Виктор Суворов
Взимам си думите назад (32)

1

За да могат да водят народите по пътя на тъпотията и престъпленията, на комунистите им трябва знаме. Трябва им идеал. Всеки отделен комунист обаче винаги е глупак — като Андропов, или е целият в кръв — като Дзержински. Първото не изключва второто. Глупостта на Андропов не изключва кървавите престъпления. Той също е целият в кръв. Спомнете си Унгария, 1956-а. А глупостта му видяха всички народи на Съветския съюз. Когато взе върховната власт, Андропов заповяда да се излавят онези, които в работно време ходят по кръчмите. Тъпият му мозък на жандарм не можа да осъзнае едно съвсем просто нещо: да, можеш да хванеш някого, който си пие пиенето, и да го върнеш на работното му място, но той пак няма да работи като хората. Защото не му пука. С други думи, този кретен решаваше икономическите проблеми на страната с полицейски методи.

И се оказва, че идеал за комунистите може да бъде или човек, който не е успял да осъществи на практика людоедските си идеи, като Маркс например, или някаква безлика структура. И се получи следното: Партията винаги е права! С Партията напред! Партията е нашата ръководна сила. Или по-конкретно: Централният комитет на Комунистическата партия е ръководната сила на съветското общество и на цялото прогресивно човечество!

Раждането на култа към Централния комитет беше неизбежно и непредотвратимо. Защото никой конкретен човек не ставаше за идеал и образец.

Задачата, която поставят на Жуков, е кратка и ясна: възхвалявай Централния комитет. Жуков разбира задачата си и с всички сили се старае да я изпълни.

За какво, без да го е грях, стратегът хвали ЦК?

За същото, за което ЦК хвали стратега.

Възниква обаче проблем. И проблемът е, че докато се възпява ролята на ЦК през войната, трябва да се оплюе Сталин.

От една страна, трябва да се докаже, че мозъкът на армията не е Генералният щаб, а Централният комитет. От друга — че този Централен комитет, т.е. мозъкът на армията, се оглавява от Сталин, който нищо не отбира от въпросите на войната и не може да управлява армията, понеже не му е ясен характерът на съвременната война, невеж е във въпросите на стратегията, характерът му е гаден и освен това е невероятен инат.

Жуков и многобройните му съавтори обаче се справят с тази наглед нерешима задача.