Виктор Суворов
Взимам си думите назад (19)

6

Главният подвиг на Мария Георгиевна не е книгата за баща й, а работата с архивите му. Дълъг, усърден труд. Като награда за упоритостта й идва успехът. „В края на 80-те, когато Георгий Константинович вече не беше между живите, най-малката му дъщеря Мария за щастие намери най-първия вариант на ръкописа на мемоарите на баща си. Оказа се, че в предишните издания не са влезли цели 300 машинописни страници!“ („Аргументы и факты“, №18-19, 1995).

Достатъчно интересно е, че същата фраза, дума по дума, е повторена от друг автор в „Красная Звезда“ (1 декември 1999). Само че без удивителна.

Но не това е важното. Важното е да обърнем внимание на цифрата 300.

„Главната заслуга на Мария Георгиевна е, че е успяла да открие първоначалния ръкопис на мемоарите на Жуков. Мемоарите се увеличиха с повече от четири печатни коли, т.е. с над 100 машинописни страници… Истинските възгледи на великия руски пълководец са запазени за потомците“ („Красная Звезда“, 29 юни 2002). А тук е важно да обърнем внимание на числото 100.

Ама колко идеално се получава! В края на 80-те години над Съветския съюз тътнеха така наречените „гласност“ и „перестройка“. И ето че именно в този момент Мария Георгиевна намира „първоначалния ръкопис“. Преди това все не може да го намери, нали разбирате. Отначало намира 300 страници машинописен текст и издават тритомник. След това някои неща се оказват неактуални, орязват тритомника и той пак става двутомник. В залеза на „перестройката“ ни заявяват: намерени са 300 страници. След десетина години се оказва, че са намерени не 300 страници, а само 100.

200 от намерените страници са се изгубили и пак не могат да се намерят. Обясняват на читателите да не се тревожат и да забравят за намерените страници. Понеже излиза, че е намерено онова, което не е трябвало да се намира. А по-точно: тогава е трябвало да ги намерят тия страници, а сега трябва да ги изгубят.

Но дори тези намирания и губения не са толкова странни. По-важен е друг въпрос: как се е получило така, че „първоначалният ръкопис“ е трябвало да се търси? Ако Жуков е виждал, че идеолозите осакатяват творбата му, ако е бил заинтересован от запазването на историческата истина, просто е трябвало да каже на дъщеря си: ето ти го там първоначалния, заврял съм го под кревата, като дойдат по-добри времена — публикувай го.

Но Жуков, кой знае защо, скрива „първоначалния ръкопис“ така, че „истинските възгледи на великия руски пълководец“ можеше и да не стигнат до потомците. Ако не беше толкова съобразителната му дъщеря, щяхме да си останем единствено с текстовете, осакатени от проклетите апаратчици от Централния комитет.