Виктор Суворов
Взимам си думите назад (84)

3

Минават точно три години и на 22 юни 1944 година другарите Берия и Жуков подписват заповед №0078/42 за унищожаването на Украйна. Заповедта се пази в Централния държавен архив на Украйна — ЦДАГОУ, фонд 1, опис 70, дело 997, лист 91. Документът е публикуван много пъти, така че не го привеждам изцяло. В уводната му част се казва, че „полуфашисткото украинско население“ оказва активна съпротива на възстановяването на колхозите в частност и на съветската власт като цяло. На това основание…

ЗАПОВЯДВАМ:

1. Да се изселят в отдалечени райони на Съюза на ССР всички украинци, останали под властта на германските окупатори.

2. Изселването да се проведе, както следва:

а) на първо място украинците, които са работели и служели при германците;

б) на второ да се изселят всички останали украинци, запознати с живота по време на германската окупация;

в) изселването да се започне, след като реколтата се прибере и се предаде на държавата за нуждите на Червената армия;

г) изселването да се провежда само нощем и внезапно, за да не може никой да се скрие и никой от роднините му в Червената армия да не разбере за това.

3. За червеноармейците и командирите от окупираните области да се установят следните контролни мерки:

а) да се заведат лични дела на всеки в специалните отдели;

б) всички писма да се проверяват не от цензурата, а от специалния отдел;

в) към всеки 5 души командири и червеноармейци да се прикрепи по един таен сътрудник.

4. За борба с антисъветските банди да се прехвърлят 12-а и 15-а дивизия на НКВД.

Заповедта да се сведе до командирите на полкове включително.

Народен комисар на вътрешните работи на Съюза на ССР БЕРИЯ

Заместник на народния комисар на отбраната на Съюза на ССР маршал на Съветския съюз ЖУКОВ

Всички, видели с очите си германската окупация, са опасни за Берия и Жуков. И Берия, и Жуков разбират, че за мнозинството от населението хитлеристката окупация е страшно бедствие, но е все пак по-добра от окупацията от ленинско-сталински тип. И затова заповядват всички да се изселят.

По същество това е смъртна присъда за Украйна. „Родината“ се отнася към Украйна по-зверски и от Хитлер. След Гражданската война, „културната революция“, глада от 20-те и 30-те години, двете световни войни и предстоящото изселване на цялото население в Сибир Украйна вече никога е нямало да може да се оправи. Да не говорим, че Жуков и Берия изобщо не са възнамерявали да върнат някого в родното му място. На изселване са подлежали всички и завинаги.

За такива действия Жуков не иска пълномощия.

Тази заповед е не само престъпна, но и глупава — никой украинец на фронта не би простил такова нещо… Сталин го разбира и спира Жуков и Берия. Не защото е добричък, а защото заповедта може да доведе до много неприятни последици.

И ето че в нова демократична Русия се провъзгласява така нареченият Ден на помирението. Препоръчват ни да се помиряваме с убийци, садисти и палачи. Русия трябва да се помири с Ежов, Дзержински, Шолохов, Фриновски, Заковски, Жуков, Троцки, Андропов, Вишински. Питам ви: нали помните убиеца Чикатило, защо да не се помирим всенародно с него? Ами че той е просто дребен престъпник, направо палавник в сравнение с повечето ръководители на Комунистическата партия и органите. Убил е само няколко десетки души. Защо не може да се помирим с него, а трябва да го направим с онези, които са избили десетки милиони? Мен ако питате, помиряването със злото е грешно и неморално. Не бива да има никакво примирение. Престъпленията трябва да се разкрият и престъпниците трябва да бъдат наказани. Нека да вземем пример от мъдрите евреи. Те не желаят да се примиряват със злото. И помнят престъпленията, извършени срещу народа им. И са прави. Само така може да се оцелее. Само така може да се предотврати повтарянето на престъпленията. Ако народите на Съветския съюз се примирят с извършените срещу тях злодеяния, няма да оцелеят до следващия век.