Виктор Суворов
Взимам си думите назад (48)

4

Не бива да си мислим, че Голиков подава само чиста информация без никакви изводи. През май 1941 година той рязко променя позицията си.

„След известно време Голиков очевидно разбра каква сериозна грешка е допуснал на 20 март 1941 година. След месец, когато в Разузнавателното управление постъпиха нови неопровержими доказателства, че немците се готвят за война със СССР, Голиков вече действаше различно. На 9 май 1941 година началникът на военното разузнаване докладва на народния комисар на отбраната на СССР С. К. Тимошенко и на началника на Генералния щаб Г. К. Жуков материалите, подготвени от военния аташе на СССР в Берлин генерал-майор В. Тупиков. В този доклад, «За плановете на германско нападение срещу СССР», се даваше обективна оценка на групирането на германските войски и се посочваха направленията на ударите им при нападения срещу СССР. Имаше и други важни спецсъобщения от военното разузнаване до висшето военнополитическо ръководство на страната“ („Красная Звезда“, 3 ноември 2001).

Спецсъобщението от 9 май е последвано от съобщението от 15 май „За разпределението на въоръжените сили по театрите и фронтовете на военни действия към 15.05.41 г.“ (ЦАМО РФ. Опис 7237. Дело 2. Листове 109–113). Няма за какво да се хване човек в него. Всичко е точно.

Покрай другото в това съобщение четем следното: „В крайграничната зона на СССР. Общият брой германски войски срещу СССР достига 114–119 дивизии… От тях пехотни — 82–87, планински 6, танкови 13, моторизирани — 12, кавалерийска — 1“. Следва изброяване на промените на Варшавското направление, на Краковското, в Източна Прусия, в Словакия и т.н.

Ако оценим този доклад от гледна точка на съвременните ни знания, трябва да признаем, че точността е почти невероятна. Колебанието за броя на пехотните дивизии е поради това, че някои от тях в момента са се предислоцирали и не е било ясно къде ще бъдат разположени.

В документа са направени съвсем прости изводи: струпването на германски войски продължава. И се назовават точните райони. Документът е подписан от Голиков. И се посочва на кого е пратен: на 13 висши ръководители на Съветския съюз и Червената армия — Сталин, Молотов, Ворошилов, Тимошенко, Берия, Кузнецов, Жданов и на всичките заместници на народния комисар на отбраната: Жуков, Будьони, Шапошников, Кулик, Мерецков, Запорожец.

Дори документът на военното разузнаване от 20 март да е съдържал погрешни изводи на Голиков, в следващите документи и в частност в този, от 15 май, няма погрешни изводи. На Жуков обаче му е по-удобно да не споменава за това. По-лесно е „най-отговорно“ да заяви, че не е знаел нищо за съсредоточаването на германската армия. И че и Тимошенко не е знаел. И Сталин също.