германския фронт изгуби убити, ранени и пленници около 6 000 000 души, над 15 000 танка, почти 13 000 самолета и 19 000 оръдия“. Невероятно, но изведнъж се оказва, че и СССР има известни загуби. И ги съобщават честно и открито: „Убити 490 хиляди, ранени около 1 112 000, безследно изчезнали 520 000. Загуби на танкове — 7900. Самолети — 6400. Оръдия — 12 900“ („Сообщения Советского Информбюро“. Издание Совинформбюро. М., 1944. Том 1, с. 375).

И покрай тези победни цифри — пак съобщения за подвизи, подвизи и още подвизи. Подвизите се описват с любов, дори с наслада. Например подобни: „Взводът на сержанта др. Поросьонков за един бой три пъти излиза в атака на нож срещу противника и избива над 150 германско-фашистки окупатори. Самият др. Поросьонков убива 11 вражески бойци“ (пак там, с. 412).

„Червеноармеецът др. Воробьов се промъква до германски блиндаж и с точни изстрели унищожава двамата часови. Когато германците излизат от блиндажа, др. Воробьов започва да хвърля гранати. В този бой храбрият червеноармеец убива 25 фашистки войници“ (пак там, с. 419). Самият той, естествено, си е жив и здрав. Готви се за нови боеве. За нови подвизи.

И още: „Червеноармейците готвачи Чадин и Иванов били заобиколени от десетима германски автоматчици. Смелите червеноармейци влезли в бой с врага. Др. Чадин пробол с щик 3-ма германски войници, а др. Иванов застрелял офицера им. Останалите врагове побягнали“ (пак там, с. 447).

Другарят Чадин майсторски муши с щика и коли наред като прасета ужасените германски окупатори, а те, нали са идиоти, изобщо не се сещат да го гръмнат с автоматите си.

В същия дух са написани цели шест тома. 2384 страници. Невероятен масов героизъм.

Но и това не е всичко. Шестте издадени през 1944 година томове със съобщенията на Совинформбюро съдържат вече филтрираната истина, тоест доста по-правдоподобна от онова, което се излъчва по радиото и се пише във вестниците през 1941-ва. През 1944 година отдавна вече са забравени хилядите наистина невъобразими подвизи, с които от началото на войната съветските генерали и комисари смайват света. Всеки може да се убеди лично в това. Просто отваряте „Правда“ и „Красная Звезда“ от 1941 и 1942 година — и ще прочетете наистина фантастични неща. Нашите доблестни бойци тръгват с голи ръце срещу германските танкове, при това поединично, секат оръдейни стволове с брадви, с гребла повалят мотоциклетисти, въоръжени с картечници, деца с вили и коси пленяват по цели взводове автоматчици. Ах, какво ли няма да прочетете там! През 1944 година най-героичните (т.е. най-смешните) подвизи от първите две години на войната не влизат в шесттомника.

Лека-полека се забравя и публикуваното през 1944 година. Историята се шлифова до блясък. И в нея не остава нищо освен подвизи. Вярно, от стотиците хиляди подбират десетина, наглед най-достоверните.

А прелюдията на тази епопея е героичната отбрана на Брестката крепост.