Виктор Суворов
Взимам си думите назад (193)

1

За Жуков се знае, че като дете на бас спал на гробищата. Загърнал се с кожухчето, легнал между гробовете и си спал сладко-сладко.

На 14 години в селото имало пожар, той влязъл в горящата къща и спасил две дечица.

Жалко, че няма свидетели на тези геройски постъпки. По-точно има, но само един. Георгий Константинович Жуков. Той сам разказва за тези си подвизи.

Много неща разказва Георгий Константинович Жуков за себе си.

През есента на 1941 година, когато германските войски наближават Москва, когато вече виждат през биноклите си звездите на Кремъл, Сталин назначава Жуков за командващ Западния фронт. В най-критичния момент Сталин се обажда на Жуков и го пита: ще удържим ли Москва? Жуков решително отговаря: ще устоим!

Ситуацията е на ръба на пълна катастрофа. Германците настъпват. Под напора на, както са ни учили, „превъзхождащите сили на противника“ съветските войски отстъпват. Жуков с щаба си обаче остава на място. Заповядва командният му пункт да не се изнася в тила. Поради което командните пунктове на армиите също са принудени да спрат изтеглянето си. Съответно и командните пунктове на дивизиите, бригадите и полковете. Опитват да се изтеглят на изток, но скоростта намалява и скоро стига до нулата. Врагът приклещва фронта и командният пункт на Жуков се оказва почти на предната линия. Сталин се обажда на Жуков и му напомня, че това положение е прекалено опасно. Жуков отговаря: ако изтегля щаба си, ще се изтеглят и щабовете на армиите, а след тях и всички други…

С други думи, и отгоре му препоръчват да се изтегли, и отдолу искат изтегляне, но Жуков не трепва. Седи си в командния пункт направо на предната линия. И устоява. С личната си храброст въпреки неудържимия напор на изтеглящите се войски и препоръките на Сталин Жуков удържа фронта и спасява Москва.

Откъде го знаем това ли?

От разказите на Георгий Константинович Жуков.

А има ли свидетели? Има и свидетели. И то с наистина висок ранг: маршалът на Съветския съюз А. Василевски, главният маршал на авиацията А. Голованов, армейски генерал С. Щеменко.

Вярно, свидетелите разказват съвсем различни неща.