Метаданни
Данни
- Серия
- Сянката на победата (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Беру свои слова обратно, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Иван Тотоманов, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 4,8 (× 19гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide(2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Взимам си думите назад
Първо издание
Превод: Иван Тотоманов
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 33,5
Издателство Факел експрес, 2004 г.
ISBN: 954-9772-29-2
История
- —Добавяне
Глава III
За безмозъчната армия
За „фаустпатроните“ ще разправяте след войната на внуците си, а сега без повече разсъждения — напред.
Др. Кириченко! Вие лошо изпълнявате не само моите заповеди, но и заповедите на др. Жуков. Заповядайте на бригадните командири да поведат бригадите си на челните танкове и да атакуват Берлин, иначе няма да спечелите нито чест, нито слава за корпуса си. За „панцерфаустите“ ще го разправяте после на дечицата.
1
Кинокомедията „Седемнайсет мига от пролетта“ още през август 1973 година, в момента на появата си на екрана, беше призната за шедьовър. И критиците, и зрителите бяха единодушни за това. Комедията разказва за похожденията на съветския разузнавач Щирлиц в бърлогата на германския нацизъм през пролетта на 1945 година. Разузнавачът дебил непрекъснато попада в най-идиотски ситуации, сблъсква се с какви ли не още по-идиотски проблеми, но винаги излиза победител, понеже намира още по-глупави решения. Авторите на филма очевидно са били вдъхновени от безсмъртния образ на храбрия войник Швейк.
Казват, че отначало мислели да дадат ролята на Щирлиц на великия клоун на XX век Олег Попов. Предлагали да я поеме и не по-малко прочутият Юрий Никулин. Създателите на филма обаче решават въпроса смело и радикално — избират за ролята Вячеслав Тихонов, който никога дотогава не се е снимал в комедии, нито е играл в цирка. Имало известни съмнения все пак — дали ще се справи. Но Тихонов, наистина велик артист, се справя. Съвсем умишлено избягва чисто комедийните номера: не прави гримаси, не сяда на печки и тигани, не хвърля торти и домати по врага. Дори напротив — Тихонов играе ролята на дебила абсолютно сериозно. Народът се смееше, та се късаше. Клиничният идиот Щирлиц незабавно стана герой на стотици, може би и хиляди вицове. Сериозността на Тихонов не можа да излъже никого. Зрителите отгатнаха хитрия ход на създателите на филма и под маската на умния красавец видяха идиота. И Щирлиц влезе в народния епос точно като идиот. Комичният потенциал на „Седнемнайсетте мига“ обаче се оказа толкова мощен, че и всички вицове да съберем, пак не могат да се сравняват с филма. Съветският разузнавач например е облечен в униформата на щандартенфюрер от СС, но кара кола със съветски номер — цифри и букви. И буквите, моля ви се, са на кирилица — Г, Р и У.
Номерът на шпионската кола на Щирлиц е 21–47 ГРУ, бели цифри и букви на черен фон.
(Ако не сте си изградили навика да запомняте номерата на колите, с които се разминавате, препоръчвам ви да го направите. Уверявам ви, ще погледнете живота с други очи.)
Още веднага след появата на „Миговете“ се понесе слух, че филмът е сниман по поръчение и под личния контрол на председателя на КГБ Юрий Андропов.
Възниква въпросът: защо му е била цялата тази комедия? Просто да развесели народа? Да покаже колко е умно хитлеристкото ръководство? Да представи разузнавачите като шутове и клоуни?