Виктор Суворов
Взимам си думите назад (167)

5

Странностите не свършват дотук.

След няколко страници Жуков обяснява: „Военният съвет, в който освен А. Жданов, А. Кузнецов и мен влизаха секретарят на Ленинградския областен партиен комитет Т. Ф. Щиков, председателят на областния изпълнителен комитет Н. В. Соловьов и председателят на градския изпълнителен комитет П. Е. Попков, работеше дружно, творчески и енергично, без да се съобразява нито с времето, нито с умората. Всички тези другари вече не са сред живите. Трябва да кажа, че те бяха изтъкнати дейци на нашата партия и на нашата държава. Те направиха всичко, което можеше да се направи за успешна борба, за отбраната на града на Ленин, над който тогава беше надвиснала смъртна опасност. Ленинградчани ги познаваха добре и ги уважаваха за мъжественото им поведение и за непреклонната им воля за победа“.

Така пише във второто издание на АПН през 1975-а (том 1, с. 397). Зловредният идеолог Суслов забранява да се каже истината за решаващата роля на Комунистическата партия за постигане на победата, затова тези съкровени думи за „изтъкнатите дейци на нашата партия и нашата държана“ явно са изрязани от първото издание. После обаче злостният Суслов очевидно се умилостивява и разрешава…

Не е лесно да си комунистически идеолог. От една страна, трябва да докажеш, че Жуков и единствено Жуков е спасил Ленинград. От друга, трябва да изтъкнеш ръководната роля на Комунистическата партия. Затова, от една страна, Жуков уж поставя на Сталин условие: членът на Политбюро и на Военния съвет на Ленинградския фронт, „самозваният стратег“ Жданов да не се меси в решенията на Жуков. Сталин, естествено, се съгласява. А пък щом Жданов не може да се меси в решенията на Жуков, Попков и подобните му изобщо нямат думата. От друга страна, с всичките тези „изтъкнати дейци на нашата партия и нашата държава“ Жуков работи дружно, творчески и енергично.

Момент обаче — ако Жуков не обсъжда с тях оперативните въпроси, какви въпроси обсъжда? Как да работи канализацията? Как да се залавят людоедите и какво да се прави с тях? Как да се извозват труповете от града?

Според мен те са щели да решат тези въпроси и без Жуков.

Друго имам предвид. В момента на появата на Жуков на заседанието на Военния съвет на Ленинградския фронт на покритата с червено сукно маса седят „десетина души“. Днес знаем имената им: Ворошилов, Жданов, Кузнецов, Попков, Щиков, Соловьов. Не може да не са присъствали началник-щабът на Ленинградския фронт и началникът на тила. Жуков ни разказва, че там били началниците на различните родове войски. Което ще рече — командващите авиацията, артилерията, ПВО, танковите войски, началниците на инженерните и свързочните войски и други. А до всеки от тях — бдителен партиец. Тези другари са имали различни титли — членове на военните съвети, комисари и т.н. Но същността им е една — куки. През есента на 1941 година командирите и командващите не могат да направят и крачка без тяхното одобрение. Според Жуков обаче на този съвет присъстват най-вече другари от флота — нали се обсъжда въпросът за унищожаването именно на флота. Щом е така, очевидно там е бил командващият Балтийския флот адмирал Трибуц заедно с надзирателя си, началник-щаба, началника на тила и така нататък.

Освен висшето партийно ръководство, генералите и адмиралите, както ни разказва Жуков, там били и директорите на важните държавни обекти… И всичките — само десетина?

Какво искам да кажа ли? Искам да кажа, че командващите армите на Ленинградския фронт явно не са били поканени на това съвещание. Четирима командващи, всеки с надзирателя си — това са осем души. Ако на масата са седели десетина души, значи командващите ги е нямало.

Да си представим сега ситуацията: на съвещание на висше равнище, на което не са поканени командващите армиите на Ленинградския фронт, влиза някакъв си генерал-майор — И. И. Федюнински, командващ 32-ра армия на Резервния фронт.

Ами да заповяда…