Виктор Суворов
Взимам си думите назад (67)

3

Интересно е, че официалната пропаганда се позовава едновременно и на Светлишин, и на Анфилов: и двамата били говорили с Жуков, и двамата през 1965 година, и на двамата Жуков казал, че Сталин бил отхвърлил плана.

Като цяло разказите на двамата велики изследователи съвпадат, но се различават в подробностите. Двамата взаимно се опровергават. Жуков казва на Анфилов, че не били подписали документа, а на Светлишин — моето писмо. Дреболия. Но разликата е огромна. В първия случай Жуков говори за колективно творчество, във втория се изкарва единствен автор.

Жуков бил казал на Светлишин, че ядосаният Сталин не му съобщил решението си лично, а чрез секретаря си. На Анфилов обаче същият този Жуков същата година казва, че Сталин изразил неудоволствието си лично. При което — кипнал и сумтял.

Понеже разбират, че не е проблем лъжесвидетелствата да се разобличат, асовете на родната идеология се обръщат към мнението на „мнозинството военни историци“, които пък потвърждават: Сталин отхвърля плана. А доказателство? Ами много просто — няма подпис!

Другари учени, хайде да си спомним едно съвсем простичко нещо: всички планирани в документа от 15 май 1941 година мероприятия са изпълнени:

1. В края на май — началото на юни е проведена скрита мобилизация на войските. Събрани са 813 хиляди запасняци. Тайно ги прекарват от вътрешността на страната в западните крайгранични военни окръзи и полковете, бригадите и дивизиите в тези райони са доокомплектовани според военновременните щатове.

2. Под претекст учебни сборове и лагери се провежда тайно съсредоточаване на войските близо до западната граница. Всички армии, които се изброяват в документа, са разгърнати във вътрешността на страната и тайно се прехвърлят в районите, посочени в плана на Генералния щаб от 15 май 1941 година. На 22 юни 1941 година повечето дивизии са в движение — в ешелони и в походни колони. Междувременно железниците доставят на западната граница 47 000 вагона военно снаряжение.

3. Авиационните полкове и дивизии от отдалечените военни окръзи тайно се прехвърлят на полевите летища край границата. Пак там се разгръща авиационният тил — стотици хиляди тонове гориво, бомби, патрони, снаряди, резервни части и така нататък.

4. Под претекст учебни сборове и тилови учения се разгръща тилът на сухопътните войски и болничната база. Ето ви едно от множеството свидетелства. В най-първите дни на войната само Западният фронт и само в Западна Белорусия губи 3 управления на армейски болнични бази, 13 евакуационни пункта, 3 автосанитарни роти, 3 санитарни склада, 44 болници, включително 32 хирургически, освен това евакуационни болници със 17 000 легла и 35 други санитарни части и учреждения (генерал-полковник Ф. И Коларов. „ВИЖ“, 1988, №8, с. 43). При което са изгубени и огромни количества медицинско имущество — до последния бинт. На практика в източната част на Белорусия не остава нищо. „Сформираните санитарни учреждения на територията на Източна Белорусия останаха без имущество“ (пак там).

Какво ще си говорим подписан ли е документът или не, след като всичко, написано в него, се е изпълнявало или вече е било изпълнено!

Представете си, уважаеми другари учени, че ви съберат накуп и заради престъпленията ви срещу народа ви разстрелят. И после внезапно се окаже, че заповедта за разстрела ви не била подписана. Това е ужасно, разбира се. Но вас какво ви грее?

Всичко описано в плана на Генералния щаб е осъществено съвсем точно. Затова няма никакво значение подписвал ли го е Сталин или не, ядосан ли е бил, сумтял ли е, ръмжал ли е. Липсата на подписи няма никакво значение. Тя е фалшив аргумент. Използват го защитниците на Хитлер и Сталин. Хитлер е избил милиони хора — някой да е намерил подписа му? Това достатъчно ли е да го обявим за невинен? В началото на 30-те години Сталин изтребва милиони хора в Съветския съюз. Подпис няма. И няма документи, в които да нарежда да се избият тези милиони хора. Щом няма подпис, да не говорим за документ, значи е невинен? Или тези милиони хора не са били избити?